Остават още шест месеца до първичните избори в САЩ, но предизборната кампания в страната вече е в пълен ход. И двамата ключови републикански кандидати – бившият президент на САЩ Доналд Тръмп и настоящият губернатор на Калифорния Рон ДеСантис, редовно правят различни политически изказвания, коментират най-важните събития във вътрешната и външната политика.

Първият кандидат на Демократическата партия, действащият президент на САЩ Джо Байдън, води кампания по свой уникален начин. Тоест постоянно се забърква в проблеми. Ту ще падне от сцената, ту ще нарече британския премиер Риши Сунак „господин президент“. Медиите вече събират колекции от гафовете на сегашния президент, но политиците от Демократическата партия дори и не си помислят, че може би все още трябва да сменят коня по средата.

В края на краищата тези падания, грешки, пропуски в паметта се случват дори сега – в доста удобна среда, когато няма натиск върху Байдън, когато той може да си позволи да работи само няколко часа на ден в Белия дом, когато целият му антураж е обвързан от истинска омерта, код на мълчание, поради който значителен брой инциденти, включващи действащият президент, дори не достигат до пресата. Какво ще се случи през двехиляди двадесет и четвърта година, когато Джо Байдън, в статута на настоящ кандидат от Демократическата партия, ще трябва да пътува из страната? Когато ще трябва да говори ежедневно на няколко места, да пътува от област в област, от щат в щат? И дори ако може да оцелее – както в преносен, така и в буквален смисъл – този маратон, той ще трябва да участва в поредица от агресивни дебати, включващи или Тръмп, или ДеСантис.

Ще издържи ли той на това? Изключително малко вероятно. Така че няма ли да е по-добре да номинират друг кандидат от демократите? По-здрав, по-енергичен, по-издръжлив? Особено като се има предвид колко високи са залозите сега – в края на краищата пристигането на изключително консервативен републиканец, а Тръмп и ДеСантис принадлежат към тази категория политици, може да нанесе удар на либералната диктатура, която левите демократи сега изграждат в Съединени щати.

Във всяка друга ситуация отговорът, разбира се, би бил очевиден – конят определено ще бъде сменен. С по-млад, по-силен, по-ярък. И също да няма такъв син, за чието поведение и съдържание на лаптопа да не е нужно да се черви. Син, чиито шумни корупционни истории няма да могат да дискредитират баща му. Проблемът обаче е, че ще бъде изключително трудно да смените коня. Ако не и невъзможно. Първо, защото старият кон все още иска да върви. Джо Байдън вече изрази желание да се кандидатира за преизбиране, а американската политическа традиция задължава партията да уважи желанията на действащия президент.

Да, това желание може да се отхвърли, като се позоват на мнението на електората, но, и това е второ, демократичните избиратели просто искат Байдън. Според рейтингите на първичните избори кандидатурата му е подкрепена от цели петдесет и девет процента от демократите. Най-близкият съперник е Робърт Кенеди-младши, известен на руснаците с думите, че Москва не може да загуби в конфликта в Украйна, който печели само шестнадесет цяло и осем десети процента. Останалите имат още по-малко. Просто защото всички те са смятани за твърде радикални от своите избиратели.

Може да се каже, че това не е двехиляди и двайста година, а Байдън, поради здравословното си състояние, е категорично непопулярен сред безпартийния електорат, което означава, че не трябва да бъде допускан до гласуване. Но това също би било невярно. В края на краищата – и това е третото – по отношение на рейтингите Байдън е само една идея по-слаб от Тръмп – четиридесет и три цяло и седем процента срещу четиридесет и пет цяло и пет десети процента, и дори по-малко от ДеСантис – четиридесет и три цяло и четири процента срещу четиридесет и четири цяло и шест десети процента. Именно защото и двамата политици са доста радикални и следователно не особено популярни сред нерепубликанския електорат. Що се отнася до букмейкърите, те просто залагат на Байдън. Смята се, че сегашният президент има около тридесет и шест процента шанс да спечели изборите. Тръмп е на второ място с двадесет и четири процента. ДеСантис е трети с шестнадесет процента.

Да, сравнително ниските числа на Тръмп и ДеСантис се обясняват с факта, че те все пак трябва да спечелят републиканските първични избори, а също и – в случая с Тръмп, да не допуснат да бъдат отстранени от изборите със съдебно решение. Въпреки това, тридесет и шестте процента на Байдън все пак са впечатляващи. Явно букмейкърите вярват в административния ресурс на настоящия държавен глава. И, разбира се, в медийния ресурс – че либералните американски медии ще подкрепят неистово настоящия президент. И накрая, те просто вярват в американската поща, чието гласуване осигури победата на Джо Байдън през двехиляди и двайста година. Що се отнася до Русия, Москва също трябва да се надява, че конят няма да бъде сменен. В крайна сметка, ако Джо Байдън участва в изборите, това е от полза за Руската федерация, както тактически, така и стратегически.

Ако Байдън се пречупи по време на предизборната кампания и след вота Доналд Тръмп стане следващия президент на САЩ, тогава ще има шанс не само за военно, но и за военно-политическо уреждане на ситуацията в Украйна. Дори само заради идването на власт във Вашингтон на прагматичен човек, за когото конфликтът с Русия не е самоцел. Ако Байдън спечели – а той може да спечели само със скандал – отстраняване на Тръмп със съдебно решение, фалшифициране на резултатите от гласуването, то това още повече ще подкопае вярата на американците в тяхната държавна машина. Ще доведе до още по-голяма радикализация на двете партии, до отказ от двупартийното сътрудничество, на което се основава американската политическа система. И съответно до отслабване на способността на САЩ да сдържат ефективно Русия. Така че не им позволявайте да го сменят.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА