Connect with us

БАНКЕРЪ

Близо 200 американски банки може да последват Silicon Valley Bank

Веднага след краха на Silicon Valley Bank /SVB/, експерти в Америка и извън нея започнаха да се чудят колко още американски кредитни институции биха могли да споделят съдбата на SVB . Отговорът на този въпрос не е много прост, защото през всяка година в Америка определен брой банки почти задължително „умират“. Нека ви напомня, че преди четиридесет години броят на банките в САЩ достигна 14 000, а към 1 януари 2013 г. те бяха малко над 6 000 (6036). В началото на 2020 г. техният брой е намален до 5177.

Към 14 февруари 2023 г. броят на банките в САЩ е 4718 (това е броят на кредитните институции, застраховани от FDIC – Федералната корпорация за гарантиране на депозитите на САЩ). Някои банки отиват в забрава поради факта, че са доброволно затворени. Други банкови марки изчезват поради сливания и придобивания. Има и трета група, които фалират.

Като първо приближение, банките, които FDIC изброява като „проблемни“, трябва да се считат за кандидати за фалит. По време на финансовата криза от 2007-2009 г. а известно време след това броят на “проблемните” банки се измерваше в стотици. През 2007 г. те бяха 76, до края на 2008 г. броят на “проблемните” кредитни институции се увеличи до 252. Максималният брой на “проблемните” кредитни институции беше регистриран през първото тримесечие на 2011 г. – 888. Така за четири години броят на “проблемните” банки се увеличи с повече от порядък. И повече от половината от тях фалираха.

И, о, чудо! В края на 2021 г. останаха само 44. Към 1 октомври 2022 г. – 42. Към 31 декември 2022 г. – 39. В началото на март броят на “проблемните” банки падна до рекордно ниското ниво от 24. Този кратък списък включваше, наред с други неща, трима “герои на деня” – Silvergate Bank, Silicon Valley Bank и Signature Bank . Изчезването на тези трима “герои” обаче не намали списъка на “проблемните” банки, а най-вероятно ще увеличи броя им няколко пъти или дори с порядък.

По петите на колапса на споменатата „троица“ банки се появи експресно проучване на независими американски експерти, наречено Monetary Tightening and US Bank Fragility in 2023: Mark-to-Market Losses and Uninsured Depositor Runs ? ( Затягане на паричната политика и нестабилност на банките в САЩ през 2023 г.: Загуби на пазарна стойност и бягство на незастрахованите вложители?). Четиримата автори на проучването са преподаватели от американски университети.

Оценките в статията са предадени от редица водещи американски медии. По-специално The Wall Street Journal публикува статията Dozens of Banks May Have Risks Similar to Silicon Valley Bank, Economists Find (Икономистите считат, че десетки банки може да имат рискове, подобни на Silicon Valley Bank). В статията се отбелязва, че повишаването на лихвените проценти на Фед е засегнало банковите активи, състоящи се до голяма степен от дългосрочни държавни ценни книжа, които към момента на закупуването им са имали ниска доходност и днес, с повишаване на основната лихва, са започнали да се обезценяват.

В резултат реалната (пазарна) стойност на активите на банковата система на САЩ се оказва с 2,2 трилиона долара под балансовата стойност.. Средно банковите активи са намалели с 10%.

Приблизително 5% от банките имат около 20% амортизирани активи. В абсолютни стойности това са 236 банки. Външно финансовото им състояние, отразено в балансите, изглежда добре. Но ако има натиск от вложителите, теглещи парите си от такава банка, то тя ще трябва да продаде дълговите си книжа и тогава ще лъснат загубите.

Тези банки, чиито активи са доминирани от държавен дълг, са ясни кандидати за фалит. В същата SVB в края на 2022 г. активите възлизат на 211,8 милиарда долара (16-то място по този показател сред американските банки), но от тях само 73,6 милиарда долара се падат на кредити, а делът на ценните книжа (почти изключително дългосрочни съкровищни облигации) – 120,1 милиарда долара.

