ПАРИ

Защо цените на храните са толкова високи?

Цените на храните по света достигнаха невиждани висоти тази година, след като руската инвазия в Украйна доведе до намаляване на износа на зърно и химически торове от двете държави. Причинени от промените на климата засушавания, горещи вълни и наводнения пък намалиха реколтата на много места по света, предава Ройтерс.

Цените на пшеницата през март достигнаха 14-годишен връх, а тези на царевицата – най-високото си ниво изобщо, според доклад на Международната група от експерти по устойчивите хранителни системи (IPES), разпространен в петък. Това направи основните хранителни продукти по-скъпи, а и по трудни за намиране, за хората в много страни, особено в най-бедните.

Промените на климата, бедността и конфликтите сега се комбинират, за да създадат “ендемични и широкоразпространени” рискове за глобалната хранителна сигурност. Това означава, че високите цени на храните може да се превърнат в поредната нова “нормалност”, ако не бъдат предприети решителни действия от страната на политиците, посочват от IPES.

Според експертите необходимите мерки включват не само борба за намаляване на вредните емисии, за да се ограничат промените на климата, но и битка срещу спекулата, дългови облекчения, намаляване на употребата на химически торове, преформатиране на глобалната търговия и увеличаване на националните зърнени резерви.

Ако всичко това бъде пренебрегнато, светът ще се изправи като “сомнамбул през катастрофални и системни хранителни кризи”, предупреждават експертите

Защо цените на храните са толкова високи?

Русия и Украйна осигуряват около 30 на сто от глобалния износ на пшеница, но потокът секна след началото на войната. И въпреки че националните запаси, консумирани там, където са произведени, остават сравнителни високи, спадът на износа от двете воюващи страни предизвика конкуренция за останалото жито на пазара и доведе до покачване на цените, казва Бриджит Хю от американския Център за климат и сигурност.

Особено засегнати се оказаха бедните държави. Около 40 на сто от пшеницата, внасяна в Африка, идва от Украйна и Русия, а цените на хляба в Ливан вече скочиха със 70 на сто, посочват от IPES.

Нарушеният износ обаче не е единствената причина за ръста на цените, който вече засегна и царевицата, ориза и соята, тъй като купувачите потърсиха алтернативи на пшеницата.

Насърчени от конфликта, финансовите спекуланти се втурнаха да инвестират в зърнени фючърси и това автоматично и напълно изкуствено наду цените и създаде несигурност на пазарите, оплакаха се наскоро финансовите министри от Г-7.

От последните хранителни кризи през 2007-2008 г. 2011-2012 г. “правителствата така и не успяха да овладеят прекомерните спекулации и да осигурят прозрачност на хранителните запаси и на стоковите пазари”, казва Дженифър Клап от Университета на Уотърлу в Канада. Проблемът изисква незабавни действия, ако светът иска да избегне нови кризи през следващите години под натиска на промените на климата, конфликтите и други заплахи, допълва тя.

Възможно ли да се увеличат добивите, за да се гарантират доставките?

Някои страни производители вече обявиха, че увеличават засяваните площи, а Индия съобщи, че ще изнася повече, за да отговори на търсенето, макар че горещата вълна, на която е подложена, може да намали добивите, предупреди лондонският Център за наблюдение на енергията и климата.

Усилията за увеличаване на добивите обаче се сблъскват с недостига на торове. Русия и Беларус произвеждат около 40 на сто от ползвания в земеделието калиев карбонат, или поташ, но войната прекъсна износа му.

Ефектите от промените на климата – от сушите и горещите вълни до наводненията и появата на нови вредители, затрудняват фермерите в много части на света, а проблемът само ще се задълбочава, ако планетата продължи да се затопля.

А и наличната земя за засаждане на още пшеница, царевица и ориз е ограничена. Увеличението на земеделската земя, особено в страни като Бразилия, често идва за сметка на горите, които пък са изключително важни при поддържането на климата стабилен.

При ограниченото предлагане на земя и засиления натиск над тези, които се опитват да отглеждат храна, да защитават природата, да инсталират възобновяема енергийни мощности и да складират въглеродни емисии, земеделската земя може да се превърне в стратегическия глобален актив на този век, казва Тим Бентън, директор на програмата за околната среда и обществото в “Чатъм хаус” (Chatham House). Желанието за контрол на голяма част от земеделската земя на Украйна, а с нея и на глобалния хранителен пазар, може да е една от причините за руската инвазия в страната, смята той.

Какво трябва да се направи, за да остане храната достъпна?

Тъй като огромна част от произвежданото зърно отива за изхранване на добитъка, ако хората започнат да консумират по-малко месо и мляко това ще повиши драматично зърнените запаси, смята Пиер-Мари Обер от френския Институт за устойчиво развитие и международни отношения.

Глобалният недостиг от зърнени храни на експортните пазари през тази година се очаква да бъде около 20-25 милиона тона. Но ако само европейците намалят потреблението си на животински продукти с 10 на сто, те ще намялат търсенето на зърно с 18-19 милиона тона, посочва експертът.

Друг възможен подход е насърчаването на страните, които са вносителки на зърно, сами да отглеждат повече храни. А в глобален план е необходимо да се сее по-голямо разнообразие от култури, за да се намали зависимостта от няколкото основни видове зърно и от няколкото основни износители.

Промени в политиката, като например наскоро сключеният Пакт за свободна търговия в Африка, може да дадат възможност на някои по-бедни страни да намалят зависимостта си от далечни производители и от несигурните вериги на доставки, смята Ситембиле Мвамакамба от Групата за анализ на храните, селското стопанство и природните ресурси (FANRPAN).

В допълнение инвестиции в съобразено с промените на климата селско стопанство биха защитили реколтите и биха дали възможност на бедните страни да намалят дълговете си и да управляват по-добре флуктуациите на хранителните пазари.

Какво ще се случи, ако цените на храните продължат да растат?

Ръстът на цените на световните пазари затруднява хуманитарните агенции в усилията им да осигурят зърно за гладните хора в държави, които страдат от хронични конфликти, като Афганистан, Йемен, Сомалия, Южен Судан и Сирия.

Системата за международна система се задъхваше от растящите нужди и неадекватното финансиране и преди да започне руската инвазия в Украйна, а сега повишаващите се цени означават, че може да бъде осигурено още по-малко зърно, казва Гернот Лаганда, директор в Световата програма по прехраната на ООН по въпросите на промените на климата и намаляването на рисковете.
“Никога не е било толкова зле, колкото е сега”, заяви той за Ройтерс. Лаганда се опасява, че като се добавят промените на климата към настоящите заплахи, ръстът на цените на храните вече едва ли може да бъде овладян.

Още по-лошият сценарий е скъпата храна да предизвика политически вълнения и да “изяде” правителствените средства като освен това провали усилията за ограничаване на промените на климата, вкарвайки света в порочен кръг от все повече бедност, вълнения и глад, предупреди той.

Според Бентън от “Чатъм хаус” войната на Русия в Украйна може да доведе до необратими промени в глобалните цени на храните. “Идва краят на евтината и леснодостъпна храна. За много хора до голяма степен това ще бъде новата реалност”, отбелязва той.

Post Views: 8

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 7

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21