СВЯТ

Дълбоката държава изпрати вярното си куче да лае в Москва

Защо пристигна и с какво си тръгна от Москва лакея от ООН

“Генералният секретар” на ООН Антонио Гутереш посети Москва. Преговорите с него първо бяха проведени от външния министър Сергей Лавров, след което посетителят, който по всички признаци пристигна с „най-високо“ послание от глобалните структури на „дълбоката държава“, беше приет от руския президент Владимир Путин.

Основният въпрос, разбира се, бе Украйна. Генералният секретар дори не се поколеба да се размине без учтивост и в отговор на встъпителната реч на руския лидер, която обхвана цял набор от проблеми на нашето време, първото нещо, което направи в отговор, меко казано, не беше доста дипломатично. Той избухна: „Всъщност, като генерален секретар, основната ми грижа е ситуацията в Украйна.”

И едва след това, очевидно спомняйки си, че на един дипломат е даден език, за да скрие мислите си, а не да ги излъчва в прав текст, той започна да се измъква по красноречив начин, опаковайки украинската тема в контекста на изказаните от Путин претенции към „мира по американски правила“, които са едностранни и противоречат на Устава на ООН. „Всички правила, които ще бъдат установени, трябва да бъдат установени с консенсуса на международната общност и да отговарят напълно на международното право“, заяви А. Гутереш, сякаш намеквайки, че американските „правила“ вече са получили такъв консенсус и мнението на Русия, както и Китай, за които му напомни С. Лавров, не е нищо повече от злощастно недоразумение.
Надувайки бузи с всичка сила, генералният секретар на ООН дори започна да изброява на Путин предишните си длъжности и регалии, солидно заплитайки се в тях (Той не е бил “председател на ЕС“, а само член на Европейския съвет поради поста му на министър-председател на Португалия. Само страна може да стане председателстваща на ЕС). Защо го направи? Все пак не е ли ясно, че политическата му биография е добре позната в Москва? Явно, за да припомни от кого точно е и чия линия смята да преследва. Разбира се, европейската, както и американската. Защото, както отбеляза Лавров на пресконференция след преговорите, САЩ са се научили много добре как да извиват ръцете на посланиците в ООН в Ню Йорк, опитвайки се да ги накарат да гласуват „необходимия“ вот.

Като цяло, това посещение на Гутереш, който преди имаше репутацията на „американска креатура“, а сега я потвърди напълно (не стана ясно дали говори генералният секретар на ООН, или пратеник от най ниско ниво от Вашингтон), много прилича на друго подобно посещение. През април 2014 г., след украинската атака срещу Донбас, която отказа да признае преврата в Киев, Дидие Буркхалтер, емисар на колективния Запад, облечен в длъжността президент на Швейцария, дойде при Путин. .
И той също така убеждава да не се намесва в Украйна, оставяйки всичко на „естествения“ ход на събитията и уверявайки, че „заклетите партньори“ на Русия няма да позволят ситуацията да се развие по екстремен сценарий, според който всичко в крайна сметка пое. Преди осем години Западът също нямаше много вяра, но страната ни все още „не беше такава” – в смисъл, че не беше съвсем готова за скъсване с т. нар. „цивилизован” свят. А претенциите, изнесени от Буркхалтер, бяха третирани с внимание, давайки шанс на САЩ и Европа да докажат своята последователност чрез участие в мирното уреждане. Резултатът е добре известен: Минските споразумения, първо и след това второто, сключени с посредничеството на Запада, бяха заплюти а украинските посетители на западните форуми много скоро започнаха да ги използват за подготовка на военно решение на проблема с Донбас (а после и с Русия) и да получат западна помощ за това, включително в ядрената сфера.

Няма основна разлика между двете плюнки Буркхалтер и Гутереш: и двамата европейски лакеи до мозъка на костите си са наети поддръжници на големия олигархичен финансов капитал, необратимо заразени с глобализма, възхитени от идеите и програмата за глобалистична трансформация на света. Просто Русия днес, както беше отбелязано, е различна държава в сравнение с 2014 г., след като се е отървала от последните илюзии относно възможността да говори за нещо със Запада. Днес разбрахме, че е безсмислено, а понякога дори няма смисъл да говорим по тези теми, тъй като тези разговори не носят никакво смислено съдържание, а само отнемат време и подхранват безпочвени надежди за адекватността на отсрещната страна.
Ден след заминаването на генералния секретар Путин, говорейки пред Съвета на Федерацията, открито обяви безполезността на редица международни платформи, преди всичко ПАСЕ. ООН, представлявана от лакея Гутереш, всъщност е единственото изключение от това правило, защото все още представлява ядрото на световната система, възникнала след Втората световна война. Именно към това следвоенно обстоятелство и съответната история на формирането на световната организация Путин привлече вниманието на лакея, когато му каза за недопустимостта на „приватизацията“ на функциите на ООН от любители и самопровъзгласили се институции, изградени под американската „ексклузивност“. Но Гутереш в отговор заскимтя, доколкото можеше.