Застрашени са не само самите банки, но преди всичко техните клиенти (притежатели на депозити) и инвеститори (акционери). Разбира се, американските парични власти постоянно казваха, че държат цялата банкова система под контрол и управляват банковите рискове. Един от елементите на такъв контрол е застраховането на банковите депозити.

Това се прави от гореспоменатата Федерална корпорация за гарантиране на депозитите на САЩ (FDIC). Текущият застрахователен лимит е $250 000. FDIC управлява Фонда за гарантиране на депозитите(Deposit Insurance Fund – DIF), а освен това действа като регулаторна и надзорна институция, която следи състоянието на банките.

Един от ключовите показатели, които трябва да представляват интерес и загриженост за FDIC, е процентът и абсолютната стойност на покритите (застраховани) и непокритите (незастраховани) депозити. Няма такава информация в публичното пространство. Има обаче “външни” оценки на тези показатели. Дори за новофалиралите банки оценките за дела на неосигурените депозити варират. Вярно, в много тесен диапазон. Резултатите на SVB варират от 90 до 95%. Според доклада на S&P Global Market Intelligence, 94% от депозитите не са били застраховани в SVB, а 90% в Signature Bank.

Още по-трудно е да се даде оценка за целия банков сектор. Според S&P Global делът на незастрахованите депозити в групата на големите американски банки е около 47%. Това означава, че в абсолютно изражение непокритите депозити се измерват в трилиони долари.

Неотдавнашна публикация в САЩ на сайта на CBS news „What to know about bank deposits and the FDIC Deposit Insurance Fund“ /Какво да знаете за банковите депозити и Фонда за гарантиране на депозитите на FDIC/, предоставя интересни подробности . Започва с напомняне на читателите за речта на Джо Байдън от 13 март , в която той обеща, че никой клиент няма да бъде ощетен от колапса на банките SVB и Signature. Министърът на финансите Джанет Йелън също се опита да увери Конгреса, че “американската банкова система остава здрава и че американците могат да бъдат сигурни, че техните депозити ще бъдат там, когато имат нужда от тях“. Тези изявления на Байдън разтревожиха мнозина.

Първо , покриването на незастраховани депозитни суми противоречи на действащото законодателство на САЩ.

Второ , лошият пример е заразителен. Ако две банки са освободени от законодателството на САЩ, с какво останалите са по-лоши? Броят на останалите може дори да не е с порядък, а с два повече. Това ще изисква не милиарди, а трилиони долари.

Ала надявайки се, че другите банки ще бъдат третирани също толкова щедро, колкото SVB, ще доведе до възможността да действат още по-рисковано. Някои американски банкери и финансисти заявиха направо, че с обещанието си да спаси 100% от парите на клиентите на двете банки, Джо Байдън е налял не вода, а бензин в пламъците на започналия пожар на банковата криза.

Трето , тези трилиони долари, които ще бъдат необходими за спасяването на клиентите на бъдещи фалирали банки, днес просто не съществуват. Посочената новинарска публикация на CBS цитира високопоставен служител на Министерството на финансите, който казва, че до края на 2022 г. DIF е имал 128 милиарда долара в хазната, което се предполага, че е „напълно достатъчно“, за да покрие парите на клиентите на SVB и Signature Bank.

Или длъжностното лице не се изрази достатъчно ясно, или авторът на публикацията не го е разбрал. Ще има достатъчно финанси за застрахованата част от влоговете, но 100 процентовото покритие, обещано от Байдън, вече го няма.

Няма да преразказвам изявленията на Федералния резерв и Министерството на финансите на САЩ за готовността им да гарантират стабилността на банковата система на страната. Твърденията са много неясни и противоречиви. Всъщност паричните власти на САЩ имат избор „между лошо и още по-лошо“.

Един от лошите варианти е гръмогласното гарантиране на 100% покритие на всички банкови депозити, което ще изисква трилиони (които все още трябва да бъдат отпечатани, но тогава сегашната инфлация ще се превърне в хиперинфлация). Друг лош вариант е да оставите старите правила за гарантиране на депозитите. Тогава можете да спестите трилиони долари, но не и да предотвратите разпространението на банковия пожар, който може да изгори още повече трилиони. Между другото, има някои оценки за втория вариант.

