АНАЛИЗИ

Големият разлом в ЕС е “ние долу и те горе”

Страхил Делийски е асистент в катедра “Политология” на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, преподава политически комуникации и политическа антропология.
– Г-н Делийски, съгласен ли сте с мнението, че в днешно време основният политически сблъсък не е между лявото и дясното, които са с доста размити граници, а е между глобализма и националната държава?
– Може би, условно казано, до 2008 г., когато избухна световната финансова криза, сякаш наистина лявото и дясното, поне в техните нерадикални варианти, бяха загубили големите си разграничения. Традиционната битка между левицата и десницата дълги години – от 1989-а, от разпадането на Съветския съюз, сякаш беше сведена не до борба между проекти за бъдещето, идеи за развитие, конфликт на ценности дори, а до технология. Беше ясно – свободният пазар, интересите на едрия капитал, това е т.нар. край на идеологиите. Нямаше пространство за прогресивна лява политика, а просто политиката беше сведена до технократско изпълнение.
Знаем накъде трябва да върви светът, знаем накъде трябва да вървят обществата, единственият въпрос е как този процес ще се администрира и технологизира. Този тип разбиране за политиката оформи един технократски елит, който имаше и претенцията, че може да управлява технологичния политически процес, и този елит беше идеологически неразличим – това е факт. Само че от 2008 г. се видя, че тези мантри и модел за доминация на финансовия капитал, на едрия корпоративен капитал за либерализация на всичко и за превръщането на всичко в стока, издишат. Нещо повече, мнозинството граждани в света и в Европа изгубиха доверието в една система, която се гради на такъв тип разбиране за политиката. С други думи, онова, което се наричаше “идеологическа хегемония на неолибералния капитализъм”, приключи.
– Приключи през 2008-а? Нима днес не е така?
– Тогава на идеологическо равнище тя приключи. Оттогава имаме вече 10 години, в които виждаме, че този тип система беше оспорена и отляво, и отдясно, и отвъд партиите в центъра. Струва ми се, че най-големият пострадал от това нещо в политически план беше социалдемокрацията. Защото социалдемократите в Европа решиха, че ще бъдат част от този елит, който твърдеше, че знае как се управляват процесите. Забравиха ценностните си корени, забравиха традиционните си избиратели и виждаме какви са резултатите. В момента е очевидно, че имаме реполитизация на политиката, връщане към нейните автентични корени като конфликт и сблъсък на различни визии за това накъде ще се развива светът. Имаме дясноконсервативната визия и вече имаме наченки на някаква, нека да я кажем, лявопрогресивна. Така че, да, при всички положения можем да очакваме все повече десницата да одеснява, да се връща към идеите за традицията, нацията и т.н. като предложение за защита на хората в този несигурен свят. И левицата да олевява, връщайки се пък тя към своите ценностни корени, към роля на държавата в икономиката, към повече преразпределение, повече данъци за богатите и т.н.
– Да смятаме ли тогава, че лявото излиза от кризата? Кой е основният проблем в момента пред него?
– В момента, в който социалдемокрацията освободи терена вляво, защото тя това направи, се появиха много алтернативни леви проекти – граждански движения, антиглобалистки проекти и т.н. Сега големият залог е ще съумеят ли тези различни левици в Европа – от една страна, традиционната социалдемократическа левица, която е по-реформистки насочена и склонна да търси компромиси между интересите на едрия капитал и работниците, от друга страна е по-радикалната левица, която иска по-дълбока социална трансформация, повече социализъм, дали тези различни левици ще започнат да си говорят. И ще успеят ли да създадат общ ляв фронт срещу това, което се случва в Европа. А то е повече от притеснително: имаме засилваща се ксенофобия на политическо и културно равнище, засилващи се, не е пресилено да кажем – реакционни идеи за развитие на обществото, и то не само в България. Все повече едва ли не църквата става ключов референт, когато си говорим за това какво се случва в обществото, дори в политиката. Това е нещо, което ние смятахме, че сме го изживели още в ХІХ век. Сега изведнъж се оказва, че отново търсим в църквата жалони, по които да се ориентираме в сложния политически свят.
– Добре, но това трябва ли да го смятаме непременно за нещо регресивно и неправилно?
– Аз не знам дали е правилно или неправилно, но е факт, че имаме отстъпление от прогресивните светски ценности, на които е изградена Европа. Това е повече от очевидно. Да не говорим за надигащия се неофашизъм, който е очевиден дори в България, въпреки че много често си затваряме очите за него. От друга страна, имаме задълбочаващи се социално икономически неравенства; концентрация на богатството в ръцете на все по-малко хора за сметка на огромното мнозинство; все повече хора, които остават извън борда и които са работещи бедни. Те не могат да си позволят достоен, нормален живот, дори и тези, които са на пазара на труда. Сякаш с лека ръка задраскахме един дълъг период на развитие на Европа и в социален, и в икономически, и в културен план и това се забелязва много отчетливо. В този смисъл онова, което със сигурност е необходимо на Европа, е не просто само силна десница, която очевидно се консолидира за добро или за лошо, но и силна левица, която да предложи своя алтернативен, позитивен проект за бъдещето. Нещо, което социалдемократическата левица се отказа да прави в продължение на много години – проектът за бъдещето липсваше, а той сега, в момента, се оказа особено необходим.
– Как да си обясним голямата прилика в исканията на извънсистемните партии и движения – крайнодесни и крайнолеви, наричани популистки, ксенофобски, радикални и т.н.?
