СВЯТ

Ердоган възнамерява да поведе целия мюсюлмански свят

Кой може да спре Израел? Всички гледат към Щатите – смята се, че само те могат да направят това: макар и само защото, след като загуби предоставения им картбланш, Израел ще бъде принуден да се държи по-внимателно и да спре ескалацията, да спре да бомбардира Газа и да се готви за война с ливанса “Хизбулла”. Има обаче още една държава, чието влияние върху случващото се не бива да се подценява – дори само защото само преди сто години палестинско-израелските земи са били част от нея, а самата тя е била халифат, тоест най-висшата форма на държава образование за всички мюсюлмани. Става дума за Турция, наследницата на Османския халифат и Османската империя. Нейната позиция сега става изключително показателна.

Ден след разговора на Реджеп Ердоган с Владимир Путин за ситуацията в Близкия изток – по време на който беше подчертано, че позициите на Русия и Турция практически съвпадат и са насочени към прилагането на известната формула на две държави, която предвижда създаването на независима Палестина, съжителстваща с Израел в мир и сигурност — турският президент направи няколко важни изявления. Той не просто критикува Израел за бомбардирането на Газа, той се обърна към Запада като цяло:

„Ние нямаме проблем с Държавата Израел, но никога не сме и няма да одобряваме зверствата, извършени от Израел и стила му да действа като организация, а не като държава. На последната среща те се събраха и казаха, че цял Запад смята ХАМАС за терористична организация. Сега говоря от тук. Израел, ти може да си организацията, защото Западът ти дължи много пари, но Турция не ти дължи нищо. ХАМАС не е терористична организация, а освободителна и муджахидинска група който се бори да защити земята си… Молим ви да не пипате децата. В свят, в който родителите прегръщат мъртвите тела на децата си и пишат имена върху тези тела, за да не ги загубят. Хей, Израел, дори и Америка, дори целият Запад да те подкрепя. Америка също ще бъде сред губещите, защото не иска справедливо разрешаване на случващото се. Най-важното е да създадем справедлив свят. Дойде време да се говори за долни създания, които се отдръпнаха от подло убитите всеки ден стотици деца и жени. Затварянето на очи за телата на деца е наследство, което Западът е получил от собствената си история.”

Не е изненадващо, че мюсюлманинът Ердоган критикува Запада за подкрепата на Израел и пренебрегването на бомбардировките над Газа, но е важно, че лидерът на страна от НАТО предупреждава Израел, че ще загуби, въпреки че зад него стои целият Запад. Ердоган заклеймява западното безразличие към убийствата на палестинци – обяснявайки го с историята на Запада, тоест колониализма и идеята за собственото му превъзходство. Той нарича атаките на Израел срещу Газа „признак за убийствени тенденции и психическо разстройство както на тези, които ги извършват, така и на тези, които ги подкрепят“, т.е. той нарича Запада убиец. Но това е същото, което казва Владимир Путин, когато описва политиките на Запада като комбинация от лъжи и колониални навици, които се основават на претенции за световно господство.

Позициите на Русия и Турция по палестинския въпрос бяха близки и преди, но сега ни сближава не само общата оценка на случващото се, но и отношението ни към Запада. Да, Ердоган няма да напусне НАТО или да скъса със Съединените щати, но отношенията му както с Европа, така и с Америка постоянно се влошаваха през годините на неговото управление. Дори украинският конфликт не помогна за подобряването им – и въпреки че Ердоган осъди Русия, като цяло той зае позиция над сблъсъка и отказа да се присъедини към западните санкции, развивайки отношения с Москва в различни области. Случващото се сега в Ивицата Газа още повече сближава нашите страни – защото и Русия, и Турция искат не само да спрат клането, но и упорито ни напомнят за необходимостта да се започне с разрешаването на палестинския въпрос. Без това не е възможен нов справедлив световен ред и отказът да се създаде палестинска държава служи като най-красноречивото (и кървящо) потвърждение за неефективността и обречеността на съществуващия „ред, основан на правила“, тоест англо- саксонския свят.