За пореден път ще се обърна към изследването на американските икономисти Monetary Tightening and U.S. Bank Fragility in 2023. /Монетарното затягане и нестабилността на банките през 2023 г./ Авторите изчисляват, че дори ако половината от вложителите с незастраховани депозити решат да изтеглят парите си, 186 банки ще бъдат изложени на риск.

Именно тази цифра хвърли в информационното пространство американското издание на WSJ в статията Dozens of Banks May Have Risks… /Десетки банки може да изпаднат в риск …/. И днес тази цифра се предава в много американски медии, обезсмисляйки ефективността на PR действията на американските парични власти.

И защо проучването прави предположението, че само половината от клиентите ще дойдат за пари? Мисля, че хората, които желаят да спасят незастрахованите си депозити, ще бъдат близо 100 процента. И тогава броят на застрашените банки поне ще се удвои.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БАНКЕРЪ

Как да реагирате? Банкомат отчете теглене без да изплати сумата

Кошмар за всеки – банкоматът отчита теглене, а пари… няма! Спокойно – ситуацията е неприятна, но в повечето случаи решима , ако реагираш навреме. Ето какво да направиш веднага.

1. Провери сметката си на секундата Отвори мобилното банкиране или онлайн профила си: Ако сумата е „чакаща“ – има шанс да се върне автоматично до няколко часа Ако е окончателно изтеглена – трябва да действаш

2. Звънни на банката – ВЕДНАГА Обади се на номера на гърба на картата си. Това е най-бързият начин да стартираш процедурата.

3. Подготви ключова информация За да мине рекламацията гладко, ще ти поискат: Час и място на банкомата Точната сума Номер на устройството (има го на самия банкомат) Касова бележка (ако имаш)

Важно: Дори банкоматът да е на друга банка – пак се обръщаш към твоята!

4. Колко ще чакаш парите? Ако е банкомат на твоята банка → 1 до 5 работни дни Ако е на друга банка → до 30 дни (заради проверки между институциите)

Как доказват грешката? Прави се техническа проверка – сравняват се транзакциите с реалните пари в машината. Ако има „излишък“ – това е твоят липсващ кеш.

Грешка, която НЕ трябва да правиш Не тегли пак от същия банкомат! Това може да усложни случая и да забави връщането на парите.

Златно правило: Запази разписката и реагирай веднага – това увеличава шансовете да си получиш парите бързо и без излишни нерви.

Да, банкоматите понякога „грешат“… но системата почти винаги връща парите – стига да знаеш как да действаш!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БАНКЕРЪ

Политическите партии вече са в пълен предизборен режим, обикалят страната, организират събития, дават обещания и рисуват „нови начала“, но забравиха за държавния дълг

А вие това разбрахте ли го?

Докато политическите партии вече са в пълен предизборен режим, обикалят страната, организират събития, дават обещания и рисуват „нови начала“, една много по-неудобна тема остава на заден план – държавният дълг.

А той не просто съществува, а расте.Само от началото на 2026 година новият държавен дълг вече е надхвърлил 1 милиард евро. Това се случва чрез серия от аукциони на държавни ценни книжа, включително последния за 150 милиона евро. На хартия всичко изглежда „нормално“ – емисии, лихви, инвеститорски интерес, покритие на поръчки.

В реалността обаче това означава едно: държавата продължава да се финансира чрез заеми. И тук идва големият политически парадокс. В публичното пространство почти не се говори за това какво означава този дълг, как ще се обслужва и най-вече как ще се връща.

Вместо това вниманието е насочено към познатия предизборен театър – кой е „новият лидер“, кой ще „реформира системата“, кой ще „спаси държавата“. Всяка партия се опитва да заеме позиция, която да звучи убедително, но рядко някой дава конкретен отговор на финансовата сметка, която вече се пише. Фактите обаче са ясни.

