АНАЛИЗИ

За правото на точната диагноза – една друга гледна точка

Поводът беше омаскаряването на паметника на Съветската армия в София.
Какво имаше нарисувано на този паметник (което не е за първи и втори път)…имаше антисемитски лозунги.

Какво каза Мария Захарова в цялото си (както сме го учили едно време в училище, че изводът с еправи на базата на ЦЕЛИЯТ текст! Че текстът си има вътрешна структура, че има връзки между тях, и т.н. Има теза, антитеза, синтеза…)

Тя каза 3 неща:

Първото нещо, което каза, е, че ако не беше съветската армия…че системно се обругват паметниците на Съветската армия в България. За разлика от Германия, Австрия, и останалата Европа).

Второ – тя заяви, че на паметника има антисемитски лозунги.

И трето – че ако не беше Съветската армия, 50,000 български евреи щяха да бъдат депортирани.

Някой съмнява ли се, че щеше да стане така?

___

Край на цитата.

Какво стана?

Според мен – очакваното. От цялото това изказване на частно събиране по друга тема: за реакцията на говорителката на Руското външно министерство по повод (поредното) оскверняване на паметника на Съветската армия се извади един фрагмент:

«…Като отчетеш, че 80% от населението е дебилни, и не могат вече да се подписват…».

След което започна бурно лепене и размножаване на прясно съшити с бели конци етикети, «мемове», и опорки:

«червеният професор Иво Христов показа истинското си лице – нарече 80% от българите дебили!»

По-комбинативните служебни русофоби веднага направиха и други връзки: «70-80% от българите били русофили? Ами ето ги – лъснаха, в качеството им на дебили, по признание на техния си професор!»

Което просто трябваше да подчертае фалшивата претенция за елитарност на «умните и красивите», един също вече изтъркан и изтъкан от фалш «мем», или «опорка».

Всъщност, от гледна точка на здравия разум, и на познаване на политическия процес, нещата са очевидни, но явно не за всички. Целта е очевидна – оставка!

Защо?

Ами ясно защо – когато по един войник на фронта стрелят, значи, е заел правилна, нужна, стратегически полезна за неговата армия позиция. Това е знак за качество.

В политиката е същото – лошо е, когато кириякстефчовци тръгнат да хвалят бойчо-огняновци. Това би означавало, че с бойчо-огняновците нещо не е наред. Когато обаче кирияк-стефчовците, верни на предателската си природа, ковладят, клеветят, плюят, предават, и продават бойчо-огняновците, това е естественото положение в тези битки. Точно както чакалът Табаки в «Книга за джунглата» на Ръдиард Киплинг (има ли чели поне това?) крещеше «Позор за джунглата!» в опита си да очерни стария водач на глутницата Акела, когато Маугли защитаваше стария водач, и глутницата, по същия начин политическите чакали (има ли разпознали се? Могат да почват да плюят и по мен) надигнаха управляем и режисиран вой вече колко дни. Има и спонтанни политически чакали – къде натегачи, къде идейно-убедени, които им пригласят, разбира се.

Казано е от древни времена: Не убивайте вестоносеца! (на лошите новини).

Населението не обича да му казват лоши новини. Иска да го лъжат. Затова е казано, че истината е винаги горчива, докато всички лъжи са сладки, подсладени, и красиво опаковани.

Населението не обичат истината. И населението от българите (за съжаление) не е изключение. Особено се дразнят, когато чуят истина, която на всичкото отгоре не разбират, или я разбират превратно.

Точно като в случая – не знаят точното значение на думата «дебилни», и веднага скочиха, защото си мислят, че ще да е нещо много лошо, и оскърбително.

Да, със сигурност не е комплимент, но пак със сигурност не е това, което хората са свикнали да си мислят, че е. Масовият отказ от мислене и четене, който наистина е с характера не на епидемия, а на пандемия (отваряйте гугъл да намерите значението и на тази медицинска дума), е пряк и неизбежен резултат от цяла една система, която е с вековен стаж, и с отработени техники. А именно – колониалната система.

