АНАЛИЗИ

Глобализация и Терор от световните господари върху населението

От много време ,,Елитът” упорито работи за налагането на Нов световен ред (НСР), посредством който напълно да укрепи позициите си и да държи здраво ,,стадото” под контрол. Този план се осъществява чрез:

Поставяне и издигане на доверени или подходящи хора на възлови позиции в банковото дело, бизнеса, политиката, религиите, медиите, армията, медицината и на привидно несвързани една с друга международни институции, които обаче служат на същата кауза. Често тези, които са по-ниско в служебната йерархия, нямат никаква представа за плана, който несъзнателно подпомагат. Много организации и движения имат различни имена и изглежда като че ли преследват различни цели, но всъщност са манипулирани от едно и също място в името на осъществяването на глобализацията (евфемизъм за Нов световен ред).Неутрализиране по всички възможни начини на организациите и на хората, които пречат за установяването на НСР.Заблуждаване на обществеността по отношение на истинските цели на глобализацията и отвличане на вниманието й чрез разнообразни методи.Оркестриране на събития и ситуации (предимно чрез всяване страх), създаващи подходящи условия, които да накарат хората да поискат прилагането на мерки за осигуряване на тяхната безопасност (по вече разяснената схема проблем > реакция > решение), след което да им бъде предложен НСР като единственото възможно и най-подходящо решение.

Най-общо казано целите на НСР са:

Единно световно управление в ръцете на ,,елита”.Световна централна банка и единна валута, без да се плаща в брой.Световни полицейски сили за поддържане на реда, който е наложен от ,,елита”.

Преди няколко години бившият председател на НАТО Хавиер Солана заяви, че Европейският съюз трябва да подготви полицейски сили за бързо реагиране, които да подкрепят военните действия в зони на конфликт. Кой подклажда конфликтите обаче, е добре известно. Според Солана страните членки на ЕС дори трябва да отидат още по-далеч, като създадат полицейски сили, които да бъдат в постоянна готовност и при нужда да бъдат изпращани където е необходимо.

Значително намаляване на населението на Земята с всички възможни средства.

Начините, по които се осъществява тази политика, зависят от степента на развитие на съответните държави и ситуацията в дадения район на планетата. Там, където е възможно, се разпалват войни, които, от една страна, водят до изтребление на големи маси от населението, а от друга – пълнят касите на оръжейната индустрия и свързаните с тях банкери и политици. Гладът и епидемиите също се използват широко, особено в по-слабо развитите страни. Всеки ден около 100 000 души умират от глад или от непосредствените последици от него. Както пише Жан Зиглер: ,,За народите от Третия свят ,,Третата световна война” вече е започнала… Унищожението на милиони човешки същества чрез глад се извършва всекидневно, с ледено спокойствие се приема за нещо нормално, и то на една преливаща от богатства планета… Постоянният глад и хроничното недохранване са човешки творения. Те са резултат от смъртоносния ред в света. Всеки, който умира от глад, е жертва на убийство.”

Бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт заяви преди време, че смъртта на 500 000 иракски деца е приемлива цена, която трябва да се заплати, за да се изгради светът, в който тя иска да живее. Според УНИЦЕВ в периода от 1991 до 1997г. вследствие на наложеното от американците ембарго са загинали над 850 000 иракски деца. Днес под една или друга форма две трети от човечеството са обект на американските санкции – едноличен диктат на самозабравил се тирания. Нима е чудно тогава, че има толкова много хора по света, които са готови да се борят по всички възможни начини дори и с цената на живота си срещу този, който им отнема хляба и им налага своята воля?! САЩ са водили войни в чужди държави и райони над 40 пъти за последните две десетилетия, използвайки различни оръжия за масовото поразяване, включително касетъчни бомби и снаряди с обеднен уран.

