СВЯТ

Западът се отчая

Ето каква тактика използва Русия за впечатляващите си успехи в Донбас и цяла Украйна!

Започна остра схватка за пренареждане на световния ред. Непрекъснатият поток от тежко въоръжение и боеприпаси към Украйна има за цел подготовка на контранастъпление в края на лятото. Навярно с него е свързана евентуална нова промяна на целта на САЩ – едно успешно контранастъпление ще създаде по-добра позиция на Украйна при мирни преговори за прекратяване на конфликта, т.е. целта е чрез мирни преговори значителна част от Украйна да се запази и в бъдеще отново да се използва като острие срещу Русия. Това е реална опасност за Русия, особено ако се осъществи плана на Лондон за военно-политически съюз между Англия, Полша, Украйна и Прибалтика.

Основните цели на воюващите страни на територията на Украйна са политически. Тези страни са Русия и САЩ/НАТО, като ударният елемент на последните са въоръжени сили на Украйна (ВСУ). Политическата цел на Русия е ясна и не е променена, докато след третия месец на руската специална военна операция (СВО) САЩ я трансформираха „от победа над Русия” във „война на икономическо и военно изтощаване на Русия”. Причина за това са резултатите от бойните действия, които показват, че ВСУ досега не могат да победят дори ограничения руски контингент – в СВО Русия воюва с около 15-20 % от своите възможности.

Покрай политическите цели и свързаните с тях икономическо-финансови въздействия, двете страни активно наблюдават развитието на бойните действия и анализират същността им в политическо, икономическо и военно /стратегическо, тактическо и техническо/ отношение.

Подготовката на САЩ/НАТО за предстоящата битка с Русия на полигона „ Украйна” не е прикривана.

След 2014 г. САЩ приемат стратегическо решение – подготовка на ВСУ за водене на настъпателни бойни действия отначало срещу ЛНР и ДНР, а при успех и срещу Крим. Формираните украински войскови групировки „Север” и „Юг” започват да се съсредоточават в Донбас от лятото на 2021 г. В Донбас е изградена силно укрепена отбранителна полоса, като едновременно с нея американски инструктори подготвят повече от 10 хиляди снайперисти, въоръжени през 2017 г. с тежката и неудобна, но ефективна при използване, американска 12.7 мм снайперска винтовка „Barrett M82” (маса 14 кг, прав изстрел над 2000 м) вместо леката снайперска „Драгунов” (4 кг, 600 м). Важната роля на снайперистите не е необходимо да се доказва.

В Русия знаят за решението на САЩ и приемат настъпателна стратегия за неговото неутрализиране. Изненада за ВСУ е изпреварващия руски удар в Донбас, нанесен дни преди тяхното настъпление. Втора изненада е бързият марш до Киев и завземане на територия около столицата. Целта му, както се твърди в някои медии, е насърчаване на определени сили за завземане на властта и договаряне с Русия. Тя обаче не е постигната и групировката е изтеглена от заетата територия. По всяка вероятност изтеглянето е изтълкувано и от ВСУ, и от намиращите се в главните им щабове американски съветници като слабост. Затова почти цялата кадрова армия се съсредоточава на формирания вече донбаски фронт. Това обаче само след два месеца създава сериозни стратегически проблеми за ВСУ.

Тактиката за водене на бойните действия е характерна и различна за двете страни, което е напълно естествено. ВСУ, освен укрепената полоса, изгражда опорни пунктове в населените места, включително и в социални обекти /болници, училища, детски градини, магазини и др.п./, от които хората са изведени. Целта е двояка – противникът знае, че в тях има граждани, използвани като жив щит, и затова се предполага, че ще се въздържи от обстрелването им. Първоначално това действително е така, но по-късно поразяването им става наложително.

Тогава започва изпълнение на втората цел – пропагандната.