Напмням задължителните 5 характеристики (5-те «де») на всяка една колонизация:

– депопулация (обезлюдяване, съкращаване на населението на колонията);

– деиндустриализация (унищожаване на индустрията и поминъка на колонизираните територии);

– денационализация (както на бизнеса, като юридическа регистрация, така и на съзнанието на туземците)

– дехуманизация (разчовечването – пропаганда на ЛГБТИ, гей-паради, трансджендъри, на 37 пола, и на други античовешки сатанизми)

– и дерационализация. Дерационализация означава обезумяване, неразбиране на произтичащото. Дебилност.

Скочихте ли отново?

Добре, да видим – какво точно означава тази дума.

Деби́лность или дебили́зъм (от лат. debilis — «слаб», «немощен») — най-слабата степен на умствена изостаналост, обусловена от задръжки в развитието, или от органични поражения на мозъка на плода. За първи път е въведена в систематиката от Валантен Манян през 1890 год[1].

Дебилен всъщност е обратното на habilis, на умеещ, на способен. Затова се казва «хабилитиран» – знак за способности, умения, и знания в областта.

Дали професор Иво Христов заслужава да подаде оставка, да бъде подложен на обществено порицание, наказание, поругаване? Защо не и разчекнат, обесен, че и застрелян, за по-сигурно?

Според някои «умни, красиви, и интелигентни» този сценарий е най-добрият. В режим на реално време, пред камерите, по възможност. Точно както техният идол Килъри Клинтън се подмокряше от удоволствие, наблюдавайки как изтезават, и убиват Муамар Кадафи в Либия.

Да видим обаче, дали профеорът, направил тази вметка по съвсем друг повод, обяснявайки съвсем друга теза, е бил прав.

Първо, той каза думата «население». Не е споменал българския народ.

Ако за някой думите народ и население са едно и също, да ви кажа – не са. Проверете, четете, иначе има опасност да заслужите и други определения, по-тежки от разглежданото.

Второ, той каза «дебилни» (определение, прилагателно), а не дебили (съществително). Ако за някой тези разлики в частите и формите на речта също са без значение, значи, има голяма вероятност да са, пак цитирам «безпросветници 2-3 поколение», наречени от народа «калинки» (запазена марка за кадровата (не)способност на тия с «видимите резултати»).

Трето, той каза «80%». Съдейки по мощната и гръмка, почти истерична и съгласувана реакция аз лично се опасявам, че професор Христов е в грешка, и е занижил цифрата. Разпознаха се твърде много хора, за да са само 80%.

Най-важното, дали е прав по смисъл обаче? Имам предвид тази вметка, която възпали «умните, красивите, интелигентните», и «грантомотивираната будна гражданска съвест» от «видимите резултати», и други «полезни идиоти» (това е израз на Ленин, за идейни безплатни революционери, да не се впрегнете и за това сега?)

Ами да видим, какви са фактите:

Населението (но не и народът) масово търка талончета.

Населението (но не и народът) масово, особено в пенсионна възраст хвърлят десетки хиляди лева на телефонни измамници. Постоянно, системно, напук на отчаяните призиви на изтъняващия и заглъхващ призив за здрав разум от роднини и приятели.

Населението (но не и народът) трикратно (едни 16% от имащите право на глас) и едни 26-27% «гъбари» си избират тези, заради които през 2013 година се самозапалиха и умряха в адски мъки минимум 7-8 човека.

Същите, които им казаха, че са «материал», и то – без знак за високо качество;

същите, които им казаха, че са прости, затова се разбират;

същите, които са наистина «безпросветници 2-3 поколение», но за сметка на това са с накупени фалшиви дипломи, които бъркат Пекин с Виетнам, изкараха Индира Ганди мъж, и прочее…не-дебилщини, разбира се. Умности, и премъдрости.