Да вземем например примера с Косово, което послужи като прецедент за Русия да признае народните републики на Донбас. Този анклав, иззет от Сърбия, уж не е признат от ООН (но е признат от Международния съд, който е част от структурата на ООН!). В същото време посетителят не коментира напомнянето на руския лидер за прецедентния характер на съдебната формулировка на това признаване: „При упражняване на правото на самоопределение тази или онази територия на която и да е държава не е длъжна да кандидатства за разрешение да декларира своя суверенитет пред централните власти на страната”
Между другото, Путин припомни, че Крим и Севастопол изразиха волята си по същия начин, както в Косово: „Те взеха решение за независимост и след това се обърнаха към нас с молба за присъединяване към Руската федерация“. Същото и в Донбас. Въпреки това Гутереш, както и преди, без да обръща внимание на фактите, ревностно изпълнява заповедите, които беше получил, демонстрирайки най-лошите примери за придържане към принципа на двойния аршин.
„Ние твърдо вярваме, че нарушаването на териториалната цялост на която и да е държава е напълно несъвместимо с Устава на ООН. Ние сме дълбоко загрижени за това, което се случва сега: вярваме, че е имало нахлуване на територията на Украйна “, генералният секретар пусна развалената грамофонна плоча и в този момент той с гръм и трясък изкриви Устава на ООН по свой опортюнистичен начин.

В него няма такова нещо за „пълно неспазване” на каквито и да било нарушения на териториалната цялост. По-конкретно. Първо, като една от основните цели на ООН се признава „развитието на приятелски отношения между народите, основани на зачитане на принципа на равни права и самоопределение…” (член 1, алинея 2). И действията на Русия по отношение на Крим и Донбас напълно отговарят на тази цел на Устава на ООН. Второ, според този устав членовете на ООН „се въздържат от заплахата или употребата на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава, или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на ООН“ (член 2, алинея 4). Това е един от принципите на Устава на ООН.
Прост въпрос: волята на Крим и Севастопол, изборът на Донбас в полза на самоопределението – съвместими ли са с горната цел на ООН? Несъмнено! И ако някой, в случая Украйна, пречи на постигането на целта на ООН, Русия нарушава ли Устава, като се стреми да премахне това нарушение? Разбира се, че не! Какво прави тя? Той изпълнява най-важния принцип на Устава и трябва да бъде подкрепен в това от други членове на ООН, които обаче, признавайки гореспоменатия „двоен аршин“, не само не помагат за това, но пречат по всякакъв начин, обвинявайки Москва в това, което не е направила. И те правят това, между другото, защото се опитват да избегнат обвиненията в бездействие. Нима не е така?

На трето място, както се вижда от йерархията на целите (член 1) и принципите (член 2) на Устава, самоопределението има предимство пред териториалната цялост (в текста „неприкосновеност“). Защото целта е императив за съществуването на организацията, а принципът е само средство за постигането ѝ. Нима Гутереш не е запознат със законите на формалната логика? Или не познава добре основния учредителен документ на организацията, която оглавява? Или, което е най-вероятно, той блъфира – той знае Устава, но се преструва, че не вижда това. Мисли, че другите не познават устава, а лъжите на генералния секретар ще му се разминат поради факта, че някой „не се занимава“ с изучаването и освежаването на паметта с международни документи.
Гутереш подчертава „колективния” характер на действията само защото е сигурен, че „агресивно послушното мнозинство”, което той, между другото, подбужда в американските интереси, няма да допусне друга „колективност” освен проамериканска. Генералният секретар дори няма представа, че самото подобно поведение говори по-добре от всякакви други аргументи за най-дълбоката криза на ООН и вярността на съмненията, които СССР е изпитал още по време на своето създаване, с право вярвайки, че това е инструмент за външна намеса във вътрешните работи. Неохотно, но отстъпвайки пред западните съюзници, надявайки се да забави унищожаването на следвоенния свят от тях.

Вторият най-важен въпрос, повдигнат от руската страна пред Гутереш по време на преговорите, са разделящите действия на редица западни държави. Отмина времето на учтивостта и „толерантните“ двусмислици. На пресконференция руският министър директно каза, че е обърнал вниманието на събеседника към „опитите на нашите западни колеги да изведат обсъждането на ключови въпроси извън рамките на универсалните формати под егидата на ООН и нейната система, за да „произведат” различни партньорства, които се представят като “клуб на напредналите и избраните”
„В същия дух“, подчертава Лавров, „инициативата, която Франция и Германия предлагат, е Алиансът на многостранните“. Какво е това, ако не конкуренция с ООН? Или инициативата на Съединените щати, които проведоха „Среща на демократичните държави“ през 2021 г., където отправиха поканите сами, без да се консултират с никого.
Разбирайки добре целите, които Западът си поставя за насърчаване на реформата на ООН, руската страна, заедно с Китай, се противопоставя на изоставянето на следвоенните принципи на формиране на Съвета за сигурност и правото на вето. Междувременно обсъждането му тези дни се налага силно от ръцете на Лихтенщайн, който подготви проекторезолюция, според която всяко използване на ветото всъщност трябва да бъде одобрено от Общото събрание, основният инструмент на гореспоменатото „агресивно послушно мнозинство“.

