СВЯТ

Бъдещето на Великобритания е в ръцете на европейските шофьори

Страната чак сега осъзна колко много зависи от труда на ЕС, особено в хранителната и логистичната индустрия

Недостиг на храна и петрол във Великобритания заради малкото на брой шофьори на тежкотоварни камиони, които да работят в страната. Това е бурята, която започна да вилнее в Обединеното кралство през януари 2020 г., предизвиквайки най-сериозния недостиг на хранителни продукти и петрол от 70-те години на миналия век.

В момента драмата достигна нов връх – 56% от англичаните в момента страдат от значителен недостиг на храна, забелязва се и 40% увеличение на цените на определени продукти, а от Асоциацията на търговците на дребно на бензин (PRA), която представлява почти 5500 независими търговски обекти, заявиха, че от 50 до 90% от членовете ѝ са докладвали за изчерпване на наличните количества основни горива.

Противниците на Брекзит твърдят, че Великобритания сама си е създала логистичната криза, която води до верига от проблеми; други твърдят, че заради лошите условия индустрията в цяла Европа страда от недостиг на шофьори.

Липсата на транспорт доведе и до драстичното покачване на цените на хранителните продукти във Великобритания. Ситуацията се влоши допълнително и от логистичните проблеми, причинени от пандемията от COVID-19. Кризата доведе до опасения, че

Обединеното кралство може да преживее втора ”зима на недоволството”

Има предупреждения, че рафтовете ще се изпразнят по-рано от обикновено преди Коледа.

Премиерът на Великобритания Борис Джонсън даде началото на операция ”Ескалин” и мобилизира стотици военни, които да доставят гориво на бензиностанциите, останали без петрол. Министрите обмислят редица варианти за излизане от ситуацията, сред които и улесняване на работната виза за шофьори на цистерни от ЕС.

След Брекзит огромен проблем за превозвачите се оказа, че има твърде много работни места, а няма достатъчно британски граждани, желаещи да ги запълнят. До юни 2020 г. повече от 14 000 шофьори са напуснали Великобритания, за да търсят работа в други страни в ЕС. Само 600 от тях се връщат до юли 2021 г. Иронията е налице – след като поддръжниците на Брекзит обвиниха европейските работници, че крадат работата на британците, Обединеното кралство чак сега осъзна колко много зависи от труда на граждани от ЕС, особено в хранителната и логистичната индустрия.

Някои експерти излязоха публично, за да говорят по този въпрос, включително ръководителят на Федерацията по храните и напитките Иън Райт, който предупреди, че проблемът с недостига на храна може да се окаже постоянен. Той подчерта, че Великобритания няма да умре от глад, но че британските граждани трябва да свикнат с мисълта, че

повече няма да имат разнообразието от продукти,

на което са свикнали. ”Търговците и потребителите от Обединеното кралство имаха почти всеки продукт по рафтовете на магазините или в ресторантите, и то целогодишно. Това свърши и не мисля, че ще се върне”, предупреди Райт и допълни, че бизнесът трябва ясно да приоритизира кои продукти да транспортира до Обединеното кралство.

Сред редица аварийни решения, които се обмислят за облекчаване на кризата във веригата на доставки, Лондон заяви, че ще позволи на до 5000 шофьори на тежкотоварни автомобили от ЕС да започнат работа във Великобритания до Коледа.

Тук обаче управляващите удрят на камък. Шофьорите на тежкотоварни автомобили от Европейския съюз казаха, че

няма да работят по краткосрочни договори,

за да облекчат кризата, а като причина посочиха лошите условия на труд в индустрията. ”Работниците от ЕС, с които разговаряме, няма да отидат в Обединеното кралство, за да помогнат на страната да излезе от калта, която сама си създаде”, каза за Би Би Си холандският профсъюзист Едвин Атема от синдиката FNV, който представлява шофьорите в целия блок. Атема поясни, че планът, дори и с предложението за високо заплащане, пренебрегва факта, че шофьорите все пак ще трябва да плащат за собственото си настаняване в хотели в почивните дни. ”Заплащането е важно, но не е всичко”, каза Атема и добави, че индустрията в цяла Европа е ”болна” много преди COVID-19 и Брекзит, защото европейските компании гледат на шофьорите ”като на продължение на превозното средство”. Индустрията в цяла Европа е ”измъчвана от експлоатация, от безотговорни мултинационални компании, които подбиват цените, което завършва с това, че шофьорите просто напускат индустрията”, каза той.

Подобна динамика прогонва работниците. ”Тази работа не е привлекателна”, казва за ”Политико” Пантелимон Октавиан Тетиляну, шофьор на дълги разстояния от Румъния.- Не можете да бъдете със семейството си. Няма време за обяд, няма време за закуска или вечеря. Заспивате плувнали в пот, защото няма как да се къпете на магистралата всеки ден. Не перете дрехите си. Пътувате предимно мръсни и миришете”. Проблемите със сигурността също правят работата опасна, добави той, като посочи атаките на мигранти, опитващи се да стигнат до Великобритания. Тетиляну е бивш учител и управлява камион през последното десетилетие. Сега брои дните, докато напусне търговията. “Ще върша тази работа още две години и сбогом!

Това не е място, където искам да остаря”.

Все по-често единствените, които желаят да се примирят с ужасните условия, са шофьорите извън ЕС – от Русия, Украйна и Киргизстан, каза Кристина Тилинг, секретар на федерацията на транспортните работници. Проблемът започва с тарифите, които компаниите за пътни товарни превози таксуват за услугите си, каза тя, които не са достатъчно високи, за да покрият ”законни разходи за труд”, включително заплати и настаняване на шофьори.

Индустрията е под нарастващ натиск да поднови работната си сила, но е истинска борба да се намерят нови шофьори. Транспортните компании посочват лошия имидж на сектора, регулаторните пречки и високите разходи за обучение като бариера за привличането на нови служители – особено сред жените, мигрантите и младите хора, които според тях представляват неизползван ресурс.

Ето защо са необходими бързи мерки

Компанията Hegelmann Poland създава своя собствена програма за обучение и обещава да покрие лицензионните разходи за нови шофьори и им гарантира работа. Също така обещава да помогне на украинци и работници от Беларус с документи, необходими за легална работа в Полша, на която ѝ трябват около 120 000 шофьори.

Бени Сметс, изпълнителен директор на белгийската транспортна компания Ninatrans, с клонове във Франция, Холандия и Германия, заяви, че запълването на свободните работни места е станало ”много по-трудно”. Ситуацията може да не е толкова лоша, колкото във Великобритания, но недостигът на шофьори ”е толкова драматичен, че ще трябва да преустановим работа с някои клиенти”, твърди Сметс.

Промишлените и транспортните работнически организации също така призоваха за повече места за паркиране, където шофьорите да могат спокойно да си починат или да получат достъп до основни услуги на фона на сигнали за кражби и насилие. В момента в ЕС има приблизително 100 000 места за паркиране. По-малко от 3 процента от съществуващите паркоместа са сертифицирани, безопасни и защитени.

В крайна сметка всичко се свежда до това да се направи работата по-привлекателна за потенциалните шофьори. Когато съществуващата работна сила не се застъпва за своята професия, няма шанс нови хора да бъдат привлечени в индустрията.

Post Views: 2

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 8

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 12

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.