Населението си ги харесва, обича, избира, и дружно върви с лъвски скокове към своята погибел. Въпреки отчаяните опити на народа да съхрани настоящето за всички, и бъдещето за децата ни.

Населението си избират съвсем съзнателно кирияк-стефчовците, и си плюят, предават, продават бойчо-огняновците. Отказват даже да разберат, и да осъзнаят – какъв е техният личен интерес, и интереса на децата им. Гласуват, въпреки, че е ясно, документирано, доказано, включително и от изтеклите грами на посолството на САЩ, че ГЕРБ е организирана престъпна група, шайка, че шефът им е мутра. Че (външно)управляваните «управляващи» са си обикновени крадливи, лъжливи, полуграмотни бандити и престъпници. Но населението си ги избира, въпреки напъните на малцинството «народ» да извади всички от блатото. «Свиня от кладенчова вода не разбира». Това народът български го е казал, не населението. То наистина няма толкова ум и разум за такъв извод.

Същото това население (но не и народът) масово отказва да проумее, че щастието не е индивидуално. Ако си нормален човек, а не изрод. «Изрод» идва от ИЗлезнал от РОДа си, ако не знаете.

Нормален човек, колкото и да е имотен, не можеш да бъде щастлив в общество от толкова много нещастни хора. Населението хем се възхищава на Бойко Борисов, хем псува ГЕРБ, и същия този Бойко. Сигурно защото не е дебилно, разбира се. Но не защото иска правдини, социална справедливост, а защото крадат и дерибействат ГЕРБ и слугинажа им, а не всеки един от завиждащото им население.

Това, че щастието няма как да е отделно само за безогледно забогатели хора, го разбра даже и авторът и изпълнителят на «1 милион със цвят зелен, и едно ферари с цвят червен».

Не само го разбра – референдум оганизира за народа, гласуваха над 2.5 млн «за», но на защитата на резултатите от това «всенародно допитване» от 1.5 млн София излязоха в априлския дъжд 300-400 човека. Явно толкова е народът от 1.5 млн население в столицата.

Същият този идол иначе пълни стадиони (но с население), за него са милиони (но пак население), но когато опре до защита на кауза, пак начело на същия този идол и вече за сериозни неща, населението го няма (понеже не е дебилно, разбира се), а идва народът в количество 300-400 човека, нали така?

Населението (но не и народът) масово си слуша чалга. Високо-интелектуална музика, спор няма. Прекият антидот, противоотровата срещу дебилизъм, разбира се.

Населението (но не и народът) масово, с наслаждение си гледа С.М.Р.А.Д.. Поема си я с широко-отворени очи, уши, уста, и други отверстия, попива я. Свято вярва, че поглъща двойно-дестилирана елейна чиста истина. Лапа си бигбрадърите, гълта си турско-индийските сапунки, искрено преживява (и сочно преживя) жълто-омацаните пошлятини за содомо-гоморианските интриги, митарства и забежки на този или онзи футболист, на тази или онази силиконено-ботоксово перхидролена кифла. Прави заучени гримаси с джуките, цъкли си очите като в американските филми, и гледа да е по-така, «cool», като се изразяват «умните, красивите, и интелигентните» отцеругатели и майцепродавци. Зер, така им казват и подсказват водещите от «зомбивизора» от повече от четвърт век.
Не сте/сме [само] дебили, разбира се, и не сте/сме само 80%.

Между другото, същите тия от мнозинството в Парлама-Ментата, с «видимите резултати», които сега реват гороломно и истерично «Разпни го!» за Иво Христов, са тези, които подписват, гласуват, прокарват, прекарват, и изобщо пробутват закони и програми, които постепенно, стъпка по стъпка, систематично, постъпателно изхвърлят и изтриват от учебните програми български автори, български значими исторически събития, героите и мъчениците на България.

Убиват, сменят, подменят, и фалшифицират паметта на народа български. Работят за дерационализацията, която, както се разбрахме, си е дебилизация на населението.