Схемата за намаляване на населението се прилага успешно и у нас от тестните слуги на ,,елита”. С тяхна помощ според последни данни нацията ни е сред най-бързо намаляващите в света и се топи с 40 000 души на година, като до 2050г. се предвижда да бъдем не повече от 5 млн., от които българите ще са едва 60% в най-добрия случай. България е и на челно място в Европа по детска смъртност.

Здравеопазване с пълно господство на фармацевтичната индустрия и хирургията и ограничаване на всички естествени и евтини терапии и профилактични мерки.Контрол над всички източници на енергия, както не се дава достъп до каквото и да е технология, позволяваща използването на практически неограничена евтина енергия за различни нужди.Уедряване на селското стопанство и съсредоточаването му в ръцете на корпорациите. Системата контролира чрез създаване на зависимост, затова се стреми да унищожи и самостоялтелните фермери, които представляват заплаха за съществуването на НСР и изобщо за тоталитарните режими. Ще ви напомня, че в Съветска Русия болшевиките избиха поне 6 млн. души чрез глад, отнемайки земите им и средствата за производство.

Една от операциите на фондация ,,Рокфелер” е ,,правилното” регулиране на световното селско стопанство, като такива контролиращи програми вече са задействани в Мексико и Латинска Америка. Сега мултинационалните компании чрез налагане на генно изменени култури и семена терминатори искат да направят фермерите и нас напълно зависими от тяхната милост.

Тотален контрол над човечеството чрез поставянето на лазерен идентификационен код върху кожата на всеки индивид и на микрочип, свързан с един супермощен компютър и глобална позиционирана система.Да се блокира развитието на човешкия род в духовен план. Олигархията иска да бъде обслужвана от неосъзнато относно своя потенциал, затъпяло, послушно и без много претенции население. Образованието няма да запознава подрастващите с истинската история и да ги учи да мислят самостоятелно, а ще им дава само такава информация, която ще държи умовете им пленници на системата.

Родителите, които не се съгласяват децата им да бъдат отглеждани и възпитавани по налагания начин, както и да бъдат ваксинирани и имплантирани с микрочипове, ще бъдат обявявани за ,,неблагонадеждни” и ще им се отнемат родителските права.

Движението Нова епоха (Ню Ейдж) е един от триковете, приложени в областта на духовността за отклоняване на вниманието на хората от истинските причини за сегашното състояние на света. Неговата цел е да бъде контролирано пробуждането на много хора и да се отклони съзнанието им в желаната посока, така че да не бъде застрашено съществуването на системата. Според доклад от 1974г. на британския институт ,,Тависток” Ню Ейдж придобива широка популярност именно поради усилията на института и е създадено като сегмент от планирана социална конспирация и част от масовото промиване на мозъци. Поученията на много от лидерите на това движение не водят у последователите си до промяна в разбирането на задкулисните сили, които сътворяват толкова беди в живота на човечеството и до активно желание за промяна, а до бягство от действителността (ескейпизъм). Тези хора могат да бъдат наречени ,,позитивисти”. Те ви казват, че трябва да мислите само положително и всичко ще се оправи. По този начин допринасят, макар и несъзнателно, за поддържане на една изключително вредна заблуда, като откъсват хората от действителността и им насаждат измамни идеи за благополучие.

,,Елитът” дава на своите планове и институции имена, които замаскирват тяхните цели или са противоположни по значение на дейността им. Например, ако става въпрос за ,,мирен комитет”, то това всъщност означава ,,комитет, който има за цел да разпалва военни конфликти”; ако се говори за ,,етническа толерантност”, се има предвид създаване на етническо напрежение и вражда, и т.н.

