ЗДРАВЕ
Италия ще преразгледа данните за високата смъртност, COVID-19 e причина за едва 12% от починалите
Данните за броя на починали „от Ковид19“ в Италия вероятно ще бъде преизчислен, защото той е директна причина само на 12 % от случаите на починали „с Ковид19“, при останалите 88 % причината е друго предшестващо заболяване. Британският вестник „Телеграф“ започна да публикува серия от материали и нови научни доклади, които показват, че тиражирания брой на стотици починали „от коранавирус“, всъщност може да се окаже в пъти по-малък от реалния.
Проф. Уолтър Рикарди, научен съветник на министъра на здравеопазването на Италия от Световната здравна организация. Оригиналната статия на Сара Нюи, международен кореспондент на “Телеграф” по здравно осигуряване може да видите тук
Засега е напълно ясно, че високата смъртност в Италия се дължи на застаряващото население, прекалено напрегната здравна система, но и от начина, по който се отчитат смъртните случаи.
Има вече сигурни данни от Италия, че само в 12 % от случаите на смърт, причината е директно Ковид19, а в останалите 88 % починалите са и с Ковид19, но истинската причина е друго заболяване.
Това вероятно ще наложи промяна на начина, по който се съобщава броя на починалите и вместо 600 – 700, реалният брой на починалите от Ковид19 ще бъде 70-80, което на фона на обща среднодневна смъртност в Италия от 1600 души е по-малко от 4 процента.
Заради епидемията в Италия болниците са претоварени и е наложено социално изолиране. Но експертите са загрижени и за привидно високата смъртност, като броят на смъртните случаи надвишава общия брой на отчетените в Китай.
От 63 927 души потвърдени пациенти с коронавирус в Италия, 6 077 досега са починали. За разлика от Китай, където има 81 496 заразени и 3 274 смъртни случая.
По груби сметки това означава, че около 9 % потвърдени пациенти с коронавирус са починали в Италия, в сравнение с 4 % в Китай. По тази схема Германия, която засега е установила 28 865 случая на заразени и 118 смъртни случая, има смъртност от едва 0,4 %.
Защо е това несъответствие?
Според проф. Уолтър Рикарди, научен съветник на министъра на здравеопазването на Италия от Световната здравна организация, смъртността в страната е много по-висока поради демографските данни – нацията има второто най-застаряващо население в света и другата причина е начина, по който болниците регистрират смъртните случаи.
„Възрастта на нашите пациенти в болниците е значително по-висока – средната е 67 год, докато в Китай е била 46 год“, казва проф. Рикарди. „Значи по същество нашите пациенти са по-възрастни и това е съществено за увеличаване на леталността.“
Проучване в JAMA тази седмица установи, че почти 40 % от инфекциите и 87 % от смъртните случаи в страната са били при пациенти над 70 години.
Според модела на Imperial College, Лондон, по-голямата част от тази възрастова група вероятно ще се нуждаят спешно от болнична помощ – включително 80 % от над 80 год, които ще оказват огромен натиск върху здравната система.
Проф. Рикарди също добави, че смъртността на Италия също може да изглежда висока поради начина на регистриране на смъртните случаи от лекарите.
„Начинът, по който регистрираме смъртните случаи у нас е много висок в смисъл, че всички хора, които умират в болници с коронавирус, се смятат за умиращи от коронавирус.“
„При преоценка на Националния институт по здравеопазване само 12 % от смъртните свидетелства показват пряка зависимост от коронавируса, докато 88 % от починалите пациенти имат поне една болест преди това, а много са имали две или три“ казва професорът.
Това не означава, че Covid-19 не е допринесъл за смъртта на пациента, а по-скоро означава, че статистиката за фатален изход в Италия се е повишила, тъй като голяма част от пациентите са с предварителни заболявания. Експертите също предупреждават да не се правят директни сравнения между държавите поради несъответствия в тестовете.
Мартин МакКий, професор по европейско обществено здраве в Лондонската школа по хигиена и тропическа медицина, казва, че страните все още нямат добра индикация за това колко леки инфекции имат хората, правили тестове.
Вече става ясно, че о-нататъшното тестване установява все повече хора с Ковид19, но без симптоми, което ще намали смъртността значително от сега посочените цифри.
„Рано е да се прави сравнение в цяла Европа“, казва той. „Нямаме подробно наблюдение на населението и не знаем колко асимптоматични хора го разпространяват.“ Проф. МакКий добавя, че в момента тестването не е последователно в целия континент или в света.
„В Германия епидемиологичният надзор е по-труден, поради сложността на работата в държавата и защото общественото здравеопазване се организира много на местно ниво.“
Но има и други фактори, които могат да допринесат за високата смъртност в Италия, казват експертите. Това включва висок процент на тютюнопушене и замърсяване – по-голямата част от смъртните случаи са в северния регион Ломбардия, който е известен с лошото качество на въздуха.
Освен това няма съмнение, че здравната система на Италия е претоварена с приток на пациенти с коронавирус.
„Лекарите в Италия не се грижат за по един, двама пациенти, а за по …. 1200 наведнъж“, казва д-р Майк Райън, изпълнителен директор на програмата за спешни случаи в Световната здравна организация. „Това, че спасяват толкова много хора, само по себе си е малко чудо.“
Този натиск вероятно ще се влоши, тъй като повече здравни работници са заразени и трябва да се изолират – вече 2000 са заразили вируса в Италия.
„В Италия участват три фактора: единият е, че това е много по-възрастно население, вторият е, че здравната система е била претоварена и третият е, че са имали значителна загуба на здравни работниципоради високия процент на коронавирусната инфекция сред тях“, казва проф. МакКий.
„Италия ни изпреварва по епидемията – и не е ясно колко здравни работници /във Великобритания/ трябва да се самоизолират. Това е още един голям проблем.
„Въз основа на опита на Италия съществува опасност за Обединеното кралство,“ добавя проф. МакКий. „В сравнение с почти всяка друга европейска държава имаме относително недостиг на обдишваща апаратура и медицински персонал.“
ЗДРАВЕ
Учени разкриха най-важното правило за добър сън – и то не е броят часове
Много хора оценяват качеството на почивката си единствено по броя часове сън. Кратка нощ през седмицата, последвана от дълго успиване през уикенда – и си мислим, че балансът е възстановен.
Ново мащабно проучване на белгийски учени, публикувано в списание Sleep Medicine Reviews, обаче показва нещо различно – телата ни са много по-чувствителни към регулярността на съня, отколкото към неговата продължителност.
Според екипа, ръководен от Alexandros Kalkanis от KU Leuven, ключът към доброто здраве е постоянният график за сън. Изследователите анализират данни от 59 различни проучвания и установяват, че хората, които си лягат и се събуждат по едно и също време всеки ден, се радват на по-добро физическо и психическо здраве – независимо колко часа спят.

