Гласовете ви НЕ чувам! Писмо на един българин в Лондон

Кампанията за парламентарните избори в България роди един нов жанр на епистоларната комуникация – писма от сънародници в чужбина. Видя ми се интересно и реших да се включа в тренда.

Казвам се Нишан Джингозян. Живея в Лондон от 22 години, а в БСП членувам от 6 години. Виждате ме всеки ден тук, във “Фейсбук”. Жив съм, има ме. И имам мнение.

Работя в кметство Брент, Северен Лондон и не се уморявам да повтарям на всички колко неща прави Великобритания за българите тук. За разлика от Родината. Ще ви разкажа един мой ден.

Северен Лондон. Едмънтън. Малката баничарница се забелязва отдалече. Не само защото ярко се отличава от другите магазини и ресторанти с фасадата си, боядисана в бяло, зелено и червено. Надпис на български език веднага привлича вниманието. Бързам за среща с група българи. Лондон е в трети пълен локдаун. “Призрачен град”. Затворени училища, университети, магазини. Великобритания се оказа сред най-тежко пострадалите в света от пандемията от Covid-19, а българската общност – една от най-силно засегнатите от тези 300 общности в Лондон. Предложих срещата да се проведе в Zoom в опит да спазим изключително стриктните мерки за безопасност. “Не знаем как да ползваме това”, гласеше отговорът.

Програма на тукашното МВР помага на българите

Почти 260 000 българи са кандидатствали за Статут на уседналост във Великобритания. Той им дава право да живеят и работят безвизово в Обединеното кралство след Брекзит. От шест месеца ръководя програма, финансирана от Вътрешното министерство на Великобритания и подпомагаща “hard-to-reach groups” или общности, които изпитват определени затруднения в процеса на интеграция. Днес ме интересува мотива на тази група българи да емигрират и дали биха се завърнали в България? Както и какво се е променило през последните 10 години, за да принуди над четвърт милион българи да напуснат страната и да поемат към Обединеното кралство.

Отговорите

– Защо решихте да емигрирате?

– Няма работа, брат! – отговаря младо момче на видима възраст около 20 години.

– Откъде сте? Благоевград, Видин, Силистра, Враца…

– Няма пари в България – отговаря друг.

– Колко получавахте в България?

– Минималното заплащане – отговаря трети.

– Смятате ли да се завърнете в България?

– Не, условията за живот тук са по-добри – отговаря мой събеседник на видима възраст над 65 години.

– Труден ли е животът в Лондон?

– Да, много.

– Смятате ли да се завърнете в България?

– Не! – категоричен е друг сънародник.

Демографската катастрофа

Отделът за населението към ООН излезе с доклад, според който през 2050 г. населението на България ще бъде с 27,9 % по-малко от това през 2015 г. Близо 600 български села са изчезнали от картата на страната. Това сочи статистиката – нацията продължава да се топи със страшна сила. Цели села от Северозападна България са се изселили в Италия и Испания. Данните на НСИ показват, че населението намалява с 6 души на час. За 26 години броят на българите се е стопил с над 2 милиона души. В момента броят на сънародниците ни е като през 1946 г. – след края на Втората световна война. Основната причина е липсата на поминък и остарялата инфраструктура.

Алтернативата

Какво е хронична болест? Болест, продължаваща дълъг период от време, с бавно прогресиране на патологичните изменения в организма. Очевидно е, че системата в България “боледува” и процесите от хронични започват да се превръщат в летални. И ако системата не може да предложи решения, нека погледнем какво предлага най-голямата опозиционна партия – БСП.

Разгръщам предизборната платформа и искам да прочета икономическите мерки за възстановяване след пандемията. Тези за запазване, както и за създаване на нови, модерни и справедливо заплатени работни места. Тези, които водят инвеститори. Които използват новите умни и зелени технологии и политики. Които водят до благосъстояние, гарантират и въздават справедливост. Тези, дето биха върнали и българите от чужбина.

Няма такива! Нито дума! Чета само как държавата ще дава пари и ще повишава данъци в криза. Но кои данъци? На големия бизнес, на олигарсите? Не! От срещите на ръководството с големите работодателски организации разбрахме, че БСП в никакъв случай няма да пипа 10-процентовия корпоративен данък. Предвижда въвеждане на прогресивно облагане, но само за физическите лица. Подобна стъпка ще помогне на най-бедните да преживеят кризата и да продължат в по-смислено бъдеще. Нека има и за семействата с деца, макар че не това е мотивът да отгледаш дете. Но дали ръководството на БСП си е дало сметка, приемайки платформата, че облагайки хората с доходи над 3 600 лв. натиска най-мощния бутон за икономическа емиграция? Кой у нас има такива доходи? Младите и високообразованите. Тези, на които им предстои да раждат деца. И които с тази мярка може би ще отидат да ги родят някъде другаде?

Накратко – моята партия ще защитава бедните, социалноуязвимите и малцинствата като натовари работещите, а най-богатите няма да притеснява?! Прокуждайки младите и образовани българи, откъде ще дойдат парите за пенсии, осигуровки и държавна администрация?

