60 години ревност между Дора Габе и Багряна

Списание ЗОРА - Интересните теми на едно място!

60 години ревност между Дора Габе и Багряна


„Дали съм била щастлива?... Имах богат живот”.

Така завоалирано отговаря Елисавета Багряна на един от най-често задаваните й въпроси. Печалният факт, който й отнема усмивката, е драматичният развой на любовта й с Боян Пенев. Той напуска Дора Габе заради шеметната си връзка с Амазонката, какъвто е един от прякорите й. Жарките им отношения с професора са само част от приликите в техните превратни съдби, моменти от които са пресъздадени в спектакъла „Две” в Народния театър. И двете поетеси са обаятелни и талантливи, и двете започват пътя си към известността с подкрепата на легендарни мъже.

Дора Габе е поощрявана да пише стихове от Яворов - влюбен в нея, преди да се запознае с Мина Тодорова и Лора Каравелова. По същото време тя е ухажвана от Боян Пенев, който разпалено я убеждава, че само той може да я направи щастлива. Подвластна на ерудицията и силния му характер, Дора Габе решава да се венчаят през 1909 г., но само след няколко години се разочарова – литературоведът не е равнодушен към чара на студентките си, а през 1917 г. дори заживява с Олга, дъщерята на проф. Любомир Милетич.

По това време Багряна вече е публикувала първите си стихове в сп. „Съвременна мисъл” след застъпничеството на Йордан Йовков, който е впечатлен от снежнобялото й лице с изящни черти. Но тя усеща, че той не е точният мъж за нея, уверена е, че двама творци, вечно витаещи в облаците, не могат да създадат стабилен дом. Затова дава ръката си на капитан Иван Шапкарев, син на известния фолклорист Кузман Шапкарев. Бракът им изглежда хармоничен до деня, в който Багряна разбира, че тетрадката със стихове, която крие под покривката на кухненската маса, е изгорена от съпруга й. Да бъде само домакиня, без да може да твори, й изглежда по-страшно от затвор и затова избира скандална за времето си стъпка – да се разведе.

До същото решение стига и Дора Габе. Но тя не предполага, че последната капка на търпението й ще бъде неочакваната любов между Боян Пенев и Багряна. Двамата откриват в познанството си всичко: страст, интелектуален диалог и общи духовни интереси. Увереността им, че са намерили идеалната си половинка, е толкова голяма, че без колебание загърбват клюките, завистта и упреците, полепнали като кални пръски върху тях. Затова през 1925 г. заминават за Бретан, където прекарват най-идиличните дни в живота си.
Когато се връщат, започват ентусиазирано да подготвят сватбата си. Тя е насрочена скоро след развода на Боян Пенев с Дора Габе, но броени дни преди това той влиза в болница заради операция на апендикса. На следващия ден Багряна отива да го посети и
успокоена от лекарите, че всичко е перфектно, обмисля сватбената си рокля. Но вместо нея слага жалейка – професорът умира на 25 юни 1927 г. От този момент нататък между нея и Дора Габе има негласен спор: коя има повече право да се нарече негова вдовица? Всяка за себе си е убедена, че именно тя е била голямата любов на професора. На многото рецитали и приеми, които посещават заедно, двете поетеси успяват да покажат хладнокръвие и взаимно уважение. Но дали наистина е било така? Станка Пенчева си спомня („Нестинарска съдба”,С.,1995): „Не мога да кажа, че се обичаха, но твърдя, че не можеха една без друга; не се мразеха – но скрита под натрупана с годините пепел, още мъждукаше тиха вражда, тайно съперничество. Да бъдем справедливи: Багряна се въздържаше да каже нещо лошо за Дора Габе, но виж обратното… Всъщност, това бяха дребни заяждания: за това, че „Лиза винаги е била широчка в ханша…”, че „тя все закъснява…”. Тази вражда неочаквано избухна заради двутомника на Блага Димитрова и Йордан Василев „Младостта на Багряна”, „Дни черни и бели” и по-точно – заради страниците, посветени на връзката между Боян Пенев и Багряна. „Да пишат това при жива вдовица! – възмущаваше се Дора Габе – И печатат неговите писма до нея – че аз ако река, какви писма мога да извадя!”. Багряна си мълчеше, но когато веднъж съвсем плахо се докоснах до този въпрос, тя наруши измереното си спокойствие и живо откликна (види се, доста й се беше насъбрало): „Непрекъснато говори против мене! Аз никога нищо не казвам за нея, а тя винаги е гледала да ме клъвне…”.

За дискретността на Багряна разказва и нейният кръщелник Георги Попов: „Като млад журналист често пъти съм я подпитвал… за някои по-потайни, по-интимни нейни преживелици, но тя никога не се впускаше в пространни отклонения”. Двете с Дора Габе
никога на обсъждат любовния триъгълник, преобърнал живота им, но се съюзяват винаги когато някой обижда паметта на свидния им мъж. За това свидетелства Блага Димитрова, която скоро след 9 септември 1944 г. посещава събрание на СБП в Софийския университет. На него Людмил Стоянов обвинява Боян Пенев в „идеологически грешки”. Дора Габе не издържа и става да защити името му, същото прави и Елисавета Багряна. „Разбирам застъпничеството и на съпругата, и на любовницата”, подигравателно отвръща Стоянов. Ехидният упрек не успява да промени изисканите им маниери: и двете са прекалено умни, за да изпадат в дребнави обяснения или оправдания. Но всяка от тях до края на живота си носи спомена за човека, оставил забележителна следа в съдбите им.

Това не им пречи да поддържат наглед благоприлично приятелство: така например Любен Георгиев си спомня, че през 1966 г. те посещават заедно с него Хисаря и обикалят безгрижно магазините.

Много по-съществена обаче е съвместната им дейност в българския ПЕН-център, участията им в десетки конгреси в Европа, на които общуват с творци като Джеймс Джойс, Карел Чапек и Хайнрих Ман.

Любовната вражда в миналото не ги спира да работят заедно, както и да се поддържат по времето, когато след 1944 г. новата власт осъжда, убива или заточава много други интелектуалци. Зад изтънчените обноски обаче по-проницателните съзират тлееща непримиримост. През 1972 г. двете поетеси посещават заедно Празника на поезията в Добруджа и Георги Константинов споделя впечатленията си за „окото на тайфуна”: „Много поетически думи се изрекоха там, гърмяха аплодисменти и звъняха чаши, ала истинското сърце на празника беше красивата ревност, негласното съревнование между двете. От прецизния тоалет до заустената (и вдъхновена) рецитация, от краткия героичен танц в ресторанта до поетичната наздравица, изпита на един дъх – във всичко тогава трептеше волтовата дъга на едно половинвековно женско съперничество”. То остава до смъртта на Дора Габе през 1983 г., последвана от Багряна осем години по-късно.

Людмила ГАБРОВСКА