АНАЛИЗИ

Борисов решава съдбините на България на каре карти!

Преводачът на Инерком Никола Молчан е служител на Мая Христова, която върти бизнес с близкия до Борисов Пепи Лашов

Стройна последователност от публични факти свързва лицата около сделката за ЧЕЗ с премиера Бойко Борисов. Съвместно разследване на „Лидове новини“ и Биволъ разкри ключови брънки от веригата, водеща от Прага до Банкя.

Никола Молчан, който е разследван три пъти за убийства, е част от екипа на „Инерком“. Той превежда на преговорите между ЧЕЗ и „Инерком“ за сделката с българските активи на чешката енергийна група. Молчан е финансов директор във фирма на Мая Христова от „ММ Груп“, която е в близки отношения със собственичката на „Инерком“ Гинка Върбакова. Христова е регистрирала фирма в Прага „MM Global s.r.o.“ на 21 септември 2017 г. – точно в навечерието на преговорите за продажбата активите на ЧЕЗ в България. За финансов директор е назначен именно Никола Молчан, който след това се оказва и официален участник в преговорите с „Инерком“.

От друга страна Мая Христова е дългогодишен бизнес партньор на Петър (Пепи) Лашов. Според записите #Яневагейт, които Биволъ публикува. Лашов е едно от най-доверените лица на премиера Бойко Борисов и редовно играе с него карти в дома му в Банкя. Борисов и Лашов са имали в миналото общи съдружници със скандална слава. /виж тук/

Статията на „Лидови новини“ за връзката между Никола Молчан и Мая Христова беше публикувана в броя от сряда 28 март. За разлика от предишните публикации на вестника по темата, този път информацията беше напълно игнорирана от българските медии, които следят сделката за ЧЕЗ.

За присъствието на Молчан на разговорите между „Инерком“ и ЧЕЗ съобщи най-напред сайтът ClubZ, позовавайки се на два независими източника. Сега този факт е официално потвърден от ЧЕЗ Груп пред „Лидове новини“. Молчан е превеждал на срещите между ЧЕЗ и Инерком, провеждани в Прага, отговаря на въпроси на вестника говорителката на групата Алис Хоракова.

„Лидове новини“ разкрива още, че Молчан е бил разследван в Чехия за убийствата на приятелката си и на собствения си баща, но поради липса на достатъчно доказателства не е бил обвинен.

Молчан – доверено лице на кръговете около СИК и „Инерком“

Но ролята на чеха, който има и българско гражданство, не е само на преводач. Той се явява от години тясно обвързан, като партньор и доверено лице в бизнес кръгове около СИК и „Инерком“, отвеждащ към премиера Борисов.

Отляво-надясно: Славчо Върбаков (съпруг на Гинка Върбакова), Марин Христов (син на Мая Христова), Мая Христова и Гинка Върбакова

Мая Христова заедно със сина си Марин Христов притежават група от фирми с название „ММ“, които се занимават с продажби на луксозни коли, лизинг, застраховки, ресторантьорство, строителство и продажби на недвижими имоти. Тяхна е луксозната бизнес сграда на Околовръстен път 3, точно срещу резиденция Бояна.

Точно в същата сграда се намират офисите на „Инерком“. Те са закупени в началото на 2017 г. за милион и половина лева от фирмата „ММ Уърлд“, на която Мая Христова е едноличен собственик.

Семействата на Върбакови и Христови очевидно са в близки отношения, както личи на снимката публикувана в профила на Мая Христова в социалната мрежа Facebook. Светската хроника пази спомен за пищно благотворително събитие, организирано от Христова, на което е присъствал и един от бившите собственици на мола „Парадайз център“ Давид Михайлович. Неговият съдружник, руският олигарх с грузински произход – Паата Гамгонеишвили беше посочен от „Лидови Новини“ като част от схемата за финансиране на „Инерком“ в сделката за българския бизнес на ЧЕЗ.

Освен с Върбакови, Мая Христова е близка с известния ресторантьор и собственик на хайлайф заведения Петър (Пепи) Лашов. Репортер на агенция „Булфото“ го е запечатал още през 2006 г. на празненството при откриването на новия офис на „ММ Груп“, където той присъствал със съпругата си и с децата си.

