ФОКУС

Какво скри драмата „коронавирус“ в Поднебесната

Тръмп, Путин и Си Дзинпин са изправени срещу мощна глобализирана опозиция, управлявана от „дълбоката държава“ – глобалният финансов капитал, Системата, либералните глобалисти, соросоидите, неотроцкистите, хората около Хилари Клинтън.

Отминаха доста дни откакто коронавирусът „налази“ света. Обявената пандемия все по-трудно може да прикрие тектоничните процеси, които се наблюдават в Азия, Европа и Америка. Кой изнудва света с въпросната пандемия? Кой синтезира модифицирания коронавирус? И въобще този вирус има ли изкуствен произход? Кой разпространи коронавируса? Това стана случайно или някой го направи нарочно?

Обвиняемите са много. Американците твърдят, че китайците са разпространили вируса. Китайците казват, че американците са на дъното на цялата тази история, защото „нулевият пациент“ се появил през есента на 2019 г. в САЩ. Тези, дето обвиниха руснаците за „новичок“, сега посочват отново Москва за виновник. В Русия анализатори и специалисти по въпросите на хибридната война твърдят, че зад всичко това стоят британците и лабораторията в Портън Даун, Ковънтри. Въобще, води се кървава информационно-психологическа война.

И първата жертва е истината. Един от най-често срещаните контрааргументи в споровете са тривиални обвинения в „теория на конспирацията“ или директно във fake news. Все пак най-често като виновници за драмата се посочват САЩ и Китай. Категорично считам, че нито Си Дзинпин, нито Доналд Тръмп са толкова глупави, че точно в този момент да се „прострелят в слепоочието си“ с коронавирус. През 2020 г. в САЩ предстоят президентски избори. Доналд Тръмп щеше да е категоричен победител, ако не се бе „появил коронавирусът“. Днес преизбирането му вече е поставено под въпрос. И не е толкова сигурно, както беше в края на 2019 година. Тръмп успя да нанесе няколко тежки поражения на Пекин в търговската война. Поднебесната отстъпи и Вашингтон получи огромни допълнителни постъпления в своя бюджет. И Тръмп трябваше само да запази тази позитивна тенденция до президентските избори. Нищо повече.

Когато се говори за Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин, трябва да се има предвид, че и тримата имат във вътрешнополитически план една много мощна глобализирана либерална опозиция. Чиито действия се координират от централен координационен център на „дълбоката държава“, която е разпростряла своите мрежи в целия свят. Тя защитава с всякакви средства изградената от нея Система в света. За какво става дума? Под „дълбока държава“ се разбира глобалният финансов капитал, Системата, либералните глобалисти, соросоидите, неотроцкистите, хората около Хилари Клинтън.

А „конспиролозите“ ползват понятия като „черен интернационал“ или редица тайни общества като Илюминати, „Череп и кости“, Клуб 300, Билдербергите и др. Съгласно предпочитанията всеки може да си избере задоволяващо убежденията му понятие. Не е ясно къде е центърът на „дълбоката държава“, който взема решение и задейства своите филиали по света. Едни твърдят, че се намира в САЩ, а други в Лондон, в Ситито. Британците вече оцениха възможната компенсация от Китай за последствията от коронавируса в размер на 4 трилиона долара. „Независимата“ обществена организация „Хенри Джексън“ даже е подготвила доклад. САЩ се готвят да представят иск на Китай за няколко трилиона долара. В случай на успех американският съд може да арестува собственоста на китайските държавни предприятия на американска територия.

В самото начало на „пандемията“ тримата „големи“ тръгнаха с различен старт. Редица косвени признаци подсказват, че Путин бе най-добре информиран за това, което предстои. Това беше и причината Кремъл да реагира реактивно и да се стигне до „зануляване на президентските мандати“ както и промяна в руската конституция. Предвид огромната криза, която се задава в света, необходима е властова стабилност и е неразумно да се слушат съветите и критиките на руските либерали, които обслужват интересите на „дълбоката държава“.

Си Дзинпин след кратко стъписване се окопити. Бързо и решително предприе мерки и продължи планомерно да реализира вътрешнополитическите мероприятия, които бяха планирани преди епидемията. Стабилизиране на икономиката на Поднебесната. И активизиране на битката срещу лобито на „дълбоката държава“ в Китай.

В най-тежко положение се оказа Тръмп. В началото той не подозираше какво му кроят неговите политически противници с драмата „коронавирус“. Даже малко се изложи като каза, че всичко ще мине много бързо и няма повод за притеснения. Но постепенно започна да осъзнава каква заплаха се надига за него в резултат на раздухваната от медиите истерия преди почти сигурното му преизбиране за президент. Окончателно му „светна“ след телефонния разговор, който проведе по негово искане с Путин. Руският президент явно го информира за реалната ситуация и Тръмп на следващия ден уволни главния контрольор на американските специални служби. С мотива, че вече не му вярва. Местен американски анализатор много точно установи, че когато Тръмп обяви, че в Ню Йорк ще пристигнат 1000 морски пехотинци, броят на починалите и засегнати от коронавирус в мегаполиса неочаквано започна чувствително да намалява. А след като се разбра, че морските пехотинци няма да дойдат… броят им отново нарастна.