Те се стелят, втечняват, разливат при вида на всеки бял англосаксонски сахиб. Като чуят англосаксонска реч, «спич», talk, conversation, опъват врат заслушано, сякаш Господ Бог току-що им е прошепнал откровение на ухото. Зер, говорят на езика на полу-боговете. Тяхното лакейство се точи като смрадлива лошо миришеща слуз, но това вече е не само норма, това е «цивилизационен избор»!

Същите тия се опитват, доста успешно, да изтрият и Ботев. Подозирам, че заради твърде натрапчивата му не-политкоректност. Да не говорим, че доста по-смело от проф. Христов е съобщил на преките предци на днешните криворазбрани цили-вили-затори «А вий…вий сте идиоти!». «В механата», почти като проф. Христов – на сбирка на хора в Раднево.

Разпознали са се. Жегнало ги е. Като не могат да му поискат оставката, присъдата, разстрела, обесването, и поругаването, поне да му гътнем паметниците (неинтегрируемите индо-европейци имат грижата и сръчността за това) и да му изтрием произведенията. Като за начало – от учебните програми.

Не сте/сме [само] дебили, разбира се, и не сте/сме само 80%.

Пази боже, сляпо да прогледа! Още ли се изучава? Мнозинството с «видимите резултати»! Какво чакате?! Специална покана ли? Гумичката!

По същия начин постъпват и с такива като Петко Рачов Славейков, [вероятно] един явен «христовист» от недалечното ни минало. Зер, и той нещо червенее, колко му е. Той също е установил в рими очевидното: Не сме народ. Да се разбира – и тогава населението е било мнозинството, не народът.

“Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика “Яман ни е нам хала!” –
а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.”

Не знам, защо пословицата е «Всеки народ си заслужава управлението/господаря».
Мисля, че е грешка в превода и ще да иде реч за населението.

Аз се познавам лично с проф. Иво Христов. Смятам го за една от крайно необходимите бели врани в ятото проскубани грачещи чернилки. Също като тия, които така грозно според същия поет Христо Ботев са грачили при обесването на друга «контрастна фигура»: Апостола на Свободата Васил Левски.

Той също накрая в тефтерчето си е търсил народа, с няколко въпросителни, помните ли? Защото е имало предостатъчно население (в това число и предатели), и твърде малко народ.

Ако това ви утешава, това не е само българска орисия. Още от времето на древна Елада Диоген посред бял ден в тълпата на слънчева Атина е ходил с лампата да търси хора, народ, а не тълпа. Доколкото знам, не е намерил – прибрал си се е в бъчвата, която е изпълнявала функцията на дом за него.

Аз не съм чул и чел нито един български будител, възрожденец, от старо време, от днешните, да каже лоша дума за българския народ.

Ще питате (а не би трябвало) – какво е народ?

Веднага отговарям.

Народ е тази група от хора, която, като разбере, че е роб, почва да мисли – как да вдигне въстание, за да се освободи. И започва да обяснява на населението, ако трябва – насила да ги направи народ, за да отстоим правото си на живот, на по-добър живот, на настояще за нас, и на бъдеще за децата ни.

Българският народ, а не населението се е жертвало и погивало с песен на уста през пролетта на 1876 година.

Българският народ, а не населението се е записвало опълченци през 1877-1878, и са отстоявали Шипка до последно, хвърляйки трупове вместо снаряди по ордите на Соломон Леви (Сюлейман паша).

Българският народ, а не населението през ноември 1885 години извърши невъзможното – измина 350 км от границата с Турция до Сливница, за да защити крехката току-що родена българска държава, и държавност.

Българският народ, а не населението прие белогвардейците на Пьотр Врангел, и те станаха неотменна част от българския народ. Точно след Ньойския договор, когато на нашия народ му е било най-тежко. Точно тогава е проявил сила, мъжество, човещина, и състрадание.

