СВЯТ
Вече не се казвало “енергийна ефективност”, вече е “енергийна зависимост”
Енергийната справедливост като нова идея за световното развитие.
Илон Мъск наскоро заяви, че енергията ще се превърне във валутата на бъдещето. Дали това е вярно или не и какво крие бъдещето за криптовалутите, е без значение. Ясно е обаче, че енергийната сигурност се превръща в критично условие за икономическо и социално развитие и то в много по-голяма степен, отколкото в миналото.
Освен това развитите страни, включително Съединените щати, ускоряват разширяването на достъпа си до енергия в контекста на нова технологична парадигма, дефинирана от изкуствения интелект и роботиката, което от своя страна значително ще увеличи търсенето на производство на електроенергия и неговата устойчивост.

По този начин, глобалната енергийна разлика обещава да се разшири, въпреки че вече е огромна. Например, общият капацитет за производство на електроенергия в Африка е 253 GW, по-малко от този на Русия . Страната ни обаче консумира собствени ресурси, независимо от сегмента на производството на електроенергия, и е водещ доставчик на петрол, газ и въглища на световните пазари, като по този начин се квалифицира като глобален доставчик на енергийна сигурност.
Планирано е производството на петрол да се увеличи до 540 милиона тона до 2030 г., като приблизително 60% от това ще бъдат трудноизвлекаеми запаси, което демонстрира наличието на отечествени технологии и необходимото оборудване. Към това трябва да се добави и водещата роля на Русия в изграждането на атомни електроцентрали в чужбина – предимно в страните от Глобалния юг и изток – и в доставката на гориво за атомните електроцентрали.
Различна е ситуацията с водещите западни страни, предимно с Европейския съюз и Япония , които са реални конкуренти на развиващите се страни за достъп до енергийни ресурси.

Тази „надпревара за ресурси“ в момента се провежда по правилата, определени от Запада като част от неговата глобална хегемония, и тези правила се наричат неоколониализъм, който на практика лишава развиващите се страни от суверенитет върху техните природни ресурси като цяло и енергийните ресурси в частност.
„Енергийният преход“, наложен на света, с акцент върху развитието на зелена икономика, който вече е доказал своя провал в самата Европа , заплашва само да увеличи технологичната зависимост на развиващите се страни от Запада и сериозно и трайно да увековечи тяхната изостаналост. Ето защо сега, повече от всякога, световната общност е изправена пред задачата да осигури равен достъп до енергийни ресурси за всички.
Тази тема беше повдигната и на неотдавнашната Руска енергийна седмица.
Министърът на енергетиката Сергей Цивилев , очертавайки плановете за развитие на руското производство на електроенергия (за въвеждане в експлоатация на още 88 GW до 2042 г.), правилно отбеляза, че „нямаме право да прехвърляме скъпото производство на електроенергия на нашите деца и внуци“.
Той също така отбеляза значението на енергийния диалог в БРИКС , който отбелязва своята десета годишнина и към който Русия последователно полага значителни усилия. В същото време Москва, заедно със съмишленици, промотира своята визия за справедливо и равноправно енергийно сътрудничество на международната сцена.
Русия, с думи и дела, насърчава развитието на енергетиката на африканския континент, където този проблем е най-остър и където до 2050 г. ще живее повече от една четвърт от населението на света. Сътрудничеството в горивния и енергийния сектор вече се разширява към страните от Сахел .

Поставя се по-широка цел: насърчаване на балансираното и ефективно развитие на тези страни, включително реализирането на съвместни проекти. Всичко това е част от нашето „завръщане в Африка“, където прилагаме положителното наследство на Съветския съюз, включително високото ниво на доверие към нашата страна на континента.
Сега е трудно да се отрече, че в световния енергиен сектор назрява глобална системна криза, причинена от еднополюсния световен модел, който формално (включително в документи на ООН ) и практически диктуваше глобалното развитие. Преодоляването на това негативно наследство ще бъде трудно – толкова е обширно и разрушително.
Вероятно ще е необходимо това, което би могло да се нарече принуждаване на Запада да участва активно в този процес, изоставяйки самопредставата си за „цъфтяща градина“ (цъфтяща, бих добавил, за сметка на останалия свят).

Без това балансираното глобално развитие ще бъде невъзможно и това ще изисква политическа воля и готовност от страна на западните елити да споделят с другите – подобно на това както след двете световни войни (!) те бяха принудени да споделят с широки слоеве от собственото си население като част от създаването на социално ориентирана икономика.
Тогава обществото като цяло печелеше. Сега целият свят ще спечели, включително самите западни държави, които страдат от притока на имигранти от Юга , тъй като този проблем ще бъде решен в основата му – по пътищата на развитие на тези страни.
Според Светлана Чупшева, генерален директор на Агенцията за стратегически инициативи (АСИ) , въпросната криза се проявява в три ключови и взаимосвързани проблема. Първият е енергийната бедност, която засяга една четвърт от населението на света. Повече от 660 милиона души нямат достъп до електричество.