Защо БСП толкова лесно се отказва от гласовете на новото поколение и даром ги дава на Слави Трифонов? Алтернатива ли беше левицата и бори ли се за доверието им по време на протестите? На същите тези млади хора, които по презумпция са леви? Само че, те се печелят с емоция, с идеи, с мечта за бъдещето, а не с повече пари от бюджета за Министерството на младежта и спорта.

Продължавам. Търся конкретни мерки, насочени към големите новосформирани общности в чужбина, както и стимулационен пакет, който да мотивира българите да се завърнат в България. Няма такива! Не знам защо тези общности за така изоставени. Доскоро гласовете от чужбина се пишеха на десницата, но сега тези големи общности, прокудени от мизерията в държавата, са по-скоро огромен резервоар за БСП! Не са ли те този буфер на натрупани несправедливост и недоволство от властта?

В раздела “Външна политика”, забелязвам една констатация: “политиката на държавата към българите в чужбина се нуждае от нова нормативна уредба, от по-добра координация между институциите и по-голям финансов ресурс”.

Продължавам да чета, търсейки конкретните мерки, които БСП предлага. Нито дума! Задавам си въпроса дали една констатация в предизборната платформа ще върне над 2 милиона българи от чужбина или поне ще се опита да реши проблемите им, в частност на тези почти 300 000 българи във Великобритания? А “по-добра координация между институциите” не е ли задължително условие за функциониране на държавата, а не ангажимент към българите в чужбина? Какво означава “по-голям финансов ресурс”? Бюджет по-голям с един лев? Сто лева? 1 милион? Къде е визията за дългосрочна работа с българската диаспора?

Продължавам да чета, мислейки какви други послания биха били атрактивни за българите зад граница? Активно участие на българските общности в политическия живот в България? Ако искаш да приобщиш тези общности към процесите у нас или поне да забавиш процеса на отдалечаване и асимилация, то е логично да предложиш някаква форма на участие на представители на тези общности в политическия живот и в процеса на вземане на решения, които пряко ги касаят. Защо това не фигурира в предизборната платформа на партията, която ще е носител на промяната?

Задавам си и други въпроси. Има ли на избираеми места в листите на левицата българи, искащи да се върнат у нас? Защо в Националния съвет на БСП няма представители на българската диаспора? Какви инициативи е провел Международният отдел на БСП през 2020 г., които са били конкретно насочени към българите зад граница? Какви законодателни инициативи е предприела БСП с цел подпомагане на процеса, през който 300 000 българи във Великобритания трябва да преминат – добиване на нов имиграционен статут? Защо във “Визия за България”, както и в платформата, българските общности са споменати с половин изречение?

Лявата идея винаги е била разказ за мечта и битка за отстояването й

Най-тревожното и тъжното е, че в предизборната платформа на БСП липсва разказ за бъдещето. Обновяването на локомотивния, мотрисния и вагонния парк на България с “20 хибридни локомотива, 25 електромотриси, хибридни влака и 150 модерни пътнически вагона” не е достатъчен мотив за оставане или за завръщане в България. Това ли е българската мечта? Не трябва ли един предизборен документ не само да предостави друга алтернатива и визия, но и да e изразител на мечтите, стремежите на хората? Визия за обществото, в което те биха искали да живеят. Къде са думите като “модерно”, “прогресивно”, “толерантно”, “мултикултурно” общество? Нима не е ясно, че точно затова над два милиона българи са предприели съзнателния избор да живеят в общества, които биха могли да бъдат определени по този начин?! Защо тогава се предлага една консервативна и носталгична визия за бъдещето за държавата, която няма да бъде припозната от голяма част от българите? И те ще разпилеят гласовете си в новосъздадени формации, като така ще гарантират оцеляването на ГЕРБ във властта!?

Бъдещето

Липсата на дългосрочна визия, самоизолацията на БСП и невъзможността й да привлече към себе си други политически сили, да катализира цялата протестна енергия в България, да бъде двигател на промяната, създава реални предпоставки за това тези процеси да продължат неизмеримо дълго в бъдещето.

Докато се връзваме на мантрите за битки на твърдите ядра и се целим в националистическата ниша, други партии заемат мястото на БСП в българския политически живот. Дълго слушахме, че левицата не е алтернатива, но поне беше опозиция. След протестите от миналата година ситуацията се промени. Всички анализатори са категорични, че избирателите дават ролята на опозиция в следващия парламент на “Има такъв народ” и причисляват БСП към статуквото. А слуховете за голяма коалиция/програмен кабинет чак не ми се коментират…

По-малко от месец преди изборите, те вече изглеждат предрешени. А дори от Лондон е видно, че на БСП липсват енергията, идеите и желанието да ги спечели. Защо доброволно се отказваме от цели общности, социални групи и поколения? Защо в собствената си платформа виждаме България като страна на бедните, отчаяните и напускащите я българи? Като държава на помощите и мизерията? Защо за пореден път изпускаме дадения ни исторически шанс да спечелим вота и да управляваме? Сякаш всеки път сме по-близо, а не се получава? Защо?

Защото българите НЕ ни чуват? Не чуват идеи, не виждат воля и кураж. Няма мащаб и поглед върху голямата картина. Има скандали, дребнометие и писма. От чужбина.