Днес може основателно да се каже: Това, че има короновирус, е факт! Но има и истеризирано глобално медийно преекспониране. Очевидно е, че зад медийната завеса протичат дълбоки и необратими икономически, политически, идеологически, културни и други процеси, които започват да оформят раждащият се нов свят. Някои твърдят, че всичко ще си остане същото както и преди СЗО да алармира човечеството за коронавируса. Да погледнат през своя прозорец! Гледката отдавна вече не е същата. Няма и да бъде. Няма да бъдат и същите елити. Защото сегашните влязоха в един много абразивен режим. Ще се износят с огромна скорост. Това, което либералните елити обясняваха на своите избиратели, се спука като балон. И леви и десни. Оказаха се тривиални лъжци.

Дали това, което се случва, е изненада? За тези, които отдавна са само „клавиатурни анализатори“, да. Дейността на Бил Гейтс, фондът Рокфелер, германски разработки от 2012 г. показват, че преди официалното „пристигане“ на коронавируса един многоброен експертен, научен и филантропичен шпалир му е постлал дебел медиен килим. Стига някой да е чел навреме това, което е трябвало да прочете, пределно ясно ще му е, че в случая няма нищо изненадващо. Хората още преди десетина години са разказали в глобалната мрежа какво ни очаква.

В настоящия анализ по-подробно ще се спра на ролята на „уханския коронавирус“ във вътрешнопартийните битки в Китайската комунистическа партия (ККП). Защото драмата в Ухан е елемент от битката на китайските либерали срещу Си Дзинпин. Подкрепени естествено от „дълбоката държава“. Ако се познава малко по-задълбочено вътрешнополитическата обстановка в Китай, може да се излезе от клишираните представи за монолитната „комунистическа“ Поднебесна.

Неочаквано на 6 април започна 4-тия пленум на 19-тия конгрес на Китайската комунистическа партия. Акцентът върху дневния ред е „мерки за усъвършенстване на партийно-държавното управление“. Предстоят поредните много сериозни изменения в държавния и партийния апарат. Освен кадровите рокади в регионите ще бъде подменен и личният състав в министерствата. По този начин ще бъде установен нов баланс между основните враждуващи групировки в ККП. Ще се реши съдбата на разгромената група на „шанхайците“, които са ситуационни съюзници на либералите около премиера Ли Къцян.

Да започнем по-отначало. Ключова фигура днес за Поднебесната е Си Дзинпин. Той е централен фактор на днешния политически процес в съвременен Китай, нещо като „баща на нацията“. През ноември 2012 г. за генерален секретар на най-голямата и мощна политическа организация в света е избран синът на губернатора на южнокитайската провинция Гуандун, полевия командир и революционер Си Чжунсюн (1913-2002). Си Дзинпин е от китайските партийни „принцове“, но е кандидатура, издигната от армейските среди и планинската северо-западна провинция Шенси, от която тръгва известният в историята Път на коприната. Поднебесната влезе в ХХI век начело с лидер, който е плът и кръв от китайската червена армия и син на полеви командир от гражданската война. Още от най-млада възраст Си Дзинпин е кръвно свързан с НОАК (Национално-освоббодителна армия на Китай). През 1982 г. той е секретар на министъра на отбраната Ген Бяо. Китайската армия го припознава като свой „син“.

Съпругата на Си Дзинпин е генерал-майор Пен Лиюан от Шандун, провинция в източен Китай. Тя е народна певица, артистка и любимка на китайската публика. Призната за законодател на китайската мода. Пен Лиюан е втора съпруга на Си Дзинпин. Той се развежда с първата Ке Линлин, която е дъщеря на тогавашния китайски посланик Ке Хуа във Великобритания. Си Дзинпин не иска да напусне Китай и да живее в чужбина. Базовото образование на Си Дзинпин е химическо. Неговата специалност е „основи на промишления органичен синтез“. Фамилният йероглиф „Си“ („пух на крилата“) има значението „да се учиш“ или „да закрепиш изученото“. Това го приближава до Мао Дзедун, чиито йероглиф „Мао“ означава „пух“ или „козина“. Освен това Си Дзинпин е роден в годината на Змията както и Мао Дзедун. Името „Дзинпин“ се превежда като „близък до света“ или „близък до равенство“ и прилича на името на Дън Сяопин, което се превежда като „малък свят“, „малко равенство“.