Българският народ, а не населението прие и арменските бежанци.

Българският народ, а не населението спаси българските евреи 1 месец след края на Сталинградската битка. Заслугата е единственно и само на българския народ. Съветската армия по това време е била все още твърде далече, а изходът от войната – все още неясен.

Българският народ, а не населението победи в съотношение 7:1 в полза на противника при Дойран, Каймакчалан, Булаир, Лозенград, Малък Самоков, Одрин.

Българският народ, а не населението отхвърли руските, сръбски, и румънски нашественици при Кочмар, Карапелит, Добрич, Кубадин, и на Македонския фронт през есента на 1916 година.

Българският народ, а не населението построи тази последна България през периода 1944-1989, която 27 години «красиви и умни, интелигентни» демонократи и неолиберали глозгат, ръфат, рушат, не могат да боядисат, но все още я крадат.

Българският народ, а не населението се е самооблагоало напук на тежките и убийствени данъци през османското иго, за да си изучат децата. Последната крава си е продавал бай Пенчо от село, което го няма на картата вече, за да си изучи чедото! Защото в поемата на Стоян Михайловски, в песента, в химна на Просветата на 24 май се пее

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Виждате ли?
За народността, за народа, и за знанието става дума!
Не за населението, и за дебилизираната част от него!

Народ е титла, звание, което трябва да се заслужи, отстоява, и защитава!

Населението не е така. Би трябвало да ви е ясно вече. И да сте се самоопределили – народ ли сте, или население. Всеки един от вас!

Аз познавам Иво Христов. И знам – какво е да се срещаш с хора, които гледат на тебе като на «голям човек», изливат си болките, мъките, страданията, надеждите, мечтите, а ти стискаш зъбите, до напукване, защото си безсилен да облекчиш болките и страданията им.

Страшно е да си лекар, който вижда симптомите, знае диагнозата, а няма нищо, с което да помогне на болния. А когато си народен избраник, а не дупедат (това също са различни неща, но разликата е невидима за населението), и изпълняваш задълженията си да се срещаш с избирателите си ежеседмично, да поемаш болката им, без да можеш да решиш бедите им.

Защото тези беди са системни, не са на парче. Говориш с тях, слушаш ги, опитваш се да им обясниш – как работи системата на Злото в България, да разкъсаш пелената на лъжата, да прогониш мрака от главите и душите им.

Лесно е да си дупедатин. Лесно, безплатно, и безнаказано е да заобикаляш, забравяш, и да пренебрегваш служебните си задължения към избирателите си. Защо да се товариш, когато нито искаш, нито знаеш, нито можеш да решиш мъките и тегобите на хората, произведени от колониалната система. Същата, на която твоят шеф – главният (пореден) Кирияк Стефчов на колонията, служи всеотдайно, коленопреклонно. Ползваш си благата, привилегиите, нагъваш си депутатските кюфтета в стола на Парламента, и си оправяш битовите въпроси. Имаш само една идеология: политическия келепирджилък. Готов си на всичко за нея. А всъщност се иска толкова малко – безусловно, безогледно лакейство. Бездуховност, безнравственост, безпринципност. Идеалният слугинаж. Какво толкова.

Иска се и дебелокожие, когато те псуват по улиците, когато гледаш намръщените и полудели очи на съгражданите си, смачкани от безизходица и безнадеждност. Когато целият интернет показва, доказва лъжите, измамите, кражбите, и пълната негодност, некадърност на съпартийците ти от ОПГ да решите елементарни въпроси – на 2 магарета сламата не могат да разделят. На кой му пука?

Иво обаче не е такъв. Знам го със сигурност. Колкото и да му е накипяло, той владее значението и отговорността на думите, които използва дори и като вметка, дори и когато претрупва като за обикновените хора с т.н. «лингва франка» (академичен изказ с твърде много специализирани термини-чуждици, приет в образователните среди).

