Шести септември 1885 -Денят на Съединението на България

Списание ЗОРА - Интересните теми на едно място!

Шести септември 1885 -Денят на Съединението на България


Съединението на България е  фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885.

То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, на 6 септември  1885, подкрепен от българския княз Александър I Батенберг  и ръководен от офицерите Данаил Николаев, Райчо Николов, Сава Муткуров.

След Освобождението радостта от свободата се примесва с дълбоко разочарование от разпокъсаната ни територия. Хората, останали извън Княжество България, жадуват да се присъединят,като най-реална се оказва тази възможност за жителите на Източна Румелия.
През осемдесетте години идеята се подема от патриотични комитети, създадени в София, Варна, Русе.
Възникват комитетите „Единство“, които си поставят за цел национално обединение противно на Берлинския договор.

В Източна Румелия още в началото на 1879 пловдивският комитет в състав Драган Цанков, Константин Величков и други дейци се преименува в Централен комитет за Южна България и се заема с военно обучение на населението под формата на гимнастически дружества, под ръководството на временните руски власти.
Поради негативното отношение на останалите Велики сили, те пренасочват усилията на комитета от обединението с Княжество България и Македония към подготовка за отпор срещу предвиденото в Берлинския договор изпращане на турски войски в Източна Румелия.
Захари Стоянов, апостол от Априлското въстание, създава през февруари 1885 г. в Пловдив Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който започва организационна и пропагандна подготовка за Съединението. Захари Стоянов впряга в тази задача собственото си остро, талантливо перо и пловдивския вестник“Борба”.
Към организацията се привличат много източно румелийски офицери като майор Данаил Николаев, Райчо Николов, Сава Муткуров, а на края съгласие актът да се извърши под неговия скиптър дава и българският княз Александър I Батенберг.
На 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Комитетът решава да ускори начинанието. Представители на БТЦРК заминават за Чирпан, Сливен и други градове на областта, за да поведат бунтовнически групи към Пловдив.
На 5 септември е вдигнато въстание в Пазарджик, където привържениците на Съединението с Княжество България установяват собствено управление. По същото време въстават и селата около Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети начело с Чардафон и Ангел Чолаков.
Чирпанската чета е застигната и разбита от войскова част при село Калфата.
При вестта за размириците в областта източнорумелийските власти, в лицето на председателя на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов, се допитват до руския консул в Пловдив дали да обявят самѝ Съединението. След като получава отрицателен отговор, правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив.
Военните  не се подчиняват на заповедите и през нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и, без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с Георги Странски, обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.
Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза.

През август по покана на Франц Йосиф II,  княз Александър Батенберг е в Пилзен и Виена. На 9 август се завръща от Виена отива направо в Шуменския военен лагер, край село Мараш, където се провеждат летните маневри на войските от Североизточна България. Преди него в лагера са пристигнали военният министър, генерал Кантакузин,министър-председателя Петко Каравелов.
Князът заявява, че щом народът от двете Българии искренно желае това, то той дори и да бъде първата жертва на народното дело ще приеме да го покровителства.
Колебанието на Княза идва от това,че в Пилзен му е заявено, че "Руският имератор ще го държи отговорен, ако стане някакъв опит за съединението на двете Българии”.



Отношенията на княза с руския император са сложни и с появата на Александър III на престола в Русия, нещата за България се променят. Александър III има желанието да диктува изцяло политиката в България,а княз Александър Батенбер не приема реадушно подобна намеса.
Батенберг и семейството му са по начало  зависими от руския двор и от Александър II, който е съпруг на сестрата на Александър фон Хесен-Дармщад (бащата на Батенберг).
Батенберг постъпва в руската армия, когато е на 20 години.По-късно е зачислен  в германската армия, но иска разрешение от германския император да дойде да воюва във войната за Освобождението на България.
Сражавал се е в битките за Търново и Плевен, участвал е сражения при Казанлък, Шипка, Стара Загора, Нова Загора.
След края на войната е награден от германския император с орден за храброст и е изпратен да служи в Първи руски полк.
Общо взето скриван факт е,че като братовчеди и почти връстници Батемберг и Александър III  са се конкурирали за "вниманието" на придворните дами в Петербург.
В руските документи и много писмени спомени от него време не се скрива,че Батемберг-красавец,обаятелен и герой от войните е печелел тотално благосклонността на дамите!
Както обикновено става тези отношения и омразата,която е изпитвал младия руски (вече) цар Александър III към българския княз докарват много нещастия на българския народ.

Но да се върнем на Съединението.
Князът нарежда запасните войници, участвали в Шуменските маневри, да не се разпускат.
По този начин от своя страна княжество България осигурява военната защита на Съединението.
Освен това, на 2 септември майор Николаев свиква запасните войници от южна България "на обучение", като заявява, че с всички свои дружини в областта застава на страната на Съединението.
На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си.
Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.
Народното събрание, което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.
България  става най-голямата балканска християнска държава с площ от 96345 кв. км и населениеот 3 150 000 души.


- - -
Следете информация за последните новини и анализи във Facebook и Twitter.
...
Източник вестник ЗОРА