Така целият свят, чрез подготвените материали от украински специалисти и широко разпространени от западните медии, научава за „злодеянията” на руските части,

които поразяват социални обекти, а в действителност те унищожават опорни пунктове, като преди това осигуряват коридори за извеждане на хората. По този начин, чрез многобройни такива материали, украинската пропаганда убедително набира преднина.

Руската групировка, за да не позволи създаване на превъзходство на ВСУ в личен състав на едно направление, предприема настъпление с ограничени сили на различни места, което просто разпилява украинската армия. Укрепените населени места се превземат постепенно, без щурмуване и с използване основно на спецназа, въоръжен с леко стрелково оръжие и подкрепян от бронирани машини.

С такава тактика силно укрепената промишлена зона на Мариупол, от която само завод „Азовстал” заема 11 кв.км с цял подземен град под него, е превзета за 4 месеца и 5 дни. Впрочем целият Донбас е един огромен промишлен район. Изводът е, че при превземане на следващите укрепени населени места, трябва да се започне от промишлената зона – така противникът не може да се възползва от предварително укрепените позиции в нея.

Този подход донася успех в сражението за огромната агломерация Северодонецк-Лисичанск с промишлена зона от десетки крупни предприятиия. Двата града се разделят от река Северен Донецк, което налага овладяването им поотделно. Северодонецк е атакуван от няколко посоки и е превзет за около 3 седмици. ВСУ очакват атака на Лисичанск фронтално, чрез форсиране на реката, и са готови за нея. Изненадата идва от флангов удар, в резултат на който градът е превзет за няколко дни – бягащите сили на ВСУ оставят над 700 броя тежко въоръжение, включително бронирани бойни машини.

За разрушаване на укрепената полоса се прилага тактиката на „методичния бой”. Тя е френска идея от Първата световна война и оттогава носи името си „Bataille conduite”. Използването на методичния бой изисква: постигане на огнево превъзходство, устойчивост на отбраната и методичност на водене на боя. Тази тактика води до нисък оперативен темп на настъпление, но запазва личния състав и постига впечатляващи успехи.

След четири и половина месеца бойни действия резултатът е унищожаване на около 80% от украинските кадрови части, но завземането на територия изостава. Компенсирането няма да бъде особен проблем, след като ВСУ се попълва с недостатъчно подготвен личен състав от бригадите за териториална отбрана и от поредната мобилизация.

Характерно за СВО е активното използване на принципите и средствата за водене на съвременна сетецентрична война. Това особено е характерно при използване на високоточните оръжия. Силно впечаление правят ударите с крилати ракети „Калибър”, а също точността и мощтта на балистичните от комплекс „Искандер”. Демонстративно, за да имат информация за размишление настоящи и бъдещи руски противници, е нанесен точен удар от значително разстояние и с ракетен комплекс с въздушно базиране „Кинжал”.

Ожесточена е борбата между средствата за въздушно нападение на Русия и ПВО на Украйна. През първите три дни от СВО са унищожени почти всички РЛС, повече от половината зенитно-ракетни комплекси и летища. Украинската ПВО е децентрализирана и не може да функционира като единна система. Според руски източници, за да запази авиацията си, ВСУ още преди началото на СВО пребазира около 100 самолета и вертолета в България, Румъния и Полша. Освен това скрито се превозват съхраняваните с несъществени неисправности самолети в България и Полша, където се ремонтират – така са възстановени до 30 броя МиГ-29 и Су-25 и още толкова вертолети.

Към края на втория месец, установявайки превъзходството на руските ВВС и отчитайки важността на ПВО, се намесва Пентагонът.

