СВЯТ
За Крим и „Кримска Калифорния”
Натъкнах се на интервю на чешкия експерт по сигурността Яромир Новотни в „Svobodné universum”. Познавах го добре от Прага (1996-1999 г.) като 1-ви зам.-министър на отбраната, отговарящ за задграничните мисии на Чешката армия. В дипломатическия корпус единодушно го считахме за архитекта-двигател за приемането на Чехия в НАТО през март 1999 г. Охотно споделяше чешкия опит с представители на другите държави-кандидатки за Алианса. В интервюто ме изненада откровението му, че Западът винаги е бил заинтересован от разпадане на Русия. Като се започне от финансирането на Ленин, изсичането на монети за Сибирска и Уралска републики в началото на 90-те години на м.в., надеждите Путин да бъде свален от руските олигарси. Със санкциите Западът ги принудил да върнат капиталите в Русия след Путиновата „амнистия на инвестиции от чужбина”, с което помогнал на руския президент.
Я.Новотни не оцени присъединяването на Крим към Русия като анексия, защото според „Хелзинкски протокол от 1978 г.” право на самостоятелност при разделяне на държава има само онази entity (държавотворна единица), която е била федерална република. Косово не бил Съветския съюз, който се разпадна без протести и война. Югославия бе разделена с войни, но 6-те републики бяха федерални, а Косово автономна област. Руснаците предупреждаваха, че щом Косово бъде признато за независима държава защо да не бъдат признати Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието, Планински Карабах и др. територии от замразени конфликти. Я.Новотни напомня и защо държави с големи национално етнически малцинствени общности от ЕС не признават Косово (Испания, Румъния, Словакия, Кипър… За разлика от родните €/$-угодници – ОГ). И че отделянето от Украйна е конституционно допустимо в конституциите на Крим и Украйна чрез референдум.
Интервюто ме върна към правото на граждански позиции, но и към реалността, че в модерната мейнстриймова политика по наши земи историята отстъпва на заден план. И все пак съвременната тема Крим е следствия от октомврийската революция в Русия преди век, от междуетническото съжителство на полуострова, от визиите в света след 1887 г. за създаване на еврейска държава и политиките на т.нар. велики сили.
Официалната българска позиция по териториалната принадлежност на Крим остава непроменена след 1991-1994 г. Тогава подписахме, ратифицирахме и депозирахме двустранни протоколи за установяване на дипломатически отношения и Договорите за приятелски отношения и сътрудничество с Русия и с Украйна. В тях Крим се подразбираше като част от Украйна. Документите не са денонсирани досега.
Извън евроатлантическата и руската антитези след 17 март 2014 г. има и друга, слабо популярна в Украйна, САЩ и Русия историческа версия – за проекта «Кримска Калифорния», срещал съм и «Кримска Флорида». След повторното засекретяване на архивите на СССР до 1945 г. през 1992 г. оригинални документи и доказателства по темата не се публикуват в Русия и САЩ. Версията изложих на 26.09.2017 г. в блога си на базата на анализ на по-достоверните според мен автори: проф. Михаил Станчев (Харковски университет), Сергей Гременко («Митът за Кримска Калифорния”, Крым. Реалии, 04.09.2017 г.), доц. д-р Стоян Влайков (в-к «Златна възраст», 1.9.2017 г.),
книгата «Путин и Тръмп. Как ще поделят света» (М., Алгоритм, 2017) на А.Немиров;
Иван Конев от блога grigorsimov (11.03.2014 г.), Венцислав Михайлов (факти.бг: «18 май 1944 г. Сталин депортира кримските татари»), Кр. Иванджийски («Зад кулисите на войната в Украйна», май 2015 г.). Впоследствие статията бе публикувана в еxpert-bdd. com, frognews.bg, bosiа.blog.bg (27.09.с.г.).Следват основните събития по темата:
1.През 1921 г. Ленин като председател на правителство заложил Крим в банката на Джордж Рокфелер (1839-1937 г.) в САЩ засумата от 50 млн. долара. Ако до 1954 г. дългът с лихвите не бъдел изплатен, Крим да бъдел предаден в собственост на САЩ.
