ФОКУС

Защо убийството на Милен Цветков ми намирисва на активно милиционерско мероприятие???

Случайностите около убийството на Милен Цветков

Няма да се спирам на това, защото личната преценка за качествата на някой е субективна и неедностранчива. Много пъти Цветков е бил правдив и обективен, но понякога журналистичекият му инстикт е инзневерявал. Важното е, че остана неопетнен, обичаше да задава неудобни въпроси, да търси истината, не се автоцензурираше и не търпеше цензура, а това на Статуквото и властимащите не се харесваше. Поради тази причина журналистическият му път бе осеян с уволнения, сваляне от екран, изместване на предаването му в негледаем времеви прозорец, до двегодишното му активно отсъствие от медийното пространство.

За огромно щастие на едни и нещастие за други, Милен Цветков стъпи отново в тв ефира през 2020 г. в TV1 с авторско предаване, заедно с разследващата журналистка Генка Шикерова. Но твърде за кратко. Дрогиран (според МВР и прокуратурата) младеж се вряза в колата му на червен светофар – Кристиян Николов, а по-късно разбираме, че с него е имало още две лица, момче и момиче – Георги Иванов и Симона Цанкова.
Журналистът и човекът Милен Цветаков, типично по алекоконстантиновски, бе убит от онова, срещу което негодуваше приживе. Всичко случило се след неговата смърт, обаче, оставя много неизвестни отговори на предизвикани логични въпроси.

