АНАЛИЗИ

ГЕРБ (БКП 2.0) СЕ ГОТВЯТ ЗА НОВИ ИЗМАМИ!

Костинбродската измама на ГЕРБ

Този текст е писан през 2014г. Истината за едно от най-очевидните безобразия в историята на изборите в демократична България е на път да бъде подменена. Лъжата, настанена на нейно място, вече започна да се употребява като пропагандно клише, скрито зад лишените от смисъл думи „Костинбродска афера”. В последните дни все повече политици и анализатори я употребяват като нещо лошо, което, забележете, е било насочено срещу и е ощетило ГЕРБ и което не бива да се повтаря на предстоящия вот. Всъщност става дума за грандиозна фалшификация, подготвена от ГЕРБ, която бе разкрита най-вече заради политически интереси, които няма да разглеждам в този коментар. Допускам, че е възможно осветяването на случая в Костинброд да се е случило и по волята на Цветан Василев, който вече воюваше с Борисов по онова време, както и заради решението на ДПС да управлява с БСП, но и това не ми се струва толкова важно. Същността на скандала се състои в неоспоримия факт, че Борисов и Цветанов напечатаха близо 400 000 бюлетини с очевидната цел да подменят вота. Дали са лъгали така и на предишни избори? Наивно е да мислим, че не са. Наивно е и да си правим илюзии, че няма да мамят и сега.

С две думи да припомня фактите. На 11 май 2013 г., в съботния ден за размисъл, ТВ7 и Николай Бареков пускат в ранния следобед новината, че в печатницата в Костинброд са намерени 350 000 фалшиви бюлетини. Мълвата моментално обикаля медиите, следват реакции от политически сили, а около 17 ч. прокуратурата излиза с официално изявление, че съвместно с ДАНС са намерили около 350 000 бюлетини в печатницата в Костинброд. В изявлението на прокуратурата няма кой знае какви подробности, нито дори намек за вината на определена политическа сила.

Всички знаят, че печатницата в Костинброд е собственост на общински съветник от ГЕРБ, а никой по онова време нямаше съмнение, че това е и политическата сила, която фактически организира предсрочния вот на 12 май миналата година, след като лидерът Бойко Борисов подаде оставка като премиер няколко месеца преди това. Тогава никой не си правеше илюзията, че служебното правителство, назначено от Плевнелиев,взема самостоятелни решения, а Цветанов, Борисов, Фидосова и останалата номенклатура на ГЕРБ стоят настрана и като истински демократи не се намесват в управлението. Никой, който бе по-добре запознат с механизмите на властта, не си правеше илюзията, че Росен Желязков – главен секретар в МС, не изпълнява заповедите на Бойко Борисов и взема много на сериозно Марин Райков. Правя тази уговорка, за да подчертая, че ГЕРБ и лично Бойко Борисов и Цветан Цветанов носят отговорност за отпечатването на онези бюлетини. Който си мисли, че по онова време е възможно в печатницата на политик от ГЕРБ да се направи подобно нещо без санкцията на лидера, означава, че просто не е в час по темата за властта в България.

Но да продължим с историята. След като в медиите избухва скандал, изборите все пак се провеждат на другия ден, резултатите от тях и събитията след това са известни. Три дни по-късно прокуратурата дава специална пресконференция, на която разказва всичко за намерените бюлетини. Аз ще ви припомня само най-главното.

Общото количество, което е открито, е 22 палета. Бройката 350 000 идва от думите на собственика на печатницата, дадени при първоначалния му разпит. Всъщност бюлетините се оказват повече и почти достигат 400 000.

На пресконференцията на прокуратурата са показани снимки от огледа в помещенията на „Мултипринт”. Ето какво казва заместник главният прокурор Борислав Сарафов: Тези снимки представляват годни според нас бюлетини. Това са палети с надписи „Благоевград”, „Хасково”, отново „Хасково”, „Кърджали”, отново „Кърджали”, Пазарджик, Кюстендил, Шумен, Външно министерство – това са бюлетините за чужбина, Варна. Ако приемем, че това е брак, трябва да приемем, че имаме брак за Кюстендил, брак за Кърджали, брак, предвиден за всеки един МИР. Тези данни бяха смущаващи и ние бяхме длъжни да изолираме тези бюлетини от участие в изборния процес.