– Точно така е, защото големият разлом в момента и в Европа, и в света е т.нар. популистки разлом, той е по линията “ние-те”, мнозинството отдолу с малцинството отгоре. Живеем в една система, в която политически и икономически малцинства и елити обслужват интересите на едрия финансов и корпоративен капитал, взимат се решения, които тотално не отговарят на никакви демократични стандарти, и хората е нормално да си кажат: Вие за кого работите? И това се случва дори на равнището на ЕС. От името на кого работите? Ние ви избираме уж като суверен, чиито интереси трябва да защитите, а вие всъщност – на равнище на финансова политика, на равнище на икономическа политика, обслужвате богатото малцинство. Достатъчно е да си спомним какво се случи в Гърция, един изключително показателен пример за това. Там имахме т.нар. институция на тройката: комисия, банка и МВФ, която нито е избирана, не подлежи на никакъв демократичен контрол, но взима решение, което засяга една цяла национална държава и което решение беше подчинено на логиката: банките са твърде големи, за да фалират. Какво да си мислят т.нар. обикновени хора в тази ситуация? Така че този сблъсък между мнозинството отдолу и малцинството отгоре е повече от видим. Това е една от причините сегашната политическа система да усеща такива сътресения.
– Възможно ли е същата тази политическа система да се преадаптира към изискванията на мнозинството долу?
– Точно това се случва, особено вдясно много видимо. Виждаме как от център-дясното пространство системните партии започват не просто да възприемат речника и политическите предложения на радикалната десница, но и да участват с нея, да бъдат политически партньори. Най-първият пример това е в Австрия, но не само там. В този смисъл, вижда се вдясно много ясен процес на абсорбиране на тези антисистемни тежнения и отиване на традиционната центристка десница, демократична десница, в тази посока. Това най-вероятно трябва да се случи и вляво, и то ще се случи очевидно. В днешно време въпросът не е дали си популист или не си популист, а какъв популист си. Това е новото. Ако допреди 5 години всички партии в Европа казваха: ние трябва да се борим срещу антидемократичните радикални политически движения и желания, сега вече не е така. Просто защото в една система, която е изключително разделена на горе и долу, единственият шанс на тези, които са горе, да оцелеят, е да слязат малко долу, да се върне това доверие на мнозинството.
Десницата какво прави? Ние сме за народа, но разбираме народа като кръв, земя, цвят на кожата и т.н. Докато ролята на левицата е друга – да предложи включваща дефиниция за народа, според която ние не се разделяме по етнически, расов и религиозен признак, а разделението е по класов признак.
– Пропускаш един много важен признак – половия признак.
– Дори да, половия. Десницата все повече започва да формулира народа, демоса, разделен дори по полов признак.
– А левицата не го ли прави?
– Това, което се опитва левицата да прави, е да покаже, че това не е политическо разделение. На последния конгрес на ПЕС в Мадрид едно от нещата, които ми направиха силно впечатление и то позитивно, беше твърдото решение до няколко години да се приеме еднаквото заплащане между мъже и жени да бъде кодифицирано в общоевропейски закон.
– Какви са посланията на левицата по отношение на дебата в България?
– Ние сме общество, в което в рамките на Европа сме рекордьори по неравенства, по брой на работещи бедни, рекордьори по брой хора, които живеят под социалния минимум. Ключовите теми, които трябва да бъдат в основата на българския политически дебат, са бедността, изключването, уникално регресивната данъчна система, която я има тук, състоянието на публичните услуги, здравеопазване, образование, които бяха маркетизирани до безкрай и са в това състояние. Ние вече не сме пациенти, не сме ученици и студенти, ние сме клиенти на някакви системи. Това са големите въпроси, за които според мен една българска левица трябва да говори.
– Предстоят ключови евроизбори. Равноправен член ли е България на ЕС или не?
– За съжаление – не е. Не че някой ни мрази, както иска да ни каже отново радикалната десница. Те – някой иска да ни причини нещо лошо, не. По една проста причина: ЕС в неговото си развитие последните повече от 20 години се отказа от идеята за ЕС, когато беше създаден, за икономическа интеграция и т.н., основно, и се подчини на идеите на неолибералния капитализъм. При което веднага онова, което имаме на равнище световно разделение на труда, световна система на разделение на труда, се прояви на равнище ЕС. Ние имаме капиталистически център и периферия за това глобално разделение на труда. Центърът, който се развива – високи технологии, използва ресурси от периферията, включително и труд. Ние се оказахме в периферията на европейското разделение на труда в рамките на европейското структуриране на капиталистическия модел. Отново не без помощта на социалдемократическата левица. Тя участва в този процес. Сега отново на конгреса на ПЕС изключително много се говореше, ключова тема беше, че ние трябва да си върнем достиженията, които левицата успя да извоюва в следвоенна Европа, трябва да си върнем социалната държава и т.н. Тя вече говори съвсем открито за икономическа конвергенция, която не може да позволи минималната заплата в България да бъде 10 пъти по-ниска, отколкото в Германия. Дори една от идеите, която се коментира и ще бъде предложена на следващата Европейска комисия, е да има задължителен минимум като процент от БВП за минимално възнаграждение във всяка страна, примерно 10 или 5% от БВП, който да се гарантира.
За тези неща, заедно с идеите за по-високи данъци на транснационалните корпорации, левицата вече се осмели да говори. А според това коя визия ще надделее, Европа е наистина на кръстопът.