Той между другото е офицер от запаса. От танковите войски. Командир на танков взвод. При война може и да е на повече от взвод. През първата година в армията служих с мото-стрелковаци. Признавам, че нашата ПВО служба беше тежка, но тяхната беше много по-тежка. През втората година, 1984, служих в танков полк. Там видях, убедих се, че няма по-тежка, по-мъжка служба от тази на танкистите.

Иво е българин, мъж, воин, танкист, и командир. Образован човек. Няма да се уплаши от саморазпозналите се, колкото и кресливи да са, колкото и децибели да добавят в истерията си. И съм сигурен, че ще продължава да стреля с право мерене, и да не взема пленници. Без лицемерни политкоректни дипломатични упойки.

Нямаме друг народ. Само той ни остана. И става все по-малко. И именно затова, когато трябва да събудиш заспали, зомбирани, подлъгани хора от населението трябва нещо силно: камбанен звън, вик, шамар, ритник, кофа ледено студена вода. Каквото трябва, колкото трябва, за да спасим народа, и да си върнем обратно народа от населението.

Това със сладки лъжи и дитирамби не става. Става с ясна, болезнено звънлива, зашеметяващо точна диагноза: 80% дебилни, дето вече не могат да се подписват.

Не мрънкайте, не вряскайте, не кряскайте! Докажете, че не сте от 80%-те процента, и че не сте дебилни!

Започнете от себе си, от децата си.

Няма кой друг. Сами сме.

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

АНАЛИЗИ

НИКОЯ ВОЙНА НЕ СТРУВА СМЪРТТА НА ЕДНО ДЕТЕ

Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство?

Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа.

Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.

от Олег Нестеренко, март 2026 г.

На снимката: 14-месечната внучка на аятолах Хаменей, убит от Съединените щати заедно със семейството си.
—————————–
Преди четири години, през март 2022 г., седмица преди първите мирни преговори между Русия и Украйна, споделих статия в LinkedIn. Представям я тук, точно както беше написана, без да променям нито един ред. Убеден съм, че посланието ѝ остава изцяло актуално през март 2026 г., след четири години война в Украйна и само дни от началото на агресията на Иран.

Никоя война не струва смъртта на едно-единствено дете.

Като баща, преживял смъртта на едно от тези четири деца, като човек, който е видял войната от първа ръка – аз съм в добра позиция да кажа това.

За тези, които трудно виждат отвъд образа, които не могат да видят ясно под потопа от продължаваща пропаганда, и за тези, които не знаят достатъчно за историята, ето малко пренареждане на идеите за истинските виновници за хаоса в света, от които последните събития в Украйна са само последният пример от дълъг списък и със сигурност не са последният.

Това са фактите за основните жертви на Русия? Не – за основните жертви на „демокрацията“ на американската държава (да не се бърка с народа), заедно с коментари относно ситуацията с възмущението от „цивилизования свят“, съпътстващо кланетата.

За да избегна прекаленото многословие, ще дам само няколко кратки примера, започвайки от края на Втората световна война. Няма да обсъждам над 65 000 убити френски цивилни и над 100 000 ранени от бомби, взривени в САЩ между 1941 и 1945 г. Няма да обсъждам и големите „демократични“ постижения на Съединените щати преди 1941 г., като например близо 12 000 000 смъртни случая от геноцида на коренното население на Америка от 1492 до 1900 г., в който американците са допринесли значително.

Цитираните от мен цифри не включват смъртта на бойци, нито десетките милиони ранени, осакатени и разселени цивилни. Цифрите показват само броя на труповете, без да разкриват пълния мащаб на бедствието, причинено от глобалната дестабилизация на районите, посетени от самопровъзгласилите се защитници на „ценностите на цивилизования свят“.