Но отношенията между Христова и Лашов имат и съвсем конкретни бизнес измерения. Фирмата „Пи Ел БГ“, която е на Лашов се явява инвеститор в сграда, построена на Беловодски път 79, върху парцел притежаван от фирмата „ММ Дивелопмънт“. Това е видно на табелата на строежа от март 2012 г.

Инвеститор в сградата построена на терена притежаван от „ММ Дивелопмънт“ е „Пи Ел Бг“ на Петър Лашов.

След като построява сградата, „Пи Ел Бг“ продава на „ММ Дивелопмънт“ 5 апартамента и 11 паркоместа в нея за малко над 1 млн. лв. „ММ Дивелопмънт“ е съсобственост на Мая Христова и нейният син Марин Христов. Впоследствие „ММ Дивелопмънт“ препродава някои от имотите на други физически и юридически лица близки до групата, което на практика оформя сграда от резидентски тип на близки съсобственици.

„Мятам се с Пепи до Банкя“

Пепи Лашов е един от героите на разговорите #Яневагейт, от които става ясно, че той е чест посетител при премиера Борисов в дома му в Банкя, с когото играе карти. За да спаси Янева от „опраскване“, адв. Мондешки предлага да се срещне с Бойко Борисов с посредничеството именно на Лашов, или както той го нарича – Пепи Лашев.

Кои са другите от карето карти не става ясно, но Мондешки твърди, че Лашов редовно го канел „айде да ходим нагоре към тва“

Мондешки: Да ходя аз да се виждам с Бойко?

Янева: Да бе, да бе, да. Още по-лошо ще стане.

Ченалова: Само тва остава.

М: Ма не ма интересува, важното е да спасиме, мен ма забравяйте, мен.

Я: Още по-лошо ще стане.

М: Ми що, мятам се с Пепи.

Я: Кой е тоя Пепи?

М: Пепи Лашев. Пепи Лашев всяка вечер са на карти. Отивам. Пепи ще го хвана, той постоянно ме кани да ходим нагоре към тва, хващам го.

Я: Не, не, не, не, не.

М: Не, не, хващам го да ме научи поне как се играе карти, щот не съм играл, сантасе само мога да играя. Не знам кво играят те. Може би белот.

Я: Аз съм имала честта да играя на карти той беше на моя страна. Демек, седеше ми зад гърба, дишаше ми във врата и…

М: Ти помагаше.

Я: Ми помагаше как да играя, за да биеме останалите и ми каза, че дори да не ги биеме се счита, че сме ги били.

М: Хаха, служебна победа. Разбрах те. Много интересно се играе карти с Бойко.

Я: Хе

М: Красота.

В продължението на този запис се говори за отношенията на Борисов с дами, към които той не е бил безразличен. Някои от тях са били дискретни, но една от жените до премиера на име Мая се е прочула във властовите кръгове, към които принадлежат и събеседниците – висшите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова и адв. Момчил Мондешки.

Янева: Факт е, че към определени жени има и положително отношение. От тия, с които е бил.

Мондешки: Сигурно.

Я.: Така е, ся, има една, на която и купи къща в Барцелона за милион и половина евро! Има една друга, тя ходи в „Шервиньо“, забраих й името как се казваше, която беше на един негов много близък приятел от „Котараците“ жена. Как се казваше не мога да се сетя в момента. Както и да е. Тя му беше протокол.

М: Ъ-хъ.

Я.: Ииии… Макар че тоя му беше много близък приятел той се залюби с нея, ма в смисъл, не знам после какво стана, в смисъл още ли са заедно, разделиха ли се, нямам представа. Не мога ти кажа кво стана.

М: (въздиша).

Я.: Но към нея определено имаше отношение, в смисъл, не му беше като за едното чукане.

М: Да. (въздиша).

Я.: За сметка на това за Мая бяха разбрали половин София.

М: Ъ-хъ.

Я.: Което е страшно неприятно да ти кажа.