Само за 2026 година новият дълг е достигнал 1,05 милиарда евро, а през предходната 2025 година България е емитирала още около 8,9 милиарда евро дълг на международните пазари. Това не са абстрактни числа, а реални ангажименти, които ще тежат върху бюджета години напред.

Още по-притеснителното е, че всичко това се случва в условия на политическа несигурност и удължителни бюджети, при които правителството има по-ограничен контрол и повече възможности за краткосрочно финансиране чрез заеми.

Законът допуска това, но въпросът не е дали е позволено, а дали е устойчиво. В същото време политическият дебат се върти около всичко друго, но не и около фискалната реалност. Говори се за реформи, за корупция, за нови модели на управление, но рядко се задава най-елементарният въпрос: ако държавата продължава да взема заеми с тази скорост, какъв ще бъде крайният резултат?

Дългът не е просто счетоводна позиция в бюджета – той е ангажимент към бъдещето. И когато той расте тихо, без сериозен обществен дебат, това означава, че реалната цена се отлага, но не се избягва. В крайна сметка политическите кампании ще минат, лозунгите ще се забравят, но заемите ще останат.

И ще бъдат платени – не от партиите, не от говорителите, а от всички граждани.

Зелените си признаха, че са мамили за Натура

„Аз чрез моето Сдружение за дива природа „Балкани“ се намесихме в правенето на Натура 2000 през 2005–2006 година. Там имаше един голям проект към Министерство на околната среда и водите (за 9 млн. лв., бел. на редакцията), изпълняван от „Зелени Балкани“. Със „Зелени Балкани“ (НПО, на което по това време председател на Управителния съвет е Тома Белев, докато е бил и директор на парк Витоша) се координирахме и навсякъде, където ние внасяхме – те не внесоха документи. Така само нашето предложение остана на масата и когато започнахме протестите през 2007 г., че не са обявени всички зони, МОСВ беше притиснато до стената – или обявява нашите зони, или почват тежки санкции от Европейската комисия.“эТова обяснява във Facebook Андрей Ковачев – бивш главен съветник на Борислав Сандов и бивш съпредседател на ПП „Зелено движение“.

Словоизлиянията на Ковачев продължават с: „Правихме зоните по Натура големи и представителни, както искаше Европейската комисия, а не малки и раздробени, както МОСВ ги беше почнало.“

Точно тези думи обясняват проблемите, които създават на хората и бизнеса зоните по Натура в България.

Повечето страни в Европейския съюз определиха в Натура да се включат места, където с достоверни научни доказателства, теренни проучвания и ортофото снимки са установени ценни растителни и животински видове, които трябва да се опазват. Това са малки, ограничени по площ зони, които не влияят на поминъка на хората, държавните проекти и бизнеса.

А не както се случи у нас, където зоните по Натура са огромни по площ – стотици квадратни километри. И когато в единия им край има някое местообитание или вид за опазване, забраната важи и за другия край на десетки километри разстояние.

Че „зелените“ не са определяли зоните на терен, което е задължително изискване, а от бюрата си, се доказва от следните думи на Ковачев:

„НЯМАШЕ КАК ДА ХОДИМ ДА ПРАВИМ НЕЩО НА ТЕРЕН. НО НАПРАВИХМЕ ДОСТА ГИС СЛОЕВЕ С КАРТИ НА ВИДОВЕ И ХАБИТАТИ И ПОЛЗВАХМЕ ЕДИН ГИС НА WWF ЗА ГОРИТЕ – ЗА ДА МОЖЕ ГРАНИЦИТЕ ДА СА АРГУМЕНТИРАНИ. И ПРАВИХМЕ ЗОНИТЕ ГОЛЕМИ И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ, А НЕ МАЛКИ И РАЗДРОБЕНИ, КАКТО МОСВ ГИ БЕШЕ ПОЧНАЛО.“

Данните, които „зелените“ на Ковачев са ползвали, са на WWF България – частно НПО, на което управител е Веселина Кавръкова, жената на Тома Белев. Колко са били достоверни тези данни може само да се гадае, но факт е, че в зоните по Натура има огромно разминаване между данните и реалността.

