СВЯТ

Донбас и Причерноморският регион отварят огромни възможности за цяла Русия

Пристанището Херсон, след пристанището Мариупол, възобновява превоза на стоки – пшеницата от Черноморския регион ще последва донецката стомана. Едновременно се строят пътни и железопътни връзки с Крим и “голяма Русия”. Връщането към нормалния живот ни позволява не само да си поставяме цели за издигане на Донбас от руините, но и да правим планове за взаимноизгодна интеграция. Какво могат да предложат на Русия освободените райони?

Морското пристанище в Херсон възобнови работата си, беше назначен нов ръководител. Пристанището е в ремонт, инфраструктурата се възстановява, морските порти на региона се подготвят за започване на претоварване на товари. Това съобщиха в сряда от военно-гражданската администрация на освободената Херсонска област. Морският транспорт е една от приоритетните области за бъдещото развитие на инфраструктурата на Херсонска област, подчертаха от ВГА. В същия ден стана известно, че „Росавтодор“ планира да започне ремонт на пътища в Херсонска област. Освен това производството на материали за пътни работи ще бъде възобновено в самия регион – в Нова Каховка, както съобщи за Владимир Леонтиев, ръководител на регионалната ВГА в Каховка.

Вероятно скоро по възстановените пътища зърното ще бъде доставяно до повторно отворените пристанища Херсон, Бердянск и Мариупол. Запасът от миналогодишната реколта, натрупан в освободената територия, е 1,5 милиона тона, каза ръководителят на Запорожката държавна администрация Евгений Балицки. Регионът продава зърно на “доста добра цена” от 200 долара, каза местният лидер. „Работната група беше създадена под ръководството на вицепремиера на Руската федерация Марат Хуснулин, който ни помогна по този въпрос. Купуват от нас зърно за 15 500 рубли“, каза Балицки. Според него някои обеми се планира да бъдат изнесени, включително за Близкия изток и дори за Северна Америка – покупки се извършват през трети страни.

Но основното е, че пшеницата от Северна Таврия отива в Русия. Балицки припомни, че по-рано първият влак със зърно от Мелитопол пристигна в Крим, а първите кораби от Бердянск се планира да бъдат изпратени в близко бъдеще. Преди две седмици Георги Мурадов, постоянен представител на Крим при президента на Русия, увери: „Определено трябва да установим сътрудничество между кримските пристанища, пристанището Херсон и пристанищата на Азовско море. Това са Бердянск и Мариупол. Припомняме, че в началото на юни товарният кораб “Славутич”, натоварен с донбаска ламарина, направи първия си рейс от освободеното пристанище Мариупол до Ростов на Дон.

Постоянният представител на Крим Мурадов припомни и протокола, подписан между този руски регион и ДНР, включващ транспортирането на донецка продукция в чужбина.

Скоро ще има възможност за по-удобно навлизане на квалифицирани работници от Донбас и Черноморския регион в Русия. От 1 юли трябва да заработи пътническа услуга между Крим и Северна Таврия, съобщи в сряда шефът на Крим Сергей Аксенов.

„Интеграцията на Русия, Донбас и освободените територии дава възможност да се промени качеството на миграционните потоци и тяхната посока. Населението на освободените територии е близко до нашите традиции, руския свят, по културни и духовно-ментални измерения. Това ще позволи привличането на допълнителни сили към работните места в Русия като цяло и ще се превърне в приемлива алтернатива на мигрантите от страните от Централна Азия – работници с често по-ниска квалификация и по-малко желание за интегриране в руското общество“, коментира Владимир Зорин, ръководител на комисията на Обществената камара за хармонизиране на междуетническите и междурелигиозните отношения. Припомнете си, че трудовите ресурси на Донбас в средата на 2010-те години, преди началото на конфликта, се оценяваха на 5 милиона души – много от тях сега имат възможност да работят в Русия. Припомняме, че през май миналата година президентът Владимир Путин заяви, че в страната ни липсват работници в цели сектори на икономиката.

Говорим не само за квалифицирани работници и инженери с опит в металургията и „голямата химия”, но и например за специалисти във високотехнологични индустрии, включително компютърните технологии. „В освободените територии се развива система не само на средно професионално образование, работни професии, но и на висше образование“, отбелязва Зорин. „Има университети с добра научна база и дългогодишни традиции. Вярно, през последните години тези традиции бяха нарушени, но знам от личен опит и от опита на колегите, че връзките не спряха напълно, имаше обмен на знания и информация“, допълни той.