Лъчо Мозъка, официозът „24 часа“ и версията на „случайният“ свидетел

Прави силно впечатление, че ден след убийството на журналиста Милен Цветков, на 20 април депутатът на ГЕРБ Лъчезар Иванов, известен с прозвището Лъчо Мозъка, сам се свързвал с официоза „24 часа“. Пред онлайн изданието той прави изпреварващо разкритие, че именно неговият син Георги е „третият човек“ в автомобила-убиец. Малко след това разследващите потвърждават пред официоза информацията. Депутатът Лъчезар Иванов подчертава, че от 12 години не поддържа отношения със сина си, преди 3 години последно са се чули по телефона, но е готов да съдейства на разследването с каквото може.
《Бойко Борисов и Тодор Петров – Ловецът на автографи》
Съвсем случайно на същата дата 20.04.,отново в онлайн изданието „24 часа“, се „изповядва“ и лице самообявило се за очевидец на убийството на Милен Цветаков. Името му е Тодор Петров. Той е преподавател по география, а хобито му е да обикаля света и да се снима с популярни личности, като колекционира автографите им. Известен е като „Ловецът на автографи„, но не е известно откъде намира средства за своите пътешествия. Въпрос, който поставя и разследващият журналист Григор Лилов в свой пост във Фейсбук.
Пред „24 часа“ Тодор Петров раказва, че когато е видял катастрофата (около 18;00 ч.), Милен Цветков е бил в съзнание и вече се е намирал седнал на бордюра, нямал е рани по лицето си, разговарял е с полицаи, пил е вода. Петров не пропуска да направи внушението, че движението не е спряно, разпилявали са се части по шосето от разбилите се в катастрофата автомобили, екипът на Спешна помощ се е забавил твърде много, което според „свидетеля“ е причината Цветков да почине. Петров следи и действията на шофьора на джипа, врязал се в автомобила на Цветаков, изтъквайки че търсел нещо в колата си, като не му е направена проба за алкохол и наркотици от пристигналия полицейски екип.
С тези свои изказвания Тодор Петков целенасочено внушава, че едва ли не Милен Цветков не е починал следствие на катастрофата, а поради забавяне на медицинския екип.
Казаното от Тодор Петров се разминава с изявлението на говорителя на Спешна помощ Катя Сунгарска. Според нея човекът, която е седял на тротоара и е бил видян от „очевидеца“, е вероятно лице от другия автомобил в катастрофата, защото лекарите на място били открили Милен Цветков по средата на шосето в безсъзнание, само с пулс, откаран е до „Пирогов“, където е издъхнал пред вратите на болницата. На 21.04.2020 г. директорът на Спешна помощ – София Георги Галев категорично заявява, че медицинският екип, който е бил при Милен Цветков и го е откарал до болницата, не е разпознал водещия. До последно не са знаели кой е пострадалият пациент, тък като от катастрофата лицето му е било променено до неузнаваемост, споделя пред медиите Галев.
Едва в 21:48 ч. на 19 април, когато за цяла Българя е известно, че журналистът Милен Цветков е убит при ПТП, свидетелят на катастрофата от около 18:00 ч. – Тодор Петров, публикува във Фейсбук своя снимка с Милен Цветков, придружена с кратък съболезнователен коментар.
Тази публикацие е налична в профила на Тодор Петров до късно вечерта на 21.04., но към 22.04. е скрита или изтрита от там (виж тук).
На 21 април 2020 г. „свидетелят“ Тодор Петров е гост в сутрешния блок на телевизия bTV. Поведението му пред водещия Антон Хекимян е смущаващо и будещо подозрения за истинността на изреченото, което свидетелят донякъде самооправдава с липсата на сън от момента, в който е станал очевидец на трагедията.
Ето какво изрича той:
„Не съм спал два дни след този случай. Изказвам искрените си съболезнования на негови близки. Голяма трагедия. С приятели седяхме и през цялото време минаваха коли с висока скорост. Към 6 часа мина поредната кола, но с много сериозна скорост. Чуха се два взрива, като вторият беше по-голям. Бяхме на 50 метра от събитието. Видяхме едно такси с почупени стъкла. Шофьорът беше здрав. После видяхме колата на Милен Цветков с липсваща задна част на колата. На 20 метра пред него беше колата на младежа, до спирката на метрото. На двете коли въздушните възглавници се бяха отворили. По едно време видях човек до тротоара. Разпознах Милен Цветков. Той сам беше слязъл от колата и е изминал 20 метра. Видях, че има охранители около него, но не и полицаи. Бяха 4-5 човека. Всеки знае, че при политравматизъм, не трябва да се мести тялото от инцидента. Видях, че му дават вода. Зная, че никога не се дават течности на такива пострадали хора. Изведнъж видях, че те започнаха да му предлагат. Милен беше в съзнание. Контактуваше. Видях, че му отворят устата. Изведнъж му стана лошо. Докато дойде линейката на мен ми се стори цяла вечност. Не ми беше да гледам часовник.
От СДВР казаха, че в 18:16 бил постъпил сигнала. Неговото състояние се влоши на място. Чак като дойде втората полицейска кола, спряха движението. Хвърчаха части навсякъде. Грозна гледка. На две минути разстояние от мястото има две болници и те са престижни. Ако не могат да помогнат защо са болници. Можеше ли да бъде спасен един човешки живот?
Дойдоха две момичета от линейката, опитаха да му направят масаж, на място линейката седя 10 минути, после докато тръгна, мина много време. Според мен той умря на място. На място не даваше признаци на живот. Чак като се прибрах вкъщи, разбрах че е починал.„ и т.н.
Телевизионното участие на нарочения за „свидетел“ Тодор Петров предизвика много противоречия и неизвестни. Анализ на казаното от него направи бившият съдия Румяна Ченалова (виж тук). По всичко си личеше, че Петров очертава версия, при която причината за смъртта на Милен Цветков не е в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата, предизвикана от Кристиян Николов.

Защо всичко изложено до тук като факти и обстоятелства замирисва на „активно ченгджийско мероприятие“, с цел прикриване на реалната фактическата обстановка?

