ПАРИ

Има ли Китай “скрит коз” за постигане на победа в търговската война?

Пекин може да използва своите „неписани“ технологични правила като „невидимо оръжие“ срещу американските компании

С ескалирането на търговското напрежение между Китай и САЩ стандартите за киберсигурност на азиатската стана могат да бъдат използвани като „невидимо оръжие“ срещу наложените от администрацията на американския президент мита, смятат експерти.

Тези така наречени „стандарти“ представляват приети от правителството насоки за неща, като например виртуални защитни стени и софтуер, които са обявени от китайското правителство като доброволни, но често са задължителни за чуждестранните компании, които развиват бизнес в страната.

През последните няколко години Пекин е издал близо 300 нови национални стандарти, цитира CNBC данни на базирания във Вашингтон мозъчен тръст Center of Strategic and International Studies (CSIS).

Тези допълнения помогнаха на Китай да се превърне в изключително труден пазар за някои компании. Новите стандарти евентуално биха засегнали с непредвидени разходи и забавяне на работата онези компании, които са притежавани от чуждестранни инвеститори, като това може да доведе дори до затваряне на бизнеса им в страната.

Появяват се притеснения, че най-голямата азиатска икономика може да превърне своите технологични стандарти в оръжие, което да насочи срещу САЩ в рамките на разгарящата се търговска война между двете страни.

Ако това стане и Китай удари американските компании, анализаторите трудно биха предвидили какъв ще е размерът на евентуалните негативни последици.

Стандартите за киберсигурност, за разлика от митата, е по-малко вероятно да бъдат смекчени от Пекин, когато тази война достигне до своя финал. Това отчасти се дължи на желанието на китайския държавен глава Си Дзинпин да увеличи кибернетичния потенциал на страната: Въпреки, че новите стандарти биха могли да бъдат стимулирани от търговския спор, „това е значително по-голямо от динамиката със САЩ“, смята Сам Сакс, старши научен сътрудник към CSIS, цитиран от CNBC.

Организацията предупреждава за „неписаните“ правила, които могат да дойдат с отговора на Китай срещу американските мита.

Обявявайки 25%-ни мита върху вноса на американски стоки за 16 млрд. долара, Пекин използва стратегия, която е обвързана с тези нови кибер стандарти.

Китайските мерки са определени като „препоръчителни“, но на практика много от тях са изискуеми за бизнеса в Китай, особено в случаи, когато е замесено правителството или някоя държавна компания. Много често частните компании са поставени пред изискванията за притежание на сертификати, обвързани с тези стандарти.

Стивън Изел, вицепрезидент по политиките за глобални иновации към фокусирания върху технологичния сектор мозъчен тръст Information Technology and Innovation Foundation, смята, че е възможно Китай да използва технологичните правила като оръжие в търговската война. Изел изрази надежда, че Пекин ще използва максимално ефективно сегашния конфликт като възможност по-скоро да отвори по-широко своя пазар, отколкото да „мами отново“ с местни практики, които той смята за несправедливи.

Анализаторите са единодушни, че китайските стандартни за националната сигурност вече са преминали границата за защита от кибер атаки, служейки като средство за защита на местните компании от чуждестранната конкуренция.

Въпреки че някои дигитални стандарти са били въведени от китайското правителство за постигане на съответните цели, свързани със киберсигурността, други са създадени да следват целите на „Made in Chinа 2025”, смята Сакс, визирайки желанието на Китай да подобри своя експертен потенциал в обещаващи производствени сектори като роботиката и превозните средства, ползващи чиста енергия.

Сакс добавя, че стандартите за киберсигурност използват умишлено неясни формулировки около удостоверяването и тестването. Това дава на китайското правителство широки правомощия при преценката на чуждестранните компании.

Може да се стигне до сериозно и широкообхватно негативно влияние върху корпоративния свят, ако Китай реши да използва своите стандарти за киберсигурност, за да удари американските компании.

„Много хора смятат, че кибер регулациите могат да засегнат само технологичните компании или социалните медии. Но този ефект ще има много по-широк обхват. Тези регулации биха засегнали всички сектори, свързани с информационните и комуникационни технологии, така че потърпевши ще бъдат всички компании, използващи интернет, уебсайтове и облачни технологии, смята Сакс.

Post Views: 14

Related Topics:война свят финанси

Up Next

Най-богатото семейство в света увеличи състоянието си с още 11,6 млрд. долара

Don't Miss

Инвecтитopитe изтeглиxa $1,3 милиapдa oт paзвивaщитe ce пaзapи зa ceдмицa

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 7

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21