НСР се налага под лозунгите за ,,укрепване на демокрацията” и ,,защита на моралните ценности”, но в действителност той е замислен така, че да отстоява интересите на банковите и промишлените олигархични кръгове с всички възможни средства. Хаосът в света, който целенасочено се поддържа, локалните войни и конфликти, финансовите кризи, организираната престъпност и т.н. се използват, за да се оправдае идването на власт на едно световно управление със световна полицейска сила, като несъгласните с това положение ще бъдат обвинявани в ,,престъпления срещу реда” и срещу ,,добруването на човечеството”. Последните две десетилетия господстващата система, обслужваща международните банкери и транснационалните корпорации, все по-често се намесва, за да контролира и насочва националната политика на отделните държави в съответствие със собствените си стратегически, икономически и политически интереси, използвайки различни институции като Световната банка (СБ), МВФ, Световната търговска организация (СТО), Кръглата маса, Трилатералната комисия, Билдербергския клуб, Римския клуб, ГАТТ, НАФТА и други структури.

Морис Рубин, редактор и издател на ,,Дъ прогресив” пише в своя статия: ,,Властта на корпорациите е доминиращата сила в днешното общество… Ние ставаме свидетели на един безрецедентен трансфер на власт от народите и техните правителства към глобални институции, верни само на някакви абстрактни принципи за свободен пазар, покровителстващи бездушни същества, които оформят или съсипват нации” – Джоел Блейфус, редактор на ,,Ин дис таймс”, дългогодишен репортер и разследващ журналист.

Ноам Чомски, виден критик на опитите за създаване на нов световен ред, отбелязва:

Друга цел беше да се изправи на крака едно действително световно правителство, откъснато от народното съзнание и народното вмешателство, имащо за дача да осигури световните човешки и материални ресурси да бъдат достъпни без ограничение на международните компании и на международните банки, които да контролират системата в планетарен мащаб. Демокрацията се е превърнала в система за прикриване на елитарни решения, а парламентаризмът в сателитните държави е само един полезен инструмент за налагане на господството над покорни местни малцинствени групи.

Според Чомски ,,новият световен ред е царство на терора”.

За да стане възможно изпълнението на плана на ,,елита”, трябва да бъде ликвидирана националната независимост като явление. Това се осъществява както чрез външни фронтални атаки върху националния суверенитет на държавите, така и чрез постепенното му подриване и ерозиране отвътре с помощта на местни корумпирани и продажни политици.

Под благовидния предлог да се доведе младото поколение до идеята за интернационализъм и космополитизъм, се размиват моралните граници и ценностите и се подготвя почвата за безпрепятствено установяване на НСР. С призиви за глобализация и отваряне на обществата се цели заличаване на националното чувство и на културните традиции на отделните страни. Този процес започва от образованието, което трябва да формира безродна и послушна интелигенция. Терминът ,,интернационализъм” се популяризира, за да се прикрие съединената финансова, политическа и икономическа световна сила, стремяща се към установяването на тотално световно господство.

,,През следващия век нациите, такива каквито ги познаваме сега, няма да съществуват; всички държави ще бъдат под единствено глобално управление…” – Строуб Талбот, зам. – държавен секретар при Бил Клинтън, в статията, озаглавена ,,Раждането на глобалната нация” в ,,Тайм” от 20 юли, 1992г.

Проф. Арнолд Тойнби в реч пред Института за изучаване на международните работи в Копенхаген заявява: ,,Понастоящем ние дискретно работим с всички сили, за да изтръгнем от различните държави по света тази мистериозна сила, наричана суверенитет…”

Брок Чизхолм, бивш директор на СЗО: ,,За да осъществим (плана за) единно световно правителство, трябва да премахнем от умовете на хората техния индивидуализъм, верността им към семейните традиции и националната идентификация.”