Основа на политическата риторика на Си Дзинпин е национализма, който е основан върху стремежа да се върне загубената през колониалната епоха национална гордост. Още преди назначаването му за председател на КНР, в края на 2012 г., той заяви, че най-важната задача пред Поднебесната е „великото възраждане на китайската нация“. Основната външнополитическа инициатива на Си Дзинпин е създаване на Икономическия пояс на пътя на коприната, наричан накратко „Един пояс, един път“, чието сърце се намира в град Сиан, столица на провинция Шенси. Основна идея на „пояса“ е създаване на пряк сухопътен коридор от Китай през Средна Азия, Турция и Иран до пазарите на Европа, със заобикаляне на морския път, който се контролира от САЩ. И възможно алтернативен път през руска територия. Като резултат от „Един пояс, един път“ се търси автономност на китайския икономически организъм. Основен геополитически конкурент на китайската стратегия в региона е Индия. Главни конкуренти на Китай в глобален план са Япония и САЩ, които са избрали за свои проксита Филипините и Виетнам. Един от ключовите елементи на външнополитическата стратегия на Поднебесната е подсигуряване на Русия като надежден и предсказуем тил. Суровинен и военен.

Много важно е да се знае, че днешните политически групировки в Китай са изградени около определени етнически групи, които надделяват над принадлежността към ведомствени, класови и всякакъв друг вид групи и колективи. В Поднебесната по понятни причини се отрича наличието на различни китайски етноси, които и днес се отличават един от друг по език, манталитет, начин на живот и други етнически характеристики като народи от едно езиково семейство. За по-дълбокото разбиране на военно-политическата групировка около Си Дзинпин и предсказване на политическите й ходове трябва да се знаят нейните геополитически и идеологически принципи и стратегии.

Геополитическата стратегия на „шенсийците“ е „Един пояс, един път“. Нейният политически и идеологически модел е наследството на първия император на единен Китай – Цин Шихуан, който има свой аналог в руската история в лицето на Иван Грозни. Става въпрос за строго управление на страната на базата на закони и неизбежност от наказание, което противоречи на конфуцианството като управление на основата на нравствени норми. Специалистът по военна история Ли Лин (идеолог на властовата групировка около Си Дзинпин) пише четиритомника „Наш Китай“. Трудът е представен на 6 юни 2016 г. пред широка публика. В него се прави ревизия на политическото минало на Поднебесната. Според Ли Лин сакралното и идеологическото начало се поставя от империята Цин, чийто център е днешна Шенси, провинцията, която издига Си Дзинпин до най-високия пост в Поднебесната. Шенси е земята, от която с меч и безпощадни закони са събрани в единна империя разпръснатите китайски държави и народи.

В китайския елит продължава спорът: кой модел на минали династии трябва да реализира днешен Китай? Дали „шанхайския път“ на океанската държава на династията Мин (1368-1644) или военното управление на континенталната династия Цин (1644-1912)? И днес официалната китайска постановка е, че „властовият импулс“ довел до създаването на държавата Китай, в това число и императорски Китай, се намира в планинския и пустинен северо-западен район на страната, а именно днешната провинция Шенси, родна за генералния секретар на ККП Си Дзинпин.

Контрапродуктивно е да се гледа на китайската цивилизация през „бинокъла“ на библейско-средиземноморската цивилизация. Поднебесната е образец на „източна деспотия“. В нея държавният глава в едно лице обединява духовната, военната и светската власт. За разлика от покрайнините на Стария свят, където от времената на Римската република властта е разделена на законодателна, изпълнителна и съдебна. За европоцентричното мислене западната демокрация е образец, на която трябва да подражават всички народи и цивилизации.

В Поднебесната обаче духовната власт се олицетворява от генералния секретар на ККП. Военната власт – от председателя на военния съвет на ЦК на ККП (Централен военен съвет на държавата). Символът на светската власт е председателят на КНР. Към средата на март 2013 г. в Поднебесната завърши процесът на обединение на духовната, военната и светската власт в едно лице. Новият Син на Небето от червената династия, пето поколение ръководител от основавателя на Народен Китай Мао Дзедун, стана един от наследниците на червените „принцове“ – Си Дзинпин.

Във вътрешната политика, съгласно изказване на Си Дзинпин, лидерът на Поднебесната задължително трябва да избегне три опасности. Първа, да не стане втори Горбачов и да предаде с „новото мислене“ идеалите на социализма с китайска специфика, „да служи на народа“. Второ, да не допусне поругаване на комунистическата партия при изоставяне на марксистката класова теория и преминаване към традиционните основи на конфуцианската етика. Трето, да не допусне по-нататъшно озападняване на общественото съзнание на китайците и нарастване на духовната криза на нацията.

В края на 2012 г. около 40% от кадровите работници на високо държавно ниво признават, че децата и съпругите им живеят в чужбина. По отношение на тези „голи чиновници“ са приети постановления, които им забраняват да заемат ръководни длъжности, с мотив, че са лишени от доверие от народа. Същата крачка се опитва да направи и Путин в Русия в началото на 2020 г. Китайските „принцове“ начело със Си Дзинпин и руските „силовики“ начело с Путин са свързани с общи интереси в битката срещу вътрешните либерали, които са ориентирани и подкрепяни от „дълбоката държава“. Срещу „дълбоката държава“ у дома се бори да оцелее и Тръмп.