1. Обслужващият властта официоз „24 часа“ и друг път е ползван за прокарване на удобна за управляващите и полицията версия при престъпнения с висок отзвук, която да бъде предварително лансирана в публичното пространство за подгряване и формиране на общественото мнение за това, което трябва да бъде „разкрито“ и „доказано“. По принцип версията се спуска като свидетелски разказ, анализ, информация от неназовани източници. В случая прави силно впечатление, че депутатът на ГЕРБ Лъчезар Иванов сам търси именно „24 часа“, пред които да разкрие, че неговият син е бил в джипа убил Милен Цветков.
Отново първо пред „24 часа“, може би съвсем случайно, набеденият за очевидец Тодор Петров разказва какво е видял в деня на катастрофата.
Противоречиво е и казаното от Тодор Петров. Той заявява, че е се е намирал на 50 метра от катастрофата със свои познати/приятели и от това разстояние е разпознал умиращия Милен Цветков.
Тук изникват няколко въпроса:
1. Как Тодор Петров е успял да разпознае водещия Милен Цветков от 50 метра разстояние, след като дори лекарският екип, а вероятно и полицаите и присъстващите на местопрестъплението не са успяли да идентифицират жертвата, защото е бил изменен до неузнаваемост от силния удар при катастрофата?
Ако някой от присъстващите – охрана на мола, служители на реда, обикновените минувачи, притекли се на помощ, които са били в непосредствена близост до популярния водещ са го разпознали, то тогава те биха съобщили на лекарите кое е лицето. А лекарският екип, по думите на директора на Спешна помощ – София, разбира едва в болницата, че починалият е журналистът Милен Цветков.
2. Защо „свидетелят“ Тодор Петров съобщава едва в 21:48 часа на 19 април във Фейсбук, когато вече всички в България знаят за убития при катастрофа Милен Цветков, че е станал очевидец на случилото се? Има ли изобщо доказателства, че е присъствал на местопроизшествието?
Живеем във века на високите технологии. Почти всеки от нас позлва смартфон, прави снимки, видеа, сърфира в интернет и комуникира в социалните мрежи. Буди истинско недоумение – как така „Ловецът на автографи“, чието хоби е да се снима до известни личности и по презумпция трябва да е винаги с готов за фотос телефон, не е заснел случващото се?!
Защо учителят по география, който иска да е в светлините на прожекторите, не е направил видеоклип на трагедията, за да помогне на „човека, чието предаване стана причина да снима автографи“, след като твърди, че го е разпознал?!
Защо не е направил дори и снимка, която веднага да публикува във Фейсбук с коментар: „Блъснаха Милен Цветков“, а съобщава за това едва късно вечерта, след като катастрофата е причинена около 18:00 часа?!
Не са известни и лицата, с които Тодоров твърди, че е бил по това време на кръстовището на бул. „Черни връх“ – имат ли имена, самоличност, защо не са дали примерно те интервю за „24 часа“ или да гостуват заедно с него при Хекимян в студиото на bTV. Не е уточнено къде точно са стояли на 19.04.2020 г., както и има ли запис от камера в близост, който да докаже присъствието им до местопроизшествието.
Още по-смущаващият факт е, че Тодор Петров изтрива на 22 април поста си във Фейсбук, с който на 19 април съобщава, че е очевидец на случилото се. А дали наистина е бил?! Или му е подсказано как да „преразкаже“ ситуацията?!

Часовото разминаване в появилите се видеа и забавянето на скоростта им

На 21.04.2020 г. във Фейсбук се появиха две видеа от камери, заснели катастрофата от различен ъгъл, при която беше убит Милен Цветков на 19 април. Първото видео бе споделено от Георги Минчев (тук), а второто от неизвестен потребител, но към днешната дата вече не е налично в социалната мрежа. Въпреки това Георги Врабчев е направил компилация от двете видеа, с която обяснява, че те са манипулирани, като скоростта им е забавена.
Така се внушава, че скоростта, с която Кристиян Николов се врязва с управлявания от него джип в колата на Милен Цветков, е по-ниска от 100 км/ч. (видеото поставено е в края на публикацията).
А ако манипулацията е умишлена и е подготовка за бъдещи смекчаващи вината обстоятелств, изпозлвани от защитата в съдебния процес?!