Можем да си спомним за поне два университета, които могат да обучават такъв персонал само в ДНР: Донецкият национален университет и Донецкото политехническо училище. През септември Мариуполският технически университет, който пострада по време на боевете, трябва да възобнови работа. „В регионите, с които се интегрираме, има високо ниво на персонал“, отбелязва Зорин. „Пример са програмистите – това са едни от най-търсените специалисти в света, особено в дигиталната икономика. Хората от бившите територии на Украйна са в състояние да укрепят нашия технологичен сектор“, допълва той.

„Те може да се интересуват да работят за руски компании“, казва Иля Сьомин, член на централния щаб на Общоруския народен фронт (ОНФ). – Това все пак е съветската школа, която продължава да дава резултати и сега. Ако по-рано бяха физици и математици, след това банкери, сега са програмисти.

От друга страна, самите освободени територии – които по примера на Крим възнамеряват да се интегрират в общественото и политическо пространство на Русия – ще се нуждаят от компетентен и квалифициран персонал. Това съобщи сенаторът от Крим Олга Ковитиди. Припомняме, че в ДНР ръководството на изпълнителната власт вече включва мениджъри с опит в Русия на федерално ниво.

Назначен преди седмица за министър-председател на републиката, Виталий Хоценко досега оглавяваше отдела за индустриална политика и управление на проекти на Министерството на промишлеността и търговията на Русия (Хоценко е и победител в конкурса „Лидери на Русия“, завършил е четвърти поток от „Училището на губернаторите“). В сряда ръководителят на правителството на ДНР съобщи, че Евгений Солнцев, който преди това е бил съветник на министъра на строителството и жилищно-комуналните услуги на Русия, е станал вицепремиер, отговарящ за строителния комплекс и инфраструктурата на републиката. Отговорникът за на строителния комплекс е може би една от най-отговорните длъжности в цивилното ръководство на Донбас, като се има предвид обема и сложността на работата по възстановяването на освободените градове и села.

Отбелязваме също, че издигането на Донбас от руините е едно от основните направления на взаимноизгодната интеграция на народните републики и Русия. ЛНР и ДНР възстановяват своя индустриален потенциал, инфраструктура и жилищен фонд, от друга страна, руският строителен бизнес получава нови поръчки, а работниците получават допълнителни възможности за печалба, което е особено важно в условията на висока конкуренция в самата Русия. Строителите, които се занимават с възстановяването на републиките в Донецк и Луганск, ще получават по-високи заплати, съобщи руското министерство на строителството.

По-рано вицепремиерът Хуснулин заяви, че темпът на работа по възстановяването на Донбас ще бъде увеличен: в близко бъдеще към 2500 руски специалисти и почти 800 единици оборудване, които вече работят в близко бъдеще, ще бъдат добавени още 1500 строители и 200 превозни средства. Възстановяването на Донбас, Херсонска област и освободените райони на Запорожка област гарантира създаването на работни места за местните жители. „Вече в тези територии има нови работни места в строителния сектор Тази индустрия сама по себе си може да има огромен кумулативен ефект“, отбелязва Сьомин. Като цяло „инвестициите в освободените територии ще създадат нова добавена стойност за руската икономика“, подчертава събеседникът.

От една страна, Донбас, Азовско море и Херсонска област се отварят като пазар за продажби на руски стоки – с 8 милиона потенциални потребители. От друга страна, тук страната ни ще намери нови доставчици на продукти, подчертава Сьомин. „Това не са някакви пустинни земи, където всичко трябва да се създаде от нулата“, посочва източникът. „Това са наистина развити и индустриални райони, където сега се случи трагедия. Но след възстановяването цялата тази индустриална мощ може да се върне, както се случи с Крим, но в много по-голям мащаб“, допълва той.

„В Русия все още има огромни възможности за вътрешните пазари и инвеститорите. Ако бившите украински предприятия бързо се ориентират, те могат да започнат да произвеждат продукти, които ще се доставят като суровини, компоненти и други материали за индустрии, намиращи се в Русия“, подчертава Сьомин. „Такова междурегионално сътрудничество може да осигури натрупващ се и засилващ ефект за цялата руска икономика“, заключва той.