Комунистическата партия на Китай е закрита каста, която е неприкосновена за правоохранителните органи. Нейните политически органи са „свещена крава“. Думата „комсомол“ в Китай няма нищо общо със смисъла, който се влагаше в България. За разлика от България в Поднебесната Съюзът на комунистическата младеж се появява формално преди комунистическата партия. В основата на всички социалистически идеи в Китай стоят националистически и субетнически корени на една или друга регионална китайска общност. Съюзът на комунистическата младеж остава до известна степен независим от Комунистическата партия в Китай. Затова „комсомолците“ са основната движеща сила на събитията на площад Тянанмън. Събитията си бяха класическа „цветна революция“. Военните я размазаха със сила и кръв.

И оттогава между военната аристокрация и „комсомолците“ в Китай се е установил някакъв баланс, но чувствата на взаимна неприязън остават. След 2000 година с помощта на Демократическата партия на САЩ в Поднебесната „комсомолците“ са изведени на преден управленчески план. През 2002 г. първият секретар на комсомола Ху Дзинтао става генерален секретар на ККП. Каква ще бъде бъдещата идеология на Китай? Опора на армията или на комсомола?

Народно-освободителната армия на Китай (НОАК) днес е основа на съвременната китайска държава. Китайската червена армия се появява далеч по-рано от КНР. Мао Дзедун и Дън Сяопин са преди всичко полеви командири. Армията и днес остава реален източник на власт в Поднебесната. „Комсомолците“ получават власт от широките маси на градската интелигенция. Вътрешнополитическата битка в Китай е между Си Дзинпин, подкрепян от армията, и премиера Ли Къциян, зад който стоят „комсомолците“. Ядрото на „комсомолците“ е от провинция Анхой, която е разположена по долното течение на река Янцзъ.

Случайности в китайската политика няма. Анхой е регионална база на „комсомолците“. Там са корените на Ху Дзинтао, Ли Къцян, вицепремиера Ван Ян. Именно в Анхой започват първите студентски вълнения, които се прехвърлят на площад Тянанмън. „Комсомолците“ са от регионалния клъстер, наречен от Ли Къцян „икономически пояс на река Янцзъ“. Този термин се появява една година след като Си Дзинпин обявява „Един пояс, един път“. Ковачница на кадри за китайския „комсомол“ са Пекинския университет, Народния университет в Пекин и издържаният с американски пари Университет Цинхуа, който е най-престижният и най-старият. Подобна „академична“ картина наблюдаваме и в България.

През 2013 година българският премиер Орешарски посети град Далян и се срещна с китайския премиер Ли Къцян. По това време „комсомолците“ контролираха 25 китайски провинции от общо 31. По-ясно казано, „комсомолците“ практически владееха напълно административните и стопански структури на Китай. В този период групировката на Си Дзинпин започна да набира сила в Поднебесната. През 2016 г. в кабинета на Ли Къцян 7 от 25 министри бяха с комсомолско минало. Силата на „комсомолците“ е във владеенето на централната телевизия и националните медии. Имат и добро разположение в икономическия блок на китайското правителство. На практика наблюдавахме същата картина и в Русия до преди няколко месеца. Ако Путин е Си Дзинпин, то бившият руски премиер Медведев е Ли Къцян.

През 2017 г. икономическа концепция на Си Дзинпин влезе в пълно противоречие с икономическия курс на правителството на Ли Къцян. Опитът за преврат в Турция тотално шокира политическия елит на Китай. В резултат на това Си Дзинпин взе на ръчно управление армията. Блокът на „комсомолците“ и „шанхайските финансисти“ начело с Ли Къцян е изцяло ориентиран към САЩ и Великобритания. Срещу него е силовият блок на потомствения военен елит, воден от Си Дзинпин, който пък е ориентиран към националните и изолационистки сили вътре в страната. През май 2016 г. бюджетът на комсомола е намален с 50%. От 624 милиона юани на 306 милиона юани. В последно време се наблюдава появата на „комсомолски“ национализъм, който има антируска насоченост, но избягва антиамериканска и антияпонска риторика.

Подобна картина наблюдаваме и в България по отношение на някои политически формации. Очевидно е, че „шаблонът“ е стандартизиран и се налага по различни географски ширини. „Комсомолците“ редовно раздухват мита за „руска заплаха“. Антируските акции са мотивирани от желанието да се изпусне парата на недоволство чрез нагнетяване на националистически настроения сред работническите среди и разорилите се дребни и средни търговци. Политическите опоненти на Си Дзинпин са ориентирани към тясно сътрудничество с „дълбоката държава“ и неенергийните американски корпорации, което ги прави естествени съюзници в геополитическата игра на глобалните либерали. И тази игра има за цел разваляне на руско-китайския блок в сегашния му вид.