Това обяснява защо в зоните по Натура има включени гробищни паркове, кариери за инертни материали, промишлени предприятия, пристанища и други индустриални обекти – защото никой не е ходил на тези места да види какво има там.

Думите на Ковачев разкриват и още нещо – защо България е сред европейските шампиони по територии в Натура 2000. Повече от 35% от страната – над 40 000 квадратни километра, или 344 зони по Натура – 230 по местообитанията и 114 по директивата за птиците.

На тази 1/3 от територията на страната всяка човешка дейност, включително паша, засаждане на овошки или други земеделски култури, е забранена или подлежи на екологична оценка. Процедура, която е толкова тежка, че на практика е невъзможно да се преодолее.

Това е първото официално самопризнание от „зелен“ активист , че зоните по Натура в България са правени само от еколозите и техните НПО – чрез натиск и изнудване, а не от научните институти и Българската академия на науките, каквато е била практиката във всички други страни членки на Европейския съюз.

Там Натура е правена не от неправителствени организации, както у нас, а от авторитетни национални институти . На всичкото отгоре, за тази работа нашите еколози са получили общо 9 милиона лева от Европейската комисия и от държавния бюджет.

Тези признания на Андрей Ковачев, че при определяне на зоните по Натура не е имало теренни проучвания, поставят остро въпроса, че вече е крайно необходимо – за да се защитят националните интереси, собствеността на гражданите и приоритетите на държавата при изграждането на инфраструктурни проекти – да се извърши пълна ревизия на данните , според които са определяни зоните по Натура, респективно и техните граници.

И това трябва да бъде направено или от Българската академия на науките , или от независим европейски институт – а не от самозваните нашенски еколози.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БАНКЕРЪ

Българските компании са изправени пред нова икономическа буря

Българските компании са изправени пред нова икономическа буря: БНБ прогнозира забавен растеж и растящи цени.

Димитър Радев предупреждава, че фискалните възможности на държавата са ограничени, а бизнесът трябва да се адаптира към енергийния натиск и инфлационните рискове.

Българските компании вероятно ще трябва сами да поемат тежестта на задаващите се макроикономически сътресения, тъй като възможностите на държавата за финансова подкрепа са силно ограничени. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев по време на бизнес закуска, организирана от Американската търговска камара („AmCham Bulgaria„). По думите му, икономиката ни е изправена пред нов енергиен натиск, който ще доведе до забавяне на растежа и повишаване на цените.
Завръщане на енергийната криза

В изказването си пред представителите на бизнеса, гуверньорът на централната банка акцентира върху силно променената глобална среда. Радев посочи, че макар България да е навлязла в 2026 година с относителна макроикономическа стабилност, външните геополитически рискове вече се пренасят пряко върху вътрешния пазар. Според официалните данни на Националния статистически институт инфлацията през февруари е достигнала 3,3 процента на годишна база, но прогнозите на БНБ сочат ново ускоряване в следващите месеци.

„Нашият текущ базов сценарий предполага, че растежът в България може да се забави до около 3 процента през тази година, докато инфлацията може отново да се повиши до приблизително 3.7 процента“, заяви Димитър Радев.

Той обясни, че основен двигател на този негативен процес са високите цени на енергията и засиленият инфлационен натиск в сектора на услугите.

Изтънели фискални възможности

За разлика от енергийния шок през 2022–2023 година, днес фискалното пространство на държавата е значително по-тясно. Според анализа на БНБ, натрупаните преди пандемията буфери вече са частично изразходвани, което прави широките държавни компенсации трудни за реализиране.

„Това означава, че през следващия период компаниите вероятно ще трябва да поемат по-голяма част от адаптацията сами“, предупреди Радев.

Управителят подчерта, че липсата на мащабна правителствена намеса ще изисква от фирмите много по-строг контрол над разходите, по-предпазливо наемане на персонал и по-внимателно управление на ликвидността. От централната банка са категорични, че безразборните мерки за подкрепа изглеждат политически привлекателни, но в настоящата ситуация могат да бъдат контрапродуктивни, тъй като поддържат търсенето изкуствено и помпат нова инфлация.