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

АНАЛИЗИ

НИКОЯ ВОЙНА НЕ СТРУВА СМЪРТТА НА ЕДНО ДЕТЕ

Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство?

Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа.

Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.

от Олег Нестеренко, март 2026 г.

На снимката: 14-месечната внучка на аятолах Хаменей, убит от Съединените щати заедно със семейството си.
—————————–
Преди четири години, през март 2022 г., седмица преди първите мирни преговори между Русия и Украйна, споделих статия в LinkedIn. Представям я тук, точно както беше написана, без да променям нито един ред. Убеден съм, че посланието ѝ остава изцяло актуално през март 2026 г., след четири години война в Украйна и само дни от началото на агресията на Иран.

Никоя война не струва смъртта на едно-единствено дете.

Като баща, преживял смъртта на едно от тези четири деца, като човек, който е видял войната от първа ръка – аз съм в добра позиция да кажа това.

За тези, които трудно виждат отвъд образа, които не могат да видят ясно под потопа от продължаваща пропаганда, и за тези, които не знаят достатъчно за историята, ето малко пренареждане на идеите за истинските виновници за хаоса в света, от които последните събития в Украйна са само последният пример от дълъг списък и със сигурност не са последният.

Това са фактите за основните жертви на Русия? Не – за основните жертви на „демокрацията“ на американската държава (да не се бърка с народа), заедно с коментари относно ситуацията с възмущението от „цивилизования свят“, съпътстващо кланетата.

За да избегна прекаленото многословие, ще дам само няколко кратки примера, започвайки от края на Втората световна война. Няма да обсъждам над 65 000 убити френски цивилни и над 100 000 ранени от бомби, взривени в САЩ между 1941 и 1945 г. Няма да обсъждам и големите „демократични“ постижения на Съединените щати преди 1941 г., като например близо 12 000 000 смъртни случая от геноцида на коренното население на Америка от 1492 до 1900 г., в който американците са допринесли значително.