Какво се случи в Ухан след появата на коронавируса. Ръководството на града, което е в ръцете на „комсомолците“, при появата на десетина жители, заразени от коронавирус, обяви карантина за целия град и блокира основните пътни артерии свързващи Ухан. Това незабавно предизвиква паника сред населението. Решението за блокиране на Ухан е взето еднолично от кмета Чжоу Синуан и не е съгласувано с централната власт в Поднебесната. Малко след това градоначалникът си признава, че е действал на своя глава и подава оставката. Най-късно до 31 декември 2019 г. Чжоу Синуан явно е имал на своето бюро информация за опасния вирус. На този ден, 31 декември, една от уханските биолаборатории изпраща информация в СЗО (Световна здравна организация).

Което показва, че минимум един месец преди блокирането на града кметът е знаел, че в него се разпространява опасният коронавирус. И въпреки това не е информирал централните власти. Няколко дни преди блокирането на Ухан кметът организира в града голям панаир, на който присъстват 40 000 човека, които са предимно хора от широките народни маси. Решението за блокирането на мегаполиса е два дни преди китайската Нова година. Точно тогава работниците от промишлените ухански предприятия са се изнесли по своите родни места, за да прекарат празниците.

Самият Ухан е огромен транспортен стоков и пътнически разпределителен център. При обявяването на блокадата Чжоу Синуан е знаел, че градът е бил напуснат от над 5 млн. човека. И в този момент в 11-милионния мегаполис са починали от коронавирус около 10-на човека. А поначало в Ухан на ден умират по няколко хиляди души. Постоянният състав на Политбюро на ККП се събира за решаване на уханския случай на 25 януари 2020 г. Това са три дни след като Чжоу Синуан е взел самостоятелно решение да блокира града. Парадоксалното е, че на 18 януари Си Дзинпин и Ли Къцян правят традиционното за този период в Китай изявление за епидемиологичната обстановка в страната. Което се публикува от информационната агенция Синхуа.

Четири дни след това рутинно и спокойно заявление на двамата най-висши ръководители на Поднебесната, кметът Чжоу Синуан взема „самостоятелно“ решение да блокира Ухан. В периода 22 до 25 януари редица регионални власти вземат също самостоятелни решения. Общината на пет милионния град Хуанган, който е в близост до Ухан, няколко часа след кмета на Ухан блокира града. Отново без съгласуване с централното ръководство. Кметът на Хуанган е от групата на „комсомолците“ както и Чжоу Синуан. Ръководството на Хуанган е несменяемо от 2001 година.

На 24 януари зам.-министърът на културата на Китай Ли Дзинзао взема решение да блокира всички туристически групи в Поднебесната. Отново „комсомолец“ и отново без съгласуване с централното ръководство. Шефът на Транспортния комитет на Пекин Ли Сянджу блокира столицата за външни комуникации на 24 януари. Той е бивш ръководител на градската комсомолска организация на Пекин и отново решението е взето „самостоятелно“. От своя страна, властите на Суджу, китайската Венеция, без санкции от централното ръководство удължават новогодишните празници с 8 дни. И „случайно“ съвпадение: отново се оказват „комсомолци“, които са взели участие в събитията на площад Тянанмън.

Изброената група общинари от групата на „комсомолците“ е действала на своя глава без съгласуване с висшестоящите ръководители. По свои собствени съображения. Още по-парадоксално е решението на ръководството на град Ханджоу, столица на провинция Джъдзян. Постъпва разпореждане да се изземат от аптеките противовирусните препарати. По този начин незабавно се претоварва медицинската инфраструктура в Ханджоу. Секретарят на градския комитет на Ханджоу е Чжоу Цзянюн, който е започнал своята кариера като секретар на комсомолската организация на района Инсян. Всички решения за блокирането на китайските градове са взети от представители на системната опозиция под ръководството на Ли Къцян, вицепремиера и бивш първи секретар на Секретариата на ЦК на Комсомола на Китай Ху Чинхуа… несъстоял се „приемник“ на Си Дзинпин.

Първите две седмици след частичното сваляне на карантината 5 милиона китайци разбират, че са загубили своята работа. През първото тримесечие на 2020 г. са закрити половин милион предприятия. А само за два месеца печалбата на най-големите китайски промишлени предприятия е паднала с 40%.

Накрая, вероятно след епидемията от коронавирус, битката между Си Дзинпин и Ли Къцян ще се ожесточи. Вариантите за развитието на вътрешнополитическата ситуация в Китай ще зависят от по-нататъшното задълбочаване на икономическата криза в Поднебесната до края на май 2020 г. Не е изключено етапно под ръководството на „комсомолците“ да нарастне вътрешният младежки протест, в някои сектори да започнат стачки. Вероятно ще се формира „син комсомолски пояс“ от губернатори, които не приемат „нелегитимния червен пояс“ в Северозападен и Северен Китай.