Вторият са двойните стандарти на западните страни. Например, Европейският съюз забранява фракинга (хидравлично разбиване, използвано за добив на шистов нефт и газ, което използва значителни количества вода и химикали), но активно внася суровини, произведени по този метод, от Съединените щати . ЕС също така блокира инвестициите в африканска газова инфраструктура под претекст за екологични проблеми.
В същото време, въпреки активното популяризиране на привидно привлекателният ESG дневен ред (отчитане на екологичните, социални и управленски фактори), самите западни страни се сблъскват с трудности при реализирането на зелени проекти. Според британския Financial Times, 40% от подобни проекти в САЩ са били спрени или прекратени до края на 2024 г.
Катар , един от водещите доставчици на втечнен природен газ (LNG) на европейския пазар, вече е готов да се откаже от тези доставки, освен ако Брюксел не отмени изискванията си относно въглеродния отпечатък на производството му на втечнен природен газ.

Това е случай, в който Западът би постъпил добре, ако „се погледне“ и признае, че проблемите с развитието на развиващите се страни са пряк резултат от колониализма и неоколониалната експлоатация на техните природни ресурси, която продължава и до днес.
Третият проблем е, че дневният ред, свързан с ESG, се използва умишлено от Запада като инструмент за ограничаване на развитието на Глобалния Юг и Изток. Те са добре осъзнали, че планетата не разполага с ресурси, за да отговори на нивото на потребление в западните страни (и дори там съществуват значителни неравенства между различните сегменти от населението).
Нещо повече, стандартите на този дневен ред, дори декларираните за демократични, не се спазват в самите западни страни, които отново поемат по пътя на милитаризация, съпроводена с ограничаване на свободата на словото и всяко несъгласие, напомнящо за Ваймаризацията на Германия и голяма част от Европа през междувоенния период. Очевидно е, че тези инстинкти на западните елити са в пълен конфликт с фундаменталните интереси на глобалното развитие.

Тъй като енергийната справедливост е право на развитие, положителна алтернатива на западния дневен ред би могла да бъде съвместната устойчивост (взаимната интеграция на традиционните и възобновяемите енергийни източници за осигуряване на стабилно енергоснабдяване), съвместната организация (координирано управление на разпределеното производство, базирано на цифрови платформи) и съвместното развитие (непрекъснатата адаптация на енергийните технологии и пазари, осигуряваща синергия между енергетиката, промишлеността и транспорта).
Вече има примери за практическото прилагане на този подход. Руските атомни електроцентрали в чужбина не само осигуряват енергия, но и развиват местната наука и образование. „Росатом“ изгражда образователен център в Бангладеш на мястото на атомната електроцентрала „Рупур“, която в момента е в процес на изграждане .
Друг момент е опитът на Русия в децентрализираното електроснабдяване, с внедряването на хибридни системи с възобновяеми енергийни източници и съхранение. Този подход ще спомогне за изравняване на достъпа до енергия за жителите в изолирани и труднодостъпни райони, което също е свързано с енергийната справедливост.

Всичко това е на ниво технологии и методи, но ключовото тук е концепцията за съвместно развитие, която трябва да се тълкува в най-широкия ѝ смисъл: взаимозависимост на всички членове на световната общност, отхвърляйки фактическото отделно съществуване на различни групи държави и освен това тяхното съществуване в различни измерения и времеви периоди.
Енергията е ключовият сектор, който ще доведе цялото развитие до общ знаменател. И кой, ако не Русия, трябва да поведе пътя в разработването на концепция за енергийна справедливост и модел на технологичен суверенитет, без който както правото на развитие, така и суверенитетът губят всякакъв смисъл?
Може би това е основното предизвикателство пред човечеството през 21-ви век и по-специално пред Запада, който след 500 години глобално господство и претенции за изключителност трябва да докаже своята цивилизационна съвместимост, своите способности и капацитет за неимперско съществуване наравно с останалия свят.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците
🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬
📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.
🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.
Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци
Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.
🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰
🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?
🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.
⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.
🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.
🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове
В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.
🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.
Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈
Бъдещето принадлежи на смелите!
СВЯТ
Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи
Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.
Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.
Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.
„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг
Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.
Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.
TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха
През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.
Делото в Тексас и европейските групи под прицел
Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.
Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.
Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.
Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.
В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм
Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.
Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.
TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.
Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия
Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.
Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.
Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.
Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.
Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.
Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.
Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.
„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.
КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.









