ПАРИ
Абсурдни промени ще направят невъзможна работата от вкъщи
Уж за повече гъвкавост човек вече ще може да работи само от едно място, а не откъдето си иска
С цел повече сигурност и гъвкавост кабинетът предлага рестриктивни промени в Кодекса на труда, които ще постигнат точно обратното – да направят почти невъзможна работата от разстояние, която иначе безпроблемно се прилага по цял свят от пандемията насам. Промените са пълни с нови бюрократични изисквания и към работодателя, и към служителя. Те, освен това, създават неравнопоставени условия между служители в присъствена форма на работа и техните колеги, които работят от вкъщи. С тях се залагат изисквания, за чието спазване ще е трудно да се следи, но които отварят възможности за административен произвол. Всичко това, както обикновено, е облечено в иначе смислените препоръки на ЕК относно все по-трудното съвместяване на личния и служебния живот.
Противоречията между замисъла на законопроекта и реалните текстове са поразителни. В мотивите се говори за нуждата от гъвкавост, но на практика според промените излиза, че занапред ще сме застопорени само на едно място – едва ли не няма да можем да мърдаме до дивана в хола, ако сме заявили, че работим от кухнята. Помещението, в което ще работим от разстояние, вече трябва да бъде записано в трудовия договор, а служителят да предостави писмено описание пред работодателя. Това ще обезсмисли основното предназначение на работата от разстояние – да сме свободни да я вършим от всяка точка на света. В мотивите даже в прав текст пише, че чрез уговаряне в трудовия договор на конкретното място, от което ще се извършва работата от разстояние, “нито една от страните няма да има право едностранно да променя уговореното място на работата от разстояние”. С други думи – служителят няма да може сам да смени мястото, от което работи, примерно да слезе в близкото кафене или споделено пространство.
Въпреки че работата днес често се побира в един лаптоп, към работното ни помещение има изисквания то да е с “достатъчна площ и с условия, позволяващи на работещия да извършва работата от разстояние без риск за здравето и безопасността”. Така излиза, че на практика за най-уязвимите групи – например самотна майка в тясно жилище, това иначе удобно облекчение може да се окаже недостъпно. По този въпрос в мотивите се вменява внушението, че преценката къде е безопасно да работим от разстояние е на работодателя.
С цел сигурност се въвеждат още нови изисквания – служителят трябва предварително да уговори с работодателя си начин на уведомяване за настъпила злополука на работното място. И когато тя настъпи, е длъжен “незабавно” да го уведоми. Този текст може да е неизчерпаем извор на шеговити хипотези – от него излиза, че работещият от разстояние трябва да се уговори как ще предаде на шефа си, ако се подхлъзне по паркета или се удари на шкафа. Шкафът обаче трябва да е от предварително декларираното работно помещение, за да се води злополуката за трудова. Не е ясно какво става, ако примерно сме декларирали работно помещение в спалнята, но се ударим в холната гарнитура, докато тичаме да вдигнем телефона по работа. Или ако ни е стегнала шапката и сме се отлъчили от обявения си офис някъде другаде, където случайно ни сполети авария.
Как ще се проверява спазването на трудовите права и условията на труд при работата от дома – на тази тема бе посветено последното заседание на парламентарната комисия по електронно управление.
Едно от новите предложения отговаря точно на предназначението си – да гарантира съчетаването на професионалния и личния живот и да осигурява възможност за пълноценно прекарване на свободното време. За целта се предлага специален текст, че служителят, който извършва работа от разстояние, не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в трудовия договор са уговорени условия, при които това е допустимо. С този текст обаче има друг проблем – липсва аналогична защита и за присъствените служители. Така излиза, че работещият от вкъщи няма да е длъжен да следи служебните чатове в извънработно време, но на присъствения служител е позволено да се звъни и нощем.
Работата от нас, лаптопът – от вас
По този въпрос имаше вълнения и през локдауните, но той всъщност е стар регламент от 2011 г. Когато човек работи от разстояние, работодателят трябва да му осигури за своя сметка оборудване, консумативи, софтуер, устройства за комуникация, вкл. интернет свързаност. Възможно е работодателят дори да монтира система за наблюдение, ако такава се налага и ако има писмено съгласие на служителя.
А кой ще ни следи къде сме
Промените със сигурност ще подновят и стария спор от пандемията кой може да влиза в дома ни на проверка, за да проследи спазването на всичките тези нови правила. При локдауните ставаше напрежение, когато ГИТ обявяваше инициатива да проверява хоум офиса. Тогава беше внимателно разяснено, че ако у дома имаме обособено работно място, то това работно място може да бъде проверено не само от инспектори на ГИТ, но и от работодателя, и от синдикатите. И сега в Кодекса на труда пише, че “работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, нямат право да отказват достъп до работното място без основание за това, в рамките на установеното работно време”.
Разбира се, на практика не се е чуло някой да е звънял по вратите на хора, работещи у дома. Затова и не се е налагало на никого да проверява на практика дали неговият дом е крепост.
ИПИ: Решава се несъществуващ проблем
Промените опитват да решават несъществуващ проблем, защото по нищо не личи при работата от разстояние да има нужда от допълнително регулиране. Тъкмо обратното – предоставянето на максимална гъвкавост е силен инструмент за привличане на работници, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Според него, въвеждането на допълнителна регулация застрашава разпространението на работата от разстояние към други сектори. Това, между другото, е поредно драстично разминаване между намерения и резултат – именно фактът, че сме на последно място по работа от разстояние в ЕС, се сочи в мотивите като една от водещите причини да се предложи проектът. У нас 10% от заетите работят от разстояние. ИПИ намира проблем и с необходимостта от отчитане на работното време, където обаче само се дописват текстовете с възможности за автоматично отчитане.
Едно към едно
Някои твърдения в мотивите заслужават специално внимание. Като посочват последното ни място в ЕС по работещи от разстояние, вносителите са написали, че “причина за това може да се търси в практически затруднения при организирането на работата от разстояние, които следва да бъдат разрешени чрез допълнителна нормативна регламентация”.
Възможността да се работи от различни места, извън помещенията на работодателя, както и все по-налагащият се хибриден модел на работа, в определени случаи води до несигурност между страните по трудовия договор. Липсва ясно регламентирано задължение мястото, от което ще се извършва работата от разстояние и периодите на работа извън предприятието, да се установява по споразумение между тях, пише още в мотивите.
На изкуствения интелект е обърнато специално внимание. В тази връзка е необходимо да се предприеме регулативен подход, чрез който да се гарантира, че човекът и неговите права са в центъра на дигиталната трансформация, посочват авторите на промените, според които е важно да се регламентира човешки контрол върху всички важни автоматизирани решения, засягащи правата на служителите.
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПАРИ
Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал
- Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.
Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.
Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.
Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.
Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.
Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.
Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.
Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.
Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.
Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.
Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.
ПАРИ
‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
ПАРИ
България е с най-висока инфлация в еврозоната
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.