Прокуратурата отговори на обществените очаквания

Въпреки очевидните опити и „ченгеджийски мероприятия“ вината на Кристиян Николов за смъртта на Милен Цветков да бъде смекчена и отчасти прехвърлена на медицински лица, прокуратурата днес му повдигна обвинение за умишлено убийство.
Прокуратурата обвини Кристиан Николов за умишлено причиняване на смъртта на журналиста Милен Цветков, като случаят е особено тежък, съобщават от държавното обвинение.
Софийска градска прокуратура преквалифицира обвинението спрямо Кристиан Николов, като на същия е предявено ново, по-тежко обвинение за извършено от него умишлено престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в”, във връзка с ал. 1, пр. 3 от НК.
На 19.04.2020 г., около 18.00 ч., в района на кръстовището на ул. „Хенрик Ибсен” с бул. „Черни връх” в столицата, обвиняемият Николов, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Audi Q7, нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата, като се е движил със скорост над разрешената и не спрял при приближаване на кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, вследствие на което умишлено е причинил смъртта на Милен Цветков. Случаят е особено тежък, тъй като деецът е управлявал моторно превозно средство след употреба на различни видове наркотични вещества – амфетамин, марихуана, кокаин и бромазепам. Застрашил е живота и здравето на множество участници в движението, като деянието е извършено на оживено място.
Съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 3, б. „в” от Наказателния кодекс за особено тежки случаи наказанието е от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.
По делото е изготвено предварително заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза от аутопсията на пострадалия, от което е видно, че вследствие на удара от ПТП на Цветков са били причинени множество несъвместими с живота травми – счупване от 3 до 11 ребро, травма на черния дроб, както и сърдечна тампонада.
Софийска градска прокуратура внесе в Софийски градски съд искане за налагане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на извършителя на престъплението – „задържане под стража“.
Във връзка с множество запитвания от журналисти, отнасящи се до медийното отразяване на съдебното заседание по внесеното от СГП искане, ви уведомяваме, че осигуряването на достъп в сградата на Съдебната палата е от компетентността на председателя на ВКС.