Не е изключено Шанхайският център в лицето на Цзянсу, Шанхай, Чжецзян и Анхой да започне да изгражда самостоятелно отношения със САЩ и да се стигне до фактическа независимост на южната провинция Гуандун (Кантон). Максимален темп на падане на китайската промишленост се наблюдава в трите района на китайската революционна слава: Хубей, Чунцин, Гуандун. Също така в провинцията Цинлин, която е родина на всички дисиденстки движения през последните 30 години.

В Китай се очакват наводнения. Общата площ на залятата с вода китайска територия може да достигне 232 хиляди квадратни километра. Хидротехническите ведомства, хидроенергетиката, проектът за прехвърляне на водите на река Янцзъ на север са в ръцете на проамериканския китайски комсомол, от времето на генералния секретар на ККП Ху Дзинтао.

Малко вероятно е Си Дзинпин да е „изпуснал нарочно коронавируса“, за да предостави в ръцете на своите вътрешнополитически противници отлична възможност да бъде свален с „цветна революция“, професионално замаскирана като пандемия.

Схватката на Си Дзинпин с „комсомолците“ не е приключила. Тя ще се ожесточава.

Post Views: 11

ФОКУС

Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията “клин, клин избива”😆😆😀

Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията ” клин , клин избива “😆😆😀

Без да си иска 😄😄😄 потвърди това , което и говорещи глави го говорят от много години.

“🔴 ДОКОГА БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ДЕПУТАТИ И РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ ЩЕ СЕ ПРАВЯТ НА ГЛУХИ И СЛЕПИ ПРЕД АФЕРАТА “БОТАШ”?!

Абсурден договор, не само с дългосрочните си неизгодни финансови условия за данъкоплатците на България, но и с потенциалното погазване на редица национални закони, Конституцията на Република България, Решения и Директиви на Европейския съюз. Само аз ли разбирам за какво грандиозно нарушение на законите на България и ЕС става въпрос?

България закупува чрез “Булгаргаз” танкери LNG газ от световните пазари на борсова цена с пари от бюджета. После го доставя и инжектира на терминалите на Боташ, за което плащаме отделна фиксирана цена от близо 500 000 USD всеки ден. По този начин плащаме два пъти. Веднъж за закупуване на газ и втори път за регазификация. И Румен Радев нарича това изгодна сделка?! ТОВА Е ПЪЛЕН АБСУРД. СЪБУДЕТЕ СЕ!

🔴 ЕДИН ТАНКЕР НЕ ПРАВИ ДОГОВОРА „БОТАШ“ ИЗГОДЕН

Продължават лаишките опити договорът „Булгаргаз – BOTAŞ“ да бъде представян като работещ и полезен за България. Сега се съобщава, че „Булгаргаз“ търси 1 LNG товар от 1 млн. MWh за доставка на турския терминал. Всъщност един танкер не променя икономиката на договора. Защото по договор България плаща не само за един танкер, а е поела ангажимент за 14 танкера LNG, както и за резервиран капацитет и достъп, с фиксиран разход, който тече всеки ден.

Ако договорният параметър с BOTAŞ е 53 200 MWh на ден, това означава приблизително 19.4 млн. MWh годишно платен капацитет.

Според публикации в медиите от 30.04.2026г.:

“Държавният газов доставчик “Булгаргаз” ЕАД стартира тръжна процедура за доставка на 1 танкер втечнен природен газ на терминал в Турция. Поканени са 37 международни компании. От съобщението става ясно само, че се търси 1 товар от 1 млн. МВтч за осигуряване на необходимите за пазара количества през летния сезон. Не се посочва конкретен период на доставка, нито докога ще се приемат оферти. Те ще бъдат класирани според доставна цена, срок и начин на плащане, което означава, че ще се търси най-ниската цена и най-изгодните условия за разплащане.”

Тоест обществото трябва да повярва, че използването на около 5% от годишния капацитет доказва „работещ договор“. След години плащания, след повърхностни и незадълбочени спорове, след “опити” за предоговаряне и след признания, че „Булгаргаз“ не плаща дължимите суми поради неизгодността на споразумението, но досега сме издължили над 600 милиона лева, според разнопосочни официални изказвания на министри на енергетиката досега, в момента “Булгаргаз” търси единична доставка, която да създаде впечатление за активност.

🔴Има ли финансисти, икономисти, юристи и експерти в тази държава?!

– Плащаме със средства от държавния бюджет по договор, по чиито параметри до момента сме платили над 600 милиона лева, но никой не дава обяснение колко разходни средства са заложени в държавния бюджет?

– На каква цена и какво количество газ закупува България от световните пазари, преди разтоварването им на терминалите на BOTAŞ?

– Кой ще провери публичните твърдения на Румен Радев, който апропо е договарял политически сделката в Турция с Реджеп Тайип Ердоган, за несъответствие на доставено количество газ на терминалите на BOTAŞ и обявените данни от “Булгаргаз”?

– Как се отпускат средства от държавния бюджет за дългосрочна газова сделка за 13 години, без знанието и одобрението на Парламента на Републиката и без нотификация към Европейската комисия?

