ПАРИ

Измамника Василев доказа, че не рабира от финанси

Милиарди “текат” през пръстите на Асен Василев

Бакалските розови сметки на МФ пак се разминават с мрачните реалности

За пореден път финансовият министър Асен Василев представи бюджет, пълен с надути числа. Сметките на хазната този път се препънаха още на ниво обществено обсъждане и се поправят, при това корекциите са в порядъка на милиарди – и в приходната, и в разходната част. Поправките за поредна година ще засегнат любима тема за хвалби на правителствата – капиталовите разходи на държавата, или иначе казано, инвестициите в нови сгради, имоти и съоръжения. Само че вече доста години

рекордно високите инвестиции се оказват рекордно големи провали

Както е тръгнало, в следващите три години провалът ще е много по-сериозен от обичайното слабо прогнозиране и неизпълнени планове, защото ще засегне европейските средства и ще се измерва в загуба на милиарди левове.

Три месеца преди края на 2023 г. изпълнението на обещаваните рекордни инвестиции от страна на държавата е трагично. Това можеше да се очаква на фона на късното приемане на бюджета, но финансовото министерство явно е било оптимисттично настроено и е очаквало нещо различно.

Към края на септември капиталовите разходи възлизат на 3,58 млрд. лв. – при планирани за годината 8,2 млрд. лв. или изпълнение от 43%. За да се сбъдне прогнозата на правителството, в следващите 3 месеца държавата трябва да харчи скоростно. Това надали ще се случи, защото при разходите за строителство харченето изисква подготовка и в края на годината ще има неизпълнение. Но от МФ уверяват, че до Нова година планът за инвестициите ще бъде почти изпълнен – до 7,7 млрд. лв. Очевидно се разчита на отчитане на разходи в “12 без пет” – тази година приключваме стария програмен период за еврофондовете и мандалото хлопва – ЕК няма да плаща по фактури, издадени след 31 декември.

Сравнението с 2022 г. не дава много основания за оптимизъм. Тогава пак се обещаваха рекордни капиталови инвестиции, които отново не се сбъднаха и в края на годината изпълнението беше 5,6 млрд. лв. А и през 2022 г. се обещаваха капиталови разходи от 8,2 млрд. лв.

Провалът при еврофондовете ще може да се замаскира само временно

Неизпълнението на инвестиционната програма на правителството е лоша новина, защото означава липса на стимули за икономиката. По-лошата новина обаче е, че се задава фиаско с разходите за строителство, финансирани от еврофондовете. От този провал ще боли повече, защото той означава загуба на полагаемо се безмъзмездно финансиране.

Рекордните капиталови разходи в наличния към момента вариант на проектобюджет 2024 от порядъка на 12 млрд. лв., които сега ще се намаляват на 10 млрд. лв., за да поемат орязването на приходната част на бюджета с 2 млрд. лв., се дължат на много големи очаквани инвестиции по линия на плана за възстановяване и устойчивост и новите оперативни програми. Само малка част от заложените капиталови разходи са по националния бюджет, останалите са по линия на средствата от ЕС. Уви, министерство на финансите продължава да не представя достатъчно детайлни обяснения за планираните капиталови разходи по консолидираната фискална програма, така че да е ясно каква част от разходите по кой бюджет са заложени. Така или иначе рязкото увеличаване на инвестициите по линия на ЕС е очевидно.

За тази година МФ прогнозира изпълнение на разходите по линия на средствата от ЕС в размер на 5,5 млрд. лв. На този фон за следващата година в средносрочната бюджетна прогноза към проектобюджет 2024 са заложени разходи по линия на ЕС в размер на 8,5 млрд. лв. За 2025 г. сумата става съответно 10,3 и 10,3 млрд. лв. Голяма част от разходите по линия на европейските средства са именно капиталови разходи.

Провалът тук вече почва да личи. За сравнение само преди няколко месеца, през юли МФ даваше други прогнози за разходите по линия на ЕС в следващите години. Планираното изпълнение за 2023 отново бе за 5,5 млрд. лв., но за 2024 г. се залагаха 11,6 млрд. лв. и 10,5 млрд. лв. – за 2025 г.

Още от това грубо сравнение се вижда, че част от милиардите за бъдещи периоди изчезват. Каква част реално са загубени обаче ще става ясно в бъдеще време.

И при капиталовите разходи по линия на еврофондовете в края на календарната година ще трябва да има ударно разплащане, за да се наваксва изоставане в плановете за годината. По линия на ЕС инвестициите към края на септември са 1,4 млрд. лв. от общите 3,6 млрд. лв. От тези числа по никакъв начин не личи, че се приключва стар програмен период. Миналата година към края на септември изпълнението на капиталовите разходи по линия на ЕС е било сходно – 1,1 млрд. лв.

Курс към прозрачност?

Голяма част от залаганите държавни инвестиции все остават на тъмно противно на всички уверения за прозрачност. Структурата на бюджета е такава, че са видими само част от капиталовите разходи по бюджетите на министерствата и тези на общините. Така например капиталовите разход по бюджетите на общините към септември месец на тази изборна година възлизат на 1 млрд. лв. при заложена в самия бюджет целева субсидия за капиталови разходи в размер на 426 млн. лв. Тоест над половината пари идват извън тази смятана по специална формула сума, като горницата за тази година бе свързана и с програмата за финансиране на пътни и ВиК обекти на общините. Спорове заради липсата на прозрачност сега поражда и обещаната програма за финансиране на проекти на общините в размер до 1 млрд. лв., като ГЕРБ и ДПС настояват за повече яснота за разпределението на парите. Невидими са и част от капиталовите разходи в отделните сектори, които са извън бюджетите на отделните министерства и са заложени по централния бюджет.

Всичко това затруднява силно анализа къде има неизпълнение и на какво се дължи това. С липсата на достатъчно данни за еврофондовете картината съвсем се замазва, а там параметрите за следене станаха повече – и оперативни програми, и план за възстановяване и устойчивост.

Това е и едно от обещанията, които финансовият министър Асен Василен пое на проведената тристранка по проектобюджет 2024 – капиталовата програма да бъде разделена на две части, които да са видими за обществото, и да е ясно какви обекти се изпълняват по нея, по подобие на еврофондовете. Предстои да видим как ще бъде реално изпълнен този ангажимент.

При всички положения обаче на фона на големите суми, които следва да се инвестират по линия на ЕС и за което очевидно липсва достатъчно капацитет е неразбираемо да се залагат големи капиталови разходи по националния бюджет. Ясно е, че тук се спазват много по-малко правила и тези средства се харчат по-лесно (думата харчат може да бъде заменена с по-нелицеприятна), но ще е глупаво да се губят европейски средства, докато се харчат големи суми по национален бюджет за сметка на голям дефицит.

Какво ще се случи с приказката за капиталовите разходи, а и за останалите съмнителни пера по проектобюджета предстои да видим. Остава да се надяваме, че поне 2024-а ще е пълна година, с приет навреме бюджет. Тогава възможностите за оправдания за несвършената работа ще са по-малко.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 14

Related Topics:featured trending българия измама лъжа пари

Up Next

Делян Добрев извади ЧУДОВИЩНИ ЦИФРИ за борчовете за милиарди, с които лъжеца Василев заробва България

Don't Miss

Магазините фраш с нови дрехи за 4 евро килото!

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 7

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21