2.Рокфелеровци не вярват, че болшевиките ще изплатят дълга и започват да разпределят полуострова между 200 от най-богатите щатски семейства, предимно евреи. Вексели (=записи на заповеди) получават Франклин Делано Рузвелт – бъдещият президент и съпругата му (поотделно), Луис Маршал, Хувър, Варбург…
3. Вашингтон и Рокфелеровци са наясно с етническия произход на висшето ръководство на РКП(б) в началните периоди на болшевишкото управление и Сталин бива подложен на системен и разнообразен вътрешен и външен натиск. И обещания.
а/Вместо Кримска Калифорния, през 1928 г.+1934 г. в Далечния Изток възниква Еврейска автономна област на РСФСР със столица Биробиджан, с перспектива да стане република. Но Крим остава убедително предпочитан във Вашингтон…
4.На Техеранската конференция (28.11-1.12.1943 г.) Ф.Д.Рузвелт поставя ултиматум, че няма да открие втори фронт в Европа, ако Крим не бъде отстъпен на САЩ поради неизплатения дълг към банката на Рокфелер. Мощно лоби притискало за заселване на Крим с евреи от САЩ и света. Сталин промърморва за Палестина. Но опекунът Великобритания не желае да й бъде отнет богатия на петрол протекторат.
5.Следва брутален «двуцелеви ход»: само за 3 дни от 18 до 20 май 1944 г. 183 155 кримски татари (+българи, гърци, арменци) са депортирани най-злодейски в Централна Азия и на север. Минимум 1/3 от прокудените загиват по пътя.
6. На Ялтенската конференция (1945 г.) Рузвелт и Чърчил са щедри на заплахи и обещания (опрощаване на дълга от времето на Ленин, 10 милиарда долара кредит за възстановяване на СССР „срещу Крим”, демилитаризиране на Севастопол и пр.).
7.Сталин прави всичко възможно еврейската държава да е днешен Израел, а не в Крим. Москва организира за много кратък срок преселването на 526 хиляди източно-европейски евреи – гръбнакът на бъдещ Израел и то по време на студената война. СССР първа признава Израел, а «петата колона» бива изселена от Крим зад полярния кръг.
8. През 1949 г. СССР става атомна държава. По Крим оставаха подписаните от съветското правителството записи на заповед. На 19 февруари 1954 г. – преди изтичане на крайния срок на векселите – наследникът на Сталин в КПСС и правителството, украинецът Никита Хрушчов, предава Крим на Украинската ССР. Украйна и тогава е отделен субект на международното право, самостоятелна членка на ООН. Украйна не е залагала нищо пред банката на Рокфелер. Така векселите са анулирани без компенсация и проектът „Кримска Калифорния“ окончателно се проваля.
***
По принцип историческите митове се създават за да бъде избелена „черна страница“ от миналото или да бъде оправдано конкретно криминално деяние.Щом банката на Рокфелер действително е сключила договор/а със Совнаркома на РСФСР (руското правителство) и издаването и продажбата на акции за цялата територия на Кримския полуостров на граждани на САЩ може да бъде доказано, евентуален иск в международен, даже в щатски съд едва ли има шанс на успех. Геополитически спорове от такъв мащаб не се решават публично.
Но санкциите срещу Русия, респ. ръководството й, са налице.
Русия няма да върне Крим, както Щатите едва ли ще закрият своята военна база-крепост „Бондстийл“ в Косово или биха върнали Аляска. Макар с различни мотивации военните бази на бившите съюзници «ще продължат мониторинга над мира» поне в съседните страни и региони. В исторически баналния пост-средновековен дух на износ на правата вяра и култура (на заробване също?) в Африка, Азия, сред индианците.
Докато част от родната камарила ще увещава руски специалисти да ни ремонтират изтребителите, а друга по-сервилна част блюдолизци, пренебрегвайки опита на български пилоти-професионалисти, на Чехия и на Унгария, се чудят как най-скъпо, неизгодно и дискретно да закупят други изтребители-фантоми. За радост – национална – на българските пенсионери, здравеопазване, образование, жизнен стандарт?
СВЯТ
📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците
🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬
📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.
🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.
Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци
Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.
🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰
🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?
🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.
⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.
🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.
🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове
В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.
🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.
Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈
Бъдещето принадлежи на смелите!
СВЯТ
Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи
Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.
Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.
Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.
„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг
Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.
Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.
TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха
През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.
Делото в Тексас и европейските групи под прицел
Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.
Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.
Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.
Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.
В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм
Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.
Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.
TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.
Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия
Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.
Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.
Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.
Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.
Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.
Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.
Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.
„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.
КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.









