БЪЛГАРИЯ

Борисов лъже за “растеж в икономиката”!

《Гечев: Искаме оставката на премиера Борисов и правителството заради манипулирането на данните за растежа на икономиката》

Искаме незабавно оставката на премиера Борисов и цялото правителство заради манипулирането на данните за растежа на икономиката. Това каза народният представител от ПГ на “БСП за България” проф. Румен Гечев в декларация от името на партията.

Проф. Гечев цитира думи на Горанов от миналата година, според които икономическият растеж на България през 2019 г. е бил един от най-високите в Европа, а очакваният растеж до 2022 г. е с 3,3% за всяка година.

Ето и пълният текст от декларацията на ПГ на “БСП за България”, без редакторска намеса: “На 27 декември министърът на финансите г-н Горанов заяви, че икономическият растеж на България за 2019 година е един от най-високите в Европа. На 30 октомври 2019 година г-н Горанов заяви по време на заседание на Тристранния съвет за сътрудничество, че очакваният икономически растеж за следващите три години е 3,3 % за всяка година. Той подчерта, че растежът ще е леко по-нисък от очаквания – тоест към 3,3-3,4 %. За следващите години кабинетът „Борисов 3“ заложи растеж на БВП 3,4 % – 2020 г., 2021 г – 134, 9 млрд, ., 2022 г. – 143,3 милиарда лв. На 5 септември 2019 г., премиерът Борисов заяви: „Данните на НСИ показват растеж 3,5 % на БВП през второто тримесечие на 2019 година, в сравнение със същия период на 2018”. Ние, като управляващи, казва г-н Борисов, непрекъснато полагаме усилие животът на хората в България да става по-добър.„Призовавам и другите политици да не бъдат толкова черногледи, а да се опитат да допринесат за растежа на българската икономика. Имаме 3,5 % растеж на БВП, по-малко черногледство“. Да, обаче наскоро мнозинството прие решение за влизане в чакалнята на еврозоната през април. Изведнъж, на 20 февруари вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис пише: „Следим развоя в България. Засега не съм имал възможност да обсъдя въпроса с премиера Бойко Борисов. Владислав Горанов ме увери, че всичко продължава и страната се подготвя за влизане в ERM II, може би не с първоначално поставената цел – края на април, а няколко месеца по-късно“. По думите на еврокомисаря реално, казва той, няма причина за отлагане. А ние казваме – наистина ли няма причина за отлагане? Не е ли станало нещо през последните дни, което налага причина за отлагане? Причината, дами и господа, ние твърдим, че е манипулация на статистически данни с цел заблуда на българския народ и заблуда на ЕС и неговите институции. За какво става дума? Износът януари-ноември 2018 г. е 25 652.9 млн. евро , а януари-ноември 2019 г. е 26 677,8 млн. евро. Това прави увеличение 4,6 % спрямо 2018 г. За сравнение, за периода януари-ноември 2018 г. спрямо януари-ноември 2017 г., растежът на износа е бил 3.2 %. С други думи, българската икономика е отбелязала тенденция на увеличение на динамиката на износа с нови 1.4 %. Много добре. Не така обаче стоят нещата с данните за вноса през разглежданите периоди. За периода януари-ноември 2018 г. вносът е бил в размер на 27294,1 млн. евро, а през същия период на 2019 г. намалява с 2.3 % до 26 677.8 млн. евро. Това е изключително странно. Следвайки подхода на сравненията с износа, тук се натъкваме на първата трудна за обяснение логическа и макроикономическа странност. Защото януари – ноември 2018 г. вносът е бил с цели 8.2 % по-висок от периода януари – ноември 2017 г. Бих казал: „Алиса в страната на чудесата“. В аналитичното представяне на текущата сметка от БНБ, вносът на стоки и услуги за януари-ноември 2019 г. е 31,389.4 млн. евро, а за януари-ноември 2018 г. 32,397.4 млн.