БЛОГ
„Западния кораб” потъва
Живея в чужбина от 1990 година и чистосърдечно си признавам, че не съм много в час с политиката в България – въпреки, че я посещавам почти всяка година.
В момента живея в Канада, но съм живял и в САЩ, както и в Латинска Америка.
Имам дълги години лични наблюдения над това, което се случва в почти всички западни държави (и в света по принцип) и съвсем отговорно заявявам, че Запада е един грандиозен „потъващ кораб”.
Основните причини са следните:
Глобализмът и политиката на глобализация.
Мултикултурализмът, който е главното оръжие на глобализма.
Мултикултурализмът е неуспешен социален експеримент, насилствено натрапван от глобалния елит, който никога и никъде не е функционирал.
Не функционира в момента и по всичко личи, че никога няма да функционира и в бъдеще.
И въпреки това западни лидери – марионетки, контролирани от глобалистите, продължават да налагат и натрапват мултикултурализма без съгласието на местното население, без допитване или референдуми.
Така нареченият мултикултурализъм е де факто демографски геноцид над населението от европейски произход.
Моралната деградация и разврат вследствие на бруталното натрапване на всякакъв вид гнусни извратени концепции, маскирани като „борба за равноправие” – за правата на така наречените ЛГБТИ, всъщност най-обикновени перверзници.
Прочетох Истанбулската конвенция в оригинал (на английски) и нямам абсолютно никакво съмнение, че е Троянски кон, който ще си покаже копитата и ще се развилнее бясно в момента, в който бъде узаконен и подписан.
***Посланието ми към България е кратко и ясно:
Ако искаме да запазим дори и минимален шанс да съхраним нашата хилядолетна култура, традиции и начин на живот, Троянският кон не трябва да бъде допускан в пределите на родината ни.
Ако се подпише този документ, който твърди, че пол не е биологично понятие, а социално изградена роля, кутията на Пандора вече е отворена и след това няма затваряне.
Така се започна и в Канада.
Уж равноправие, уж против насилие и в момента промиват мозъците на децата от ранна детска възраст с извратени концепции за безполовост – не си нито мъж. нито жена, транссексуалност и дузини други извратени и сложни за разбиране термини като: “LGGBDTTTIQQAAPP”.
Да, това е истински термин (съкращение на група термини), използван от Федерацията на началните учители в провинция Онтарио, което на английски означава:
(Lesbian, Gay, Genderqueer, Bisexual, Demisexual, Transgender, Transsexual, Twospirit, Intersex, Queer, Questioning, Asexual, Allies, Pansexual and Polyamorous.)
На български се превежда по следния начин:
(Лесбийка, гей, джендър-неутрален, бисексуален, демисексуални, транссексуални, транссексуален, дву-полов, интерсексуален, неутрален, полово-подвъпросен, асексуален, полово-свързан, пансексуален и полиаморфен.)
И това е само върхът на айсберга.
Тази брутална дегенеративна политика се налага в абсолютно всички сфери на обществото.
Други важни фактори които допринасят за потъването на „Западния кораб” са:
Политическата коректност, която де факто е официалната „религия” на Запада и мнозинството от хората я следват фанатично, без дори да го осъзнават.
Политическата коректност е „затвор на съзнанието”.
Теми, които свободно се дискутират по телевизията в България, в Канада са табу и е рисковано да се дискутират дори и с близки и познати.
Религията на политическа коректност е главното оръжие, използвано от регресивните либерали в така наречената „идеологична война” (Culture War), в следствие на която обикновените хора са репресирани и наплашени да не изразяват мнения, различни от официалната псевдо-либерална политика.
Ако някой посмее да изрази несъгласие – не става въпрос за критика, просто несъгласие – социално-икономическите последици са жестоки.
Публично заклеймяване – расист, ксенофоб, хомофоб и любимото напоследък – нео-нацист.
Почти сигурно е, че ще си загубите работата, приятелите, и дори роднините ви може да се обърнат срещу вас.
Политиката на идентичност (Разделяй и владей. Всеки срещу всеки).
Промиване на мозъци от ранна детска възраст.
Още от малки настройват децата едни срещу други.
Момичета срещу момчета.
Малцинства срещу „привилегированите”, ЛГБТИ срещу хетеросексуални и т.н.
Това се постига като на определена група й се втълпява, че е жертва, репресирана от някоя друга група.
Най-атакуваната група обаче, която няма право на глас, са белите хетеросексуални младежи и мъже.
Те са заклеймени като враг номер едно от левашкия псевдо-либерализъм.
Промиването на мозъци е жестоко и тотално и не подлежи на дискусия.
Всяко мнение против официалната псевдо-либерална идеология е моментално заглушено.
Наркоманията, която в момента заема епидемични мащаби и последиците от нея са разрушителни. Това обаче е тема за напълно отделна дискусия.
Феминизмът (и криворазбраната му интерпретация), водещ до разрухата на основната клетка на обществото – семейството.
Мъжете и жените, които в природата са естествени съюзници и имат нужда един от друг, са насъсквани едни срещу други под претекст, че мъжете са врагове на жените.
Въвеждат се термини като „токсична мъжественост” (Toxic Masculinity), които втълпяват чувство на вина в подрастващите момчета.
В същото време момичетата от малки израстват с идеята, че са жертви на „токсичните мъже”.
Последиците от тази неадекватна идеология са пагубни за обществото.
Екстремен материализъм, заместващ духовността и всякакви морални ценности.
Регресивният либерализъм, който тотално е завладял образователната система, като се започне от детските градини и се стигне до университетите.
Липсата на обективни медии.
