СВЯТ

Източна Европа е шокирана от предоговарянето с Газпром

През 2020 г. страните от Източна Европа принудиха Газпром да пренапише договорите, така че формулата на цената да вземе предвид европейските котировки.

Тази година източноевропейските клиенти на „Газпром“ бяха шокирани. Според формулата, която постигнаха, цената на горивото се увеличи 2-4 пъти. Но миналата година те се радваха на ниски цени, казват експерти.

Цената на руския газ за много страни от Източна Европа рязко се повиши. “Булгаргаз” съобщи, че през септември българските потребители купуват гориво на 435 долара за хиляда кубически метра, а през ноември цената ще се повиши приблизително до 530 долара. Това е 2,5 пъти по -високо от платеното през януари, когато газоразпределителната компания взе по 213 долара. Почти целият български газ идва от Русия.

В Молдова планират да повишат вътрешните тарифи с 35%, но цената на вноса на руски газ през септември вече беше по -висока от тази в България – 550 долара. Докато през януари беше 127 долара.

Други държави от Източна Европа получиха подобен ценови удар, който през 2020 г. гарантира, че Газпром ще промени формулата за ценообразуване, така че да започне да взема предвид европейските котировки, а не само цената на петрола.
Така през март 2020 г. българските власти обявиха допълнение към сегашния договор с Газпром. Премиерът Бойко Борисов заяви, че цената е намаляла с 40% и промените са в сила от август 2019 г. Тогава цената на горивото падна до $ 152, а през следващите месеци – още по -ниско.

„Благодарение на намесата на Европейската комисия днес можем да се радваме на този отличен резултат“, каза тогава българският енергиен министър Теменужка Петкова.

Също през март ръководството на полската PGNIG обяви, че е спечелило арбитраж в Стокхолм с Газпром относно цените на газа. Според решението на съда ценовата формула за закупуване на руски газ е променена към по-пазарна.
В края на годината Молдовагаз и Газпром удължиха договора за доставка на руски газ до 1 октомври 2021 г., но при нови условия. Ръководителят на молдовската компания Вадим Чебан заяви, че от април до септември Молдова ще използва спот компонента при изчисляване на цената на газа.

Тогава, през 2020 г., за потребителите на руски газ беше изгодно да обвържат цените с европейските котировки. Поради излишък на газ и топла зима, обменната цена на горивото през февруари 2020 г. спадна под 100 долара за хиляда кубически метра, а през май се продаваше за по -малко от 50 долара.
В резултат на това например полската държавна компания PGNiG обяви, че за три тримесечия на 2020 г. е получила рекордна EBITDA (печалба преди лихви по заеми, данък върху дохода и амортизация върху основните нематериални активи). Тя почти се утрои до 10,7 милиарда злоти (2,78 милиарда долара).

„Ключовият фактор във финансовите резултати на PGNiG беше по -скоро промяната в ценовата формула за договора с Ямал, а не плащането на обезщетение за надплащане през предходните години”, каза президентът на PGNiG Павел Машевски.

” Спечелвайки арбитраж, компанията успя значително да подобри своята търговска позиция, създавайки по -ясна връзка между цената на закупения газ на изток от Полша и цените на горивата на европейските пазари “, заяви полякът.
Тази година ситуацията се промени драстично. Дългите и студени зими в Европа доведоха до ниско съхранение на газ и късен старт на инжектирането. Успоредно с това започнаха да намаляват доставките на втечнен природен газ, които бяха поети от страните от Азия и Южна Америка. До септември спадът надхвърли 17 милиарда кубически метра.
Газпром от своя страна се оказа в ситуация, в която беше необходимо да се изпомпват рекордните 60 милиарда кубически метра в руските складови бази и не се изхвърлят допълнителни обеми газ на европейския пазар.

Настоящите договори се изпълняват и ние ще предоставим допълнителни приложения след стартирането на „Северен поток 2“, съобщиха от компанията.

Към това се добавя и повишаването на цените на въглищата и квотите за емисиите на CO2, които са задължени да купуват въглища. В резултат на това изпомпването на газ в европейските складови бази спадна до рекордно ниво и пазарът започна да се опасява, че през следващия отоплителен сезон Европа може да изпита недостиг на газ – през септември цените на борсите скочиха над 900 долара за хиляда кубически метра .
„Първоначално обвързването на договорите на„ Газпром “с кошницата с петролни продукти се дължеше на липсата на европейски течни хъбове, където щеше да се определя ценообразуването на природния газ. През последното десетилетие британската NBP и холандската TTF се превърнаха в такива центрове, във връзка с които делът на обвързаните с петрол договори постоянно намалява “, казва Сергей Кауфман, анализатор във ФГ Финам.
Той смята, че свързването със спотовете е логично, тъй като в този случай цената на газа зависи от ситуацията на пазара на газ.

“„В момента европейските потребители наистина страдат от високи спот цени. Преди година обаче спот цените паднаха значително под 100 долара за хиляда кубически метра и тогава тази стратегия, напротив, изглеждаше като печеливша”, каза още той.

В бъдеще вероятно ще видим много примери, когато колчето за петрол ще бъде по -изгодно от спот и едно обратно “, казва анализатор от ФГ Финам.
Според него договорите, обвързани с петрола, са нерентабилни, защото упражняват двоен натиск върху вносителите, когато цените на черното злато се повишат – върху цените на петрола и газа наведнъж.
В портфолиото на “Газпром” през 2021 г. само 13% от договорите все още са обвързани само със стойността на петролната кошница. Една от малкото, които получават газ при такива условия, е Турция.

Според ICIS през четвъртото тримесечие турските компании ще купуват руски газ за около 270 долара. Такива ниски цени в сравнение с европейските котировки отчасти обясняват защо Турция е увеличила рязко покупките от Газпром – със 153% до 19 септември, до 20,3 милиарда кубични метри.

Тъй като страните от Източна Европа имат хибридни договори с Газпром – запазването на котировките на петрола е запазено – цените също са високи, но по -ниски, отколкото на европейските борси.
„За сравнение, прогнозната цена на европейските пазари на газ (към 10.09.2021 г.) за доставки през ноември е приблизително 56 евро за МВт-ч (687 долара за хиляда кубически метра)“, съобщава „Булгаргаз“ в информацията относно товоа, че прогнозната цена на горивото на вътрешния пазар ще бъде $ 530 през предпоследния месец от годината.

Обвързването на цената на газа с цената на петрола не води до такива резки колебания в цените, заяви през септември руският президент Владимир Путин.

„Имаме и пазарни цени, тази цена е обвързана с цената на петрола. Никой не го регулира, пазарът го регулира”, каза президентът.

” Но колебанията са много по -меки и тук в съоръженията на ПХГ (Европа) те не изпомпват необходимия обем до 27 милиарда, там имат дупка, няма достатъчно и някои други проблеми, скок в бизнес активността – и това е всичко, цената на газа започна да изпреварва цената на петрола и петролните продукти. Виждате ли как скочи “, каза Владимир Путин.

Както EADaily съобщи, през 2021 г. доставките на газ изостават от световното потребление. В същото време инвеститорите и правителствата призовават компаниите да намалят инвестициите във изкопаеми горива.
Някои експерти смятат, че това може да показва, че ерата на евтиния газ е приключила. Климатичният радикализъм и съвпадението на фактите донесоха нестабилност на пазара, казват други.
„Сега сме във фаза, когато въвеждането в експлоатация на нови мощности е почти приключило, а инвестициите отслабнаха, особено след срива на цените миналата година на фона на карантините. Следователно пазарът на продаващите се очаква през следващите 2-3 години “, отбеляза заместник-директорът на ФНЕБ Алексей Гривач.

Според него проблемът е, че променливостта расте и сега в рамките на една календарна година цените могат да паднат 3-4 пъти, а след това да се повишат 10 пъти:
“Инвеститорите се приспособяват към тези нови условия, но отнема време.”
Тази година има рядко съвпадение на много фактори, допринасящи за повишаването на цените на газа, каза Василий Танурков, директор на групата за корпоративни рейтинги в ACRA.
„Може да се очаква, че с течение на времето влиянието на повечето от тези фактори ще отслабне и настоящият връх на цените е временен”, отбеляза директорът на корпоративната рейтингова група в ACRA.

“В същото време фактори, свързани с регулирането на емисиите и плановете за преход на енергия (особено по отношение на бързото прекратяване на използването на въглища) ще продължат да оказват влияние в дългосрочен план на газовия пазар”, каза още той.

” Очакваме до 2023 г. цените на европейския пазар да спаднат спрямо настоящите върхове и да достигнат ново равновесно ниво, вариращо от 200 до 250 долара за хиляда кубически метра”, казва още директорът.

Post Views: 2

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 5

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.