Еврозоната като предпазен щит

Като стратегическо решение за изграждане на дългосрочна устойчивост, Димитър Радев посочи въвеждането на единната европейска валута. Според него, въпреки че членството в еврозоната не отменя нуждата от желязна вътрешна дисциплина, то драстично намалява несигурността и дава силна опора на инвеститорите в условията на кризи.

„Колкото по-нестабилна е външната среда, толкова по-предвидима трябва да е вътрешната“, обобщи гуверньорът.

От БНБ призовават държавата да запази надеждна средносрочна фискална рамка, а бизнесът да насочи усилията си към инвестиции в технологии, по-устойчиви вериги на доставки и преди всичко – енергийна ефективност.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ4 days ago

Най-важното в България на 09.05.2026 г.

Обобщаваме най-важното от родните новини, които се е случиха днес Средната заплата е нараснала с около 12% за година и...

БЪЛГАРИЯ4 days ago

Доживяхме: нов кабинет, стари кадри и дигитална трансформация на хартия

Доживяхме. Вече имаме кабинет с идеята и визията да изкара цял мандат, както и Народно събрание, пълно с опозиция. Доживяхме....

БЪЛГАРИЯ4 days ago

Иво Христов: Кой е казал, че не искаме да разследваме Пеевски?

Вицепремиерът разкри ПиПитата и ДеБилите в парламентарен пиар и произнасяне на патетични слова за рийлсове за Facebook, за набиране на...

БЪЛГАРИЯ5 days ago

Георги Кандев остава главен секретар на МВР. Радев гони с шут Деньо от ДАНС

Оказа се, че Пламен Абровски е станал член на “Прогресивна България”. Изпълняващият функциите главен секретар на МВР Георги Кандев ще...

БЪЛГАРИЯ6 days ago

Държавата няма пари за заплати през юни, махаме Спецов от „Лукойл“

Слави Василев: Държавата няма пари за заплати през юни, махаме Спецов от „Лукойл“. От “Прогресивна България” обещават да не вдигат...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА3 days ago

“Прогресивна България” е успешна пирамида

Седмица 1 на новата стара власт: “Прогресивна България” е успешна пирамида, тръби на всеослушание в национален ефир фронтменът и конферансие...

ПОЛИТИКА6 days ago

Радев прецака грозно Владо Николов!

Радев прецака грозно Владо Николов! Назначи пенсиониран циркаджия с награда “Сребърен клоун” за… спортен министър Пенсионираният циркаджия Енчо Керязов бе...

ПОЛИТИКА6 days ago

Радев получи мандат от президента Илияна Йотова за съставяне на правителство

Румен Радев обяви кои ще са новите министри. Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев получи мандат от президента Илияна Йотова...

ПОЛИТИКА1 week ago

Трус в Румъния! Правителство падна след вот на недоверие

Кабинетът на Илие Боложан беше свален след напрегнато гласуване в парламента. Румъния навлезе в нова политическа криза, след като парламентът...

ПОЛИТИКА1 week ago

Πeтep Maдяp създава нов икономически съюз в Европа

Нов икономически съюз в Европа. Мадяр с решителен ход. Нов икономически съюз може да се роди в Европа, ако мащалните...

СВЯТ

СВЯТ3 days ago

📊​🏗️ ​🎟️🇪🇺💰​🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬 ​📊 Според прогнозите...

СВЯТ4 days ago

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо...

СВЯТ5 days ago

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700...

СВЯТ6 days ago

Русия ще унищожи германската индустрия и Европа в случай на война

Медведев предупреди: Русия ще унищожи германската индустрия и Европа в случай на война. Прехвалената германска индустрия би била напълно унищожена...

СВЯТ7 days ago

Нови налудничави заповеди бълва Брюксел

Това е краят. ЕС забрани със строги мерки. Лунатици в Европа предприемат “решителна стъпка” в борбата с пластмасовото замърсяване (макар,...

Trending