Проф. Лозан Стоименов (в. ,,Нова зора”, 30.01.2001г.):

Държавният суверенитет се представя като отживелица, пречеща на прогреса… Националната държава е последният инструмент, на който мнозинството от хората възлагат някакви надежди за защита срещу силовото ограбване на техния труд и на националните ресурси: материални и интелектуални. За осигуряване на диктаторски позиции от едно нищожно малцинство над милиарди хора по цялата планета са необходими комплексни действия за преодоляване на съпротивителния потенциал на това огромно мнозинство. Войната срещу човечеството на практика се води на множество фронтове и въоръжените интервенции и международна полицейщина са само едно от тези направления. Война се води в науката, в културата, в образованието, да не говорим за идеологията и икономиката. Правилото ,,Разделяй и владей” се прилага в неизвестни в историята на човечеството мащаби, като се насаждат конфликти от най-различен характер: териториални, етнически, религиозни, културни, социални, расови и пр. Важно място заема войната срещу държавността на народите, обречени да бъдат асимилирани или ликвидирани. В тази война се използва продажна туземна администрация, формирана обикновено от посредствени и затова лесно манипулуреми и евтино купувани личности… Във всяка една област – наука, образование, промишленост, земеделие, здравеопазване, социално осигуряване, национална сигурност и т.н., вземаните и провеждани решения са в грубо противоречие с обективните изисквания за ефективност спрямо народа и държавата, но затова пък в пълно съответствие с интересите на чуждестранните и местните господари на ,,политическата класа”…

Бъдещето на една страна зависи от националното чувство, което съществува у народа й. Национализмът представлява осъзната отговорност към нацията, усещане за идентичност с нея, идеология за нейното спасяване и за защита на интересите й. Ето как прекрасно го е формулирал Хайтов: ,,Върховенството на Отечеството. Да го носиш в сърцето си, а не в дебелото си черво, и да си готов да се пожертваш за него. Това е най-старата национална идея, най-старият национален идеал, откакто има на света родове, племена, държави и нации.” Запитан коя ценност смята, че трябва най-бързо да възстанови, писателят казва: ,,… да заобикаляме отново родината си и да разберем, че с нищо не можем да я заместим. От всички национални идеали този е най-високият, най-старият и най-провереният. Народът без него не е народ, а сбирщина, която очаква своето заколение… Как да учиш войника да мре в защита на Родината, като думата ,,Родина” само дето не е забранена с указ? Когато президентски съветници оповестяват, че национализмът в родната казарма подлежи на изкореняване?”

В съответствие с приоритетите за налагане на НСР патриотизмът беше превърнат от политическите марионетки в България в мръсна дума, а национализмът – обявен за опасен. Всички сме свидетели на безродната, продажна и лакейска политика на управляващите през последните 15 години, благодарение на която в момента България е с неоколониален статут, сателит и васал на Вашингтон. Ще ви напомня какво каза бившият президент на Р. България Петър Стоянов пред Съвета за световна политика в Сан Франциско преди няколко години: ,,Модерните държави осъзнават, че е в техен интерес да следват общоприетите международни норми на поведение дори с цената на отказ от националния си суверенитет.”

Според Хайтов има ,,три главни категории граждани в момента: едните, най-огладнелите, мислят само за хляба; другите – за новия си бизнес; а трети отдавна ни разпродават. Рече ли някой да проговори за отечество, родина и пр., веднага следват квалификациите ,,патриотар”, ,,шовинист”, ,,националист” – точно същите, с които започна планомерната (след 1946г.) денационализация на българите, когато Червенков даде известната парола: ,,Най-голям враг на социализма в България е национализмът”. Сега чувам горе-долу същото: че най-голям враг на демокрацията бил национализмът, което показва, че около нас нищо съществено не се е променило.”

Национално отговорните правителства, които защитават своите страни и се грижат за благосъстоянието на населението, са враговете на ,,елита” и на НСР. Затова те се свалят с всички възможни средства и се заменят с послушни администрации, допринасящи за ограбването на новите колонии. Нашата страна е само един пример за тази политика. Ще цитирам Ж. Зиглер: ,,Към унищожението и страданията, наложени на народите от олигархиите на глобализирания капитал, от военната му империя и наеманите му търговски и финансови организации се прибавят и онези, които предизвикват корупцията и длъжностните престъпления, обхванали в голяма степен редица правителства… Защото световният ред на финансовия капитал не може да функционира без активното съучастие и корупцията на правителствата по места.”