Причината е свързана с циркадните ритми – вътрешният биологичен часовник на организма. Когато тялото получава светлина по едно и също време всяка сутрин, мозъкът регулира по-ефективно хормоните, метаболизма и телесната температура.
Учените предупреждават, че разликата от няколко часа в режима през уикенда създава т.нар. „социален джетлаг“ – състояние, при което организмът изпада в хаос заради постоянното местене на вътрешния часовник.

Изследването свързва нередовния сън с редица сериозни здравословни проблеми:
по-висок риск от депресия;
затруднен контрол на кръвната захар;
повишен индекс на телесната маса;
по-високо кръвно налягане;
увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания.
Според друго проучване сред 60 000 души във Великобритания, високата регулярност на съня намалява риска от преждевременна смърт с около 30%. Учените дори смятат, че стабилният режим е по-важен показател за дълголетие от самата продължителност на съня.

Експертите препоръчват:
разликата в часа на събуждане между делничните дни и уикенда да не надвишава един час;
ако искаме да наваксаме сън, да си легнем по-рано, вместо да ставаме късно;
да се излагаме на естествена светлина до час след събуждане.
Така популярната формула „7–9 часа сън“ вече има и ново допълнение – „по едно и също време всеки ден“.
ЗДРАВЕ
Защо се будим между 3 и 5 сутринта?
Защо се будим между 3 и 5 сутринта? Лекари обясняват причините за нощното събуждане и как да подобрим съня си по естествен начин.
Случвало ли ви се е да се събудите посред нощ, да погледнете часовника и да видите почти винаги едно и също време – между 3 и 5 сутринта? Мнозина описват това като странно съвпадение, а други дори го свързват с мистични обяснения. Медицината обаче предлага далеч по-реалистични и логични причини. Според специалисти нощното събуждане в този часови интервал не е случайно и често е сигнал, че организмът ни реагира на стрес, хормонални промени или проблеми със съня.
Нощният сън преминава през различни фази – лек сън, дълбок сън и фаза на сънуване. Между 3 и 5 часа сутринта повечето хора преминават от дълбок към по-повърхностен сън. Именно тогава мозъкът става по-чувствителен към външни и вътрешни дразнители. Дори малки шумове, промени в температурата или напрежение в тялото могат да доведат до събуждане. Това обяснява защо много хора се будят точно по това време без очевидна причина. Една от най-честите причини за нощно събуждане е стресът. Когато човек е напрегнат през деня, нервната система остава активна и през нощта. Мозъкът продължава да обработва проблеми, тревоги и задачи, което води до неспокоен сън. Хората често описват, че когато се събудят в този период, мислите им започват да препускат и заспиването става трудно. Специалистите определят това като типична реакция на организма при повишено психическо натоварване.

Друга важна причина са хормоните. В ранните сутрешни часове нивата на хормона кортизол започват постепенно да се повишават. Той подготвя организма за събуждане и активност. При някои хора този процес започва по-рано или протича по-интензивно, което води до преждевременно събуждане. Особено чувствителни към тези промени са хората, които страдат от тревожност или хронична умора. Проблемите със съня също могат да бъдат причина за ранно събуждане. Безсънието често се проявява именно с пробуждане в ранните часове и невъзможност за повторно заспиване. Това състояние се среща все по-често при хора, които прекарват дълги часове пред компютър или телефон. Синята светлина от екраните нарушава производството на мелатонин – хормона на съня – и прави съня по-повърхностен и нестабилен.