Корея и Китай / 1950-1953:
Близо 3 000 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Гватемала / 1954-1996:
Повече от 40 години гражданска война, организирана и поддържана от Съединените щати, са довели до смъртта на над 250 000 души.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Индонезия / 1958-1966:
Американските бомбардировки през 1958 г. доведоха само до неколкостотин смъртни случая на цивилни – „обикновена дреболия“, така да се каже – но продължителното поддържане на гражданската война от Съединените щати от 1958 до 1966 г. доведе до повече от 23 000 000 смъртни случая.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Виетнам / 1955-1975:
Повече от 430 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Камбоджа / 1969-1975:
Близо 150 000 души бяха убити, предимно от масивни бомбардировки от страна на САЩ.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 1990-1991:
Сред 100 000 убити цивилни, предимно деца.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Босна / 1994-1995:
Близо 50 000 убити цивилни.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сърбия / 1999 г.:
Близо 3000 цивилни бяха убити. За 78 дни въздушни бомбардировки върху сърбите бяха хвърлени 22 000 тона бомби. Една трета от училищата в страната бяха разрушени.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 2003-2022:
Най-„оптимистичните“ западни оценки включват 130 000 убити цивилни. Истинската цифра за всички американски агресии срещу тази страна е над 1 000 000 цивилни жертви, включително приблизително 500 000 смъртни случая на деца.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Афганистан / 2014-2022:
Според най-скромните оценки са убити над 50 000 цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сирия / 2014-2021:
Повече от 1000 цивилни бяха убити директно от бомби, извършени от американците и техните васали.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Украйна / 06.04.2014-23.03.2022:
Повече от 3500 цивилни са убити в Източна Украйна, в Донбас.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Официалният знаменател на клането в Донбас: „ОАТ“ – Антитерористична операция. От 2014 г. насам 15% от украинците, живеещи в Донбас, са класифицирани като терористи от властите в Киев.

Тези „терористи“, включително повече от 150 деца, са убивани предимно не от „конвенционални“ войски, съставени от „нормални“ мъже, а от ултранационалистически и истински неонацистки войски (полк „Азов“, милиция „Десен сектор“, батальон „Донбас“ и др.), чието съществуване се дължи на непоколебимата толерантност на последователните украински власти от февруари 2014 г. насам.

Защо такава толерантност? Просто е: именно членовете на тези структури, съставени от утайката на украинското общество, бяха тези, които ръководеха свалянето на „проруското“ украинско правителство през 2014 г. Тези маргинали от вчерашния ден са новата „дълбока държава“ на Украйна днес.

Беше твърде опасно за горкия Зеленски (който, между другото, беше избран с програмата си за регулиране на ситуацията в Донбас и установяване на мир) да атакува тези изпълнители на създаването от Съединените щати, с „логистичната“ подкрепа на техния васал, ЕС, на днешната нова украинска държава.

Важен момент: наистина Съединените щати и техният васал, ЕС, настояха (под масата, разбира се) тази паравоенна формация „батальон „Азов“** да бъде интегрирана в украинската армия като редовен полк.

Да не забравяме: говорим главно за ерата преди Тръмп, когато почти цялото не само население на ЕС, но и правителствата на последните живееха с безумната увереност, че Съединените щати не мислят и никога не са мислили, освен за собствените си интереси, и бяха сигурни, че американските лозунги съвпадат идеално с реалността.

Украйна / 24.03.2022:
Къде е възмущението на „цивилизования свят“?
.
Тя е тук! Най-накрая.
.
И това беше така още преди появата на жертви сред цивилното население.

Това напълно променя всичко за „цивилизования свят“, веднага щом възникне конфликт, който не е част от кланетата, извършени директно от Съединените щати.

Това, което се случва в момента в Украйна, е, съвсем просто казано, „джакпотът на века“ за силните отвъд Атлантика. Ако така наречените мирни преговори между 2014 и 2022 г. не донесоха абсолютно нищо, това по никакъв начин не се дължи на инициативата на марионетките в Киев, които бяха пряко контролирани от правителството във Вашингтон. Истинските мирни преговори, започващи утре, биха били истинска геополитическа и финансова катастрофа за американското правителство. Следователно последното ще направи всичко възможно, за да гарантира, че този конфликт ще продължи възможно най-дълго.
.
За да се обяснят подробно многото елементи на този „Джакпот на века“, е необходима отделна голяма глава.
.
Накратко, говорих само за 12-те големи престъпления срещу човечеството, извършени от последователни правителства на САЩ.