Цитираните от мен цифри не включват смъртта на бойци, нито десетките милиони ранени, осакатени и разселени цивилни. Цифрите показват само броя на труповете, без да разкриват пълния мащаб на бедствието, причинено от глобалната дестабилизация на районите, посетени от самопровъзгласилите се защитници на „ценностите на цивилизования свят“.

Корея и Китай / 1950-1953:
Близо 3 000 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Гватемала / 1954-1996:
Повече от 40 години гражданска война, организирана и поддържана от Съединените щати, са довели до смъртта на над 250 000 души.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Индонезия / 1958-1966:
Американските бомбардировки през 1958 г. доведоха само до неколкостотин смъртни случая на цивилни – „обикновена дреболия“, така да се каже – но продължителното поддържане на гражданската война от Съединените щати от 1958 до 1966 г. доведе до повече от 23 000 000 смъртни случая.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Виетнам / 1955-1975:
Повече от 430 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Камбоджа / 1969-1975:
Близо 150 000 души бяха убити, предимно от масивни бомбардировки от страна на САЩ.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 1990-1991:
Сред 100 000 убити цивилни, предимно деца.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Босна / 1994-1995:
Близо 50 000 убити цивилни.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сърбия / 1999 г.:
Близо 3000 цивилни бяха убити. За 78 дни въздушни бомбардировки върху сърбите бяха хвърлени 22 000 тона бомби. Една трета от училищата в страната бяха разрушени.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 2003-2022:
Най-„оптимистичните“ западни оценки включват 130 000 убити цивилни. Истинската цифра за всички американски агресии срещу тази страна е над 1 000 000 цивилни жертви, включително приблизително 500 000 смъртни случая на деца.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Афганистан / 2014-2022:
Според най-скромните оценки са убити над 50 000 цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сирия / 2014-2021:
Повече от 1000 цивилни бяха убити директно от бомби, извършени от американците и техните васали.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Украйна / 06.04.2014-23.03.2022:
Повече от 3500 цивилни са убити в Източна Украйна, в Донбас.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Официалният знаменател на клането в Донбас: „ОАТ“ – Антитерористична операция. От 2014 г. насам 15% от украинците, живеещи в Донбас, са класифицирани като терористи от властите в Киев.

Тези „терористи“, включително повече от 150 деца, са убивани предимно не от „конвенционални“ войски, съставени от „нормални“ мъже, а от ултранационалистически и истински неонацистки войски (полк „Азов“, милиция „Десен сектор“, батальон „Донбас“ и др.), чието съществуване се дължи на непоколебимата толерантност на последователните украински власти от февруари 2014 г. насам.

Защо такава толерантност? Просто е: именно членовете на тези структури, съставени от утайката на украинското общество, бяха тези, които ръководеха свалянето на „проруското“ украинско правителство през 2014 г. Тези маргинали от вчерашния ден са новата „дълбока държава“ на Украйна днес.

Беше твърде опасно за горкия Зеленски (който, между другото, беше избран с програмата си за регулиране на ситуацията в Донбас и установяване на мир) да атакува тези изпълнители на създаването от Съединените щати, с „логистичната“ подкрепа на техния васал, ЕС, на днешната нова украинска държава.

Важен момент: наистина Съединените щати и техният васал, ЕС, настояха (под масата, разбира се) тази паравоенна формация „батальон „Азов“** да бъде интегрирана в украинската армия като редовен полк.

Да не забравяме: говорим главно за ерата преди Тръмп, когато почти цялото не само население на ЕС, но и правителствата на последните живееха с безумната увереност, че Съединените щати не мислят и никога не са мислили, освен за собствените си интереси, и бяха сигурни, че американските лозунги съвпадат идеално с реалността.

Украйна / 24.03.2022:
Къде е възмущението на „цивилизования свят“?
.
Тя е тук! Най-накрая.
.
И това беше така още преди появата на жертви сред цивилното население.

Това напълно променя всичко за „цивилизования свят“, веднага щом възникне конфликт, който не е част от кланетата, извършени директно от Съединените щати.