А ето и една интересна забележка от главния прокурор Сотир Цацаров, направена на същата пресконференция:

Трудно мога да си представя, че в една държава, която отпечатва бюлетини, която прави избори, отпечатването на бюлетините се възлага на частна фирма и на тази частна фирма се дава правото сама да организира транспорта – каза главният прокурор. Говорим за законен процес, не за нарушения, подчерта главният прокурор. Тази държава разполага с печатница на БНБ, с достатъчно възможности да осъществи превоз до областните администрации. Тук е въпрос на конструиране на Изборния кодекс. Защо ни е обществена поръчка за бюлетини, когато държавата спокойно може да предвиди къде се печатат бюлетините, кой ги разнася. А не – Министерски съвет да сключи договор с Х, Х да си купи хартия още преди да му са възложени бюлетините, след това Х да намери Y, който да вози бюлетините. Това не е упрек към служебното правителство, това е конструкцията на закона, каза главният прокурор.

На онази пресконференция станаха известни още много факти, с които няма да ви занимавам сега, но само ще припомня, че президентът Росен Плевнелиев е бил информиран от прокурорите за намерените бюлетини още в петък вечерта, преди деня за размисъл, а премиерът Райков и вътрешният министър Първанова са знаели доста преди това, веднага след като служителите на ДАНС са се задействали по сигнала, подаден до прокуратурата по-рано същия ден. От многобройните факти ще изведа още веднъж най-главното: В печатницата в Костинброд, която е на политик от ГЕРБ и която е отпечатала бюлетините за изборите, са намерени близо 400 000 бюлетини, напечатани извън поръчката, опаковани и поставени на палети с надписани дестинации,до които трябва да стигнат – Кърджали, Шумен, Благоевград и т.н.

Основната подмяна, която още тогава започнаха да извършват самите гербаджии с помощта на медийния си слугинаж много прилича на реакцията след разговора „Мишо Бирата”. И в двата случая бе приложен класическият постулат на хванатите в изневяра: отричайте всичко и докрай, дори да са ви заварили голи в спалнята, легнали един върху друг.

„Скъпа, не е това, което си мислиш!”

Забележете ловкия израз, който се употребява. Нямат смелост да кажат директно: „Не е това, което виждаш”, защото очевидностите на голите тела могат трудно да бъдат опровергани, а започват тънка манипулация, с която да внушат, че очевидното е плод на мисълта, а оттам и на въображението, което си е измислило изневярата. „Не е това, което си мислиш.” Крайната цел е измаменият да се досамозалъже в неизбежното бягство от действителността, която му е причинила ужасна болка. След подобна наглост някои хора вземат куфарите си и скъсват завинаги с измамника, други вземат кухненския нож и довеждат нещата до истинска трагедия, но мнозинството предпочитат да се самозалъгват, да си затворят очите и да забравят, че са били измамени. В това отношение Борисов е истински шампион, който живее хилядния си живот на политик, уличаван в лъжа. В други страни заловените в измама политици трудно получават втори шанс, а само по изключения трети.

У нас, ако Борисов престане да лъже,всички ще спрат да му вярват.

Но да се върна на бюлетините. Основната подмяна се състои в следната теза: Бареков е главният виновник, защото раздуха скандала в ТВ7, а прокуратурата е помагач в поръчката срещу ГЕРБ, дадена от БСП и ДПС. Това следва от факта, че Мая Манолова е подала сигнала за бюлетините в петък, а хората на Доган се изметнаха от договорките си с Борисов и направиха коалиция със Сергей Станишев след вота. Според защитниците на тази теза заради скандала ГЕРБ са загубили 5-6%. Забележете, че както при „Мишо Бирата”, така и тук основните аргументи не се градят върху факта или събитието, а върху интерпретациите за него, външните обстоятелства, които го съпровождат, и всичко, което се отнася до въображението, а не до очевидното. При „Мишо Бирата” ни питаха откъде сме взели записите и какво ли още не, само и само да не се съсредоточат върху думите на Борисов: „Изкарай ги (митничарите) оттам (фабрика за алкохол, която работи незаконно)… Аз (премиерът) съм поел ангажимент да не го закачам Мишо (бизнесмен, собственик на контрабандно произведения алкохол)”. В случая с Костинброд се опитаха да си измият ръцете с Николай Бареков – ама защо го бил обявил, кой му го бил казал, защо не си мълчал и т.н., и с прокуратурата, която се месела в политиката и прочее. Според тази теза излиза, че Бареков,пък и всички медии, както и прокуратурата е трябвало да замълчат при наличието на няколкостотин хиляди бюлетини, открити два дни преди изборите?