Майката на Кристиян Николов – Десислава Николова

Кръгът „Банкя“ зад връзките на Десислава Николова в СДВР? Кръгът „Банкя“ (си) взе бизнеса от Миню Стайков?!, пише БГснайпер.
Десислава Николова, съдружник и служител на Миню Стайков, разполагала с връзки в СДВР. След задържането му кръгът „Банкя“ не го подкрепи, но дали не (си) взе бизнеса от него?
Новият „Миню Стайков“ е от знакова фамилия, която е била изключително близка до Учителя на Бойко Борисов в политиката.
Засега медиите не осветяват връзката между Десислава Николова и кръга „Банкя“. Не че не са в час със старата връзка между СДВР и този генералско-масонски кръг.
Всъщност СДВР е създадено на практика от кръга „Банкя“, тъй като неговият лидер е градил структурата и назначавал ключовите кадри в началото.
Кръгът „Банкя“ е свързван с „братя Черневи“ и Софийско градско управлиение на МВР, което е предходник на СДВР.
Обаче според източници от службите в него има не по-малко влиятелни фигури, които са били съдружници на Миню Стайков и поеха бизнеса след задържането му.
Според източниците Десислава Николова им е партньор, а те разполагат с широки връзки във властта.
В СДВР се коментира под сурдинка, че всъщност синът на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов – Георги, е бил пуснат от униформени да си ходи от местопрестъплението. „Ако това се окаже вярно, възниква логичният въпрос дали някой униформен не се е заел да помага за заличаване на следите“, споделиха те, разкрива Фрог нюз.
Над три вида дрога е открита в кръвта на Кристиан Николов, който с луксозния си джип помете возилото на журналиста Милен Цветков на Великден. Със същия автомобил преди около 4 години има регистриран и друг много тежък инцидент на пътя. За него отговорност е поела майка му Десислава. Заради куп съмнения около разследването, вече е заострено и вниманието на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР. Това разкриха пред Фрог нюз източници от полицията.
Според тях едва на третия ден от фаталния сблъсък от СДВР са извадили наяве фактът за предишната катастрофа. Въпросният джип тогава е станал причина за друго ПТП в столицата, при което човек е получил средна телесна повреда. Много хора са били наясно, че возилото се управлява от Кристиан. Майка му, обаче е била подведена под наказателна отговорност.
Заради чистото си съдебно минало, както и заради факта, че застрахователите са покрили щетите, тя била осъдена на административна глоба. Опитни полицаи се питат дали не е редно делото отново да бъде преразгледано, както и да се разпитат свидетелите наново, за да се разбере дали всичко около този случай е напълно изяснено относно извършителя. Те са категорични, че само преглед на видеокамерите за последния месец, би дал отговор дали с въпросния автомобил са били извършвани и други нарушения. Предстои да видим, дали това ще се случи.
В хода на разследването става ясно, че в кръвта на 22-годишния Кристиан Николов има следи от повече от три вида дрога. Източниците ни твърдят, че все още полицията не е направила постъпки да научи откъде и как той се е снабдявал с наркотиците, както и дали спътниците му в колата са ползвали същите артикули забранени вещества. В СДВР се коментира под сурдинка, че всъщност синът на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов- Георги, е бил пуснат от униформени да си ходи от местопрестъплението. „Ако това се окаже вярно, възниква логичният въпрос дали някой униформен не се е заел да помага за заличаване на следите“, споделиха те.
Именно затова източниците ни изразиха сериозни опасения, че сред колегите им от СДВР може да има и такива, които с действията или бездействията си биха могли да саботират разследването за катастрофата с последвалата гибел на уважавания журналист.
Основание да се притесняват им дават и други факти. Първият е, че все още няма яснота дали е извършена експертиза, която по категоричен начин да даде отговор на въпроса дали спирачките са били изрядни в момента на фаталния удар. „Вече три дни няма отговор на този въпрос от столичната полиция. Колкото повече времето тече, толкова по-голяма е вероятността да се отдалечим от истината на този отговор“, споделиха опитни ченгета. Предвид високата корупция в системата, експерти не изключват вероятността да се направи вмешателство в техниката, така че, да се обслужи евентуална защитна теза на виновния за катастрофата.
Класически метод е адвокати да прибягват до аргумента, че техническа неизправност, а не човешка грешка е довела до дадена трагедия на пътя. На този етап няма данни разследващите да са източили данните от навигационната и джипиес системата на джипа, тъй като информацията би била от изключителна важност за изхода на бъдещото дело. Притесненията на блюстители на реда са свързани и с факта, че ако не се извършат бързо някои действия по събиране на доказателства, компютърът също би могъл да се окаже блокиран междувременно.
Вътрешни хора от системата твърдят пред екипа ни , че все още не са издирени и хората, които можеха да бъдат пометени от летящия джип. Става дума за 6-7 човека, които от разпространените във вторник записи на трагедията се вижда, че по чудо са останали живи и здрави. От МВР са категорични, че техните обяснения биха били от изключително значение за разплитането на истината за зверската катастрофа и призовават сами да потърсят органите на реда, за да помогнат.
Адвокати признават, че на този етапи няма да е изненада, ако по случая се издигнат две защитни тези. Първата, колкото и абсурда да звучи е, че зад волана не е бил Кристиан, тъй като в колата са били трима души. Тя би могла да бъде оборена сравнително лесно от записи от камери, ДНК-експертиза, свидетелски показания и т. н. Втората пък е свързана с това, че може педалът на спирачката да не е сработил. „Именно затова от съществено значение е експертизата на джипа да стане възможно най-бързо“, категорични са източниците ни.
Liberta.bg счита, че разследващите трябва да проверят всяка възможна версия за убийството на Милен Цветков, за да бъде тя отхвърлена.
Интересно е, как в празна на Великден София, в която патрулиращи полицаи търсят неспазващи противоепидемичните мерки за Covid-19 лица, не са забелязали вилнеещ с над 100 км/ч. джип из столичните улици и булеварди?
Къде са били КАТ, които трябва да следят за спазване на правилата за движение по пътищата?
Няма ли камери, които да се наблюдават в реално време?
Има ли записи, които да показват колко време, като продължителност, автомобилът на джигита Кристиян Николов (който е рецидивист при преминаване на червен светофар) се е движил зад колата на Милен Цветков?
Стоян Тончев

Post Views: 10

ФОКУС

Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията “клин, клин избива”😆😆😀

Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията ” клин , клин избива “😆😆😀

Без да си иска 😄😄😄 потвърди това , което и говорещи глави го говорят от много години.

“🔴 ДОКОГА БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ДЕПУТАТИ И РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ ЩЕ СЕ ПРАВЯТ НА ГЛУХИ И СЛЕПИ ПРЕД АФЕРАТА “БОТАШ”?!

Абсурден договор, не само с дългосрочните си неизгодни финансови условия за данъкоплатците на България, но и с потенциалното погазване на редица национални закони, Конституцията на Република България, Решения и Директиви на Европейския съюз. Само аз ли разбирам за какво грандиозно нарушение на законите на България и ЕС става въпрос?

България закупува чрез “Булгаргаз” танкери LNG газ от световните пазари на борсова цена с пари от бюджета. После го доставя и инжектира на терминалите на Боташ, за което плащаме отделна фиксирана цена от близо 500 000 USD всеки ден. По този начин плащаме два пъти. Веднъж за закупуване на газ и втори път за регазификация. И Румен Радев нарича това изгодна сделка?! ТОВА Е ПЪЛЕН АБСУРД. СЪБУДЕТЕ СЕ!