Това, което се случва в момента в Украйна, е, съвсем просто казано, „джакпотът на века“ за силните отвъд Атлантика. Ако така наречените мирни преговори между 2014 и 2022 г. не донесоха абсолютно нищо, това по никакъв начин не се дължи на инициативата на марионетките в Киев, които бяха пряко контролирани от правителството във Вашингтон. Истинските мирни преговори, започващи утре, биха били истинска геополитическа и финансова катастрофа за американското правителство. Следователно последното ще направи всичко възможно, за да гарантира, че този конфликт ще продължи възможно най-дълго.
.
За да се обяснят подробно многото елементи на този „Джакпот на века“, е необходима отделна голяма глава.
.
Накратко, говорих само за 12-те големи престъпления срещу човечеството, извършени от последователни правителства на САЩ.

Не съм говорил за толкова много други „официални“ „доброжелателни“ операции, включващи директни бомбардировки на цивилни от Съединените щати по света, като например в Куба през 1959-1961 г., в Конго през 1964 г., в Лаос през 1964-1973 г., в Гренада през 1983 г., в Ливан през 1983 г., в Ел Салвадор през 1980-1990 г., в Никарагуа през 1980-1990 г., в Иран през 1987 г., в Панама през 1989 г., в Кувейт през 1991 г.; в Сомалия през 1993 г., през 2007-2008 г., през 2011-2022 г.; в Судан през 1998 г.; в Йемен през 2002, 2009 г. и 2011-2022 г.; в Пакистан от 2007 до 2015 г.; в Либия от 2011 до 2015-2019 г. И дори не съм споменал многобройните „тайни“ операции, извършвани масово по целия свят със същата благородна цел за защита на „американските интереси“.
.
В 250-годишната история на Съединените щати е имало само приблизително 20 години, през които страната не е водила война извън границите си. Останалата част от това време – 230 години – е белязана от кланета извън границите ѝ. От 2014 г. насам дойде ред на Украйна.
.
Франция, наред с много други, васална държава на Съединените щати в продължение на повече от 50 години, с изключение на няколко малки „бунта“, които са просто незначителни неуспехи за покорената нация, винаги е била непоколебима в подкрепата си на усилията за „демократизация“, предприети от нейния господар. Почти всички гореспоменати „демократични“ действия в даден момент са били гледани много благосклонно от различните последователни администрации на Елисейския дворец.
.
Възмущението на „цивилизования свят“ НЕ СТРУВА НИЩО.
.
Ако имаме глобален поглед върху света от последните 70 години, а не истеричната слепота от последните няколко дни – днешното възмущение изглежда почти нездравословно и перверзно, защото е напълно откъснато от контекста на реалността на това, което се случва всеки ден по света в продължение на толкова десетилетия.
.
Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство? Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа. Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.
.
Но в никакъв случай не съм наивен: предвид нивото на широко разпространена индоктринация и степента на непроницаема местна пропаганда, напълно осъзнавам, че мнозинството от западните читатели на това писмо имат съвсем различно, предварително замислено мнение по темата. Това изобщо не ме притеснява.
.
Населението на западните страни от НАТО винаги е имало много сериозни трудности да разбере, че високите принципи и ценности, прилагани в рамките на собствените им граници, нямат абсолютно нищо общо, дори отдалечено, с тези, провъзгласени от въоръжените сили на „цивилизования свят“ извън техните територии.
.
Това, на което Западът е свидетел през последния месец и за което е бил напълно сляп през осемте последователни години, предшестващи този последен месец, не е началото на нова война. Това е просто разширяване на бойната зона, която вече е нараснала от 3% от територията на Украйна (населена с 15% от жителите на страната) до 15% от територията.
.
Разликата между вас и руснаците: руснаците са свидетели на бомбардировките на градове, разрушаването на гражданската инфраструктура, труповете на деца, военните престъпления и масовото напускане на страната на бежанците от 95 месеца, а вие – от 30 дни.
.
автор Олег Нестеренко
———————
П.С.: Днес е ред на Иран. Чий ред е утре?
.
** Терористични и екстремистки организации, забранени в Руската федерация
.
* Тази статия датира от 23 март 2022 г., дори преди началото на първите мирни преговори, които се проведоха между Русия и Украйна в Истанбул от 28 до 30 март 2022 г.
——————–
Krasimira Filcheva