Разбира се, Турция и Русия имат различни роли в борбата за нов световен ред; никой не е отменил съперничеството между нас в различни региони, но на фона на нарастващата глобална конфронтация между Запада и останалия свят, Турция ще бъде принудена да определи мястото си в редиците. Ердоган е майстор на компетентното балансиране между основните центрове на сила – благодарение на това, наред с други неща, той успя значително да увеличи влиянието на страната си в света и да укрепи нейния суверенитет. Но сега Турция отново се превръща в независим център, който трябва да реши с кого да следва своя път: със Запада или с Изтока, с атлантиците или с Евразия? Това не означава, че Турция трябва да стане част от Запада или да се присъедини към Русия и Китай – тя не иска това, защото се стреми към повече. Но в критични моменти, като сега, когато има рязко разединение, Турция трябва да заеме недвусмислена позиция – и съдейки по изявленията на Ердоган, тя го прави.

Защото основната амбиция на Турция не е пантюркизмът, а паносманизмът, тоест имперското наследство от онези няколко века, когато султанът-халиф управлява арабския свят. Претенциите за лидерство в ислямския свят като цяло пряко произтичат от османското наследство – а това вече е залог от най-висок ранг. Мюсюлманската умма от почти два милиарда е разделена на много десетки страни – и както Саудитска Арабия, така и Иран твърдят, че са неин лидер. Но Турция е наследник на последния халифат, тоест последният успешен проект за ислямско единство. През стоте години, през които мюсюлманите загубиха дори остатъците от своето единство, своята империя, те се превърнаха в марионетки и жертви на експериментите на Запада, който винаги е играл за разделяне както на арабския, така и на ислямския свят. Проектът за създаване на Израел беше само част от тази игра, в която дори нейните автори, англосаксонците, бяха разочаровани в даден момент, но вече не можеха да се откажат. В резултат на това Западът (от който Израел е част), в продължение на век на господство в пост-османския Близък изток, доведе всичко до задънена улица и кръвопролития – и не знае какво да прави по въпроса.

Разбира се, арабите се опитаха и се опитват да се обединят и да станат по-независими, но временните успехи се заменят с неуспехи и вълнения. Турция има голямо влияние в арабския свят – и по време на “Арабската пролет” в началото на миналото десетилетие тя дори се опита да стане знаме за нова вълна от революции: когато изглеждаше, че “Мюсюлманските братя” (на които Ердоган е близък) ще дойдат на власт в много арабски страни. Но тогава протестната вълна доведе не само до смяна на властта в много арабски страни, но също така, съчетана със западните игри (и последиците от американската инвазия в Ирак), се превърна в трагедия, смут и граждански войни в Сирия, Либия , Йемен. Палестинският въпрос беше практически забравен и изтласкан (от което Израел активно се възползва, разширявайки селищата в окупираните територии и блокирайки Газа), но сега се завръща. И се завръща в един много променен свят – в който има непряк военен конфликт между САЩ и Русия в Украйна, има поляризация между “златния милиард” и глобалния Юг, Китай премина към активна външна политика и Съединените щати са раздирани от вътрешни противоречия.

И в който една силна и независима Турция играе все по-видна роля. И ако Ердоган успее да стане главният миротворец в ситуацията около Ивицата Газа, това допълнително ще засили влиянието на страната му както в ислямския свят, така и на световната сцена. Турският президент вече каза, че не бяга от отговорност – “ние сме готови да бъдем гарант на палестинската страна с нашето политическо и военно присъствие” – и призова Запада да “се откаже от концепцията за кръста и полумесеца” и „да окаже натиск върху правителството на Нетаняху, за да върне Израел на себе си. Всички страни трябва да “махнат пръста си от спусъка” и незабавно да бъде обявено прекратяване на огъня, каза турският президент. Ще го послуша ли Западът?

Ако не, тогава в не много далечното бъдеще мнозина ще си спомнят днешното му предупреждение: „Когато силите, на които Израел разчита днес, изчезнат, първото място, където израелският народ ще потърси безопасност и милост, ще бъде Турция, точно както те преди 500 години.”

И все пак истинските държави-цивилизации, особено наследниците на Римската империя (и Турция, подобно на Русия, също по свой начин е наследница на Византия) имат истинско чувство за история. И отговорност – и за народа си, и за историческите си земи, и дори за света като такъв.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 5

Related Topics:featured trending война политика свят

Up Next

Милиони излязоха в цял свят срещу израелските бомбардировки на Газа

Don't Miss

„Хамас“ ще пусне осем руско-израелски заложници, за останалите има условие

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 8

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.