Румяна Ченалова: Ужасно.

Я.: Все пак.

Самоличността на въпросната Мая, за която е разбрала половин София така и не беше изяснена, но се появиха медийни публикации, които я свързваха с Мая Христова от „ММ Груп“.

Герои с тъмно минало и настояще

Всички изброени дотук персонажи: Никола Молчан, Мая Христова и Петър Лашов, са имали вземане-даване с правораздаването и престъпните групировки на прехода.

Петър Лашов или „Пепи“ е сочен като един от наследниците на убития висаджийски бос Георги Илиев (виж тук и тук). Илиев беше застрелян от снайпер в заведението „Буда Бар“ в Слънчев бряг на 25 август около полунощ. Веригата от заведения „Буда Бар“ е собственост на Лашов, а той се е намирал директно до застреляния бос в часа на неговата екзекуция. Лашов има и бизнес съдружие с иракчанина Самир Искандер Франсис, който е бил съдружник с Бойко Борисов във фирмата „Прайхим“. Освен съдружник на Борисов въпросният иракчанин е бил и съдружник на друга известна фигура от ъндърграунда – Златко Иванов – Баретата. Тази групичка се оказва забъркана в разработки за нелегален трафик на амфетамини за Близкия Изток и впоследствие с отвличането и последвалия разтрел на двама български шофьори в Ирак преди 14 г. Франсис забогатява от заменки на имоти по времето когато Борисов беше кмет на София.

Никола Молчан е управлявал в миналото фирмата „Раков Дол Проджектс“, която през 2004 г. „Дневник“ определя като свързана с групировката СИК. Съдружниците в проекта са част от структурите на групировката, един от тях Георги Когелов има и общ бизнес с Валери Йосифов, бивш председател на надзорния съвет на СИК.

Около същата групировка е гравитирал през 90-е и самият премиер Бойко Борисов, както свидетелства статия във в. „Капитал“ от ноември 1995 г., придружена с авторски снимков материал. На снимката към статията той е с Румен Гоцов Николов – „Пашата“, с когото има съвместен бизнес чрез „Тео Интернешънал„. Фирмата върти незаконна фабрика за цигари в Крайморие, която е затворена от антимафиотите няколко месеца по-рано, през март 1995 г., след разследване на Асен Йорданов, публикувано във в-к „Стандарт“.

Дописка за нелегалната фабрика на Борисов и Пашата и операцията на бопаджиите във в. Стандарт от март 1995 г..

Биволъ откри и друга интересна връзка около Молчан, водеща към обкръжението на Борисов. Неговият брат Владимир е бил съдружник във фирмата „Еуропеум София“ ООД с Георги Панов Коларов, който пък е в управителния съвет на сдружението „Български съвет за устойчиво развитие“ заедно с Цветелина Бориславова, дългогодишна спътничка в живота на Борисов.

Според медийни публикации Мая Христова в миналото също е работила като застрахователен брокер в структурите близки до СИК. Преди година името й се появи и в криминалната хроника. Офисите на „ММ Груп“ бяха атакувани през април 2017 (при служебното правителство на Герджиков) от ГДБОП в рамките на операция срещу укриване на данъци и пране на пари, водена от Специализирана прокуратура. Оттогава не е изнасяна повече информация за развитието на това разследване.

Името й се появи в медиите и през октомври миналата година, когато бе свързано с отвличането на 25 г. Адриан Златков, син на собственика на „Совавто“ и конкурент на Мая Христова – Тони Златков. Тогава лично Борисов сформира в дома си в Банкя „щаб“ за решаване на случая в домашни условия и „по пантофи“.

Защо бащата на отвлеченото момче е отишъл лично в дома на Министър-Председателя да му реши проблема, остана загадка /виж тук/. Но фактът, че Тони Златков е съдружник с небезизвестния Димитър Стефанов – Митко Каратиста, бивш член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ и управител на фирми на „Пашата“, вероятно обяснява мобилизацията на такъв премиерски щаб. Случаят така и остана неразкрит, но беше решен благополучно, след плащане на солидна сума пари от страна на семейството на жертвата. /виж тук/.

