ПАРИ

ЕС и Индия обявиха най-голямата търговска сделка досега

Европейският съюз и Индия постигнаха историческо търговско споразумение, заявиха днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и индийският премиер Нарендра Моди, цитирани от световните агенции.

“Европа и Индия днес пишат история. Сключихме най-голямата от всички сделки. Създадохме зона за свободна търговия с два милиарда души, като и двете страни ще извлекат ползи”, написа Фон дер Лайен в “Екс”.

Нарендра Моди също обяви, че страната е постигнала споразумение за свободна търговия с ЕС. Той отбеляза, че Индия и Европейският съюз са стигнали до споразумение за свободна търговия с цел задълбочаване на икономическите и стратегическите си връзки. Споразумението беше финализирано след почти две десетилетия преговори.

“Това споразумение ще донесе големи възможности за хората в Индия и Европа. То представлява 25% от световния брутен вътрешен продукт и една трета от световната търговия”, каза Моди.

Сделката е сключена в момент, когато Вашингтон налага високи мита както на Индия , така и на ЕС, като с това нарушава установените търговски потоци и подтиква големите икономики да търсят алтернативни партньорства.

Сделката дава на ЕС разширен достъп до една от най-бързо растящите големи икономики в света, като помага на европейските износители и инвеститори да намалят зависимостта си от по-нестабилни пазари. За периода 2024-2025 г. двустранната търговия между Индия и ЕС възлиза на 136,5 милиарда долара. Двете страни се надяват да увеличат сумата до около 200 милиарда долара до 2030 г., заявиха представители на индийското Министерство на търговията.

Търговското споразумение, определяно като най-голямото, сключвано досега от която и да е от двете страни, обхваща 96,6 на сто от износа на стоки от ЕС за Индия и се очаква да удвои износа на ЕС до 2032 г., като спести на европейските компании около 4 млрд. евро годишно от мита, пише БТА Индия ще намали митата върху автомобилите от ЕС от 110 на сто до 10 на сто, с годишна квота от 250 000 автомобила, а митата върху автомобилните части ще бъдат напълно премахнати в срок от 5 до 10 години.

Митата върху машини и електрическо оборудване (досега до 44 на сто), химикали (до 22 на сто) и фармацевтични продукти (до 11 на сто) ще бъдат премахнати за почти всички продукти. За самолети и космическа техника митата ще бъдат сведени до 0 на сто за почти всички продукти, а за оптично, медицинско и хирургическо оборудване ще бъдат премахнати за 90 на сто от продуктите.

Сред допълнително обхванатите промишлени групи са: пластмаси – мита до 16,5 на сто ще бъдат премахнати за почти всички продукти; Желязо и стомана – мита до 22 на сто ще бъдат премахнати за почти всички продукти; Перли, скъпоценни камъни и метали – 0 на сто мита за 20 на сто от продуктите, намаления за още 36 на сто.

Споразумението предвижда значително намаляване на митата за редица агро-хранителни стоки от ЕС. Митата върху виното ще бъдат намалени от 150 на сто първоначално до 75 на сто, а впоследствие – до 20-30 на сто. За спиртните напитки митата ще бъдат сведени до 40 на сто, а за бирата – до 50 на сто.

Митата върху зехтина ще бъдат намалени от 45 на сто до 0 на сто в рамките на 5 години. За преработени храни като хляб, паста, сладкарски изделия, шоколад и храни за домашни любимци митата до 50 на сто ще бъдат премахнати.

Допълнително се предвижда: Киви и круши – мита от 33 на сто до 10 на сто в рамките на квота; Плодови сокове и безалкохолна бира – мита до 55 на сто ще бъдат намалени до 0 на сто; Овче месо – митата от 33 на сто ще бъдат премахнати; Колбаси и месни заготовки – мита до 110 на сто ще бъдат намалени до 50 на сто.

Чувствителни продукти като говеждо месо, пилешко месо, ориз и захар са изключени от либерализацията. Всички индийски вносни стоки ще продължат да подлежат на строгите здравни и безопасностни стандарти на ЕС. ЕС получава привилегирован достъп до индийския пазар на услуги, включително финансови и морски услуги, с най-широките ангажименти, поемани досега от Индия.

Двустранната търговия със стоки и услуги вече надхвърля 180 млрд. евро годишно, като подкрепя около 800 000 работни места в ЕС.

Споразумението включва и правно обвързващи ангажименти в областта на климата, околната среда и трудовите права, като ЕС предвижда до 500 млн. евро подкрепа за Индия през следващите две години за намаляване на емисиите и устойчива индустриална трансформация.

Текстовете на споразумението предстои да преминат правна проверка и да бъдат одобрени от държавите членки на ЕС, Европейския парламент и индийските институции, като се очаква то да влезе в сила до около една година.

Post Views: 26

Related Topics:#thesofiatimes featured trending пари политика свят финанси

Up Next

Нужни са между 2 и 4 години за адаптация към новата валута

Don't Miss

99.5 милиона от гражданите на ЕС не ползват еврото. Те путинисти ли са?

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 7

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21