🔴 ЕДИН ТАНКЕР НЕ ПРАВИ ДОГОВОРА „БОТАШ“ ИЗГОДЕН

Продължават лаишките опити договорът „Булгаргаз – BOTAŞ“ да бъде представян като работещ и полезен за България. Сега се съобщава, че „Булгаргаз“ търси 1 LNG товар от 1 млн. MWh за доставка на турския терминал. Всъщност един танкер не променя икономиката на договора. Защото по договор България плаща не само за един танкер, а е поела ангажимент за 14 танкера LNG, както и за резервиран капацитет и достъп, с фиксиран разход, който тече всеки ден.

Ако договорният параметър с BOTAŞ е 53 200 MWh на ден, това означава приблизително 19.4 млн. MWh годишно платен капацитет.

Според публикации в медиите от 30.04.2026г.:

“Държавният газов доставчик “Булгаргаз” ЕАД стартира тръжна процедура за доставка на 1 танкер втечнен природен газ на терминал в Турция. Поканени са 37 международни компании. От съобщението става ясно само, че се търси 1 товар от 1 млн. МВтч за осигуряване на необходимите за пазара количества през летния сезон. Не се посочва конкретен период на доставка, нито докога ще се приемат оферти. Те ще бъдат класирани според доставна цена, срок и начин на плащане, което означава, че ще се търси най-ниската цена и най-изгодните условия за разплащане.”

Тоест обществото трябва да повярва, че използването на около 5% от годишния капацитет доказва „работещ договор“. След години плащания, след повърхностни и незадълбочени спорове, след “опити” за предоговаряне и след признания, че „Булгаргаз“ не плаща дължимите суми поради неизгодността на споразумението, но досега сме издължили над 600 милиона лева, според разнопосочни официални изказвания на министри на енергетиката досега, в момента “Булгаргаз” търси единична доставка, която да създаде впечатление за активност.

🔴Има ли финансисти, икономисти, юристи и експерти в тази държава?!

– Плащаме със средства от държавния бюджет по договор, по чиито параметри до момента сме платили над 600 милиона лева, но никой не дава обяснение колко разходни средства са заложени в държавния бюджет?

– На каква цена и какво количество газ закупува България от световните пазари, преди разтоварването им на терминалите на BOTAŞ?

– Кой ще провери публичните твърдения на Румен Радев, който апропо е договарял политически сделката в Турция с Реджеп Тайип Ердоган, за несъответствие на доставено количество газ на терминалите на BOTAŞ и обявените данни от “Булгаргаз”?

– Как се отпускат средства от държавния бюджет за дългосрочна газова сделка за 13 години, без знанието и одобрението на Парламента на Републиката и без нотификация към Европейската комисия?

– Как договор официално обявен за междудържавен и междуправителствен от Република Турция в Република България се представя за “търговски”?

– Как първо подписваш международен договор, а после МС извършва съгласувателна процедура и за 24 часа приема решение, с което служебният МС одобрява вече подписания договор с Турция? Забележете одобрява договор, който не е виждал нито един министър и нито една институция!

– Как се подписва договор за милиарди без да е извършен финансов анализ, оценка на риска, без никаква финасова обосновка?

– Как КЕВР е била оставен в неведение за параметрите на сключения договор и без държавният регулятор да го е виждалопределя цените на електроенергията?

Има още поне 100 въпроса и недоумявам как е възможно от 6 милиона българи само една шепа да си задават логични въпроси. Онези по институциите мълчат, но искат правов ред и законност в България?!

Тоест Вие говорите за борба с корупцията и олигархията, а с мълчанието си, с бездействието си, с толерирането на потенциални престъпни действия, със замитането на ужасявящ проблем, Вие, които влизате и излизате от Парламента вече 3 години, мълчите за незаконни действия и корупцията?!

Е как ще постигнете законност, когато огромно по своя мащаб потенциално престъпление е премазало държавността, нормативите, законите на Републиката и ЕС, а навсякъде по институциите се носи страховито безхаберие, поднасят се жалки
оправдания, документални и фактически несъответствия. Този договор крещи! Той е скандален. Какъв парламент, какво начало, когато институциите са ИЗБУШЕНИ!

