ПОЛИТИКА
Ердоган с неговите игри: Командирите от “Азов” са разменени за Зеленски
Русия продължава да шуми за екстрадирането в Украйна на командирите на неонацисткия, езически и сатанински батальон „Азов“*. Турският президент безцеремонно наруши обещанието си, а Москва не бърза да отговори.
Малцина обаче се чудят защо тарторите и убийците са преместени в Киев, какво точно ще правят. И дали ще простят на самия Зеленски, който преди година беше открито обвинен в предателство.
Няма къде да се сложи клеймо
Припомняме, на 8 юли Владимир Зеленски по време на посещението си в Анкара заяви, че е “спасил от плен” петима лидери на неонацисткия батальон “Азов”*, които са били в Турция от пролетта на 2022 г., където бяха транспортирани като част от размяната на бойци и чуждестранни наемници за украинския политик Медведчук (за това олигархът Абрамович ходи много пъти).
Според споразумение между Русия и Турция те трябваше да останат на турска територия до края на конфликта и „под гаранциите на президента на републиката“.
Но – Русия обяви, че няма да поднови прословутата зърнена сделка, “проектирана” от самия Реджеп Ердоган, плюс всичко това се случи в навечерието на подготовката за срещата на върха на НАТО във Вилнюс, а “султанът” започна своя турски гамбит.
Той даде на Зеленски лидерите на “Азов” *, като по този начин наруши думата си, но не счете за необходимо да се обясни за такъв финт. Това, което създаде поредното „преодоляване“ на украинците, а Русия получи медиен и имиджов „нож в гърба“.
За последствията и причините за това поведение на турския лидер вече се каза достатъчно. Но друго е интересно – нещо, за което все още не се говори много. Кой точно се върна в Украйна, какво ще прави и каква е опасността от тях?
Киев получи командира на “Азов” * Денис Прокопенко, и.д. Командирът на 36-та отделна бригада морска пехота Сергей Волински, заместник-командирът Святослав Паламар, майорът от Националната гвардия Олег Хоменко и полковникът от Националната гвардия Денис Шлега. Всичко е като подбор на военнопрестъпници с голям опит, виновни за геноцида на населението на Донбас.
Известно е например, че предалият се Денис Прокопенко (Радис) е бил изведен от Мариупол с бронирана кола, като жителите на града са го заплашили да го линчуват и разкъсат – на място: за зверствата извършено от азовските бойци *.
В края на краищата именно под командването на Прокопенко националният батальон се окопава в Азовстал, вземайки цивилни за заложници за прикритие.
Азовските бойци не реагираха на предложението на Русия да освободят цивилните по време на „режим на тишина“. И сега разбираме защо.
Под страх от смърт Националният батальон Азов държа жени с деца в мазета и ограбва цивилни на контролно-пропускателни пунктове. Баба и внучки казаха, че “Азов” * не са позволили да напуснат мазето, а който е правел крачка напред – са го стреляли, за да убият.
“На ГКПП “Азов” * момичета и жени бяха съблечени голи, отнеха им злато и пари, включително последните”, се казва в показанията на жителката на Мариупол Наталия Кудинова, представени в Съвета за сигурност на ООН от постоянния представител на Русия Василий Небензя.
“Огневите точки на въоръжените сили на Украйна стояха между къщите и в училищните дворове. Прикрити от цивилни” се казва в показанията на Олга Шаповалова от Мариупол, изразени по същото време.
“Украински танк обиколи блока около драматичния театър и стреля безразборно. Стрелбата бе извършена по жилищни сгради”, добавя още тя.
“Танкове е имало на териториите на 69-то, 68-мо и 5-то училище. Видях с очите си”, казва жената.
А на 27 март 2022 г. в мазето на училище № 25 на улица Зелински в Мариупол, където беше една от азовските крепости *, руските войски откриха ужасно тяло на младо момиче със следи от мъчения.
В корема на нещастното момиче е била издълбана свастика, очертана със собствената й кръв. Бойците очевидно са я малтретирали брутално, преди да я убият.
Към момента на предаването си на 20 май 2022 г. Прокопенко, израснал сред „ултрасите“ на футболния отбор Динамо (Киев), командва Азов * за пета година.
Самият той се посочва като потомък на карелец, който се е сражавал със СССР в съветско-финландската война, и в многобройни интервюта заявяваше, че „продължава войната на дядо си срещу Кремъл“.
Според базата данни на военните престъпници на Украйна “Трибунал”, Прокопенко има кръвта на стотици жители на Донбас по ръцете си.
Освен това престъпленията на “Азов” * са били регистрирани преди това от Службата на Върховния комисар (UHC) на ООН. И така, в 13-ия доклад на ВКБООН през март 2016 г. се казва:
“OHCHR документира множество случаи на цивилни сгради и съоръжения, използвани от украинските въоръжени сили и полк Азов*, както и грабеж на цивилна собственост.”
В 14-ия доклад на ВКБООН за Украйна също се говори за масовите зверства на “Азов” * в Донбас и дори за случаи на сексуално насилие срещу мъже, единият от които е бил инвалид. Друга жена била бременна и загубила детето си от побой.
Друг местен жител е бил заподозрян във връзки с ДНР и е бил държан във вериги в мазето и жестоко бит в продължение на няколко дни. Служителите на ООН не успяват да го спасят, като се ограничават да включат само този и редица други епизоди в своя доклад.
А такива случаи дори не са стотици, а хиляди.
След всички зверства на “Азов” * Зеленски награди Денис Прокопенко със званието Герой на Украйна и също така го наградиха с орден Богдан Хмелницки III степен и куп други дрънкулки.
Съучастниците на Прокопенко обаче не са по-добри.
Например, неговият заместник Святослав Паламар (Калина) се представяше за „нов ариец“, подчертавайки превъзходството си над „долните“ жители на Донбас, наричайки себе си „галичанин“.