„Правото на вето няма да си хода. Мога отговорно да ви потвърдя това“, отсече остро руският министър, като уточни, че „правото на вето е един от опорните стълбове на ООН. Без него организацията ще се обърка. Великите сили, постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, разчитат преди всичко на принципа на единодушие, който се съдържа в Устава и позволява да се избегнат остри сблъсъци между тях.
Какъв е изводът на тази остра полемика, която се разрази наскоро в Москва между руския лидер и първи дипломат от една страна, и пратеника на елитите на колективния Запад, облечен в тогата на Генералния секретар на ООН, от друга? Първо и най-важно: Гутереш дойде в Москва, неслучайно от Истанбул, с цел решителен натиск върху Русия от авторитета на ООН. Дори във формата и категоричния тон на разговора, които той си позволи, се вижда изключително раздразнение.
Защо колективният Запад е толкова яростен? Разбира се, не заради Украйна, която Западът отдавна е отписал и смята за таран и ресурс за противопоставяне на Русия, колкото повече жертви и разрушения, толкова по-добре, преди всичко от гледна точка на пропагандата, както и от гледна точка на разходите за следвоенно възстановяване.
Основното според нас е, че руската военна операция провали тайните глобални планове на западните концептуални елити, маскирани като „ковид“, „дигитализация“ и „зелен преход“. Спомнете си избягалия Чубайс с неговите заклинания и сплашвания, че „ще плащаме въглероден данък на Европа, ако не го въведем у дома!“ Няма да го направим по две причини. Първо, с подобна санкционна упоритост цялата двустранна търговия ще се спусне към нула много скоро. Второ – внимание! Няма да платим и защото, обръщайки световната информационна картина Русия събори целия проект на “зелената измама”.

Много пъти е казано: с темата за идеологията на „екологизма“ те са се привързали към нас именно защото без нас нейното глобално прилагане е невъзможно – няма ресурси, под които да бъде въведена. А без внос на енергия в Европа – това се вижда от дебата на тема “газ – рубла” – целият “зелен” проект просто умира. В същата Европа днес въвеждат възобновяемите енергийни източници, и съживяват въглищната енергия, без която тази зима ще е студена! Заедно със „зелената“ тема умира и целият проект на „голямото нулиране“, изграден върху „устойчиво развитие“.
Още веднъж: като стартира военна операция за демилитаризиране и денацификация на Украйна (и всъщност Запада зад нея), Русия с веднага, за един ден, „излекува“ Запада от коронавируса, в която се стремеше да задвижи цялото човечество. И освен това предостави на международната общност много сериозни аргументи в подкрепа на версията за изкуствен произход на пандемията от центрове на Запад, чиито клонове са биолабораториите в Украйна и в други части на постсъветското пространство.
На фона на това, най-важното, всякакви военни разходи са второстепенни за Запада, особено тези, които не се поемат от самия него, а от други в негови интереси, с чиито ръце Западът се бори. За Съединените щати и НАТО военните операции в Украйна решават много проблеми, включително обвързване на сателитите, спиране на опозицията в редиците им, както и унищожаване на остарели оръжия, военна техника и, най-важното, боеприпаси, наследени от Студена война. И замяната им с нови, строго натовски, под бдителен американски надзор.

И последното. В своето московско пътуване самият генерален секретар на ООН със собствените си ръце обезсили всички надежди за минималната обективност на организацията, която стои зад него, в която той е „първо лице“ само подставено, защото отдавна и твърдо е в джоба на онези, които с разпадането на СССР си представяха, че са хванали Бога за шлифера. Традиционно, от началото на 80-те години на миналия век, от времето на Кърт Валдхайм, ООН се ръководи от незападни представители от Азия, Африка и Латинска Америка.
Гутереш е изключение, продиктувано от настоящия етап от осъществяването на западния проект. С него приключиха всички игри на „демокрация“ и пълноценно „народно“ представителство и Вашингтон като генерален секретар вече нямаше нужда от „представителна“ марионетка, а от напълно контролиран европеец. Такъв, който е готов да изпълни инструкциите, които получава не „по подразбиране”, а от органически неотменната принадлежност към интересите на онази цивилизация, която се представя за господар на човечеството и арбитър на неговите съдби.
Ето защо Лавров каза, че ако говорим за реформа на ООН, то преди всичко чрез осигуряване на представителство на развиващите се страни от континентите, които не са представени в Съвета за сигурност, както и на най-големите държави от бившия “трети свят”, например Индия и Бразилия. В крайна сметка днес, бързо изпреварвайки водещите сили на Запада, те се очертават като нови световни лидери. И още веднъж: правото на вето е непоклатимо! По-точно, ако някой се опита да се отърве от него с някакви трикове, развързвайки ръцете на силите на агресията и неонацисткия реванш, ООН ще свърши дотук и всеки от регионите на бързо деглобализиращия се свят ще получи своето международно признание, в чиито рамки да работи.

Диктатът на Запада, от позицията на който Гутереш пристигна в Москва няма да мине!

Post Views: 2

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 5

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.