Това е налудничаво, въпреки че контролираните от Борисов медии биха замълчали. Това обяснява и факта, че информацията е изтекла към Бареков – тогава единственият журналист с достъп до голяма телевизия, който вече се бе обърнал срещу Бойко. Ако тази информация бе стигнала до БНТ, Нова ТВ или бТВ, тя просто нямаше да бъде излъчена. Основната теза на лъжците от ГЕРБ се основава на твърдението им, че нищо не е доказано. Че прокуратурата не е намерила и посочила виновника, както и начина, по който би се облагодетелствал от въпросните бюлетини. Това твърдение има съвсем прост отговор, който донякъде бе даден от Сотир Цацаров на споменатата пресконференция – тогава той каза в миг на пределна искреност, че прокуратурата не може да разчита нито на ДАНС, нито на МВР, нито на НСБОП, нито на която и да е служба за сигурност в работата си по сериозни дела. Около самия скандал в Костинброд има, меко казано, проява на тежка некадърност, некомпетентност и безхаберие от страна на изпълнителната власт, но това си струва да бъде разказано подробно друг път.

Сега само ще добавя, че едва ли Мая Манолова е била първата, която в петък е научила за отпечатаните бюлетини. Твърде вероятно е информацията за тях да е изтекла доста по-рано, може дори и с няколко дни, а организаторите на фалшификацията от страна на ГЕРБ да са били уведомени, че са разследвани, от същите служби, които е трябвало да ги разследват. Затова и всички са замръзнали и нищо не са предприели с отпечатаните бюлетини. Затова те не са били натоварени на камиони и закарани в Кърджали, Благоевград и т.н. Това е много просто и логично обяснение. Бюлетините не са влезли в употреба и с тях не е извършено престъплението фалшификация, защото е изтекла информация, че има опасност прокуратурата да осъществи акция, и гербаджиите са се отказали от тази партида. Дали е имало друга и дали допълнителни бюлетини не са отпечатвани за предишните избори, организирани от ГЕРБ, можем само да се досещаме. Лично аз не се съмнявам, че е така.

Работата е там, че пропагандаторите на „Костинбродската афера” не могат да отговорят на простия въпрос –

защо са отпечатани близо 400 000 допълнителни бюлетини извън необходимите

и в нарушение на официалната поръчка и всички изборни правила? При това в частна печатница. Кой частник ще си съсипва бизнеса с такова безумно поведение, ако не е с цел и не е обезщетен? Разбира се, че тези бюлетини са отпечатани, за да влязат в нерегламентирана употреба по време на изборния процес. Те са предвидени за фалшификация на изборите. Как нямат срам онези, които говорят, че това било заговор срещу ГЕРБ, след като именно ГЕРБ е отговорен за тази измама? Повтарям, че самото отпечатване на 400 000 бюлетини е извън всички правила и представлява измама. Това, че законодателството ни е зле, прокурорите неуки, а медиите сервилни, не отменя очевидността на случилото се. ГЕРБ подготви 400 000 бюлетини, за да фалшифицира изборите – това е истината, а всичко останало са приказки от типа на „Не е това, което си мислиш”. Който обича да го правят на глупак, може да ги слуша.

Аз обаче се възмущавам от нахалството не толкова на гербаджиите, колкото на онези десни потреси, които ги защитават публично. На онези адепти за морал в политиката с вувузели в уста, които системно си затварят очите за престъпленията и лъжите на ГЕРБ. Особено за тази грандиозна подмяна, която се опитаха да направят миналата година и която няма аналог в новата българска история. 400 000 фалшиви бюлетини! Разбирате ли размаха на този сюжет? Осъзнавате ли, че това е скандал, след който във всяка страна ГЕРБ нямаше да го има, а няколко правителствени чиновници от служебното правителство щяха да са в затвора?