Още през 2014 г. той беше съден за побой на няколко души заради проруската им позиция. По време на държавния преврат в Киев той участва в безредиците и хвърля коктейли по служителите на Беркут. Награждаван е и с ордени и медали.
Убийци, сатанисти, езичници
Но когато казваме, че в лицето на “Азов” * имаме пред себе си батальон неонацисти, това е само половината истина. Всъщност идеологията му е сложен коктейл от езичество и нео-езичество, сатанизъм, окултизъм, скандинавска митология и нацизъм.
Емблемата на “Азов” *, която батальонът също поставя на своите знамена, е известната руна “Волфсангел” (Wolfsangel – “вълча кука”). Това е аналог на свастиката и препратка към магическата “защита от върколаци”.
Този знак първоначално е бил емблемата на нацистката партия (NSDAP), а след това и тактическият знак на германските танкови дивизии (по-специално Das Reich, 2-ра SS танкова дивизия).
В същото време емблемата на “Азов” *, която е и логото на SS дивизията Das Reich, е официално забранена в Германия като символ на ултрадесни неонацистки организации, което е неприемливо за демонстрация.
“Основният източник на знаци, преосмислени от крайната десница, са германските руни и символи. Много от тези знаци изиграха роля в Третия райх и впоследствие бяха забранени като символи на десни екстремистки партии и организации”, се отбелязва в материалите за германската полиция.
Убийства за славата на Перун
Но идеологията не се ограничава до германския фашизъм, използващ древни германски руни. В много места на дислоциране на „Азов”* са открити и продължават да се откриват езически храмове, където според вече потвърдена информация са извършвани човешки жертвоприношения.
Трудно е да се повярва в 21 век, но такава смразяваща дивотия е реалността на съвременна Украйна.
Така през юли 2016 г. бойците инсталираха в базата си в Мариупол идол на езическия бог Перун, на когото правиха жертвоприношения.
“Уважавайки украинската история и култура, Азовският полк* утвърждава образа на покровителя на княжеството и отряда, бога на гръмотевицата, светкавицата и гръмотевицата – Перун”, се казва тогава в съобщението на пресслужбата на “Азов”*.
Тоест, отново, това не е някаква пропаганда, не нечия измислица. Това е официално. Признато от Киев и, за съжаление, от световната общност.
В голямо разследване за Азов * Цариград вече писа как бойците от този батальон през 2015 г., близо до село Широкино в Донбас, извършиха ритуал на жертвоприношение на Перун, когато изгориха опълченец от ДНР, разпнат на кръст.
През 2017 г. по същия начин “Азов” * и бивши членове на “Десния сектор” ** принесоха в жертва на Перун хора от друго опълчение.
Идеологията на нацизма е с батальон „Азов“* от самото му създаване от Андрей Билецки, бивш депутат от Радата и лидер на „бялото движение“, който мечтаеше за кампания „срещу ръководеното от семитите нечовечество“.
В интервю за британския Financial Times Билецки призна, че повечето от бойците на националния батальон са националисти, които почитат Степан Бандера, което „съответства на възгледите на мнозинството украинци“.
Не национален батальон, а частна охранителна фирма под контрола на олигарсите
Но на фона на зверствата и идеологическата основа на бойците от омразната структура трябва да се има предвид един изключително важен момент.
Батальонът Азов * първоначално е създаден с парите на украинския олигарх Игор Коломойски, „кръстника“ на Зеленски в политиката, като негова собствена частна армия.
Това стана известно още на 1 август 2014 г., когато Борис Филатов, заместник-олигарх като губернатор на Днепропетровска област, написа сензационен пост във Facebook*** (вече недостъпен) за спиране на финансирането на Азов* поради конфликт с Олег Ляшко, който също е плащал за батальона. И тогава Билецки застана на страната на Коломойски.
Въпреки че – с течение на времето “Азов” * започна да получава пари от различни източници.
След Майдана, когато Арсен Аваков зае стола на ръководителя на Министерството на вътрешните работи (тогава той допринесе още много за освобождаването на Билецки от следствения арест, където той се озова при Янукович), държавният бюджет също започна да плаща на националния батальон.
Приблизително по същото време Билецки привлече финансовата подкрепа на директора на украинските национални информационни системи Светлана Зварич, през 2015 г. тя отпусна на Азов * 20,1 милиона гривни (около половин милион долара по тогавашния курс), половината от които отидоха за закупуване на униформи , обувки и друга екипировка.
До 2016 г. обемът на помощта на Зварич за Азов* надхвърли 50 милиона гривни. Между другото бяха закупени армейски трактори, картечници, други оръжия, както и италиански и американски армейски обувки, за които по-късно Билецки гордо каза, че неговите войници след тези доставки просто презират да носят оборудването на въоръжените сили на Украйна.
Азов не пренебрегна дори откровената престъпност: неговите бойци не само опустошиха Донбас, ограбвайки всичко, което можеше да бъде плячкосано, бойците започнаха да извършват „бивши“ атаки срещу инкасатори, които превозваха пари за участниците в така наречената АТО. И в Киев си помислиха: нещо не е наред.

Ето откъс от съобщение на една от украинските медии с цитат от тогавашния ръководител на СБУ Василий Грицак.
Държавите забраниха финансирането на “Азов”*. Но на Зеленски не му пука
Днес в Украйна не е обичайно да се помни това, особено след такива почетни награди на лидерите на батальона от Зеленски и неотдавнашното епично завръщане на последния от Турция в Украйна.
Между другото, докато петимата лидери на батальона бяха в Турция, те получиха издръжка четири пъти по-висока от нормите, установени от кабинета на министрите на Украйна: 248 долара на ден като дневни и 480 долара за наем.
Освен това се оказа, че бойците също са се обърнали към украинските власти с молба да осигурят пътуването на техните роднини до Турция на почивка за държавни разноски.
И сега „Азов“*, разбира се, се финансира пряко от киевския режим, а средствата от западната помощ за Украйна отиват за осигуряването му.