Не съм говорил за толкова много други „официални“ „доброжелателни“ операции, включващи директни бомбардировки на цивилни от Съединените щати по света, като например в Куба през 1959-1961 г., в Конго през 1964 г., в Лаос през 1964-1973 г., в Гренада през 1983 г., в Ливан през 1983 г., в Ел Салвадор през 1980-1990 г., в Никарагуа през 1980-1990 г., в Иран през 1987 г., в Панама през 1989 г., в Кувейт през 1991 г.; в Сомалия през 1993 г., през 2007-2008 г., през 2011-2022 г.; в Судан през 1998 г.; в Йемен през 2002, 2009 г. и 2011-2022 г.; в Пакистан от 2007 до 2015 г.; в Либия от 2011 до 2015-2019 г. И дори не съм споменал многобройните „тайни“ операции, извършвани масово по целия свят със същата благородна цел за защита на „американските интереси“.
.
В 250-годишната история на Съединените щати е имало само приблизително 20 години, през които страната не е водила война извън границите си. Останалата част от това време – 230 години – е белязана от кланета извън границите ѝ. От 2014 г. насам дойде ред на Украйна.
.
Франция, наред с много други, васална държава на Съединените щати в продължение на повече от 50 години, с изключение на няколко малки „бунта“, които са просто незначителни неуспехи за покорената нация, винаги е била непоколебима в подкрепата си на усилията за „демократизация“, предприети от нейния господар. Почти всички гореспоменати „демократични“ действия в даден момент са били гледани много благосклонно от различните последователни администрации на Елисейския дворец.
.
Възмущението на „цивилизования свят“ НЕ СТРУВА НИЩО.
.
Ако имаме глобален поглед върху света от последните 70 години, а не истеричната слепота от последните няколко дни – днешното възмущение изглежда почти нездравословно и перверзно, защото е напълно откъснато от контекста на реалността на това, което се случва всеки ден по света в продължение на толкова десетилетия.
.
Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство? Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа. Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.
.
Но в никакъв случай не съм наивен: предвид нивото на широко разпространена индоктринация и степента на непроницаема местна пропаганда, напълно осъзнавам, че мнозинството от западните читатели на това писмо имат съвсем различно, предварително замислено мнение по темата. Това изобщо не ме притеснява.
.
Населението на западните страни от НАТО винаги е имало много сериозни трудности да разбере, че високите принципи и ценности, прилагани в рамките на собствените им граници, нямат абсолютно нищо общо, дори отдалечено, с тези, провъзгласени от въоръжените сили на „цивилизования свят“ извън техните територии.
.
Това, на което Западът е свидетел през последния месец и за което е бил напълно сляп през осемте последователни години, предшестващи този последен месец, не е началото на нова война. Това е просто разширяване на бойната зона, която вече е нараснала от 3% от територията на Украйна (населена с 15% от жителите на страната) до 15% от територията.
.
Разликата между вас и руснаците: руснаците са свидетели на бомбардировките на градове, разрушаването на гражданската инфраструктура, труповете на деца, военните престъпления и масовото напускане на страната на бежанците от 95 месеца, а вие – от 30 дни.
.
автор Олег Нестеренко
———————
П.С.: Днес е ред на Иран. Чий ред е утре?
.
** Терористични и екстремистки организации, забранени в Руската федерация
.
* Тази статия датира от 23 март 2022 г., дори преди началото на първите мирни преговори, които се проведоха между Русия и Украйна в Истанбул от 28 до 30 март 2022 г.
——————–
Krasimira Filcheva