БЛОГ

Бягайте с двеста от тази Държава управлявана от хунтата на Борисов – ако още има такава!

В държавата, където власттва политическата олигархия, ти обикновеният човек, нямаш шанса да съществуваш или по точно имаш право, но трябва да си послушен роб на системата.

Повдигнеш ли глава идват гавазите с бухалките и те правят мармалад – не ми вярвате ли, тогава си създайте бизнес за стотици хиляди левове и в един момент решете, че трябва да помагате на хората да си решават проблемите. Тогава ги гарантирам, че те ще дойдат тихо с маските и ще ви разбият всичко за секунди с бухалките наречени, пране на пари, данъчни проверки, данъчни ревизии и запориране на сметки и имущество. Няма значение, дали си бил честен и почтен в бизнеса, за секунди ставаш престъпник и нарушител, ако те са го решили и ако продължаваш да си непримирим в един момент те правят публично престъпник и ти отнемат думата във всички медии да се защитиш.

Тогава разбираш, че няма смисъл да се оплакваш и започваш да действаш, но не да ходиш да се молиш на някоя партия да те вземе под крилото си, за да не те закача другата престъпна групировка, а дейтваш така както трябва да го направиш, така както ти диктува сърцето. Намираш трибуна и започваш да обясняваш на хората, какво и как вършат политическите групировки начело в вожда в България – лицето Борисов, но това ще го правиш докато, дойдат и с шутове те свалят и от там, за да разбереш най – накрая, че трябва да бягаш с двеста от тази държава и да не се връщаш при Хунтата наречени политици в България.

Позната ли ви е тази История, предполагам, че на всички, които по един или друг начин са правили през живота си бизнес и са се изправили срещу силните на деня им е позната, няма значение дали са скочили на местната или изпълнителната власт, защото в България те винаги са били свързани.

Сега разбирате ли, защо такива като мен и стотици други, които напуснаха вече България са омерзени от тези престъпници, които Вие наричате политици, за моя зла участ познавам много от тях още от времето преди да станат такива и понякога съм си задавал въпроса, как хора, които една клечка за зъби не могат да издялкат с ножче да си извадят очите, стават политици. Знам как стават, но това е дълга тема за която години наред пишехме в страницата която свалиха вчера, страницата, която осем години наред всеки ден им вадеше далаверите, корупцията и наглите схеми. Най – интересното е че преди два месеца качихме материали за синята зона в София и обяснихме, че готвят над 100% увеличение и тогава някои хора пак ни обвиниха, че правим фалшиви новини. Преди няколко дни качихме информация, че бъде спряно топлоподаването на София, заради Аварии и това се случи, но когато ние пишем нещо то се обявява от правителството,че било фалшиви новини, защото нямало автор и източник – ако искате да пишем и източнка си и утре да отидете и да размажете и него, така ли е политически бандити? Много ви се иска, но няма как да научите откъде получаваме информация, защото знаем как да си опазваме вече хората от вашата политическа мафия.

Но искам да дам един съвет на хората в България – махайте се от тука с двеста и не се обръщайте назад, защото вече ми е ясно след осем години, че няма да излезете да се борите, не защото не искате, а защото не вярвате на никой и нищо, не вярвате дори на себе си. Дори онези със заплатите до 500 лева, които като си платят тока през зимата, се чудят какво да ядат до края на месеца и те не си вярват, макар да нямат според мен какво да губят вече и те не вярват на никой, дори на себе си. Така че бягайте и не поглеждайте назад, оставете тука само политическата мафия и онези, които се хранят от тях и наблюдавайте процеса от далече как накрая ще се избият като във филм на Тарантино или Копола и тогава може и да има шанс за България, а дотогава си вземете децата, родителите и наредете живота си далеч от Хунтата на Борисов, защото тук никой няма шанс да не бъде смачкан, ако му казва всеки ден в лицето, че са организирана престъпна група и още по – лошото е че вече овластени на няколко пъти, се научиха как да ползват всички лостове да заглушават Свободното Слово и да го представят като борба срещу Фалшивите Новини.

Но няма да е все така е казвал един Българин и е обикалял България да създава революционни комитети…

БЛОГ

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.

– Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Ако трябва да се прави нещо по майчиството, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето.

– Майчинството е най-малкият ни проблем финансово. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3, вместо за 2 години, да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения след първата година. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости.

– Трябва да се стимулират жените да раждат преди да влязат на пазара на труда, защото моделът “едно дете след 35-тата година” е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане.

– Нека сме реалисти – “кариерите” на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че “кариерата” на редовата HR-ка или касиерка в Lidl много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посрествени работни места. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие. И още нещо – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Още една причина да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат 40 години на пазара на труда.

– И голямата бомба – има горе-долу нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Едно, че увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Второ, има нещо, наречено two-income trap – по-евтиния труд води до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън). За всичко, което жената не въриш като си остава вкъщи, някой трябва да плаща – ясли, кола и бензин да ходиш до работа, всякакви услуги и пособия, готова храна и т.н. Трето – атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, а държавата прибира данъци от двама, вместо един.

Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.

Ако искаме да растат здрави деца, трябва да удължим майчинството.

Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме като банкомат.

Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре.

Това другаде няма да го чуете.

ПП: Имам три деца.

БЛОГ

Срещнах една позната и тя ми каза

Срещнах една позната и тя ми каза:

„Бях на морето 20 дена да поживея.“

Тази нейна реплика остана в главата ми. Замислих се – нима през останалото време не живеем? Или просто съществуваме? Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда.

Съвременният човек е убеден, че живее постоянно. Но ако седнем и честно изчислим как минава времето ни, картината става стряскаща. В седмицата има 168 часа. От тях около 56 часа спим. Още 40 часа работим. Към това трябва да добавим поне 12 часа домашни задължения – чистене, готвене, ремонти, грижи за децата. За транспорт губим средно още 10–12 часа. Храненето отнема поне 10 часа седмично. За телефон, интернет и телевизия често отиват десетки часове, без дори да усетим.

Когато човек събере всичко, се оказва, че за истински живот остават около 20–30 часа седмично. Това е по-малко от 20% от времето ни. А ако махнем и часовете, в които сме уморени, разсеяни или тревожни, може би реално живеем едва 10% от живота си.

Останалото е навик, задължение, оцеляване.

Парадоксът е, че никога човечеството не е имало толкова удобства, а никога човекът не е бил толкова уморен. Машини перат вместо нас, коли ни возят, телефони вършат работа за секунди, изкуственият интелект може да смята, пише и анализира вместо човека. И въпреки това все не ни стига време.

Защо?

Защото сме объркали живота с бързането.

Животът не е просто биологично съществуване. Не е само да дишаш, да ядеш и да плащаш сметки. Да живееш означава да усещаш. Да имаш време да погледнеш небето, да чуеш смеха на детето си, да изпиеш едно кафе спокойно, да поговориш с приятел без да гледаш часовника. Да седнеш на пейка и да почувстваш, че моментът има стойност.

Навремето хората са били по-бедни, но сякаш са имали повече време един за друг. Днес сме свързани с целия свят, а все по-рядко разговаряме истински. Живеем сред хиляди информации, но ни липсва смисъл.

Не случайно в Библията е казано:

„Шест дни работи, а седмия почивай.“

Това не е просто религиозна повеля. Това е напомняне, че човекът не е създаден само за труд. Почивката не е мързел, а връщане към себе си. Без нея душата изсъхва.

Може би затова хората казват:

„Отивам да поживея.“

Те не говорят за лукс или пари. Говорят за онези редки мигове, когато човек отново усеща, че е жив.

И тогава остава най-важният въпрос:
След като толкова малка част от времето си истински живеем – как използваме тези мигове?

Христо Кенаров

БЛОГ

Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️

Едно време, баба казваше:🍩💄
,,Когато се събудиш, първата ти работа е, преди да сложиш тенджерите на котлона, да се нагласиш, та като стане мъжът ти, да не те види като чума!”
(каквото и да значи това😂)
Сега, стоя пред огледалото, откъдето ме гледа една Медуза- Горгона,
с коси във всички посоки все едно ловят wi-fi 😂, едно залепнало очо и се чудя, как бе аджаба във филмите се събуждат все едно излязли от салон за красота?💄👠👒

8.30. Включвам пресата.
Влизам за сутрешен душ, епилирам всички възможни части, даже ми се иска понякога и главата да си мина, заради тая коса.

Излизам.
Минавам набързо през кухнята и слагам в нинджата един боб …
Започвам да се ,,нагласям”.
Коса, екстеЙшъни, грим, мигли, лепя паднали нокти..👠💄💋💥💅
Обличам се.
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
,,Винаги ходи с хубаво бельо!”
Не съм ви казвала, но имам някаква параноя да не би нещо да ми се случи (пази Боже) на улицата и някой красив доктор да ми види разнищените гащи.
Пък 😉😉😭 и други ,,неща” могат да ме срещнат, знае ли човек?
Та затуй, ходете винаги епилирани и с хубаво бельо!💃💃
Опъвам жартиери, напъхвам се в една рокля, обувки на ток, Шанел 5 и грабвам торбата с боклук.
Пред асансьора се сблъсквам с комшията и жена му.
,,Охо! На бизнес среща ли?”
,,Нее, ще изхвърлям боклука.”
,,А? Значи после ще излизаш?” казва тя.
,,Нее. После ще готвя боб.”
Е тук вече и двамата са в ступор.😂😂💥
Тя може и да е припаднала, ма аз не се обръщам.
Дама съм и какво става зад гърба ми, не ме интересува.
Вървя към контейнера и БЛАГОДАРЯ НА БАБА.
Ако не бях се оправила, щях да докарам уплах на хорицата.
Прибирам се и си правя кафе.
Това е моето време, ще си го изпия с кеф и на спокойствие, даже ще погледна и ПРОМОЦИИТЕ.
Бобът ще е готов.
Да жЮвеят мултикукърите!
У дома ухае на боб и Шанел!