И, между другото, това е въпреки факта, че Съединените щати имат официална забрана за финансиране на батальон Азов * (параграф Sec. 8131 в Закона за консолидирани бюджетни кредити на Конгреса на САЩ от 2017 г.).
Никой обаче не следи какво прави режимът в Киев с парите, ако не може да намери оръжията, прехвърлени в Украйна по-късно във Вашингтон.
Бомба със закъснител при режима в Киев
През април 2023 г. американският Washington Post в дълга статия за подготовката на украинците за контранастъпление написа, че почти четвърт милион украинци ще навършат 18 години тази година, те ще бъдат достатъчно възрастни, за да отидат на война.
Украинските власти вече създадоха ново формирование, наречено “Офанзивна гвардия”, състоящо се от осем щурмови бригади. Освен това “Азов” * вече също ще бъде част от тази формация.
“От началото на февруари повече от 5000 души са подали молби да се присъединят към т.нар. батальон Азов*, противоречива дясна милиция, която стана част от Националната гвардия на Украйна”, се казва в материала.
Вестникът публикува снимки от тренировъчния лагер в Азов * и съобщава, че новобранците от националния батальон сега се обучават от американски инструктори (вероятно те също сега се покланят на Перун, Один и не пренебрегват човешките жертви).
Но – нека го поправим: набирането на “Азов” * е в разгара си от пролетта на тази година. И сега батальонът отново ще има онези ръководители, които го командваха в годините на геноцида на населението на Донбас.
Идеологията на “Азов”* вече ще се презареди по старите канони. И тук стигаме до най-интересното.
“Азов” * от момента на основаването си започва да действа строго по образ и подобие на “хората в кафяви якета” в Германия. Но ако през 1923 г. Мюнхен изтръпна от нацистите, то на 20 май 2016 г. Киев вече вибрира. Колони в черни униформи преминаха през украинската столица със знамена и сигнални ракети в ръце.
Те държаха плакати с искане да не се провеждат избори в Донбас (тогава Радата щеше да разгледа този въпрос), скандираха заплашителни лозунги, периодично вдигайки ръце в нацистки поздрав по команда.
И да, това беше “Азов” * и неговият така наречен цивилен корпус, тоест резервът. Той отиде на Хрещатик – в сградата на парламента.
Билецки, който поведе хората си (силите за сигурност съобщиха за пет хиляди участници), обяви ултиматум:
“Това действие е предупредително… Няма смисъл да се говори с тях (депутатите). Те знаят само езика на страха”.
“Ако ни видят, ако знаят: при опит за такива коварни избори ние ще разкараме тази Рада и администрацията на президента и ще намерим нови депутати”, заяви тогава той.
Какво предупреждение, а? Струваше ни се, че „виещите се“ колони в тъмни дрехи, маршируващи из центровете на европейските столици, са кошмарът на човечеството, който веднъж завинаги приключи през 1945 г. Но не.
Украйна, Киев – и отново тълпи с факли, отново тълпи, синхронно вдигащи ръце в нацистки поздрав.
Постепенно нацистките маршове, които преди бяха своеобразна отличителна черта на Лвов, станаха ежедневие в Киев. През октомври същата 2016 г. „азовците“* проведоха факелно шествие по образ и подобие на Третия райх, а през 2017 г. – шествие в чест на формирането на УПА*.
Имаше и шествия в памет на Бандера и посветени на независимостта на Украйна – с транспаранти “Украйна над всичко” (подобно на фашисткото Deutschland über alles – “Германия над всичко”).
А през април 2021 г. „азовците“* организираха шествие в чест на годишнината от създаването на SS дивизията „Галиция“* – същата наказателна дивизия, която брутално се разправи с партизаните в Украйна и Югославия, потуши въстанията срещу германците във Варшава и Словакия, а също така организира нападения срещу евреи в Броди.
И в това не е трудно да се повярва, като се имат предвид заплахите на Билецки да изведе по улиците тълпи от “зигери” и да “събори” Върховната Рада. Той вече е заплашвал да го направи, неведнъж.
„Не съм издънка“: Зеленски вече се опита да преговаря с бойците от Азов*
Преместването, да го наречем така, на лидерите на “Азов” * от Турция в Украйна, с всичките им последващи изявления, че ще се върнат да воюват, разбира се, се представя като лична победа на Зеленски. Пред камерите те са съмишленици и като цяло почти най-добрите приятели-партньори.
В действителност обаче не е така.
Когато бойците бяха заключени от руските войски в Азовстал, Киев всъщност ги пожертва. Зеленски каза, че според тях той поддържа постоянен контакт със „защитниците на Мариупол“, а командирите, същите тези, които той доведе от Турция сега, го опровергаха с най-остри думи. И украинският президент отказа да ги спаси оттам.
През май миналата година, когато на всички стана ясно, че няма никакви варианти за запазване на Мариупол, командирите на Азов* Паламар (Калина) и Самойленко, обрасли с бради, записаха видеообръщение, в което всъщност директно обвиниха Владимир Зеленски и Ко, че ги предават.
“Обучението ни беше саботирано – от чиновници, от правителството. Всички просто ни пречеха да се подготвим за отбрана”, те твърдяха.
Калина каза, че “никой не се свързва с тях”.
В Киев по същото време по стените на къщите се появиха листовки, в които привържениците на Азов* настояват украинското ръководство да бъде подведено под отговорност за случилото се в Мариупол.
Сега лидерите на омразната структура се завърнаха. И казаха, че са готови отново да отидат на фронта, което означава, че отново ще получат оръжие и подчинени.
Но какво ще се случи след това? Ще преглътнат ли оплакванията си и ще простят ли на Зеленски, че ги предаде преди година?
Тук си струва да си припомним историята, която се случи през есента на 2019 г., когато „азовците“* поставиха ултиматум на Киев, отказвайки да се оттеглят от селището Золото, както поиска самият Зеленски. Тръгнал лично да ги убеждава, но “разговорът” прераснал в свадлива престрелка.