– Как договор официално обявен за междудържавен и междуправителствен от Република Турция в Република България се представя за “търговски”?

– Как първо подписваш международен договор, а после МС извършва съгласувателна процедура и за 24 часа приема решение, с което служебният МС одобрява вече подписания договор с Турция? Забележете одобрява договор, който не е виждал нито един министър и нито една институция!

– Как се подписва договор за милиарди без да е извършен финансов анализ, оценка на риска, без никаква финасова обосновка?

– Как КЕВР е била оставен в неведение за параметрите на сключения договор и без държавният регулятор да го е виждалопределя цените на електроенергията?

Има още поне 100 въпроса и недоумявам как е възможно от 6 милиона българи само една шепа да си задават логични въпроси. Онези по институциите мълчат, но искат правов ред и законност в България?!

Тоест Вие говорите за борба с корупцията и олигархията, а с мълчанието си, с бездействието си, с толерирането на потенциални престъпни действия, със замитането на ужасявящ проблем, Вие, които влизате и излизате от Парламента вече 3 години, мълчите за незаконни действия и корупцията?!

Е как ще постигнете законност, когато огромно по своя мащаб потенциално престъпление е премазало държавността, нормативите, законите на Републиката и ЕС, а навсякъде по институциите се носи страховито безхаберие, поднасят се жалки
оправдания, документални и фактически несъответствия. Този договор крещи! Той е скандален. Какъв парламент, какво начало, когато институциите са ИЗБУШЕНИ!

И не само това!

Мълчат основните замесени в този държавен резил лица. Нещо повече, момента в Народното събрание се настаняват депутати, които преди това са действали и бездействали, зад гърба на българските граждани, на тъмно, тайно и скрито, заобикаляйки Конституцията на Република България и законите на държавата ни.

Плащаме за 19.4 млн. MWh годишно, а търсим 1 млн. MWh. Проблемът става още по-видим.

ПО “БОТАШ” ПЛАЩАМЕ ЗА 19.4 МЛН. MWh/ГОД., А ПОЛЗВАМЕ 3.5 – 4.5 МЛН.?

Румен Радев в предаването “Панорама” на БНТ (30.01.2026 г.) твърди, че за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ, а за 2025 г. – 4 500 000 МWh.

На въпроса на водещия Бойко Василев, доколко е изгоден този договор, Радев отговори с въпрос: “Как и на какво основание смятате, че е безспорно неизгоден?” Василев уточни: “Загуби от 1 милион лева на ден успешни ли са?” Радев пак с въпрос на въпроса: “А Вие на това казвате загуби?!”

По своята икономическа конструкция договорът представлява:

– дългосрочен договор за ДОСТЪП до LNG
– инфраструктура и резервиране на трансграничен капацитет с фиксирано плащане тип take-or-pay, при който плащането е обвързано с капацитет (наличност), а НЕ с реално доставени количества газ.

Период на действие:
13 години или ~4 700 календарни дни

Основният финансов ангажимент:
~486 000 USD/ден

Този разход:
🛑НЕ се възстановява;
🛑НЕ зависи от използването на капацитета;
🛑НЕ включва цена на газ.

Факт:
Историческото годишно потребление на природен газ в България е в диапазона 3.0 – 3.3 млрд. куб. м. Така е всяка година с минимални и незначителни отклонения.

Тоест:
3.0 млрд. куб. м ≈ 31 500 000 MWh
3.3 млрд. куб. м ≈ 34 650 000 MWh

Договореният дневен обем от 53 200 MWh/ден (това не се отнася до транзит на реално количество газ в България, а само до възможен капацитет/услуга) съответства на приблизително 1.85 млрд. куб. м годишно, което представлява над 55 – 60% от средногодишното национално потребление.

Икономическото следствие е, че чрез един договорен параметър се „закотвя“ повече от половината от входния капацитет, необходим за снабдяване на вътрешния пазар.

Тоест:
53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год
≈ 1.85 млрд. куб.м газ/год

Това има три преки ефекта:

1. Структурна доминация на входната точка. Значителна част от капацитета на ключовата входна точка Малкочлар/Странджа се резервира дългосрочно, което ограничава достъпа на други доставчици.

2. Вторично позициониране на алтернативните източници. Всеки друг потенциален доставчик – независимо дали през Гърция, LNG терминали или вътрешноевропейски маршрути – се конкурира за оставащия капацитет, който е по дефиниция по-малък и по-несигурен.

3. Промяна в пазарната структура без пазарен тест. Вместо капацитетът да се разпределя динамично според търсенето, той се фиксира договорно за дълъг период, което води до предопределяне на пазарни дялове извън нормалната конкурентна логика.

Параметърът 53 200 MWh/ден не е неутрална техническа величина, а обем със системно значение, който сам по себе си влияе върху структурата на газовия пазар, конкуренцията и достъпа до инфраструктура в България.