И не само това!

Мълчат основните замесени в този държавен резил лица. Нещо повече, момента в Народното събрание се настаняват депутати, които преди това са действали и бездействали, зад гърба на българските граждани, на тъмно, тайно и скрито, заобикаляйки Конституцията на Република България и законите на държавата ни.

Плащаме за 19.4 млн. MWh годишно, а търсим 1 млн. MWh. Проблемът става още по-видим.

ПО “БОТАШ” ПЛАЩАМЕ ЗА 19.4 МЛН. MWh/ГОД., А ПОЛЗВАМЕ 3.5 – 4.5 МЛН.?

Румен Радев в предаването “Панорама” на БНТ (30.01.2026 г.) твърди, че за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ, а за 2025 г. – 4 500 000 МWh.

На въпроса на водещия Бойко Василев, доколко е изгоден този договор, Радев отговори с въпрос: “Как и на какво основание смятате, че е безспорно неизгоден?” Василев уточни: “Загуби от 1 милион лева на ден успешни ли са?” Радев пак с въпрос на въпроса: “А Вие на това казвате загуби?!”

По своята икономическа конструкция договорът представлява:

– дългосрочен договор за ДОСТЪП до LNG
– инфраструктура и резервиране на трансграничен капацитет с фиксирано плащане тип take-or-pay, при който плащането е обвързано с капацитет (наличност), а НЕ с реално доставени количества газ.

Период на действие:
13 години или ~4 700 календарни дни

Основният финансов ангажимент:
~486 000 USD/ден

Този разход:
🛑НЕ се възстановява;
🛑НЕ зависи от използването на капацитета;
🛑НЕ включва цена на газ.

Факт:
Историческото годишно потребление на природен газ в България е в диапазона 3.0 – 3.3 млрд. куб. м. Така е всяка година с минимални и незначителни отклонения.

Тоест:
3.0 млрд. куб. м ≈ 31 500 000 MWh
3.3 млрд. куб. м ≈ 34 650 000 MWh

Договореният дневен обем от 53 200 MWh/ден (това не се отнася до транзит на реално количество газ в България, а само до възможен капацитет/услуга) съответства на приблизително 1.85 млрд. куб. м годишно, което представлява над 55 – 60% от средногодишното национално потребление.

Икономическото следствие е, че чрез един договорен параметър се „закотвя“ повече от половината от входния капацитет, необходим за снабдяване на вътрешния пазар.

Тоест:
53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год
≈ 1.85 млрд. куб.м газ/год

Това има три преки ефекта:

1. Структурна доминация на входната точка. Значителна част от капацитета на ключовата входна точка Малкочлар/Странджа се резервира дългосрочно, което ограничава достъпа на други доставчици.

2. Вторично позициониране на алтернативните източници. Всеки друг потенциален доставчик – независимо дали през Гърция, LNG терминали или вътрешноевропейски маршрути – се конкурира за оставащия капацитет, който е по дефиниция по-малък и по-несигурен.

3. Промяна в пазарната структура без пазарен тест. Вместо капацитетът да се разпределя динамично според търсенето, той се фиксира договорно за дълъг период, което води до предопределяне на пазарни дялове извън нормалната конкурентна логика.

Параметърът 53 200 MWh/ден не е неутрална техническа величина, а обем със системно значение, който сам по себе си влияе върху структурата на газовия пазар, конкуренцията и достъпа до инфраструктура в България.

Сега да направим елементарна сметка, съобразно публичните твърденията на Румен Радев.

Ако за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ,
а за 2025 г. – 4 500 000 МWh, то тогава защо България заплаща фиксирана такса всеки ден от 486 000 USD/ден и защо договореният и заплащан всекидневен капацитет от 53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год се смята за изгоден и според какви икономически и финансови анализи?!

Тоест:
България заплаща за резервирана наличност/капацитет в размер на 19 418 000 MWh/год., но реално използвала за 2024 г и 2025 г. от 3 500 000 до 4 500 000 MWh.

Изумителни постижения на българската енергийна и математическа мисъл. За разликата няма да питаме. В публичното пространство се прокрадва информация, че до терминалите в Турция са “кацнали” има няма 2 танкера LNG. Знаменит скок на енергийния политически гений.