“Не съм издънка! Исках да видя разбиране в очите, но видях един човек, който мислеше, че пред него стои някаква чаша”, закле се президентът на Украйна.
А споменатият по-горе Билецки скоро директно го заплаши с въоръжен бунт.
Какво следва от това?
Междувременно реалността сега е различна. Неуспехът на контранастъплението, отказът да се приеме Украйна в НАТО, намаляването на западното финансиране – всичко това може да стане повод Азов * да се разправи с всички, които седят на улица Банкова в Киев.
Тук и Вашингтон, и Брюксел няма да помогнат: F-16 няма да летят до Киев да бомбардират “Азов”*, за да спасят кожата на Зеленски.
И в този контекст екстрадицията от Ердоган в Киев на лидерите на „Азов“ * играе с нови цветове.
Да, в медиите това е гръмка „победа“, която украинските медии продължават да преувеличават. Но в действителност нещата могат да се развият по съвсем различен начин.
Спомнете си как беше едно време с освобождаването на летеца-стрелец Надежда Савченко, осъдена в Русия за съучастие в убийството на руски журналисти – тогава я направиха героиня и я отведоха в Радата. И тя организира първо един демарш, после втори, трети. Тя беше обвинена в саботаж.
Само че в края на краищата лидерите на една радикална групировка – частна охранителна фирма, контролирана от олигархията – изобщо не са Савченко.
Самият режим ги направи “герои”, зад тях стои истинска бойна сила. И многократно са доказвали, че умеят да диктуват условия на ръководството на страната си.
Между другото, през 2019 г., в Деня на независимостта на Украйна, когато Денис Прокопенко получи ордена на Богдан Хмелницки, той не даде военен поздрав на Зеленски. След това се появи вълна от слухове за заплахите на “Азов” * към президента.
Но тогава се появи официалната версия – уставът на учението уж не позволява да се поздравява цивилен и уж не е имало неуважение към киевския лидер от страна на Прокопенко.
Що се отнася до самия Азов*, той, за съжаление, изобщо не беше победен в Мариупол. Да, те заловиха около половината от активните бойци, особено младите. Известно е обаче, че “старците” все още седят из цяла Украйна и са готови всеки момент да вдигнат “спящите” националистически клетки. Включително срещу самия Киев.
* Терористичната организация е забранена в Русия.
**Екстремистка организация, забранена в Русия.
*** Дейностите на компанията Meta, която притежава тази социална мрежа, са забранени в Русия.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
“Прогресивна България” е успешна пирамида
Седмица 1 на новата стара власт:
“Прогресивна България” е успешна пирамида, тръби на всеослушание в национален ефир фронтменът и конферансие на мероприятието Слави Василев. Жалко, че потърпевши на схемата ще са дори онези, които са против нея години наред преди да се учреди официално преди няма и 3 седмици. А влязли във властта с мандата на ТИМ-аджиите от Движение “Нашият народ”, които ще приберат лъвския пай от коалиционната субсидия в размер на рекордните 5,91 милиона евро на година.
– Доайен на 52-ия Парламент знаково стана охранителят на олигарха Цоло Вутов и ченге на всички власти – генерал-професор Румен Миланов. Дано е останал някой орден “Стара планина”, I степен и за него, както се намери и за покровителя му Цоло, награден от Румен Радев още преди 2 години.

– Председателят на поредното НС Михаела Доцова няма защо да се срамува, че е дъщеря на кмет от БСП с 3 мандата. Но пък истински може да се гордее, че от десет години без прекъсване се подвизава в Министерството на околната среда и водите като директор на дирекция, главен секретар и началник на кабинета.
– Първите гласувания в пленарна зала относно заместниците на неповторимия капацитет Доцова и отказаните комисии за олигарсите Пеевски и Прокопиев са бял кахър и незначителен детайл. За хората с къса памет ще припомня, че ако някаква работа не трябва да се свърши, то се формира комисия. И все пак по-добре комисия и дотам, отколкото само дотам.

– Румен Радев съвсем започна да мяза на нереализирания цар от клана на Сакс-Кобург и Гота. Ако допреди изборите Радев два президентски мандата поред само празнословеше и нищо реално не вършеше, то вече е изпълнил изцяло със съдържание очакваното си ново амплоа на човек с огромна власт, който не само не върши нищо, но и дума не обелва за това.
Накрая ще се повторя и потретя – има ли някой, който очаква конкретно действие с конкретен срок и резултат от властта, за да му се подпиша, че и тоя път няма да стане. Следващ път може и да няма. Най-хубавото тепърва предстои.

ПОЛИТИКА
Радев прецака грозно Владо Николов!
Радев прецака грозно Владо Николов! Назначи пенсиониран циркаджия с награда “Сребърен клоун” за… спортен министър
Пенсионираният циркаджия Енчо Керязов бе предпочетен от бъдещия премиер Румен Радев за спортен министър, пред волейболната легенда Владо Николов! Бащата на братя Николови може да се чувства прецакан, защото беше привлечен в президентското движение точно с обещание са министерски пост. И не криеше това в публичните си изяви.
Енчо Керязов е роден на 15 октомври 1973 г. в Елхово в семейство на учители. В ранна детска възраст започва да тренира акробатика.

Завършва спортно училище и достига званието „майстор на спорта“, след което става част от националния отбор на България по акробатика. Работи като цирков акробат и гастролира в Австрия, Германия, Финландия, Великобритания и Испания.

След 2000 г. Керязов започва самостоятелна кариера като еквилибрист и се утвърждава като едно от разпознаваемите имена в световното цирково изкуство. Изпълненията му се отличават със сила, баланс и артистичност, а той печели редица международни отличия, сред които „Цирков артист на годината“ в Холандия и Германия, „Сребърна звезда“ във Франция и „Сребърен клоун“ в Монте Карло през 2007 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Радев получи мандат от президента Илияна Йотова за съставяне на правителство
Румен Радев обяви кои ще са новите министри.
Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев получи мандат от президента Илияна Йотова за съставяне на правителство. Радев веднага върна папката с готов проектосъстав и структура на кабинета. В него ще има четирима вицепремиери и 18 министри:
Министър – председател – Румен Георгиев Радев
От 2017 до 2026 г. Румен Радев е президент на Република България. На 19 януари 2026 г. в обръщение към българския народ обявява, че подава оставка като държавен глава. С решение на Конституционния съд пълномощията му се прекратяват от 23 януари 2026 г.
Дипломира се като първенец на випуска във военновъздушното училище в Долна Митрополия. През 1992 г. завършва ескадрилен офицерски курс „Максуел“, САЩ, а от 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабния профил на Военната академия „Г. С. Раковски“. Дипломира се като първенец на випуска.
През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ със степен магистър по „Стратегически проучвания“. Името му е изписано в Алеята на славата на Военновъздушния колеж. Има над 1400 летателни часа в кариерата си като пилот-изтребител. Демо-пилот на МиГ-29. Достига до чин генерал-майор, а в периода 2014 – 2016 г. е командир на Военновъздушните сили на Република България.
Владее английски, руски и немски език. През 2000 г. става доктор на военните науки в областта на усъвършенстването на тактическата подготовка на летателния състав и симулиране на въздушния бой. Женен, с три деца
Заместник министър-председател и министър на финансите – Гълъб Спасов Донев
Гълъб Донев притежава значителен опит в най-високите нива на държавното управление. В периода 2022 – 2023 г. заема поста служебен министър-председател на Република България в две последователни правителства. Професионалната му кариера е тясно свързана с администрацията на Президента, където от 2023 до 2026 г. заема длъжността началник на кабинета на държавния глава, а преди това е секретар по социални политики, демография и здравеопазване. Гълъб Донев е експерт в областта на труда и социалната политика, като е заемал постовете служебен вицепремиер и министър на труда и социалната политика в три кабинета (през 2017 г. и 2021 г.).
Притежава две магистърски степени – по „Право“ и по „Финанси“. Владее английски и руски език. Семеен, с едно дете.

Заместник министър-председател и министър на икономиката, инвестициите и индустрията – Александър Георгиев Пулев
Александър Пулев е финансист и мениджър с международен опит в реалната икономика и инвестициите. Професионалният му път преминава през водещи финансови институции като Уникредит, Ситигруп, EY и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
В държавното управление заема ключови позиции, включително заместник-министър на транспорта и съобщенията (2021 г.) и министър на иновациите и растежа в два поредни служебни кабинета (2022 – 2023 г.), където работи за подкрепа на бизнеса и привличане на инвестиции.
Магистър по бизнес администрация (MBA) с фокус върху финансите от Оксфордския университет, Англия.
Бакалавър по информационни системи и финанси от Университета в Мейн, САЩ.
Владее английски език. Семеен, с едно дете.
Заместник министър-председател – Иво Христов Петров
Иво Христов е роден на 8 октомври 1970г. в Истанбул. Завършва средното си образование в Атене Роаял в Брюксел. Служи в редовете на Българската народна армия (1988-1990), уволнява се като офицер от резерва. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“ през 1994г. Работи като журналист в RFI-България, NTV, БНТ. Участва в създаването на ББТ, сп.L’EUROPEO и сп.A-specto. Публикува в сп.“Тема“ и в-к „Сега“. През 2009г. е инициатор на създаването на политическото сдружение Солидарна България. Преводач на множество романи от Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Тонино Бенакиста, Филип Джиян и други автори. В периода 2017-2019 е началник на кабинета на президента Радев.
В периода 2019-2024 е член на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, избран от листата на БСП. През 2021 участва активно в провеждането на кампанията, довела до преизбирането на Румен Радев за президент. Женен. Владее френски, английски, руски и испански.
Заместник министър-председател Атанас Ангелов Пеканов
Атанас Пеканов е български макроикономист и доктор по макроикономика.
От 2017 година работи в Австрийския институт за икономически изследвания като старши икономист по европейски въпроси и преподава икономическа политика като лектор във Виенския университет по бизнес и икономика. Вицепремиер по управление на европейските средства в служебните кабинети на Стефан Янев (2021) и на Гълъб Донев (2022-2023) с фокус Плана за възстановяване и устойчивост и други европейски програми. Експерт по парична политика към Европейския парламент. Гост-изследовател по програма „Фулбрайт“ в икономическия факултет на университета Харвард. Печелил е и престижни награди от Австрийската икономическа асоциация, Българска народна банка, Фонд “Шмид”. Работил е в Европейската централна банка. Наскоро допринася към най-новата публикация на Европейския университетски институт във Флоренция за бъдещето на Европа.
Завършва бакалавър по икономика във Виена и магистратура по икономическа политика в University College Лондон.
Министър на вътрешните работи – Иван Петев Демерджиев
Иван Демерджиев е на 50 години, юрист с богат опит в правото и държавното управление. Кандидат от 9 МИР Кърджали.
В периода 2022 – 2023 г. заема постовете заместник министър-председател и министър на вътрешните работи в двете последователни правителства на Гълъб Донев. През 2021 г., е служебен министър на правосъдието и заместник-министър в същото ведомство. Професионалната му кариера е тясно свързана с адвокатурата – той е дългогодишен член на Адвокатска колегия – Пловдив, като в периода 2019 – 2021 г. е неин председател. Управител и съдружник е в адвокатско дружество с експертиза в търговското, гражданското и административното право.
Завършва висшето си образование в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където придобива магистърска степен по „Право“. Специализира в процесуалното представителство по сложни търговски дела, несъстоятелност и вещно право. Владее руски и немски език. Женен, с две деца.