Почти всички средства за масова информация са пропагандни машини на глобалния елит.
Всичките тези регресивни политики са лансирани, натрапвани, и пропагандирани от ляво ориентираните, самозабравили се регресивни-либерали, които в действителност въобще не са либерали, а деспотични тоталитаристи, и са нетърпими спрямо идеологии, които са различни от тяхната.
Тези типове се преструват на толерантни само, когато им изнася и мненията на другите съвпадат с тяхната сбъркана идеология.
Ако някой обаче посмее да изрази несъгласие, моментално се нахвърлят върху него като побеснели кръвожадни канадски вълци и веднъж като захапят, не спират, докато въпросният обект не е разкъсан на парчета.
Това се прави с цел назидание, като се изпраща ясно послание какво ще се случи на всеки, който дръзне да се противопостави на техните малоумно утопични идеали.
***България е на кръстопът и изправена пред ясна алтернатива.***
Да съхрани традициите си и начин на живот и най-важното да предпази децата, които са бъдещето на нацията, от необратима дегенеративна и развратна политика, базирана на противоестествени и несъвместими с природата перверзни концепции.
Да се подаде на натиска и да подпише смъртната присъда на нацията.
Ако тази конвенция се приеме, това е „началото на края”.
Надявам се хората в България да осъзнаят какво се задава и на всяка цена то да бъде предотвратено.
Моите пътувания между България и Канада са като пътешествия с машина на времето между настоящето и близкото бъдеще.
Най-сериозно и отговорно заявявам, че „бъдещето” въобще не е светло.
Мотивацията да споделя тези мои тревоги е предизвикана само и единствено от любов към България.
Аз обичам и двете държави.
Канада, както вече с болка споделих, е един грандиозен потъващ кораб, който (според мен) няма как да бъде спасен и в интерес на истината сърцето ми се къса като виждам какво се случва в тази до скоро прекрасна държава.
Надявам се поне България да се поучи от фаталните грешки на Запада и да поеме различен път (като Полша и Унгария например) и да се спаси от лапите на мултикултурализма, глобализма и регресивната псевдо-либералната политика на разврат и морална деградация.
Накрая съвсем ясно да поясня – аз съм най-обикновен човек.
Не съм политически активист.
За първи път в живота си взимам отношение в политическа дискусия.
Никога не съм се считал и за прекален патриот, дори напротив.
По принцип съм с доста отворено и либерално мислене, но масовите социални аномалии, които заливат Запада в момента, е невъзможно да бъдат игнорирани.
Крайно време е и ние, обикновените хора, да изразим мнение и да признаем, че всичко това което се случва е пълна, абсолютна и тотална лудост, от която страдат всички сфери на западното общество.
Най-страшното е, че за псевдо-либералите няма нищо свято и вече най-нагло и безочливо взимат на мерник и децата.
След като атакуваха семейството, следващата мишена са децата.
*** Искрено се надявам тази лудост, граничеща със шизофрения, да НЕ превземе и България, защото независимо от недостатъците и абсурдите, които за съжаление все още съществуват в държавата, ако България се опази от регресивните псевдо-либерални политики, все още има шанс не само да оцелее, но и да продължи да бъде едно нормално, а защо не и по-добро общество за живот.***
*** Искрено и с любов към България ***
Marin Balinov
2 минути
БЛОГ
ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..
ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..
Уважаеми, народни депутати,
баба реши писмо да ви прати.
Здравейте, другарки и другари,
дано писмото ми здрави ви завари,
вие май господа се вече наричате,
извинете за грешката, ако обичате,
пиша ви от село – провинция дълбока,
аз съм стара баба, слепоока,
изгледала съм десетина внуци,
вече ръцете и краката са ми куци,
стара съм, не разбирам протокола,
но знам как да размахвам кола,
окастрен, от младо дърво, прав,
кокал няма да ви остане здрав,
само по избори да смеете да припарите,
ще бия наред – и господата, и другарите,
ще видите какво е социална политика
като ви пусна от обора гладен бика,
нека ви притисне с рогата на тясно,
за да разберете народа си ясно,
да разберете какво е държава да те мачка,
да те притиска за пари на всяка крачка,
да се срещнете с живота – разярен бик,
да му видите отблизо страшния лик,
да ви нарани да болка, до кръв,
да ви гони, сякаш сте стръв,
да ви гледа из под вежда,
опрени до стената, без надежда,
да ви заболи душата от обида,
че сте жертвите в тази корида…
Елате, каня ви на гости,
да се научите как се пости,
да се научите как с пенсия се кара,
да чуете как крадец в тъмно бара,
да платите сметките за вода, парно, ток
и без пари да карате на милостта на Бог,
да пресичате улица на бегом като в спорта,
да се бутате в маршрутки и в транспорта,
да се редите за пенсии пред пощите,
да плачете за децата си в нощите,
да ви пращат по клинични пътеки,
да чакате пред лекари и аптеки.
да получавате вместо надбавки,
жълти стотинки за подигравки…
Послепис:
В послеписа ще ви напиша,
оставете народа да диша,
децата и държавата ни върнете,
на старите внимание обърнете
и ви предупреждавам, господа и другари,
че с хората не трябва да си правите гъргари!… 🤔
Благодаря! 🙏💖
БЛОГ
Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха
Здравейте.
Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.
Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.
Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.
Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.
Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.
Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.
Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.
Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…
След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.
Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!
Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.
Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.
Разочарована съм.
Красимира
LIFE
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“
❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.
Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.
Те мечтаят за стоки.
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026
За лайфстайл.
За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.
❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“
❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.

❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.
💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?









