БЛОГ

ВИКТОРЕ, ТРЪГНИ СИ!

Виктор не трябва и не може да търпи такова отношение и подигравка. Идва момент, когато не е удобно да питаш. Идва момент, когато не трябва да питаш. И идва момент, когато ти се подиграват, че си там където трябва да задаваш въпроси. Това е моментът, в който журналист трябва да си тръгне.

Може би трябва това писмо да не е към Виктор Николаев – а до Борисов, който пусна кучетата си да плашат всеки и всичко. От Президента, до водещи и репортери. Наглостта на управляващите има писмено разрешение от най-високо ниво – но това е друга битка.

Бил съм на мястото на Виктор Николаев. Вярвам, че не трябва да се изнасят проблемите на телевизионната кухня. Вярвам, че този път (заради обществения отзвук) броудкастърът му ще го защити. Но ситуацията от тази сутрин е такава, именно защото журналистите са безкрайно лоялни към работодателите си. Не друго. Наглостта има политически еквивалент, а журналистическото търпение сякаш няма край. Или има?! Но тогава пак са виновни журналистите.

Един път Виктор е виновен, че се държат с него така. После ще е виновен, че си е тръгнал, защото условията, в които се прави журналистика у нас е чудовищна. Чудовищна е заради Ани Цолова. Чудовищна е заради Васил Иванов, и е чудовищна заради Сарелска, един бивш шеф на новините. Чудовищна е заради публицистиката изцяло. Всички те, както и други, както и публицистиката си отидоха тихо. Рано или късно и Виктор ще го направи. Ще го направи също така тихо, като мен и много други. Защото мениджърите на големите телевизии не могат да озаптят кучетата на политическата класа. Или да озаптят директно кучкаря.

Аз постъпих така и затова днес броудкастърът търси да си отмъсти жестоко и неумолимо. Но няма такава клауза в нито един договор – да си лоялен на работодател, който е подчинен на сериозно прогнилата политическа класа. Обвинявам директно мениджърите на големите телевизии за това, което прави един депутат с един водещ. Водещ, който мениджърите ще успокояват всеки ден – ще обещават, че такава ситуация като сутрешния блок на Виктор с Гочоолу и Дочоолу на политическата класа е ефир – няма да се повтори.

Лъжат те, Викторе. Един път като се случи – това се повтаря всеки ден. Колко месеца ще изтърпиш? И какъв проект, свързан с мода, усмивки и лайф-стайл ще ти предложат, замисли се? Като на Ани ли? Журналистите се усмихват, търпят и мълчат. Не е заради продажността си или за да свършат работа някому. Правят го, защото са лоялни към професията и йерархията. После съжаляват.

Но по-добре да съжаляваш, че си си тръгнал, отколкото да съжаляваш, че си останал.

Post Views: 54

БЛОГ

ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..

ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..

Уважаеми, народни депутати,
баба реши писмо да ви прати.
Здравейте, другарки и другари,
дано писмото ми здрави ви завари,
вие май господа се вече наричате,
извинете за грешката, ако обичате,
пиша ви от село – провинция дълбока,
аз съм стара баба, слепоока,
изгледала съм десетина внуци,
вече ръцете и краката са ми куци,
стара съм, не разбирам протокола,
но знам как да размахвам кола,
окастрен, от младо дърво, прав,
кокал няма да ви остане здрав,
само по избори да смеете да припарите,
ще бия наред – и господата, и другарите,
ще видите какво е социална политика
като ви пусна от обора гладен бика,
нека ви притисне с рогата на тясно,
за да разберете народа си ясно,
да разберете какво е държава да те мачка,
да те притиска за пари на всяка крачка,
да се срещнете с живота – разярен бик,
да му видите отблизо страшния лик,
да ви нарани да болка, до кръв,
да ви гони, сякаш сте стръв,
да ви гледа из под вежда,
опрени до стената, без надежда,
да ви заболи душата от обида,
че сте жертвите в тази корида…
Елате, каня ви на гости,
да се научите как се пости,
да се научите как с пенсия се кара,
да чуете как крадец в тъмно бара,
да платите сметките за вода, парно, ток
и без пари да карате на милостта на Бог,
да пресичате улица на бегом като в спорта,
да се бутате в маршрутки и в транспорта,
да се редите за пенсии пред пощите,
да плачете за децата си в нощите,
да ви пращат по клинични пътеки,
да чакате пред лекари и аптеки.
да получавате вместо надбавки,
жълти стотинки за подигравки…

Послепис:

В послеписа ще ви напиша,
оставете народа да диша,
децата и държавата ни върнете,
на старите внимание обърнете
и ви предупреждавам, господа и другари,
че с хората не трябва да си правите гъргари!… 🤔

Благодаря! 🙏💖

Post Views: 6

БЛОГ

Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха

Здравейте.

Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.

Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.

Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.

Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.

Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.

Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.

Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.

Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…

След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.

Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!

Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.

Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.

Разочарована съм.

Красимира

Post Views: 24

LIFE

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“

❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.

Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.

Те мечтаят за стоки.

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026

За лайфстайл.

За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.

❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“

❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.

❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.

💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?