евро или с над 1 млрд. евро по-малко. Излиза, че само за две години, официалните данни на НСИ н БНБ сочат драматичен обрат в тенденцията на вноса, като махалото на динамиката на вноса фактически бележи величина от -10,5 %. Ще кажете, че увеличението на износа, комбинирано с намаление на вноса, е чудесна комбинация. Да, това е мечта на всеки макроикономист, но ако беше вярно. За съжаление, такъв „хепиенд“ се оказва по-скоро недоразумение или нещо по-лошо -манипулативни данни, като се има предвид озадачаващите официални данни на НСИ. Определено смущаващи са данни, че докато износът расте и вносът намалява, крайното потребление, общо фирми и домакинства, расте. Да обясня и за неикономистите – расте с 5% вътрешното потребление в страната и то с еднаква динамика на фирмите и домакинствата. Расте износът, а вносът намалява. Извинете, ако расте вътрешното потребление, а намалява вносът, трябваше да се намали износът, за да има какво да се потребява. И тук студентите от първи курс си задават въпроса- за какво става дума, тъй като няма как с логиката на макроикономиката да се установят тези противоречия. Нашите подозрения за малко вероятно, но неволно пропускане на данни за милиарди или твърде вероятно умишлено манипулиране се задълбочи, след като видяхме следната официална информация на статистиката на БНБ. Ако влезете на прессъобщението на БНБ за платежния баланс от 19 февруари в 12 часа, на 3стр. в последния параграф „Статия грешки и пропуски нето”,пише „По предварителни данни за януари-декември 2019г. статията е отрицателна в размер на 3 милиарда 345млн. евро. БНБ пише, че те допускат статистическа грешка от 3 милиарда 345 млн. евро. Давате ли си сметка за какво става въпрос – това е 6-7% от БВП. А предната година тази статистическа грешка е била само 359 млн. евро. Тоест БНБ пише, че грешката е 10 пъти по-голяма. Или колегите от БНБ не са забелязали тази грешка, или тя идва от погрешна информация от митниците и от Министерство на финансите. Защото на първо място, по наши разчети, от вноса не са отчетени поне около 2млрд. евро или около 4млрд. лв. По наша информация това е от неотчетени, най-вероятно умишлено внесени петролни продукти. Като преоценим на второ място растежа, който декларира правителството на Борисов от 3,3 десети, с тези минус 4 милиарда, растежът реално е 0,8-0,9. Даже и да се опитат да намерят компенсации с passive икономиката, които няма как да бъдат такава величина, растежът пак е в пъти по-нисък от това, което се декларира. Оттук възниква въпросът- защо правителството на Борисов крие информация за вноса, защо е подадена фалшива информация към НСИ и БНБ, така, че да се изкара по-висок растеж, отколкото е фактическия. Защото ние въобще не сме от първите страни на ЕС. Ние лазим по дъното на Европейският съюз. Давате ли си сметка какво ще стане в Европейската комисия, в Евростат и в Европейската централна банка. За това Борисов дава заден за чакалнята, защото растежът не е 3,3%, чуждите инвестиции не са толкова, вътрешните запаси не са такива, вносът е коренно различен Кого лъжете? Не само българите, а лъжете и европейските институции. От БСП искаме незабавно да излязат съответните държавни институции да кажат каква е истината за вноса, и респективно за икономическия растеж, и за другите показатели. Известно е на колегите, че средата на април правителството трябва да предостави статистическите данни по конвергентната програма. Да ви информирам, че тези данни отиват при отличните експерти на Евростат и Европейската централна банка. Опирайки се на това, което каза г-н Борисов във връзка с АПИ, той и министърът на финансите ще трябва да вземат по един мегафон и да отидат в градовете на България, а и в Брюксел и Барселона и да обявят как са манипулирали данните. Поради което от името на ПГ на „БСП за България”, заради това манипулиране, искаме незабавно оставката на премиера Борисов и на цялото правителство”.

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.