СВЯТ

Властите на Русия и САЩ май намериха точка на съприкосновение

„Линията на поведение на Съединените щати спрямо Русия, може да се каже, стана по-малко противоречива. Срещата в Женева между Путин и Байдън направи възможно консолидирането на тази тенденция. Риториката на Москва също стана по -спокойна. Това е добро начало“, казва Тимъти Колтън, американски експерт по Русия и бившия СССР в кулоарите на срещата на Валдайския клуб. Какво е бъдещето, което според експерта, очаква отношенията между Русия и САЩ?

Тази седмица Сочи е домакин на XVIII годишна среща на международния Валдайски дискусионен клуб. Основната тема е „Глобална промяна – XXI: хора, ценности, държава”. Политици и експерти от 45 държави по света обсъждат най-належащите въпроси от глобалния дневен ред, включително отношенията между обществото и държавата в ерата на коронавируса.

Кметът на Москва Сергей Собянин беше гост на форума. На закрито заседание кметът на столицата говори за разбиранията си за съвременната градска политика и за нейното отношение към положението на човека. Беше засегната и темата за борбата с разпространението на коронавируса.
Известният американски политолог, професор и декан на катедрата по публична администрация в Харвардския университет Тимъти Колтън взе активно участие в дискусиите на платформата.

Основната област на научния интерес на експерта е политиката и публичната администрация в Русия и постсъветските страни. Преди това Колтън е бил директор на Центъра за руски и евразийски изследвания „Дейвис“. Той е автор на книги, монографии и множество статии, автор на биографията на първия руски президент Борис Елцин от 2008 г. Политологът е един от ръководителите на Работната група за бъдещето на руско-американските отношения.
Колтън разказа в кулоарите на форума във Валдай как вижда развитието на руско-американските отношения.

Г -н Колтън, възможно ли е според вас да се подобрят отношенията между Русия и САЩ след срещата на Путин и Байдън в Женева? Нашите програми станаха ли малко по-идентични?

Тонът на връзката се подобри. И мисля, че това се случи още преди Женева, до голяма степен благодарение на решението на администрацията на Байдън да комуникира по -спокойно с Русия и да направи промени в своята политика. Линията на поведение, може да се каже, стана по-малко противоречива. Женева обаче направи възможно консолидирането на тази тенденция. Реториката на руската страна също стана по-спокойна. Това е добро начало.

Според мен днес има някои проблеми, които биха могли да бъдат разрешени бързо, но никой просто не се е намесил в това и дори не е помислил за тях. На първо място, говоря за невероятното отслабване на туристическите контакти между страните. Пътуванията, визите, посолствата са сериозно засегнати през последните години. Много от нас очакваха този въпрос да бъде приоритет за Путин и Байдън, но не. Ситуацията не само не се е подобрила, но има и сигнали, че нещата само ще се влошат.

Говорейки за по-фундаментални въпроси, отбелязвам, че нашите страни сега обсъждат контрола върху въоръженията. Текат консултации по киберсигурността. Все още не виждаме споразумения, но страните поне обсъждат. Говори се и за стратегическа стабилност.

Освен това нашите власти откриха една обща точка: започнаха малко да се съгласяват по въпросите на изменението на климата. Може би това е най-важната промяна за Русия. Ако за администрацията на Байдън климатът от самото начало беше важен, приоритетен въпрос, сега вашият президент също ясно показва, че Русия трябва да подходи към този проблем по-сериозно, отколкото преди две или три години.

Тук наистина има какво да се говори: Русия е четвъртата в света по емисии на въглероден диоксид, САЩ са втори след Китай. В този случай сътрудничеството би било плюс. Освен това е сравнително нов проблем. Няма такъв товар от натрупани проблеми, както по въпросите на Украйна или ракетите в Европа – въпроси, които са на дневен ред от много години, така че тук е възможен творчески подход.

Кой мислите, че ще бъде следващият президент на САЩ и защо?