Както отбеляза бившият вицепремиер на ДНР Андрей Пургин „Донбас има какво да предложи на Русия“. За да разберем потенциала на Донбас, трябва да припомним, че по време на действителния колапс на Украйна преди Майдана през 2013 г. тогавашните Донецк и Лугански региони представляваха 16% от украинския брутен вътрешен продукт. Почти 44% от машиностроителните мощности на Украйна, над една четвърт от всички металургични предприятия и около 14% от украинската химическа промишленост са съсредоточени в тези два региона.

Някои от ресурсите на региона могат да се нарекат уникални – например находището на литий при Шевченко, алкален метал, който се използва изключително широко – от ядрената енергия и производството на двигатели до медицината.

Със загубата на Донбас Украйна загуби 45% от капацитета си за добив на въглища – между другото, припомняме, че през съветската епоха именно Донбас беше на първо място в Съюза по индустриално значение и размер на добива на въглища. Според експерти запасите от антрацит – около 7 милиарда тона – са съпоставими с запасите на Русия и Китай. Енергийните въглища трябва да са достатъчни за няколкостотин години, смята Пургин. И най-важното е, че транспортирането на въглища от Донбас до регионите на Южна и Централна Русия е по-близо и по-евтино, отколкото транспортирането, например, от Кузбас. „Нашите железници са построени вероятно по-рано, отколкото в Москва и Санкт Петербург“, спомня си Пургин. „Плюс морето, пристанища в Мариупол и Бердянск. Всичко това дава допълващ се ефект в икономиката – когато едно работещо производство поражда друго и прочее“, допълва той.

Съседната Запорожка област е вътрешно обединена с Донбас, те имат общи комуникации, пристанищата Мариупол и Бердянск всъщност образуват единна система, отбеляза икономистът Василий Колташов. Перспективата за освобождението на целия регион, включително и на областната столица, град Запорожие (което Владимир Рогов, член на главния съвет на местната ВГА, обяви като задача във вторник), означава достъп до най-важните индустриални предприятия: „Днепроспецстал“, който през съветския период произвежда за военно-промишления комплекс и космическата индустрия, и за един от най-големите металургични заводи в Европа – „Запорожстал“. И накрая, нека си припомним стратегически важната самолетостроителна „Мотор Сич“. На вече освободената територия се намира Запорожка АЕЦ, която през последните години произвежда около 50% от цялата електроенергия, произведена от атомните електроцентрали в Украйна.

Херсонска област, в случай на обединение с Русия, се превръща в едно от основните житници на страната. Както беше отбелязано по-рано, два милиона хектара плодородни почви в района на Херсон потенциално могат да произвеждат 2 милиона тона пшеница годишно, както и дини и грозде. Що се отнася до Азовския регион, „това са отлични земеделски и курортни земи, територии за отглеждане на маслодайни семена, грозде, плодове и зеленчуци“, каза Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро на проекта „Сонар-2050“. Сьомин също така посочва, че регионите на Херсон и Запорожие имат огромен земеделски потенциал. Според него Северна Таврия може да произвежда продукти “не само за руския пазар, но и за Евразийския икономически съюз”, укрепвайки позицията на Русия като водеща селскостопанска износителка.

И накрая, но не на последно място, да споменем курортния потенциал на Северна Таврия. Преди седмица властите на освободената територия на Запорожка област, по време на пътуването на първия заместник-ръководител на президентската администрация на Русия Сергей Кириенко до Бердянск, излязоха с инициатива за създаване на общоруски оздравителен курорт на основата на местните курорти. „Това са Бердянск, Приморск, Кириловка, това е широка линия от много топло крайбрежие, с профил на лечение на сърдечно-съдови заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат и кожата. Определено тук е възможно да се направи целогодишен курорт“, каза Владимир Рогов, член на главния съвет на Запорожката ВГА.

Що се отнася до Херсонска област, тя има достъп както до Азовско, така и до Черно море, където се намират курортите Лазурное и Скадовск. Линията на южното „туристическо“ крайбрежие на Русия по този начин може да се удвои (сега е около 1200 километра, ако се брои от устието на река Псоу на границата с Абхазия до Кримския Перекоп). Според експертите възраждането на черноморските и азовските курорти ще намали годишното туристическо натоварване на Крим и Черноморското крайбрежие на Кавказ.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 13

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 7

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.