Министър на отбраната – Димитър Желязков Стоянов
Димитър Стоянов е полковник от резерва с над 25-годишна кариера във Военновъздушните сили, началник на щаба на ВВС. Притежава мащабен управленски опит на най-високо държавно ниво като министър на отбраната (2022 – 2023 г.), главен секретар на президента и секретар по сигурност и отбрана.
Ключов експерт в стратегическото планиране, инициатор на проектите за спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS) и концепцията за гасене на пожари от въздуха.
Завършил е ВВВУ „Георги Бенковски“, Военната академия в София и Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ. Владее английски и руски език. Семеен.
Министър на външните работи – Велислава Николаева Петрова – Чамова
Д-р Велислава Петрова има дългогодишен международен опит в сферите на науката, глобалните въпроси и политиката. В периода 2022–2023 г. заема длъжността заместник-министър на външните работи в три последователни правителства – редовния кабинет на Кирил Петков и двете служебни правителства на Гълъб Донев. Отговаря за европейските въпроси, регионалната политика, икономическата дипломация и отношенията с международните организации. В това си качество представлява България в Съвет „Общи въпроси“ на ЕС и изпълнява функциите на шерпа за заседанията на Европейския съвет. Председателства Координационния механизъм за присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и участва в преговорите с Европейската комисия по въпросите, свързани с разширяването на Европейския съюз и членството на България в Шенген.
През последните две години е главен програмен директор в „Centre for Future Generations“ в Брюксел, където координира работата на организацията в областта на европейските политики с фокус върху конкурентоспособността на ЕС. Работата ѝ е насочена към въпросите на стратегическата автономия на Европа в области като изкуствения интелект и отбранителните технологии, както и към изграждането на партньорства между европейските институции, научните среди и индустрията.
Професионалният ѝ път започва в академичната сфера, където защитава докторска степен в областта на инфекциозните заболявания в Университета в Кеймбридж. Впоследствие работи в ООН по теми, свързани със здравните иновации в развиващите се държави, а по време на пандемията от COVID-19 е част от Глобалния алианс за ваксини, където участва в разработването на инвестиционни стратегии за борба с нови патогени. Консултирала е и Световната здравна организация и Световната банка по въпроси, свързани с биотехнологиите и управлението на риска от бедствия.
Министър на правосъдието – Николай Найденов Найденов
Николай Найденов е на 51 години и е експерт с над 20-годишен стратегически опит в управлението на държавните институции, социалните реформи и международното право.
В периода 2023 – 2024 г. заема длъжността заместник-министър на труда и социалната политика, пряко ръководи управлението на европейските средства по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и програма „Развитие на човешките ресурси“. Неговата експертиза е ключова за координацията на антикорупционните дейности в министерството.
Бил е главен секретар на Комисията за противодействие на корупцията (КПКОНПИ), главен секретар на Висшия съдебен съвет (ВСС) и началник на отдел в администрацията на Министерски съвет.
Представлявал България пред институциите на ООН и Съвета на Европа. Избран е за заместник-председател на Правителствения комитет по Европейската социална харта в Страсбург.
Николай Найденов е магистър по „Право“ и по „Международни отношения“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Притежава допълнителни специализации в областите на защитата на правата на човека, обществените поръчки и управлението на човешките ресурси. Към момента е действащ адвокат с фокус върху правното обслужване на бенефициенти по европейски проекти.
Владее отлично френски и английски език.
Семеен, с две деца.
Министър на труда и социалната политика – Наталия Димитрова Ефремова
Наталия Ефремова е юрист, завършила е Право в Софийския университет и притежава магистратура по Финанси. Започва работа като младши юрисконсулт в Агенцията за държавни вземания към Министерство на финансите. Професионалният й път след 2003 година продължава в здравната сфера, където е член на политически кабинет и здравно аташе в постоянното представителство в Брюксел.
От 2008 година специализира и се занимава с управление на европейски проекти и програми. В Министерството на труда и социалната политика през 2009 година работи като заместник – ръководител на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, а през 2012 година става ръководител на Управляващия орган на програмата. След 2017г е заместник главен директор в МТСП.
През август 2022 година заема поста заместник-министър на труда и социалната политика, като отговаря за управлението на европейските фондове, международната дейност. В следващи кабинети след април 2024 година отговаря и за пазара на труда, трудовите и осигурителни отношения. Национален координатор на Европейската детска гаранция.
Министър на образованието и науката – Проф. Георги Александров Вълчев:
Проф. д-р Георги Вълчев е ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, избран на поста през ноември 2023 г. Той е утвърден учен и експерт в областта на културознанието и историята с дългогодишен управленски опит в академичната сфера.
В периода 2015 – 2023 г. заема позицията заместник-ректор по учебната дейност (докторанти и продължаващо обучение). Професионалната му кариера в Софийския университет включва още постовете ръководител на катедра „История и теория на културата“ (2011 – 2019 г.) и научен секретар на Философския факултет. Той е създател и ръководител на магистърската програма „Мениджмънт и социализация на културното наследство“.
Автор е на редица значими научни публикации и монографии, сред които „Историята и нейните публични употреби“, „Захарий Стоянов и символният капитал на Българското възраждане“ и „Чужденците в българската следосвобожденска култура“. Научните му интереси са фокусирани върху публичните употреби на историята и управлението на културните процеси.
Проф. Вълчев е магистър по история и философия от Софийския университет. През 1998 г. придобива образователна и научна степен „доктор“ в Центъра по културознание. През 2023 г. е избран за професор в катедра „История и теория на културата“. Владее френски и руски език.
Министър на здравеопазването – Катя Георгиева Ивкова
Катя Ивкова е утвърден експерт с над 20-годишен опит в международните отношения, глобалната здравна политика и стратегическото управление на здравеопазването. Понастоящем тя заема поста директор на дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество“ в Министерство на здравеопазването, координира ангажиментите на страната ни към Европейския съюз и ключови международни организации като ООН, СЗО, УНИЦЕФ, НАТО и ОИСР. От 2024 г. заместник-представител на Република България в Изпълнителния съвет на Световната здравна организация (СЗО) за мандата 2024–2027 г.