Не трябва да се подценява и ролята на храненето. Тежката вечеря, алкохолът и кофеинът могат значително да влошат качеството на съня. Организмът продължава да работи активно, докато храносмилателната система обработва храната, което често води до събуждане през нощта. Особено неблагоприятно е приемането на кафе или енергийни напитки в късните часове.Интересен факт е, че някои специалисти свързват нощното събуждане и с начина на живот. Липсата на движение през деня намалява нуждата на организма от дълбок сън. Когато тялото не е физически уморено, сънят става по-лек и прекъсван. Затова хората със заседнал начин на живот по-често се оплакват от събуждане в ранните часове.

Понякога събуждането между 3 и 5 сутринта може да бъде и предупредителен знак. Ако то се повтаря постоянно и е съпроводено с умора през деня, раздразнителност или липса на концентрация, е възможно да става дума за хронично нарушение на съня. В такива случаи лекарите препоръчват консултация със специалист и изследване на общото здравословно състояние. Специалистите съветват няколко прости мерки за подобряване на съня. Най-важното е да се създаде постоянен режим – лягане и ставане по едно и също време. Добре е също така да се избягват екрани поне час преди сън, да се намали осветлението и да се създаде спокойна атмосфера в спалнята. Леката разходка вечер или топъл душ също могат да помогнат за по-спокоен сън.

Макар нощното събуждане да изглежда тревожно, в повечето случаи то не е опасно. То е естествена реакция на организма към начина ни на живот и натоварването през деня. Вслушването в тези сигнали може да помогне да подобрим съня си и да възстановим нормалния ритъм на организма. Понякога именно тези тихи нощни събуждания са знак, че тялото ни има нужда от повече почивка, спокойствие и грижа.
ЗДРАВЕ
5 факта за глада и как да го контролираме
Когато стомахът е почти празен, той произвежда хормона грелин.
Гладът е сложен невробиологичен и хормонален процес, а не просто „празен стомах“. Хранителните навици са повлияни от еволюционни механизми, структура на мозъка и дори социални фактори. Ето 5 факта за глада и как да го контролираме.
Хормоните влияят на апетита
Когато стомахът е почти празен, той произвежда хормона грелин. Той изпраща сигнал до хипоталамуса (мозъчна структура), че е време за хранене. Нивата на грелин обикновено се повишават преди хранене и спадат след насищане.
Друг хормон, лептинът, регулира енергийния баланс и се произвежда от мастната тъкан. Той сигнализира на мозъка, че енергийните резерви са достатъчни и не е необходим прием на храна. Хората с наднормено тегло обикновено имат високи нива на лептин в кръвта поради голямото количество мастна тъкан.

Най-добрата храна преди сън: диетолози посочиха идеалната късна закуска
Мозъкът им обаче спира да реагира правилно на него. Това причинява глад, въпреки че имат излишни енергийни резерви. Важно е да се разбере, че лептиновата резистентност не е причина за затлъстяването, а следствие от него.
Храносмилането започва преди храната да влезе в устата
Тялото започва да се подготвя за храносмилането предварително. Гледката, миризмата или дори мислите за храна активират блуждаещия нерв, който задейства секрецията на слюнка и стомашен сок.
Дигиталната ера доведе до появата на концепцията за визуален глад. Изследванията показват, че редовното гледане на изображения на атрактивна храна в социалните медии може да увеличи субективното чувство на глад. Такива визуални стимули предизвикват неврофизиологични промени, карайки мозъка да жадува за храна, дори когато няма енергийна нужда.

Гладът наистина прави човек по-ядосан
Когато храната се задържа за дълъг период от време, нивата на кръвната захар спадат, което води до отделянето на хормони на стреса – кортизол и адреналин. Тези хормони могат да причинят раздразнителност и агресивно поведение, пречейки на способността на мозъка да контролира импулсите.
Също така, чувството на глад може да причини умора, сънливост и проблеми с концентрацията.
Лошият сън и стресът повишават апетита
Когато сме лишени от сън, нивата на „хормона на ситостта“ лептин спадат, докато нивата на „хормона на глада“ грелин се увеличават. Изследванията показват, че хората, които спят малко, са склонни да имат по-висок индекс на телесна маса и са по-склонни към преяждане.
Стресът има подобен ефект върху глада . Напрежението може да доведе до емоционално хранене. Ето защо е важно хората с наднормено тегло да разграничават физиологичния глад от емоционалния глад.
Понякога гладът е симптом
Съществува рядко генетично заболяване, наречено синдром на Прадер-Уили, което кара пациента да не може да се нахрани достатъчно. Аномалия в хромозома 15 нарушава функционирането на хипоталамуса, карайки човек да изпитва неконтролируем глад.
Гладът не е просто сигнал за празен стомах, а фино настроена система от взаимодействия между хормоните и мозъка. Разбирането на тези механизми позволява осъзнат подход към храненето и избягване на фалшиви сигнали за апетит, причинени от стрес или липса на сън./