Тук е мястото да попитаме Росен Плевнелиев защо е мълчал, след като е разбрал за бюлетините. Ако държавният глава бе излязъл с обръщение по този въпрос, нямаше да има истерични реакции, нито необходимост информацията да изтича през медиите, за да види все пак бял свят. Като патрон на правителството, което провежда избори, Плевнелиев бе длъжен да реагира на този безпрецедентен случай и сам да поиска от прокуратурата пълното му разследване, както и пълната му публичност, за да не остават подозрения. Разбира се, че отговорност носят и служебният премиер Марин Райков, и министърът на вътрешните работи Поли Първанова, които също са били уведомени ден преди въпросната събота, но не са сметнали за необходимо да реагират. С мълчанието си и президентът Плевнелиев, и служебният премиер Райков се превръщат в съучастници на измамата. Не са реагирали, защото много добре са си дали сметка кой стои зад това – общият им началник от Банкя.

И на края за абсурдната теза, че Николай Бареков, ТВ7 и няколко сайта, които бяха по-активни в деня за размисъл, са отнели 5–6% от ГЕРБ. Тук определено се надценява българският избирател. Става дума за няколкостотин хиляди души, които са си променили мнението, информирано, основно през интернет и ТВ7 и в рамките на няколко часа са решили да не гласуват за ГЕРБ, отвратени от тяхната измама. Това звучи като хубав сън. Ако избирателите бяха толкова активни и будни, България щеше да е с поне 10 години напред в развитието си. Приемем ли тази логика за вярна, то след „Мишо Бирата” и три години писания и скандали около този казус ГЕРБ да бяха изчезнали съвсем… Дори не споменавам двайсет други равностойни скандала, забъркани от Борисов и Цветанов, които във всяка друга страна отдавна биха ги изхвърлили от политиката.

Тук всяка лъжа им се прощава.

Ще видим докога, но е много наивно да се твърди, че на 11 май сериозен процент от избирателите са получили морално просветление в рамките на няколко часа и са наказали ГЕРБ за измамата, а после пак са получили просветление и са разбрали, че са измамени всъщност от Цацаров и лошите комунисти, та сега пак се канят да гласуват за ГЕРБ, както сочи социологията. Това просто не е вярно и звучи абсурдно.

Генералната цел на тези лъжи, включително и за така наречената Афера „Костинброд” е да ни внуши, че ГЕРБ не управляваха в последната година не защото са некадърни и бяха изгонени от властта чрез протести, а защото злите сили, комунистите и мафията са им скроили заговор и насила са ги свалили от власт. Цели се още да бъдат забравени престъпленията и безобразията, вършени от правителството на Борисов, и да се внуши, че той и ГЕРБ нямат нищо общо с лошото в българската политика и затова са единствената алтернатива на предстоящите избори. А то е точно обратното – в способността си да творят зло ГЕРБ нямат алтернатива в България, а опитът им преди година да подменят изборните резултати с 400 000 фалшиви бюлетини е само едно малко доказателство за това.

Текстът е публикуван на 11.09. 2014г.

Post Views: 8

АНАЛИЗИ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.

Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации

Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна

Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.

Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.

Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.

Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.

„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.

Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.

Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.

„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.

Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.

„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:

НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.

На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.

Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.

Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.

Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.

САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.

Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.

Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.

Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.

Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.

Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.

Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

АНАЛИЗИ

Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие

Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.

Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.

Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.

Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.

Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц

Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.

Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.

Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.

Коалиционни спорове и икономически натиск

От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.

Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.

Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.

AfD печели от недоволството на германците

Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.

Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.

Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.

Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин

Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.

След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.

Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.

Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.

Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.

Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.

Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.

Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.

Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.

Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

Въпреки санкциите: Русия печели от новата петролна криза.

Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.

След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.

Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.

Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск

Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.

Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.

Ормузкият проток и връщането към руския петрол

Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.

На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.

Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията

Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.

Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.

Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки

Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.

По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.

Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.

Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.

Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.

Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.

Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7