“Великият договор”, по който България преобладаващо е натоварена със задължения обещава до 14 LNG танкера годишно. Това е около 3 000 000 MWh на танкер. Ако са рязговарени 2 танкера досега, то значи около 6 000 000 MWh, а не общо 8 000 000 MWh (за 2024 и 2025 г.), според твърденията на Радев.

Нека говорим с числа, защото те не се обиждат и не правят внушения. Те просто показват реалността. Необходимо е пак да повторим фактите!

Какво плащаме като капацитет?

Договорният параметър 53 200 MWh/ден означава: 53 200 × 365 = 19 418 000 MWh/год. резервиран/платен капацитет.

Това е приблизително ~1.85 млрд. куб. м газ/год., т.е. над 55 – 60% от историческото годишно потребление на България (около 3.0 – 3.3 bcm).

Това не е неутрална техническа величина, а параметър със структурно значение за достъпа до инфраструктура и пазарната структура.

Какво твърдим, че реално сме използвали?

Ако през 2024 г. са били 3.5 млн. MWh, а през 2025 г. – 4.5 млн. MWh, това означава усвояване:
🛑2024: ~18% от платения годишен капацитет
🛑2025: ~23% от платения годишен капацитет

Колко струва това „успешно“ ползване?

Фиксираната такса е 486 000 USD/ден, или ~177.4 млн. USD/год.

Само като проста аритметика (без да включваме цена на газа, LNG доставки, логистика и др.):

при 3.5 млн. MWh имаме ~ 50.7 USD/MWh (само за услугата/наличността)
при 4.5 млн. MWh имаме ~ 39.4 USD/MWh

Какво означават тези числа сравнително?

Пазарна цена на природния газ в Европа включва това, което купувачите плащат за самия газ на свободния пазар.

🛑”Уникалната цена“ на България (≈ 39 – 50 USD/MWh) е само за фиксиран капацитет/наличност, без да включва газ. Това е цена само за услугата, което е в същия порядък или по-високо от пазарните цени за самия газ. Това усилва икономическия аргумент, че фиксираната такса само за капацитет/услуга е значителна спрямо реалните пазарни условия. Или казано с други думи, българският народ плаща повече за капацитет/наличност, отколкото референтните пазарни цени за самия газ в Европа в последните месеци.

И тук идва ключовият въпрос:
На какво икономическо и финансово основание се твърди, че това е „изгодно“, ако плащаме за 19.4 млн. MWh/год., а използваме 3.5 – 4.5 млн.?

Договорът по същество е за плащане за наличност, не за газ. Това функционира като take-or-pay за капацитет/наличност, а не като нормална покупко-продажба на газ, защото плащането е фиксирано и не следва реалните количества.

🛑Когато се „закотвя“ над половината от входния капацитет за 13 години, без пазарен тест и динамично разпределение, резултатът е:

– ограничаване на алтернативни доставчици;
– предопределяне на пазарни позиции извън конкурентната логика;
– риск за сигурността на доставките при кризи.

Последният въпрос е институционален, не персонален и питам официално:

Кои институции са изготвили пълен финансов анализ на ефекта от фиксираната такса при частично усвояване?

Има ли официална оценка на структурните последици за капацитета и пазара?

Кой носи отговорността да информира обществото с пълните числа, а не с общи твърдения?

И тези ще ми говорят за морал и борба с корупцията! Е как отявлени безсрамни корумпета ще се борят с корупцията?!

🔴Запомнете добре тази дата – 19 април 2026 година. На тази дата ЛЕВСКИ беше обесен втори път.

Post Views: 9

ФОКУС

Фашистки геноцид над населението на Украйна

Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…

Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…

В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.

Твърдения за депортации от Европа

Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.

Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:

„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.

Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН

Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.

„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.

Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“

Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“

По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.

„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си

В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:

до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство

„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.

Полша депортира украинци

Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.

Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.

Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система

Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:

„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта

Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 24

ФОКУС

Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.

– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?

– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.

– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?

– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.

– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?

– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.

– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?

– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.

– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?

– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.

– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?

– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.

– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?

– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.

– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?

– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.

Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.

– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?

– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.

– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?

– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.

– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?

– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.

ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.

Post Views: 30