Неговата система за контрол на въздушното пространство (самолетите АУАКС, разузнавателни спътници и тежки БЛА) е поставена в услуга на ВСУ, като получената разузнавателна информация се предава в реално време и става основа за дейността на украинската ПВО. Понесените загуби от нея налагат да се използва тактика на засадите, която е възможна само на базата на американската разузнавателна информация. Нещо повече. Започва доставка на мобилния зенитния ракетен комплекс NASAMS (Norwegian Advanced Surface to Air Missile System), разработен от норвежка и американска фирми и охраняващ Вашингтон и Белия дом. Предполага се, че ще защитава позиционните райони на РСЗО HIMARS от удари на руските крилати ракети, т.е. очертава се двубой ЗРК NASAMS-КР „Калибър” и РСЗО HIMARS-ЗРК С-300В4/С-400. Известно е, че РЛС от норвежкия комплекс са елемент от ПВО на НАТО и поради това ще могат да получават целеуказание от нея, т.е. САЩ/НАТО все повече се намесват в руско-украинския конфликт. Засега с все повече оръжие и с все повече квалифицирани инструктори.

Важно значение има контрабатарейната борба, неминуемо възникваща при огневото поразяване.

Успехът ѝ зависи и от средствата за автоматично определяне координатите на противниковите огневи позиции. За тази цел ВСУ с успех използват американските малки подвижни РЛС за контрбатарейна борба AN/TPQ-36, чийто обхват е 18-24 км с едновременно определяне координатите на 99 цели. С такива средства, преносими и на верижна база, разполага и руската артилерия, но те са по-малко в сравнение с тези на ВСУ.

Съвременната война е немислима без използване на средства за радиоелектронна борба. Пример за ефективност на РЕБ е завземане на киевското летище „Гостомел” от руските десантчици в началото на СВО, за което допринася пълното блокиране на РЛС и радиосредствата на украинската система за ПВО. Смущения в радиовръзката е причина и за сваляне самолета на най-добрия украински летец-изтребител /”Призракът на Киев”/ със зенитна ракета от собствената ПВО.

В хода на СВО често се смущава или изчезва GPS-сигнала, което налага Пентагонът да активира неизвестен по-рано защитен сигнал на GPS, използван със специален военен код, избщо не предназначен за този конфликт. Прехващането му навярно е ценна находка за руското радиоелектронно разузнаване.

Същото важи и за системата за спътников интернет Starlink на Илон Маск. На ВСУ са доставени няколко хиляди терминали от нея, с които е покрита цялата украинска територия. Сигналът е нарушаван, когато е необходимо, и се използва, когато трябва. Например, в сражението за Мариопул той не се заглушава, а чрез него се извлича информация за състоянието на обкръжените.

Противникът обаче се е готвел за действие в условията на силно радиоелектронно противодействие. За тази цел Центровете за специални операции на Пентагона са подготвили 26 хиляди украински бойци за водене на бой при отсъствие на каквато и да е свръзка. Освен това в началото на СВО американците модернизират и засекретяват проводната свръзка на ВСУ, което осигурява управляемост на войските при напълно подавена радиовръзка. Това са само части от специален американски план за противодействие на руските средства за РЕБ при война с Украйна.

За американските специалисти РЕБ в хода на СВО е отлична възможност за изучаване възможностите на своя геополитически противник – това твърди известният специалист по РЕБ Томас Уелингтън. По този повод руски специалисти признават, че те не показват всичко, с което разполагат и го използват не така, както би трябвало.

В СВО масирано се използват разузнавателни и ударни БЛА, особено от ВСУ, които редовно и в значителен брой им се доставят – само унищожените към 10 юли т.г. са 1506. Отработват се както начините за използване на БЛА и се наблюдава тяхната ефективност, така и противодействието от противника. То се извършва с различни средства – голямите ударни се унищожават с наличните зенитни средства, а малките от типа квадрокоптер с ръчни електромагнитни пушки, каквато е за първи път използваната руска 5-килограмова „Ступор”.

В хода на СВО широко се използват диверсионно-разузнавателни групи.

Украинските показват висока ефективност при атака на войскови колони, но на донбаския фронт господар са руските – те са навсякъде в тила, и не само в близкия, откриват обекти от тиловата и военно-промишлена инфраструктура, определят координатите им, контролират движението на войските и подвоза на боеприпаси и продоволствие.