Глобализацията не желае големи държави, затова чрез различни средства – създаването на икономически, политически и етнически напрежения и кризи, ги дестабилизира и разкъсва. А в тези вече новосформирани васални държавици, които практически са без национален суверенитет, управляват администратори, спечелили доверието на Големия брат чрез нископреклонничеството си и с готовността за предателство спрямо народа си. Примерът с Югославия е пресен, сега е ред на Македония, а може би после и на България. Лорънс Игълбъргър, бивш държавен секретар в администрацията на Буш, заяви през 1994г., че е възникнала потребност от ,,съвременен Берлински конгрес”, който под ръководството на САЩ и с участието на немците, французите и италианците да преначертае границите на Балканите. Подобна идея отново беше подхвърлена от Лорд Д. Оуен през 2001г. Що се отнася до югославяните, Игълбъргър заплаши, ,,че колективно ще им разплачем мамицата, ако не са послушни!”.

Както вече отбелязахме през февруари 2006г. в България се появиха искания за промяна на името на държавата и за признаването й за федеративна република.

Кметът на Ню Йорк Джон Хайлън в изказване през 1922г.:

Истинската заплаха за републиката е това невидимо правителство, което като гигантски октопод разпростира гадните си слузести пипала над града, щата и нацията. Като истински октопод той оперира зад прикритието на създаден от себе си защитен параван… Главата му е представена от интересите на Рокфелеровата компания ,,Стандарт ойл” и малка група могъщи банкерски къщи, наричани международни банкери. Тази малка котерия от международни банкери в действителност ръководи правителството на САЩ в името на своите егоистични цели. Те практически контролират и двете политически партии…”

Американският президент Ендрю Джаксн (1839-1847) заклеймява международните банкери като ,,змийско гнездо”. Според него, ако хората узнаят как те в действителност манипулират Америка зад кулисите, ще избухне веднага революция. Години по-късно Уудроу Уилсън, друг американски президент, заявява: ,,Някои от най-известните мъже в САЩ в сферата на търговията и производството знаят, че има една сила толкова организирана, подмолна, вдеобхватна и гибелна, че те предпочитат да не я обсъждат на глас.”

,,Светът се ръководи от съвсем различни персонажи, а не от тези, които хората си представят, че виждат” – Бенджамин Дизраели, министър-председател на Англия в периода 1874-1880г.

Американският президент – масонът Франклин Делано Рузвелт, очевидно запознат с плановете за НСР, е казал: ,,В политиката нищо не става случайно, но ако стане, можете да бъдете сигурни, че то е било предварително планирано.”

Една от пионките на ,,елита” – Луначарски, открито заявява: ,,Ние мразим християнството и християните; те проповядват да обичаме нашите съседи и ближни, което е противно на нашите принципи. Това, което ние желаем, е омраза. Ние трябва да се научим как да мразим и само тогава ще победим света.”

Post Views: 23

АНАЛИЗИ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.

Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации

Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна

Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.

Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.

Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.

Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.

„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.

Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.

Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.

„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.

Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.

„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:

НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.

На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.

Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.

Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.

Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.

САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.

Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.

Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.

Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.

Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.

Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.

Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

АНАЛИЗИ

Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие

Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.

Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.

Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.

Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.

Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц

Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.

Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.

Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.

Коалиционни спорове и икономически натиск

От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.

Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.

Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.

AfD печели от недоволството на германците

Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.

Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.

Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.

Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин

Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.

След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.

Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.

Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.

Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.

Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.

Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.

Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.

Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.

Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

Въпреки санкциите: Русия печели от новата петролна криза.

Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.

След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.

Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.

Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск

Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.

Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.

Ормузкият проток и връщането към руския петрол

Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.

На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.

Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията

Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.

Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.

Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки

Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.

По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.

Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.

Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.

Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.

Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.

Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7