През 2023 г. Катя Ивкова заема поста заместник-министър на здравеопазването, като отговаря за ключови ресори като международното сътрудничество, европейските проекти, електронното здравеопазване и правата на пациентите.
Ръководи българската делегация по време на 76-ата Световна здравна асамблея в Женева и представя страната ни в Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Професионалният ѝ път е тясно свързан с Министерството на здравеопазването, където преминава през всички нива на експертно израстване – от управление на донорски програми и оперативни проекти до началник на отдел и директор. Притежава мащабен опит в управлението на европейски проекти по ОП „Развитие на човешките ресурси“ и е доказан лидер в преговорите по въпросите на глобалното здраве.
Магистърски степени – по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ от Медицински университет – София, завършена с пълно отличие, и по „Международни отношения“ от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Специализирала е здравна дипломация, стратегическо планиране и електронно управление в престижни международни форуми в Австрия, Гърция и България. Владее английски и руски език. Омъжена.
Министър на иновациите и дигиталната трансформация – Иван Руменов Василев
Иван Василев има дългогодишна експертиза в сферата на икономиката и финансите, както и в създаването и управлението на икономически политики и технологични проекти.
От 2023 до септември 2025 е заместник-кмет на Столична община в направление “Финанси и здравеопазване”, а временно и по “Обществено строителство”.
В продължение на четири години Иван Василев е член Управителния съвет Българската предприемаческа асоциация BESCO и е заемал позицията директор “Политики и стратегии”. Съавтор е на промените в Търговския закон, свързани със създаването на нов вид дружество – Дружество с променлив капитал, както и на промените, стимулиращи привличането на висококвалифицирани специалисти от чужбина. Фокус на работата му е трансформация на икономиката на страната в посока индустриите с висока добавена стойност.
Преди това, в продължение на пет години, е член на Управителния съвет на първата българска децентрализирана автономна организация Кооперация “Комрад Кооператив”. Василев притежава и дългогодишен опит в създаването на софтуерни продукти в областта на изкуствения интелект и блокчейн технологиите. Владее английски и ползва немски и руски. Притежава магистърска степен по финанси и бакалавър по икономика от Университета за национално и световно стопанство.
Министър на регионалното развитие и благоустройството – Иван Димитров Шишков
Арх. Иван Шишков е утвърден експерт с мащабен опит в архитектурата, градоустройството и държавното управление. В периода 2022 – 2023 г. заема поста министър на регионалното развитие и благоустройството, като преди това е бил заместник-министър и съветник в същото министерство. Професионалната му биография включва 24-годишен стаж като главен архитект на община Драгоман, както и на районите „Банкя“ и „Триадица“ към Столична община.
Понастоящем работи като архитект-проектант на свободна практика, прилагайки натрупания експертен опит в реализацията на значими инфраструктурни и устройствени проекти.
Завършва висшето си образование във ВИАС (днес УАСГ) в София, където придобива магистърска степен по специалност „Архитектура“. Средното си образование завършва в Техникума по строителство „Христо Ботев“, гр. София, със специалност „Строителен техник“. Семеен.
Министър на енергетиката – Ива Венциславова Петрова
Ива Петрова има богат професионален опит в енергетиката, както в административния, така и в корпоративния сектор. Тя започва професионалния си опит през 2000 г. в Министерството на енергетиката, където достига длъжността директор „Енергийни пазари и преструктуриране“ през 2008 г. В последствие – от февруари 2009 г. до края на юни 2010 г., е директор „Проекти и инвестиции“ в Българския енергиен холдинг.
Ива Петрова е работила също в частния сектор, като съдружник в компания за управленско консултиране на енергийни и ютилити компании в Региона. От м. септември 2021 заема поста заместник-министър отново в Министерство на енергетиката, като отговаря за пазари, стратегия, реформи и инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост в областта на интеграция и оползотворяване на възобновяеми източници, енергийна ефективност, инфраструктура, либерализация на пазара.
Като заместник-министър ръководи и участието в процеса на вземане на решения на Общностно ниво и ръководство на РГ 14 „Енергетика“. От 2000 г. е хоноруван асистент към Стопанския факултет на СУ „Климент Охридски“, като в момента води курсове в областта на мениджмънта и маркетинга на енергийни и ютилити компании в магистърски програми.
Получава висшето си образование с магистърска специалност „Стопанско управление“ в Софийския университет. Завършила е и следдипломна квалификация в University of Birmingham, Великобритания. Притежава специализации в Унгария, Япония, Белгия. Владее английски език, ползва италиански език.
Министър на транспорта и съобщенията – Георги Генчев Пеев
Георги Пеев е експерт с над 20-годишен доказан опит в сферата на гражданското въздухоплаване, стратегическото управление и международното сътрудничество.
От 2014 г. той е генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД). Под негово ръководство предприятието постига високи стандарти в безопасността и ефективността на аеронавигационното обслужване, утвърждавайки водещата роля на България в регионален и европейски план.
Георги Пеев представлява страната ни в най-високите нива на управление на европейското въздушно пространство. Той е член на Временния съвет (Provisional Council) на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (EUROCONTROL) и на Управителния съвет на съвместното предприятие SESAR 3 JU – ключов орган за иновациите в единното европейско небе. Член е на Изпълнителния комитет на европейския офис на Организацията на гражданските доставчици на аеронавигационно обслужване (CANSO) и участва активно в управлението на Функционалния блок въздушно пространство „Дунав“ (DANUBEFAB).
Професионалната му кариера в ДП РВД започва през 2002 г. като ръководител полети, преминавайки през позициите на инструктор, началник отдел и директор на дирекция „Управление на въздушното движение“.