Постоянно се отчитат резултатите от бойното използване и на редица нови и не толкова нови оръжейни системи. Значителна част от тях за първи път участват в сражения от такъв мащаб и с такава интензивност. Изпитва се ефективността на доставените на ВСУ 7 хиляди (30% от наличния арсенал на Пентагона) противотанкови ракетни комплекси „Джавелин”, шведско-британските ПТРК NLAW, американските ПЗРК „Стингер” и английските „Старстрик”, както и бреговите противокорабни ракетни комплекси „Харпун”. Не всички обаче оправдават очакванията, например ПЗРК „Стингер”, от когото руските летци успешно се защитават. Същото се отнася и до ПТРК „Джавелин”, с който не всякога се пробива активната и пасивна защита на съвременните руски танкове.

На ВСУ се доставят и 155 мм гаубици – френски колесни CAESAR, буксируеми американски M777 и самоходни германски PzH 2000, общо 150. Украинските артилеристи обаче не са доволни от М777, тъй като при неизправност те не могат да се ремонтират в близкия тил и трябва да се транспортират в Полша. Същото важи и за ПТРК NLAW, който също изисква квалифицирано техническо обслужване. Част от доставените гаубици вече са унищожени, а две френски и една германска са руски трофеи и се изучават от съответните специалисти.

Голями надежди ВСУ възлага на американските РСЗО HIMARS. САЩ доставиха 4 бойни машини, решили са да изпратят още 4, а Англия и Германия са обещали по 3. За Пентагона е твърде важно да наблюдава и анализира резултатите от евентуален двубой между HIMARS и руските войскови средства за ПВО. Вероятно ще имат такава възможност, независимо, че 2 бойни машини HIMARS вече са унищожени от руски крилати ракети с въздушно базиране. Същтата участ имат и две мобилни пускови установки от брегови ракетен комплекс „Харпун”, доставени от Англия и базирани близо до Одеса. Едва ли не ежедневно се унищожават и складове с ракети за HIMARS и 155 мм снаряди.

Специалистите от двете воюващи страни стриктно наблюдават бойните действия на противника.

Интересни за тях са използваната тактика, съгласуваните действия на родовете войски и бойното използване на различни оръжейни системи. Това се отнася както за своите, така и до тези на противника, като особено внимание се отделя на тактическото и огнево взаимодействие и ефективността на използваните оръжия.

От наблюденията се правят изводи както за промени в бойното използване на съответното оръжие, така и за необходимостта от модернизация. На 9 юли т.г. началник-щаба на сухопътните войски на САЩ заяви, че направените досега изводи от хода на СВО потвърждават необходимостта от въоръжаване на войските с нови високоточни ракетни и артилерийски системи и укрепване на войсковата система за ПВО-ПРО.

Непрекъснатият поток от тежко въоръжение и боеприпаси към ВСУ има за цел подготовка на контранастъпление в края на лятото.

Навярно с него е свързана евентуална нова промяна на целта на САЩ – едно успешно контранастъпление ще създаде по-добра позиция на Украйна при мирни преговори за прекратяване на конфликта, т.е. целта е чрез мирни преговори зачителна част от Украйна да се запази и в бъдеще отново да се използва като острие срещу Русия. Това е реална опасност за Русия, особено ако се осъществи плана на Лондон за военно-политически съюз между Англия, Полша, Украйна и Прибалтика.

За евентуалното контранастъпление на ВСУ се готви и Русия. Напоследък на доброволен принцип се формират десетки доброволчески батальони, като тези с танков профил се въоръжават със стари танкове Т-62/Т-64 – те ще се използват като вкопани огневи точки при евентуално контранастъпление на ВСУ. Предполага се, че така ще се намали почти четирикратното превъзходство на ВСУ в личен състав. Тази подготовка означава, че се подготвя нов етап на СВО, от изхода на който ще зависи бъдещето на Украйна и състоянието на отношенията Русия-Запад. Всъщност посочената дейност на двете воюващи страни се наблюдава и оценява на опитния полигон „Украйна” и във връзка със започналата остра схватка за пренареждане на световния ред.

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 8

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 8

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.