Сега да направим елементарна сметка, съобразно публичните твърденията на Румен Радев.

Ако за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ,
а за 2025 г. – 4 500 000 МWh, то тогава защо България заплаща фиксирана такса всеки ден от 486 000 USD/ден и защо договореният и заплащан всекидневен капацитет от 53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год се смята за изгоден и според какви икономически и финансови анализи?!

Тоест:
България заплаща за резервирана наличност/капацитет в размер на 19 418 000 MWh/год., но реално използвала за 2024 г и 2025 г. от 3 500 000 до 4 500 000 MWh.

Изумителни постижения на българската енергийна и математическа мисъл. За разликата няма да питаме. В публичното пространство се прокрадва информация, че до терминалите в Турция са “кацнали” има няма 2 танкера LNG. Знаменит скок на енергийния политически гений.

“Великият договор”, по който България преобладаващо е натоварена със задължения обещава до 14 LNG танкера годишно. Това е около 3 000 000 MWh на танкер. Ако са рязговарени 2 танкера досега, то значи около 6 000 000 MWh, а не общо 8 000 000 MWh (за 2024 и 2025 г.), според твърденията на Радев.

Нека говорим с числа, защото те не се обиждат и не правят внушения. Те просто показват реалността. Необходимо е пак да повторим фактите!

Какво плащаме като капацитет?

Договорният параметър 53 200 MWh/ден означава: 53 200 × 365 = 19 418 000 MWh/год. резервиран/платен капацитет.

Това е приблизително ~1.85 млрд. куб. м газ/год., т.е. над 55 – 60% от историческото годишно потребление на България (около 3.0 – 3.3 bcm).

Това не е неутрална техническа величина, а параметър със структурно значение за достъпа до инфраструктура и пазарната структура.

Какво твърдим, че реално сме използвали?

Ако през 2024 г. са били 3.5 млн. MWh, а през 2025 г. – 4.5 млн. MWh, това означава усвояване:
🛑2024: ~18% от платения годишен капацитет
🛑2025: ~23% от платения годишен капацитет

Колко струва това „успешно“ ползване?

Фиксираната такса е 486 000 USD/ден, или ~177.4 млн. USD/год.

Само като проста аритметика (без да включваме цена на газа, LNG доставки, логистика и др.):

при 3.5 млн. MWh имаме ~ 50.7 USD/MWh (само за услугата/наличността)
при 4.5 млн. MWh имаме ~ 39.4 USD/MWh

Какво означават тези числа сравнително?

Пазарна цена на природния газ в Европа включва това, което купувачите плащат за самия газ на свободния пазар.

🛑”Уникалната цена“ на България (≈ 39 – 50 USD/MWh) е само за фиксиран капацитет/наличност, без да включва газ. Това е цена само за услугата, което е в същия порядък или по-високо от пазарните цени за самия газ. Това усилва икономическия аргумент, че фиксираната такса само за капацитет/услуга е значителна спрямо реалните пазарни условия. Или казано с други думи, българският народ плаща повече за капацитет/наличност, отколкото референтните пазарни цени за самия газ в Европа в последните месеци.

И тук идва ключовият въпрос:
На какво икономическо и финансово основание се твърди, че това е „изгодно“, ако плащаме за 19.4 млн. MWh/год., а използваме 3.5 – 4.5 млн.?

Договорът по същество е за плащане за наличност, не за газ. Това функционира като take-or-pay за капацитет/наличност, а не като нормална покупко-продажба на газ, защото плащането е фиксирано и не следва реалните количества.

🛑Когато се „закотвя“ над половината от входния капацитет за 13 години, без пазарен тест и динамично разпределение, резултатът е:

– ограничаване на алтернативни доставчици;
– предопределяне на пазарни позиции извън конкурентната логика;
– риск за сигурността на доставките при кризи.

Последният въпрос е институционален, не персонален и питам официално:

Кои институции са изготвили пълен финансов анализ на ефекта от фиксираната такса при частично усвояване?

Има ли официална оценка на структурните последици за капацитета и пазара?

Кой носи отговорността да информира обществото с пълните числа, а не с общи твърдения?

И тези ще ми говорят за морал и борба с корупцията! Е как отявлени безсрамни корумпета ще се борят с корупцията?!

🔴Запомнете добре тази дата – 19 април 2026 година. На тази дата ЛЕВСКИ беше обесен втори път.

Post Views: 9

ФОКУС

Фашистки геноцид над населението на Украйна

Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…

Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…

В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.

Твърдения за депортации от Европа

Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.

Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:

„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.

Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН

Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.

„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.

Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“

Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“

По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.

„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си

В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:

до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство

„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.

Полша депортира украинци

Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.

Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.

Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система

Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:

„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта

Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 24

ФОКУС

Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.

– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?

– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.

– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?

– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.

– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?

– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.

– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?

– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.

– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?

– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.

– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?

– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.

– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?

– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.

– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?

– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.

Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.

– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?

– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.

– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?

– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.

– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?

– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.

ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.

Post Views: 30