Георги Пеев е магистър-инженер по специалност „Експлоатация на електронно-приборна авиационна техника (Ръководител полети)“ от Техническия университет – София. Специализирал е в Института за аеронавигационно обслужване на EUROCONTROL и в Германското ръководство на въздушното движение (DFS).
Владее свободно английски език. Семеен, с едно дете.
Министър на земеделието и храните – Пламен Николаев Абровски
Пламен Абровски е експерт по европейско земеделско право и Обща селскостопанска политика (ОСП) с управленски опит на национално и международно ниво. Неговата експертиза е фокусирана върху стратегическото развитие на аграрния сектор и защитата на интересите на земеделските производители в рамките на европейските механизми за финансиране.
В професионалната си кариера заема ключови държавни позиции, като в периода 2021 – 2022 г. е народен представител и председател на Комисията по земеделие, храни и гори в 46-ото и 47-ото Народно събрание. Бил е съветник на министъра на земеделието по въпросите на европейското финансиране и международното сътрудничество, както и председател на Управителния съвет на Североизточното държавно горско предприятие Международният му авторитет се гради върху петгодишния му мандат като дипломат в Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел (2010 – 2015 г.). Основен преговарящ от страна на България по законодателния пакет за ОСП за периода 2014–2020 г. Главен секретар на Националния съюз на земеделските кооперации и юридическата му практика в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Пламен Абровски е магистър по „Право“ от Югозападния университет „Неофит Рилски“. Притежава задълбочени познания в административното и търговското право, както и в механизмите за прилагане на държавните помощи в земеделието. Специализирал е в защитата на бенефициентите по европейски програми и в изготвянето на стратегически анализи за агросектора. Владее английски език и ползва руски. Семеен, с две деца.
Министър на околната среда и водите – Росица Атанасова Карамфилова – Благова
Росица Карамфилова е експерт с над 20-годишен опит в управлението на околната среда. В периода 2022 – 2023 г. заема поста министър на околната среда и водите в две последователни служебни правителства. От 2023 до 2025 г. е съветник по екология на Президента на Република България. Към момента е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда и член на Управителния съвет на Европейската агенция по околна среда (EEA). Била е началник на отделите „Международни програми и проекти“ и „Стратегии и програми“. Има богат опит в управлението на национални и международни проекти в сферата на екологията.
През 2001 г. се дипломира като магистър-инженер по специалност „Екология и опазване на околната среда“ в Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) – София. През 2007 г. защитава образователна и научна степен „Доктор“ в същата научна област с дисертация на тема, свързана с иновативното третиране на отпадъчни биопродукти. Завършила е и магистърски курс по „Индустриален мениджмънт“.
Развива активна преподавателска дейност в ХТМУ – София (2011–2012 г. и 2023–2025 г.) и е автор на множество научни публикации в специализирани издания.
Владее английски и руски език.
Омъжена, с едно дете.
Министър на културата – Евтим Петров Милошев
Евтим Милошев е български продуцент, медиен мениджър и обществено ангажирана личност с дългогодишен принос към развитието на българската медийна, културна и обществена среда. Роден е на 2 май 1968 г. в гр. София. Завършва висшето си образование в Университета по архитектура, строителство и геодезия, а впоследствие специализира режисура на игрален филм в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“.
Професионалният му път започва в Българската национална телевизия в периода на ключовите обществени и медийни промени в България, а през годините се утвърждава като една от разпознаваемите фигури в българската аудио-визуална индустрия и културен живот.
Като продуцент и режисьор реализира значими телевизионни, филмови, сценични и обществени проекти за всички национално представени телевизии, както и редица благотворителни и културни инициативи с обществено значение.
Евтим Милошев е сред учредителите на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти в България и дългогодишен неин председател, с активен принос към развитието на българската телевизионна и филмова индустрия и усъвършенстването на професионалната среда в сектора.
През периода 2024–2025 г. заема поста служебен министър на туризма. За своя принос към българската култура и обществен живот е удостоен с отличия, сред които „Златен век“ на Министерството на културата, Почетния знак на Президента на Република България, наградата „Златно перо“.
Министър на туризма – Илин Павлинов Димитров
Д-р Илин Димитров е експерт с мащабен опит в сферата на туризма, академичната дейност и държавната администрация. В периода 2022 – 2023 г. заема поста министър на туризма в двете служебни правителства на страната. Преди това е народен представител в 47-ото Народно събрание, където е избран за председател на Комисията по туризъм. В професионалната си биография заема и поста председател на Варненската туристическа камара (2020 – 2022 г.), работейки активно за развитието на регионалната икономика.
Понастоящем е преподавател в Икономически университет – Варна, съчетавайки експертизата си от бизнеса и управлението с научноизследователска дейност за прилагане на устойчиви икономически политики.
Притежава богата образователна подготовка, включваща дипломи от Колежа по туризъм – Варна, Висшето училище по мениджмънт и Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов по специалностите „Маркетинг и мениджмънт“, „Стопанско управление“ и магистърска степен по „Фирмен мениджмънт и контролинг“. Защитава образователна и научна степен „Доктор“ по туризъм в Икономически университет – Варна. Владее английски, немски и руски език. Женен, с две деца.
Министър на младежта и спорта – Енчо Ангелов Керязов
Енчо Керязов е световноизвестен артист и общественик с мащабен принос към българската култура и спорт. Понастоящем е заместник-кмет на Община Ямбол втори мандат, създател на фондация „Енчо Керязов“ за подкрепа на талантливи деца и продуцент на престижния международен спектакъл „Нощ на звездите“.
Преди политическата си кариера постига глобален успех като еквилибрист и национален състезател по спортна акробатика. Носител е на множество висши отличия, сред които „Сребърен клоун“ от фестивала в Монте Карло, Почетен знак на Президента на Република България и наградата „Златен век“. Завършва висшето си образование в НСА „Васил Левски“. Владее руски и английски език. Разведен.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