: Джоузеф Байдън е най -старият президент в историята на САЩ. В същото време той обяви готовността си да се кандидатира отново през 2024 г. Ето защо тук бих поставил въпроса кой ще бъде президент до 2028 г., а той все още е много далеч. Не мисля, че можем да предвидим кой ще представлява демократите в бъдеще. Вероятно някой е много непоследователен в политиката си.
Нека ви напомня, че Доналд Тръмп също каза, че сериозно планира да отиде на изборите през 2024 г., за да си върне Белия дом. От обкръжението съобщиха, че ако здравето на Тръмп е наред, той ще се кандидатира. В този случай ще се върнем през 2020 г. и около тази битка ще се разгърне истинска драма.

Трябва да се отбележи, че до 2024 г. ще имаме и така наречените междинни избори – за Конгреса. Те са насрочени за есента на 2022 г. и се очаква да бъдат място на голяма политическа битка. Републиканците се подготвят за тях, искат да си възвърнат част от загубените сили. Ако това се случи, ние отново ще имаме разделено правителство. В Конгреса има мнозинство от една партия, президентът се подкрепя от други хора. Този период често е много труден период от гледна точка на политиката в Съединените щати.

Може ли щурмът на Капитолия на 6 януари да се нарече заграбване? В крайна сметка, по същество тези, които атакуваха, не узурпираха властта?

Разбира се, това беше атака и срещу Конгреса, и вероятно дори срещу страната. Не съм сигурен кой термин би паснал тук, но знаем, че много хора бяха обвинени в различни престъпления, включително убийство, след случилото се. Беше ужасно. Конгресът в момента разследва това. Те ще си направят изводи, но това, разбира се, е просто срамота.

Как виждате Евразия след 30 години? Каква роля ще играят Съединените щати в бъдещото развитие на континента? Ще стане ли Евразия по-независима от Запада?

Евразия е сложно, сложно понятие. По принцип трябва да говорим за бившите постсъветски републики, които претърпяха сериозна трансформация в близкото минало и тръгнаха по своя собствен път в различни посоки. И този процес е малко вероятно да приключи в близко бъдеще.

Самата Русия върви по труден път: тя много бързо премина през социокултурна модернизация, отчасти западняшка, като изостави някои аспекти на западния начин на живот. Настоящите власти във вашата страна са страстно против опитите за упражняване на влияние отвън.

Впечатлението е, че страните от бившия Съветски съюз ще продължат да следват различни пътища и връзките между тези страни ще стават все по-слаби с течение на времето. Връзките няма да изчезнат, но ще отслабнат.

В разбирането на самия Запад западното влияние не е толкова голямо в онези региони на Евразия, които са физически и географски отдалечени от Запада. Например в Централна Азия ролята на Китай е много по-голяма от тази на Съединените щати. От запад на бившия Съветски съюз – държави, свързани с Европа по различни начини, в частност балтийските страни, които вече са част от Европейския съюз.

Постсъветските страни, според мен, балансират между желанието за поддържане на прагматични отношения с Русия, от една страна, и, от друга страна, за получаване на достъп до западните пазари, включително западния пазар на труда.
Виждам доста неравномерно бъдеще. Но всякакви прогнози ще бъдат неточни, тъй като често се случват събития, които драматично предефинират ситуацията.

Може би един елемент, който бих могъл да подчертая, е, че напоследък геополитически играчи, в допълнение към ЕС, САЩ и Китай, започват да се опитват да включат постсъветските страни, включително Русия, в своите амбициозни планове.

Една такава страна със сигурност ще бъде Турция, която беше дълбоко въвлечена във войната в Карабах миналата година и която сега изгради близки съюзнически отношения с Азербайджан и консолидира присъствието си в Каспийско море, което не е имала преди. Мисля, че ще видим повече действия в периферията на бившата империя.

Какво влияние смятате, че пандемията е оказала върху световното общество?

Сега според мен е много трудно да се оцени ефекта от пандемията, тъй като тя все още остава при нас. През последните година -две, когато вече беше възможно да се направят някои заключения за ситуацията, всичко се промени много.
Това беше шок за почти всички страни, включително моята и вашата. Не можехме да предвидим това. На теория разбирахме, че подобно развитие на събитията е възможно, но тези абстрактни предположения бяха всичко, което имахме в крайна сметка. И това не беше достатъчно.

Мисля, че трябва да преосмислим този въпрос на различно ниво и това ще отнеме време. Да, нашите правителства, нашите държави отвърнаха на удара, но това е много дълга битка и все още не е приключила.

Post Views: 2

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 5

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.