„Комисията ЧЕЗ“ игнорира* фактите, засега…

Още в първия ден след като беше обявено, че „Инерком“ купува бизнеса на ЧЕЗ в България, Биволъ публикува информацията, че съпругът на Гинка Върбакова е имал бизнес отношения с близката до СИК бивша манекенка Евгения Калканджиева. Припомнихме и факта, че управител на фирма на „Пашата“ – Димитър Стефанов известен като Митко Каратиста, беше в продължение на години член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“. Припомнихме и връзките на „Пашата“ с Борисов.

Взаимовръзките около сделката за ЧЕЗ пораждат сериозни въпроси към премиера Борисов. Кликнете на схемата, за да я увеличите.

Минути след публикацията ни, която придоби светкавична популярност в Интернет, премиерът реагира от Брюксел. Борисов обяви пред журналисти, че е поискал оставката на министър Теменужка Петкова, защото се познавала с Гинка Върбакова.

Петкова коментира смирено, че с оставката си защитавала доброто име на премиера Борисов. Нито една медия не й зададе въпроса от какво трябва да го защити тази оставка. В следващите дни стана ясно, че темата за връзките със структурите на СИК и тъмното минало на премиера е табу за българските медии, с малки изключения. „Следите остават“, както беше заглавието на един популярен крими-роман, а Биволъ се е заел усърдно с осветляването на тъмните страни на тази скандална сделка,

която ще определя съдбата на милиони български граждани в бъдеще.

След сформирането на парламентарната Комисия за разследване на сделката за ЧЕЗ редакцията на Биволъ изпрати на нейното внимание серия въпроси, на които институциите могат да дадат ясни отговори. До момента са проведени две заседания на Комисията, като едно от тях беше засекретено. Все още не разполагаме с информация дали въпросите ни са подлагани на обсъждане.

Идната седмица Комисията ще изслуша и премиера Борисов. Новите разкрития за негови контакти с лица, замесени в сделката, повдигат нови, твърде сериозни въпроси, които също ще изпратим на Комисията за ЧЕЗ по официален ред.

Очаквайте нови разследвания на Биволъ по тази история и опитите на задкулисните играчи да останат скрити в корупционните си схеми.

* Обновена 30 март 2017 11:30: С редакцията ни се свърза председателят на Парламентарната анкетна комисия за сделката с ЧЕЗ Жельо Бойчев и увери, че всички въпроси изпратени от Биволъ са надлежно получени и предоставени на членовете на Комисията, като няма да бъдат пренебрегнати в хода на нейната работа.

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Моля подкрепете свободната преса!

Можете да се включите с PayPal, банкова карта (Visa или Master Card), Epay.bg, в брой през EasyPay, през банкомат с B-Pay или с банков трансфер. Приемаме и криптовалутен данъкъ в биткойн или друга криптовалута.

Post Views: 25

Related Topics:българия скандал

Up Next

ДЪРЖАВАТА“, В КОЯТО ЧИСТАЧКАТА ГОНИ ИЗБЯГАЛИ ЗАТВОРНИЦИ! ЗАКРИВАЙ!

Don't Miss

Ако не ни чуете и сега, чакайте посещение на “САТАНА’ТА”

АНАЛИЗИ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.

Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации

Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна

Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.

Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.

Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.

Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.

„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.

Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.

Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.

„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.

Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.

„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:

НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.

На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.

Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.

Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.

Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.

САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.

Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.

Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.

Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.

Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.

Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.

Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.

Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие

Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.

Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.

Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.

Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.

Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц

Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.

Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.

Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.

Коалиционни спорове и икономически натиск

От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.

Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.

Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.

AfD печели от недоволството на германците

Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.

Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.

Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.

Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин

Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.

След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.

Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.

Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.

Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.

Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.

Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.

Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.

Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.

Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

АНАЛИЗИ

Въпреки санкциите: Русия печели от новата петролна криза.

Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.

След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.

Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.

Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск

Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.

Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.

Ормузкият проток и връщането към руския петрол

Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.

На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.

Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията

Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.

Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.

Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки

Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.

По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.

Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.

Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.

Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.

Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.

Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7