БЛОГ

Детството, което никога няма да имаме

Коментар на 16-годишната Катя Ивова – ученичка в 9 клас в столично училище.

“Вашето поколение не знае как да се забавлява” – това го каза баща ми един път, след като отново ми разказваше една от неговите завладяващи истории. За поредната простотия, която е направил с приятелите си в детството и аз слушах с интерес, както всеки един път. Замислих се. Защо пък да не можем? Имаме си всякакви глезотии – технологии, имаме си достъп до всякаква информация, чатим си нон-стоп, ходим по купони…

И сега идва моментът, в който “ходим по купони” вече няма същия смисъл. Представете си една модерна картинка. На рожден ден си на някой твой приятел, събирате се някъде, разбира се, има алкохол – да не се лъжем, а някои си носят и някакви субстанции, защото без тях забава няма да има! Уж… Да де, дотук много добре. Музиката бучи – бонус точки, ако е мазна чалгия, защото без нея няма купон! Нали така? Продължаваме да се веселим… Хубаво – пием си ние, говорим си, някои се правят “леш”, други седят и прецизно разузнават ситуацията отстрани, и събират снимков материал, защото все пак трябва да се запомни как някой е повърнал на терасата на родителите на Иванчо, които са заминали на почивка, ама пък рожденият ден е на Стефчо, който няма къде да си го празнува и, разбира се, Иванчо като добър приятел си отстъпва апартамента.

А дали този апартамент ще остане цял – не е ясно. Ама веднъж се живее! Общо взето цялата вечер минава така. Разбира се, разговорите много рядко са високоинтелектуални, защото каквито сме малки пикльовци след не повече от два часа вече ни се върти главата и всеки по пътя си към вкъщи – криволичейки се прибира, а другите заспиват, който където намери.

Е, тогава става якото вече, защото точно тия, които остават будни след кулминацията на купона – това са хората! В 99% от случаите оставаш с тях и си говорите с часове до сутринта, докато оправяте чуждите мизерии и често разговорите завършват с питането: “Наистина ли не слушаш само чалга?”. Честно, няма по-хубаво чувство да видиш, че все е останал някой с неограничен вкус за музика. На сутринта всички се разбягват по домовете и след това едва ли ще се чуеш с тези хора до следващия купон. Тъжното е, че ние – тийнеджърите, нямаме комуникацията, която ни е нужна, дори когато правим нормалните неща – през повечето време сме забити в телефоните, защото няма какво да си кажем.

Тъжно и жалко е, че никога няма да мога да преживея това – да отида в друг град с приятели, без нашите да умрат от притеснение, да ме пуснат до късно без да ми звънят по 5 пъти, защото вече е тъмно и закъснявам с цели 10 минути, да не слушаш лекции по половин час за това как “ти си момиче, малка си, кой знае какво може да ти се случи”.

Няма да мога да разказвам на децата си един ден, че в училище съм успяла да надговоря гадната учителка по география, защото не е била в правото си да ми пише двойка за поведение, а не базирана на знания. Или да ни затворят да не излизаме в междучасията в училище, заради ковид, да стоим с маски навсякъде и после да ни болят ушите, да ядем гадната храна в лафката и тя да продължава да бъде отвратителна, вредна и гнусна, и ние просто да ядем помията, за да не припаднем случайно от глад. Затова и купоните са толкова еднотипни, това ни е забавлението. Да не говорим като излезем навън от домашните си черупки – телефоните в ръка, играете белот и “без коз” с качване, обелите си една-две думи и се прибирате. И нямаме смелостта да си отворим устата, за да го променим, защото всеки знае, че ще бъде оплют, ако е с различно от общото мнение. То няма да бъде прието и дори да бъде, почти няма да има човек, който да те подкрепи пред всички – дали учители, приятели или който и да е.

Навсякъде има йерархия, която винаги я е имало, но ако хората на върха ѝ не се обадят, никой няма да го стори. Най-тъжното – точно тези на върха, чисто и искрено си казвам, са най-безгласни. Сами си правете изводите.

Може преди да не са били толкова развити технологиите, може хората да не са имали достъп до толкова поток от информация, колкото ние имаме сега, но знаете ли какво са имали? С-В-О-Б-О-Д-А! Живеели са за момента, слушали са бунтарска музика – пънк, рок, метал, уейв и т.н. До късно вечер са седяли, свирели са на китара, пяли са. Ако не са били доволни от нещо, не им е пукало кой какво ще каже – действали са на момента и са се опитвали да го променят. А сега?

Сега всички си мислят, че имаме всичко, а всъщност нямаме нищо. Отнето ни е правото на глас на много от по-малките, те биват подценявани в много отношения, а всъщност имат какво да кажат, просто трябва да бъдат изслушани. Никой не би им дал думата, защото все пак “ти си дете още, като порасне, ще разбереш”. Истината е, че разбират. Разбират много повече, отколкото можете да си представите! Но никой не иска да чуе… Не иска да чуе нас, децата. Децата на изгубеното поколение, както го определиха мнозина.

Post Views: 18

БЛОГ

ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..

ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..

Уважаеми, народни депутати,
баба реши писмо да ви прати.
Здравейте, другарки и другари,
дано писмото ми здрави ви завари,
вие май господа се вече наричате,
извинете за грешката, ако обичате,
пиша ви от село – провинция дълбока,
аз съм стара баба, слепоока,
изгледала съм десетина внуци,
вече ръцете и краката са ми куци,
стара съм, не разбирам протокола,
но знам как да размахвам кола,
окастрен, от младо дърво, прав,
кокал няма да ви остане здрав,
само по избори да смеете да припарите,
ще бия наред – и господата, и другарите,
ще видите какво е социална политика
като ви пусна от обора гладен бика,
нека ви притисне с рогата на тясно,
за да разберете народа си ясно,
да разберете какво е държава да те мачка,
да те притиска за пари на всяка крачка,
да се срещнете с живота – разярен бик,
да му видите отблизо страшния лик,
да ви нарани да болка, до кръв,
да ви гони, сякаш сте стръв,
да ви гледа из под вежда,
опрени до стената, без надежда,
да ви заболи душата от обида,
че сте жертвите в тази корида…
Елате, каня ви на гости,
да се научите как се пости,
да се научите как с пенсия се кара,
да чуете как крадец в тъмно бара,
да платите сметките за вода, парно, ток
и без пари да карате на милостта на Бог,
да пресичате улица на бегом като в спорта,
да се бутате в маршрутки и в транспорта,
да се редите за пенсии пред пощите,
да плачете за децата си в нощите,
да ви пращат по клинични пътеки,
да чакате пред лекари и аптеки.
да получавате вместо надбавки,
жълти стотинки за подигравки…

Послепис:

В послеписа ще ви напиша,
оставете народа да диша,
децата и държавата ни върнете,
на старите внимание обърнете
и ви предупреждавам, господа и другари,
че с хората не трябва да си правите гъргари!… 🤔

Благодаря! 🙏💖

Post Views: 10

БЛОГ

Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха

Здравейте.

Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.

Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.

Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.

Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.

Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.

Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.

Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.

Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…

След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.

Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!

Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.

Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.

Разочарована съм.

Красимира

Post Views: 29

LIFE

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“

❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.

Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.

Те мечтаят за стоки.

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026

За лайфстайл.

За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.

❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“

❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.

❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.

💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?