БЛОГ

“АЗ МАЙ СЕ ОБЪРКАХ , ЧЕДО….”

Дойдох си на гости на село. Е всичко е както преди, въздухът чист, ухае на България,не е както в Берлин.
Улиците празни ,тук там някой дядо и баба останали да пазят духът на Родината ! В далечината забелязвам една фигура, която се е спряла на средата на шосето. Доближавам се до нея и виждам, че е възрастна женица с една празна пазарска торбичка .
– Момче, спри за малко .
– Да, бабо, кажи.
– Аз май съм се объркала чедо !
Поглеждам я учудено. Бабата стои и безпомощно ме гледа.
– Тръгнах към дома си , ама май съм поела в друга посока! – и избърсва една сълза от очите си.
– Къде живееш? – питам я.
– Ами на центъра на селото ,аз съм жената на Дядо ти Трифон. Не го ли познаваш?
– Не – отвръщам аз.
Бабата ме поглежда и очите и отново се насълзяват.
– Как така се обърках – тюхка се женицата и оправя притеснено забрадката си.
– Да те съпроводя до домът ти – успокоих я аз.
– Благодаря ти – изохка тя и от очите и се стекаха сълзи.
Изпратих я и тръгнах по тихите улици , но нещо в мен се промени в главата ми нахлуха въпроси .Къде ли се скитат чедата на бедната женица ?Дали и моята майка няма да стои един ден така объркана насред нищото ? А аз пътник по чужди земи ,вече не изпитвах удоволствие от разходката си . В главата ми незнайно от къде минаха сцени от група пенсионери, които плащат редовно разходите си и търпеливо чакат на опашките пред инкасаторите. После пред погледа ми преминаха сините лампи на депутатските мерцедеси. И голата истина блесна като току-що избърсан от прахта прозорец. Как живеят с пенсиите си хората, които построиха България ? За това едва ли мисли правителството ! Но всъщност, какво означава думата Правителство? Народно събрание? Закони? Просто думи, от които се възползват определена група хора, а друга, по-голяма ги изпълнява с илюзията, че по-малката ще се сети за тях. Какви илюзии! Но само те остават на бедния народ! Надежда, която да го крепи през тежките зимни нощи, до мига, в който ще попита объркан, застанал смутен и отчаян на средата на пътя:
– Аз май се обърках чедо …
А далече някъде ще се чуват клаксоните на колите, возещи най-голямата причина за неговото объркване, отдалечавайки я от проблема и водеща я към поредния банкет и пресконференция. “За тази година имаме такъв и такъв растеж…”, “Инфлацията е само… процента”… Вече сме европейци… Осигурихме… работни места….” … А бедният народ, който вече е остарял, продължава да стои в средата и сълзите му капят по земята, която е обработвал дълги години и която единствена ще се погрижи за него !

Автор : Едно ЧЕДО на БЪЛГАРИЯ ,което живее в ГЕРМАНИЯ !

Post Views: 18

БЛОГ

ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..

ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..

Уважаеми, народни депутати,
баба реши писмо да ви прати.
Здравейте, другарки и другари,
дано писмото ми здрави ви завари,
вие май господа се вече наричате,
извинете за грешката, ако обичате,
пиша ви от село – провинция дълбока,
аз съм стара баба, слепоока,
изгледала съм десетина внуци,
вече ръцете и краката са ми куци,
стара съм, не разбирам протокола,
но знам как да размахвам кола,
окастрен, от младо дърво, прав,
кокал няма да ви остане здрав,
само по избори да смеете да припарите,
ще бия наред – и господата, и другарите,
ще видите какво е социална политика
като ви пусна от обора гладен бика,
нека ви притисне с рогата на тясно,
за да разберете народа си ясно,
да разберете какво е държава да те мачка,
да те притиска за пари на всяка крачка,
да се срещнете с живота – разярен бик,
да му видите отблизо страшния лик,
да ви нарани да болка, до кръв,
да ви гони, сякаш сте стръв,
да ви гледа из под вежда,
опрени до стената, без надежда,
да ви заболи душата от обида,
че сте жертвите в тази корида…
Елате, каня ви на гости,
да се научите как се пости,
да се научите как с пенсия се кара,
да чуете как крадец в тъмно бара,
да платите сметките за вода, парно, ток
и без пари да карате на милостта на Бог,
да пресичате улица на бегом като в спорта,
да се бутате в маршрутки и в транспорта,
да се редите за пенсии пред пощите,
да плачете за децата си в нощите,
да ви пращат по клинични пътеки,
да чакате пред лекари и аптеки.
да получавате вместо надбавки,
жълти стотинки за подигравки…

Послепис:

В послеписа ще ви напиша,
оставете народа да диша,
децата и държавата ни върнете,
на старите внимание обърнете
и ви предупреждавам, господа и другари,
че с хората не трябва да си правите гъргари!… 🤔

Благодаря! 🙏💖

Post Views: 10

БЛОГ

Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха

Здравейте.

Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.

Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.

Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.

Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.

Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.

Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.

Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.

Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…

След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.

Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!

Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.

Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.

Разочарована съм.

Красимира

Post Views: 29

LIFE

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“

❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.

Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.

Те мечтаят за стоки.

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026

За лайфстайл.

За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.

❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“

❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.

❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.

💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?