ПАРИ

“Източиха фискалния резерв” е продължение на драмата “Няма газ, иде мраз “

Новата финансова министърка бързо затъна в блатото на политическите войни

В първия си ден като министър на финансите Людмила Петкова направи квантов скок – превърна се от уважаван експерт в типичен политик. На 9 април по обяд с притеснена полуусмивка тя пое щафетата от Асен Василев, а няколко часа по-късно му заби нож в гърба с “откритието”, че от фискалния резерв на държавата мистериозно са изчезнали 3 млрд. лева.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов мигом пое вдигнатата топка, за да забие гол във вратата на “врага”, с който до вчера управляваше: “Когато говорех, че има проблеми в Министерството на финансите… освен партийните назначения, парите ги няма. Държавата има под 2 милиарда, с които разполага, това ни е наследството. Ние винаги сме държали да има мазнинка, да има запас..”

Медиите подеха тревожно темата – наистина ли е е източена държавата?

Дежавю 1

Драмата с фискалния резерв сега много напомня на предаването на властта през 2022 г.

Тогава новодошлият служебен кабинет, назначен от президента Радев и оглавен от Гълъб Донев, разигра за пред медиите паник атака, за да внуши, че предното правителство е обрекло страната на мраз и глад и че трябва да молим Москва да ни пусне руски газ. Нищо ужасно не се случи, видя се, че има живот и без “Газпром”, паниката се оказа неуместна.

Сега сюжетът се повтаря – парите са източени, опита се да внуши новопоставената финансова министърка, като заяви, че е заварила във фискалния резерв само 6.7 млрд. лева. А пък предшественикът й цитира друга сума – 9.9 милиарда. Както се разбра, и двамата са прави, само че Асен Василев говори за ситуацията към 31 март, а Петкова – за данните към 8 април.

Размерът има значение, датата – също

Фискалният резерв не е каса под ключ, а е сложна система от сметки на държавните ведомства и фондове с непрекъснати менящи се потоци от приходи и разходи – представете си басейн с много тръби, по които непрекъснато се движат навън и навътре различни количества вода. Винаги в първите дни на месеца нивото на “басейна” спада, защото държавата прави много разплащания (сред най-едрите са пенсиите), а през втората половина става обратното, покачва се, защото се засилват входящите потоци, приходите.

Точно затова финансовото министерство – независимо дали неговият началник се казва Асен Василев, Пламен Орешарски, Владислав Горанов и прочее, винаги съобщава официално какъв е размерът на фискалния резерв към последния ден на съответния месец и никога не вади данни по никое време – например към 8-о число, както направи при дебюта си на най-високия пост в МФ г-жа Петкова.

“Очакваните данъчни приходи през април са 3.9 млрд. лв. Те пристигат на 14-и (ДДС) и след 25-и (данък върху доходите на физическите лица и осигуровки). Заради тази цикличност резервът се мери винаги към края на месеца. Така че в края на април се очаква той да е пак над 9 млрд. лв.”, обясни Асен Василев, след като новата стопанка на държавните финанси косвено го обвини, че е опразнил резерва.

Къде са милиардите

Людмила Петкова не бе особено убедителна в етюда за “изчезналите” над 3 милиарда лева. Притисната от въпросите на медиите, тя призна, че всъщност е наясно къде са парите. Половината от “липсващата” сума са онези добре известни 1.6 млрд. лева, с които се наложи предният кабинет да купи дълговете на закъсалото (за кой ли път) предприятие “Топлофикация София” и да кърпи онзи прословут фонд за електроенергийна сигурност. Схемата с пренасочването на тези средства вече бе многократно коментирана и силно критикувана (докога българските данъкоплатци ще пълним “черни дупки” в енергетиката), но едно е сигурно – пробойните в енергетиката са дълбани от много правителства и схемите с пълненето им не са “патент” на последния кабинет.

Министър Петкова сама си отговори и за другата “липсваща” част от резерва – около 1.7 млрд. лева, за които “предположи”, че са отишли за изплащане на пенсии.

Като цяло беше глупаво Петкова да се прави, че не знае – все пак като финансов министър тя във всеки момент може да получи справка какво се случва с приходите и разходите на държавата. Но вероятно й е било спуснато като задача от патроните на служебното правителство да “бие тъпана” за тревога.

Фискалният резерв отдавна е любима тема на политиците за разпалване на страхове – материята е сложна, обикновените хора нищо не разбират и е лесно да бъдат пързаляни с фалшиви новини за източване, криза, фалит на държавата.

Прави впечатление, че за разлика от някои политици икономистите и финансистите нито се притесниха, нито се впечатлиха от новината за спадналия резерв. Те повториха думите на Асен Василев – най-важно е колко голям е резервът в края на месеца, а не в началото или по средата му. За отбелязване е, че от ДПС коментари по темата няма – навярно Делян Пеевски и Йордан Цонев са решили, че Борисов ще вдигне достатъчно шум с евтина пропаганда – както и стана с неговото вайкане за стопените мазнинки.

Дежавю 2

Загрижеността на лидера на ГЕРБ сега звучи фалшиво, защото той самият е бил “обвиняем” за подобно “източване” и добре знае, че “пилците се броят в края на месеца”.

Точно преди три години, когато третият кабинет на ГЕРБ бе в оставка и се задаваха се избори, излезе стряскащата информация, че фискалният резерв чегърта дъното и към 8 април 2021 г. в него са останали по-малко от 5.9 млрд. лева (при 7,9 млрд. лв. на 31 март).

Тогава финансовият министър Кирил Ананиев бе закаран на спешна пресконференция в централата на ГЕРБ, за да обясни, че това е само моментен спад и няма място за тревога. Оказа се прав – седмица по-късно, към 16 април, резервът надхвърли 7.2 млрд., а в края на месеца се качи над 8.8 млрд. лева.

Вероятно и сега ще се случи нещо подобно. Освен ако на министър Петкова не й наредят да направи някакви резки движения с извънредни харчове, така че да изкара положението лошо (както виждаме в последните дни, от “бащите” на служебния кабинет всичко може да се очаква).

На 17 април новата повелителка на държавните финанси ще бъде изслушана в Народното събрание. Тогава може би ще научим повече за стопените “мазнинки”, а Петкова ще може да сподели своите тревоги за “наследството”.

С нетърпение ще чакаме и официалните данни на МФ за състоянието на фискалния резерв към 30 април -те са по-достоверни от числата, подмятани на брифинги, пресконференции и изслушвания.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 17

Up Next

Инфлацията в САЩ е двойна. Цялата банкова система е в несъстоятелност. Биткойнът не е инвестиция, а златото

Don't Miss

Западните фантазии за изоставяне на петрола и газа се сриват

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 16

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 31

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 28